гр.
Сливен, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, десети граждански състав, на двадесет и пети юни, две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КОРИТАРОВА
При участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1416 по описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260, срещу
която длъжниците Е.Я.К., ЕГН: ********** *** и Д.С.П., ЕГН: ********** *** са
подали възражения по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Ищецът твърди, че на 30.08.2013 г. страните били сключили Договор за потребителски кредит със застраховка по програма защита на плащанията по потребителския кредит при превод на трудово възнаграждение или други регулярни месечни доходи по сметка в Алфа Банк-клон България, като ищцовата банка била правоприемник на Алфа Банк-клон България. По силата на този договор ищцовата банка предоставила в качеството си на кредитодател на ответницата Е.К., в качеството й на кредитополучател кредитен лимит в размер на 12 800 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора усвоеният кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 11,95 % при БЛПБ в размер на 11 % и ГПР в размер на 15,63 %. Съгласно чл. 4.1 от договора и погасителния план към договора усвоеният кредит се заплаща на 82 месечни анюитетни вноски, от които 81 месечни вноски са в размер на 224,45 лв. и последната 82 вноска е в размер на 223,90 лв. Допълнително се заплаща застрахователна премия в размер на 17,92 лв. месечно, а последната вноска става изискуема на 30.06.2020 г. Към договора е подписан и Анекс № 1 от 19.11.2014 г. по силата на който втория ответникът става солидарен длъжник. Към анекса е подписан нов погасителен план, съгласно който остатъкът от кредита ще се заплаща на 96 месечни анюитетни вноски за периода от 19.12.2014 г. до 19.11.2022 г. Всяка вноска била уговорена да бъде в размер на 179,29 лв., а последната в размер на 179,75 лв. ГЛП бил 11,25 % и в анекса бил уговорен и наказателен лихвен процент в размер на договорения лихвен процент и надбавка от 10 %. Поради просрочие в плащането на последователните месечни погасителни вноски банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на длъжниците чрез изпращането на нотариална покана до тях. Претендира да се признае за установено, че длъжниците им дължат сумите, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 9517,32 лв., съставляваща главница ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 971,09 лв., съставляваща просрочена договорна лихва от 19.10.2016 г. до 15.08.2017 г. и сумата от 171,33 лв., съставляваща наказателна лихва от 19.10.2016 г. до 05.10.2017 г. и такси в размер на 90 лв.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока
по чл.131 ГПК отговор от ответниците не е постъпил.
В писменото си становище ищцовото
дружество моли да бъде постановено неприсъствено решение, в случай, че
ответниците не се явят в откритото съдебно заседание или не е направят искане
делото да бъде гледано в тяхно
отсъствие. Посочва, че желае ход на делото да бъде даден в негово отсъствие.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител,
без да е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие. Препис
от исковата молба и приложенията към нея, заедно с разпореждането от 20.04.
Препис от исковата молба и приложенията към нея, заедно с разпореждането от 20.04.2018 г. по чл. 131 ГПК е бил връчен на Е.Я.К. на 24.04.2018 г. по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК на нейния племенник, който живее на същия адрес и има качеството по ал. 2 на чл. 46 ГПК на пълнолетно лице от домашните й, което се е съгласило да приеме съобщението със задължението да й го предаде. Друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Логическото тълкуване на цитираната правна норма води до извода, че лице от „домашните“ и лице, което „живее на адреса“ са две отделни категории лица. Под „домашните“ законът разбира лица, които се намират в някаква житейска връзка с адресата, напр. съпрузи, близки роднини, в т.ч. по сватовство, и др.п., поради което е обичайно същите да живеят в дома му или да са в близки отношения, т.е. да са от „домашните“ на лицето. Ако липсва такава връзка, е възможно връчването да стане и на друго лице, което живее на адреса. Следователно, когато лицето, получаващо призовката е намерено на адреса и може да се причисли към категорията на „домашните“ посредством посочване на връзката му с адресата (в случая родство от втора степен по съребрена линия между леля и племенник), не е необходимо връчителят да установява дали това друго лице живее на адреса или не. Липсата на такава проверка чрез събиране на сведения или по друг начин не опорочава редовността на връчването, защото законът не изисква постоянния или настоящия адрес на лицето от „домашните“ да съвпада с адреса на връчване. Достатъчно е лицето да е било на адреса в момента на връчването и да може да се причисли към кръга на „домашните“ посредством връзката му с адресата. Нарочно установяване, че лицето живее на адреса ще е необходимо само тогава, когато другото лице няма такава връзка с адресата. В този случай, за да е редовно връчването, призовкарят следва да събере сведения и изрично да посочи начина, по който е установил, че лицето живее на адреса.
С изпратената й на 29.05.2018 г. призовка ответницата е била уведомена за датата и часа на насроченото открито заседание били са приложени към нея Определението от 29.05.2018 г. и проектодоклада. На адреса на който вече веднъж й е била връчена редовно призовка по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК не е било открито лице, съгласно да я получи и са били получени данни, че лицето живее на друг адрес. Призовката на основание чл. 41, ал. 2 ГПК е било счетено, че е редовно връчена на ответницата, тъй като в качеството си на страна е отсъствала повече от един месец от адреса, на който се е осъществило първото връчване без да уведоми затова съда и е била уведомена за последиците от неуведомяването на съда за промяната на адреса й с Разпореждането от 20.04.2018 г. Със същото разпореждане е била уведомена и за възможността да бъде постановено и неприсъствено решение спрямо нея.
С оглед процесуалното поведение на ответниците, ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
Като взе предвид горното, съдът приема, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение - ответниците са получили препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 24.04.2018 г. по реда на чл.46, ал. 1 и ал. 2 ГПК) с указание да подадат писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставяне на такъв. Въпреки това отговор не е представен, като наред с това, макар и редовно призовани, те не се явяват в първото заседание по делото и не се представляват. Не са направили искане за разглеждането им в тяхно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
За да бъде уважени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответниците, настъпването на предсрочна изискуемост на задължението, както и основание и размер на всяко едно вземане – главница, договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва, както и обстоятелството, че длъжниците са били надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответниците, съдът приема, че между страните е бил сключен на 30.08.2013 г. Договор за потребителски кредит със застраховка по програма защита на плащанията по потребителския кредит при превод на трудово възнаграждение или други регулярни месечни доходи по сметка в Алфа Банк-клон България, като ищцовата банка била правоприемник на Алфа Банк-клон България. По силата на този договор ищцовата банка предоставила в качеството си на кредитодател на ответницата Е.К., в качеството й на кредитополучател кредитен лимит в размер на 12 800 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора усвоеният кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 11,95 % при БЛПБ в размер на 11 % и ГПР в размер на 15,63 %. Съгласно чл. 4.1 от договора и погасителния план към договора усвоеният кредит се заплаща на 82 месечни анюитетни вноски, от които 81 месечни вноски са в размер на 224,45 лв. и последната 82 вноска е в размер на 223,90 лв. Допълнително се заплаща застрахователна премия в размер на 17,92 лв. месечно, а последната вноска става изискуема на 30.06.2020 г. Към договора е подписан и Анекс № 1 от 19.11.2014 г. по силата на който втория ответникът става солидарен длъжник. Към анекса е подписан нов погасителен план, съгласно който остатъкът от кредита ще се заплаща на 96 месечни анюитетни вноски за периода от 19.12.2014 г. до 19.11.2022 г. Всяка вноска била уговорена да бъде в размер на 179,29 лв., а последната в размер на 179,75 лв. ГЛП бил 11,25 % и в анекса бил уговорен и наказателен лихвен процент в размер на договорения лихвен процент и надбавка от 10 %. Поради просрочие в плащането на последователните месечни погасителни вноски банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на длъжниците чрез изпращането на нотариална покана до тях. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство общо в размер на 1310,10 лв. и разноски сторени в рамките на заповедното производство общо в размер на 933,48 лв. По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Я.К., ЕГН: ********** *** и Д.С.П., ЕГН: ********** *** дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260, сумата от 9517,32 лв., съставляваща главница по Договор за потребителски кредит със застраховка по програма защита на плащанията по потребителския кредит при превод на трудово възнаграждение или други регулярни месечни доходи по сметка в Алфа Банк-клон България, и Анекс № 1 от 19.11.2014 г. към договора ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 971,09 лв., съставляваща просрочена договорна лихва от 19.10.2016 г. до 15.08.2017 г. и сумата от 171,33 лв., съставляваща наказателна лихва от 19.10.2016 г. до 05.10.2017 г. и такси в размер на 90 лв., за които суми е издадена Заповед № 3311 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 16.10.2017 г.
ОСЪЖДА Е.Я.К., ЕГН: ********** *** и Д.С.П., ЕГН: ********** *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260, сумата от 1310,10 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото производство и сумата от 933,48 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК. Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: