№ 80
гр. 1000 София , 19.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела В. Борисова Райчинова
Членове:Милен С. Михайлов
Кристина Е. Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Е. Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест с вх. № 21010904/18.02.2021 г., подаден от
представител на Софийска районна прокуратура срещу определение от 18.02.2021 г.,
постановено по НОХД № 13985/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав, с
което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Софийска
районна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
В протеста се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че обвинителният акт съдържа всички
необходими реквизити, като в него точно и ясно са посочени стойността на всяка от вещите,
общата им стойност, както и последвалите значителни вреди, като обща стойност. Посочва
се, че за престъплението, за което е повдигнато обвинение предмет на доказване е дали и по
какъв начин деецът е запалил по непредпазливост чужди имоти, дали същите са на
значителна стойност и последвали ли са значителни вреди, като според представителя на
СРП всички тези съставомерни елементи от престъпния състав са посочени ясно в
обвинителния акт. Последващ въпрос е дали имуществото е унищожено или повредено и
дали при евентуално предявени граждански искове от пострадалите лица и ощетеното
юридическо лице ще бъдат уважени и в какъв размер. Твърди се, че непосочването на
конкретните вреди за всяка една вещ и помещение не е съществено процесуално нарушение
и не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалите и
ощетеното юридическо лице. Излага се, че обвинението е ясно и конкретно, като за
подсъдимия не е налице неяснота. В обобщение се сочи, че на досъдебното производство не
е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните
1
права на обвиняемия, както и на пострадалите и ощетеното юридическо лице,
обвинителният акт отговаря на изискванията по чл. 246 НПК, и с него са поставени
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Предвид това
се моли обжалваното определение да бъде отменено.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частния протест и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 13985/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
99 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт против К. Б. А.
за това, че на 30.01.2019 г., около 12.30 ч., в гр. София, на бул. „**** е запалил по
непредпазливост чужди имоти със значителна стойност – помещение, използвано за мебелен
цех, монолитно с площ 238 кв.м., собственост на „Ф. Р.Е.“ ООД с управител Е.Б., на
стойност 83300 лв., помещение, използвано за офис с площ 20 кв.м., собственост на „Ф.
Р.Е.“ ООД с управител Е.Б., на стойност 7000 лв., помещение, използвано за автосервиз,
монолитно с площ от 70 кв.м., собственост на „Ф. Р.Е.“ ООД с управител Е.Б., на стойност
24500 лв., лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег. № ****, собственост на
Д.И.Д., на стойност 2253 лв., и лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, с рег. №
****, собственост на Б.И.П.-К., на стойност 2133 лв., всичко на обща стойност 119186 лв.,
като са последвали значителни вреди на стойност 20955,05 лв. /двадесет хиляди деветстотин
петдесет и пет лева и пет стотинки/ - престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
330, ал. 1 НК.
Обвиняемият К. Б. А. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 18.09.2020
г. на СРП, връчено му на 08.10.2020 г., за това че на 30.01.2019 г., около 12.30 ч., в гр.
София, на бул. „**** е запалил по непредпазливост чужди имоти със значителна стойност –
помещение, използвано за мебелен цех, монолитно с площ 238 кв.м., собственост на „Ф.
Р.Е.“ ООД с управител Е.Б., на стойност 83300 лв., помещение, използвано за офис с площ
20 кв.м., собственост на „Ф. Р.Е.“ ООД с управител Е.Б., на стойност 7000 лв., помещение,
използвано за автосервиз, монолитно с площ от 70 кв.м., собственост на „Ф. Р.Е.“ ООД с
управител Е.Б., на стойност 24500 лв., лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег. №
****, собственост на Д.И.Д., на стойност 2253 лв. и лек автомобил марка и модел „Рено
Меган Сценик“, с рег. № ****, собственост на Б.И.П.-К., на стойност 2133 лв., всичко на
обща стойност 119186 лв., като са последвали значителни вреди на стойност 20955,05 лв.
/двадесет хиляди деветстотин петдесет и пет лева и пет стотинки/ - престъпление по чл. 331,
ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 НК.
С определение от 18.02.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че в хода на
досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
касаещо съдържанието на обвинителния акт. Мотивирал е, че е налице неяснота в
обвинителния акт относно това какви вреди са причинени на всяка една от
2
инкриминираните движими и недвижими вещи и на каква стойност. Приел е, че в случая е
дадена само общата стойност на вредите, не и индивидуалната такава за всяка една от
вещите поотделно, и доколкото с обвинителния акт се твърди да са причинени вреди за два
автомобила и три помещения, и предвид обстоятелството, че вещите са собственост на три
различни лица, то не става ясно, какъв размер на вредите може да претендира всяко от тези
три лица от посочения общ размер. Посочил е, че от така формулираното обвинение не
става ясно дали вещите са били напълно унищожени или са били повредени, както и дали
някой или всички от тях са били напълно унищожени или повредени, и каква е стойността
на вредата причинена на всеки един от недвижимите обекти, както и на автомобилите. Счел
е, че липсата на конкретизация относно размера на вредите за всеки един от засегнатите
движими и недвижими обекти нарушава правото на защита на подсъдимия, тъй като за него
не става ясно какви вреди се твърди да е причинил на всяко едно от лицата претърпели
такива, понеже има двама пострадали и едно ощетено юридическо лице. Изложил е, че
неяснотата относно стойността на вредата за всяка отделна инкриминирана вещ поотделно
нарушава и правото на защита на пострадалите лица, тъй като те не могат да разберат, дали
прокурорът твърди пълно унищожаване на двата леки автомобила или не, тоест вреда в
размер на цялата стойност на превозните средства или повреждане на автомобилите и вреди
по-малки от тяхната пазарна стойност към датата на деянието. В тази връзка
първостепенният съд е посочил, че при евентуално предявяване на граждански искове срещу
подсъдимия, няма как да бъде извършена преценка дали претендираните от пострадалите
вреди съответстват на приетите с обвинителния акт от прокурора. В заключение се приема,
че при формулиране на обвинението е било необходимо, наред с посочване на общата
стойност на вредите, да бъде конкретизирано и уточнено за всяко от трите лица, чиято
собственост са вещите, какви вреди е претърпяло, и какъв е размерът на вредите за всяка
отделна вещ. При тези мотиви, СРС е стигнал до извод, че посочената неяснота е
съществена такава, отстранима и нарушава правото на защита както на подсъдимия, така и
на двете пострадали лица, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено,
а делото върнато на прокурора за конкретизиране на причинените вреди на всяка една от
петте засегнати движими и недвижими вещи, съответно претърпени вреди от всяко едно от
пострадалите лица и ощетеното юридическо лице, за достигане на съответствие с общата
стойност на причинените такива от 20 955, 05 лева.
Настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частният протест, депозиран от Софийска районна прокуратура, е подаден от
процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена
форма, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, поради което
въззивният състав го намира за допустим.
Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК, чрез обвинителния
акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.
3
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като
непосочването им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното
производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилна, обоснована и законосъобразна
констатацията на съдията-докладчик от първостепенния съд, че при изготвяне на
обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита на обвиняемия, а също и на пострадалите лица. Настоящият съдебен състав се
солидаризира със становището, залегнало в атакуваното определение, че внесеният от СРП
обвинителен акт не е годен да очертае фактическите и правни рамки на едно евентуално
съдебно производство.
На първо място безспорно е налице неяснота във фактите, обуславящи стойността на
причинените от престъплението вреди. В конкретния случай, правилно съдията-докладчик е
приел, че в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, липсва изрично
конкретизиране на стойността на причинените вреди на всяка една от петте засегнати
движими и недвижими вещи, както и посочване на размера на претърпените вреди по
отношение на всяко едно от пострадалите лица и ощетеното юридическо лице. Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че в обвинителния акт се твърди, че са причинени вреди
на два леки автомобила и три помещения, чиято обща стойност възлиза на 119 186 лева, а
пазарната стойност на причинените вреди е в общ размер на 20 955, 05 лева. Действително в
обвинителния акт е посочена стойността на всяка една от вещите, за които се сочи, че са
настъпили вреди. От обвинението става ясно, че помещение, използвано за мебелен цех, е на
стойност 83300 лв., помещение, използвано за офис, е на стойност 7000 лв., помещение,
използвано за автосервиз, е на стойност 24500 лв., а лек автомобил марка и модел „Опел
Зафира“, възлиза на 2253 лв., и лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, е със
стойност 2133 лв. Посочена е още и общата стойност на гореизброените вещи, а именно -
119186 лв. В същото време в обвинителния акт се сочи единствено общата пазарна стойност
на вредите по процесните вещи, в резултат на пожара, която стойност става ясно от
обвинението, че възлиза на 20955,05 лв. В тази връзка, както правилно е приел и районният
съд, липсва обаче в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, от една
страна, посочване на индивидуалната стойност на настъпилите вреди за всяка една от
вещите поотделно, а от друга отсъства и посочване на вредите като размер спрямо лицата
посочени като пострадали и за ощетеното юридическо лице. Налице е следователно
неяснота в повдигнатото обвинение, тъй като не е посочена индивидуалната стойност на
причинените вреди за всяка една от трите недвижими вещи - помещението, използвано за
мебелен цех, помещението, използвано за офис, помещението, използвано за автосервиз, а
също и досежно двата леки автомобил - марка и модел „Опел Зафира“ и лек автомобил
марка и модел „Рено Меган Сценик“. Правилни в този смисъл са доводите на
първостепенния съд, че доколкото не са описани и конкретизирани по размер вредите, които
се твърди да са причинени от извършеното престъпление по отношение на всяка една от
засегнатите вещи, не може да стане ясно какви вреди и на каква стойност са причинени на
всяка една от тези пет вещи - движими и недвижими, от общата такава сума от 20 955, 05
лева - сочена като глобална пазарна стойност на нанесените повреди. Макар в
обстоятелствената част на обвинителния акт да са посочени движимите и недвижими вещи,
които се твърди да са засегнати от престъпното посегателство, същите да са
4
индивидуализирани чрез описване на характеристиките и посочване на стойността им
/единична и обща/, и да е записана общата пазарна стойност на причинените вреди, липсва
посочване на индивидуалния размер на вредите нанесени на вещите поотделно за всяка от
тях, както и конкретизация на размера на вредите по отношение на всяко от сочените като
пострадали лица, съотв. ощетеното юридическо лице.
Точният размер на вредите от престъплението, за което е повдигнато обвинение, чрез
индивидуализацията им по единична и обща стойност, е от съществено значение за
възможността обвиняемият да узнае в какво е обвинен, за да може пълноценно да
организира и реализира защитата си. Липсата на конкретизация на размера на причинените
вреди на всяка една от петте засегнати движими и недвижими вещи съпоставяйки го с
общата пазарна стойност на същите, в размер на 20 955,05 лв., според настоящия съдебен
състав категорично обосновава нарушение на правото на защита на обвиняемото лице,
доколкото отсъства безпротиворечиво, ясно и конкретно описание на размера на вредите,
които се твърди са причинени вследствие извършеното от него деяние. Така не е изпълнено
задължението в обстоятелствената част да бъдат посочени всички факти и обстоятелства,
обуславящи съставомерността на деянието. Това не сторено и в диспозитива на
обвинителния акт.
Правилна е и констатацията на съдията-докладчик, че доколкото не е посочена
индивидуалната стойност на вредите настъпили за всяка от вещите и доколкото се твърди
увреждане на различни по вид вещи – три недвижими имота и две движими вещи /двата
леки автомобила/, не става ясно, и съответно не може да бъде извършена преценка дали
вещите са напълно унищожени или само повредени, съответно ако са единствено
повредени, то каква е конкретната стойност на вредата. Всяка една от вещите има различна
пазарна стойност, която макар и да е описана коректно в обвинителния акт, то при посочена
единствено обща сума на причинените вреди без изброяване поотделно на стойността на
вредите за отделните обекти, няма как да бъде извършена преценка дали някои или всички
от вещите са изцяло унищожени или пък само повредени.
Законосъобразен е и изводът на съдията-докладчик, че доколкото е налице неяснота
и непълнота относно индивидуалната стойност на вредите досежно всяка от вещите и
помещенията, засегнати от престъплението, и предвид това, че се касае за обекти, които са
собственост на три различни лица, то от обвинението не става ясно, какъв размер на вредите
може да претендира всяко от тези три лица от посочения общ размер на настъпилите вреди
от 20 955,05. В този смисъл е нарушено и правото на защита на пострадалите лица. За
последните е невъзможно да узнаят дали се твърди от престъплението да е причинено пълно
унищожаване или единствено повреждане на вещите, и за кои точно от тях се отнася
обвинението. Глобалната сума, в размер на 20955,05 лв., посочена в обвинението като
пазарна стойност на причинените от престъплението значителни вреди, без конкретизация
кое от трите лица, собственици на засегнатите вещи, какви вреди е претърпяло, и какъв е
точният размер на вредите за всяка вещ, не позволява да бъде извършена преценка при
евентуално предявяване на граждански искове срещу подсъдимия дали претендираните от
пострадалите лица, респ. от ощетеното юридическо лице, вреди съответстват на приетите с
обвинителния акт от прокурора, и обвинението и в тази част следва да бъде прецизирано.
Поради това допуснатите нарушения се явяват съществени такива, даващи основание
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното
производство за отстраняване на визираните неясноти в обвинителния акт.
С оглед изложеното настоящата инстанция не споделя възраженията на
5
представителя на държавното обвинение, че обвинителният акт съдържа всички необходими
реквизити, отговаря на изискванията по чл. 246 НПК, както и че обвинението е ясно,
конкретно и не съдържа неясноти.
По изложените съображения СГС намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.02.2021 г., постановено по НОХД №
13985/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав, с което на основание чл.
249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6