РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Петрич, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200416 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Производството е образувано и е разпределено на настоящия докладчик за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд – Петрич след произнасяне с решение № 1843/10.06.2024 г.
постановено по КНАХД №512/2024 г. на Административен съд – Благоевград, с което е
отменено Решение №34/13.03.2024 г., постановено по НАХД №904/2023 г. по описа на РС –
Петрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Петрич.
Първоначалното въззивно административнонаказателно производство е образувано по
жалба на А. С. М., ЕГН-**********, с постоянен адрес: село С., община Петрич, подадена
чрез адв. В. П. – АК - Благоевград против Наказателно постановление (НП)№ 23-0314-
000697 от 27.11.2023 г. на Началника на РУ- гр. Петрич, с което на лицето били наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез своя пълномощник изразява недоволство от НП, като счита същото
за необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази насока се иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат В. П., която поддържа
жалбата и развива допълнително доводи в подкрепа на същата.
Административнонаказващият орган Началника на РУ – Петрич, редовно призован, не се
1
явява и не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно
уведомени, не изпращат представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол
№1167/19.11.2024 г., от проведено съдебно заседания на 19.11.2024 г., разпитани бяха
свидетелите Н. Г. Н., Б. К. И., К. З. З., К. К. и Д. С. – всички полицейски служители, както и
К. А. Н..
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
На 26.09.2023 година следобед, в РУ Петрич е получен сигнал, че на мотопистата в село
Самуилово, община Петрич е настъпил инцидент с паднал мотоциклетист. По
предварителни данни участникът в инцидента бил пострадал, като за изясняване
обстоятелствата полицейски служители били изпратени на мястото на инцидента. По пътя
полицейските служители спрели за проверка товарен автомобил – микробус, управляван от
С. М. от село С., като установили натоварен мотоциклет „К.“ без регистрационни табели.
Водачът на микробуса заявил, че мотоциклетът е на сина му А. М., който паднал на
мотопистата в село Самуилово. С. М. заявил, че е разбрал за инцидента от лице от с.П. на
име К. Н., който му казал да отиде да прибере мотора. По-късно са му снети писмени
обяснения, а мотоциклетът бил предаден с протокол за доброволно предаване от същата
дата.
По случая са снети писмени обяснения в деня на инцидента и от К. Н. и А. М..
По случая са съставени и връчени на 04.10.2023 година на М. два АУАН, както следва:
АУАН №103005/2023 г. – за това, че на 26.09.2023 г. около 17.52 по път ІІІ-198 в района на
ханче „Орехите“ в посока от с.С. към град Петрич е управлявал собственият си мотоциклет
„К.“, модел**** без регистрационни табели и след направена справка с ОДЧ мотоциклетът
не е регистриран по надлежния ред, квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
АУАН № 1030005/2023 г. затова, че на същата дата и на същото място е управлявал същият
този мотоциклет без да притежава необходимата категория за управление от него,
установено със справка ОДЧ Петрич. Въз основа на този АУАН, видно от приложената към
АНП справка за нарушител-водач ( л.16-17 от АНП) е постановено НП №23-0314-
000579/11.10.2023 г., връчено на 20.10.2023 г. и влязло в законна сила на 04.11.2023 г. с което
на А. М., за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
И двата АУАН били връчени на М. в момента на издаването им, като същият вписал
възражение в първия, като изписал собственоръчно изразът „Имам възражения“, а по втория
АУАН собственоръчно вписал в акта, че няма възражения.
На 11.10.2023 година АНО в лицето на Началника на РУ- Петрич при ОДМВР издал
2
Мотивирана резолюция (видно от справката за нарушител-водач). Мотивираната резолюция
е съставена, тъй като по случая били налице данни за извършено престъпление, прекратено
е административно-наказателното производство и е изпратил преписката на РП –
Благоевград, ТО – Петрич.
Н. заявява, че с М. са се придвижили от село П. до мотопистата в с.Самуилово по черни
полски пътища, като признава, че са преминали и през асфалтовия път в района на
бензиностанция в близост до село П..
В хода на предварителната проверка по прокурорската преписка са изискани и приложени
справки за МПС и респ.за нарушител-водач, както и експертна справка от които се
установява, представена е и фактура за закупуване на мотоциклета. От тези доказателства се
установява, че мотоциклетът е собственост на жалбоподателя, но не е регистриран по
надлежния ред, както, че М. е правоспособен водач с категории В и М, т.е. същият е
неправоспособен да управлява собствения си мотоциклет.
Със свое постановление от 10.11.2023 година прокурор от РП-Благоевград, ТО – Петрич въз
основа на събраните материали по преписка Вх.№314-395/2023 година по описа на същата
прокуратура е отказал образуването на наказателно производство и е постановил връщане
на правоимащия А. М. на съхранявания в РУ Петрич мотоциклет.Със същия акт прокурорът
е постановил изпращане на препис постановлението, ведно с преписката на АНО за
преценка и налагане на административно наказание за нарушения по ЗДвП.
Въз основа на това, Началникът на РУ – Петрич е издал процесното НП на 27.11.2023 г.,
връчено на жалбоподателя на същата дата – 27.11.2023 г. лично срещу подпис на
жалбоподателя, който чрез пълномощника си адвокат П. депозира жалбата си срещу
атакуваното в настоящото производство НП в РУ – Петрич на 07.12.2023 г. в РС – Петрич.
В съдебно заседание разпитаните свидетели – полицейски служители дават сведения за
случилия се инцидент, начина на установяване на нарушението, неговия автор и досежно
всички относими към делото факти и обстоятелства. Подробно е разпитан свидетулт К. Н.,
който заявява, че с жалбоподателят са отишли на мотопистата на село Самуилово, където
при тренировка за състезание А. М. е паднал, нуждаел се от медицинска помощ и лично той
го закарал след инцидента да му окажат такава в ЦСНМП - Петрич . Заявява, че М. е дошъл
да го вземе от вкъщи, като от с.С., в което живее до дома му в с.П. М. се е движил предимно
по дигата на реката, като му се наложило и да пресича главния път между ГПКК – Златарево
и с.П.. След това двамата отишли да заредят гориво на МПС-тата си (свид. Н. управлявал
АТВ, а М. процесния мотоциклет). Отишли да заредят гориво в бензиностанцията до ханче
„Орехите“ на главния път с.П. – гр.Петрич, като се движили преимуществено по черни
полски пътища, но им се наложило на няколко места да пресекат пътя между град Петрич и
с.П., водещ към ГКПП Златарево.
По делото са предявени на явилите се страни и чрез възпроизвеждане на съдържанието на
находящите се в кориците на прокурорската преписка три броя магнитни носители (ДВД),
съдържащи видеозаписи от видео-заснемане на движението на МПС в района на моста на
с.П. на главния път – ГКПП Златарево- гр.Петрич и в района на бензиностанцията до ханче
3
„Орехите“ на същия главен път.
От същите се установява, че моторист, управляващ сходен на вид мотоциклет като
доброволно предадения по случая преминава по моста по главния път посока към ханче
„Орехите“, следван от АТВ, управлявано от лице, сходно по вид със свидетеля Н.. От
записите на видео-наблюдението на бензиностанцията е видно, че моторист с идентичен на
предадения доброволно в полицията мотоциклет влиза в района на бензиностанцията откъм
изхода й до входа на ханче „Сондата“ (т.е. движението е от с.П. към гр.Петрич, зарежда
гориво, заплаща същото и напуска отново през изхода района на бензиностанцията, като
управлява мотоциклета по пътя гр.Петрич- с.П. -ГКПП Златарево. На записите е видно, че
мотоциклетиста е с поставен шлем (не е видно лицето му) и е следван от зелено АТВ,
управлявано от свидетеля К. Н., чието лице е видно и ясно разпознаваемо на записа.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания
и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на основание чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не
дължи подробен анализ.
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка,
служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира от правна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява основателна.
По приложението на процесуалния закон:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта,
респ. в постановлението на прокурора в случаите на образувано в хипотезата на чл.36 ал.2
от ЗАНН или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
4
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Описанието на нарушението от своя страна е достатъчно пълно и ясно и позволява на
санкционираното лице да разбере в какви деяния са му вменени и да организира адекватно
защитата си по административното обвинение.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 10.11.2023 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО- Петрич е постановен
отказ да се образува наказателно производство по случая и преписката е изпратена на РУ –
Петрич при ОДМВР Благоевград за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
В момента на проверката, със съставянето на АУАН №103005/04.10.2023 г. образувано
административно-наказателно производство по случая, което производство е прекратено от
АНО с мотивирана резолюция №23-0314-М000112 на 11.10.2023 година на Началника на РУ
–Петрич при ОДМВР – Благоевград, поради преценката на административно-наказващия
орган, че е налице извършено престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.58д т.3 от ЗАНН
издадената мотивирана резолюция подлежи на обжалване или протестиране и като такъв,
подлежи и на връчване по аргумент от чл.59 ал.2 от ЗАНН, като с изричната разпоредба на
чл.55 ал.6 от ЗАНН, мотивираната резолюция по чл.55 ал.1 т.9 във вр. с чл.33 от ЗАНН
(каквато е цитираната) не подлежи на връчване на лицето, срещу което е съставен АУАН–
т.е. от момента на постановяване на тази резолюция, същата влиза в сила и като последица
от прекратяването на административно-наказателното производство, АУАН губи
5
констативната си сила.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
доколкото с постановление от 10.11.2023 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО- Петрич е
постановен отказ да се образува наказателно производство и е изпратена преписката на РУ –
Петрич при ОДМВР Благоевград за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
В настоящия случай, на жалбоподателят е съставен АУАН, съдържащ всички реквизити,
същият му е предявен по надлежния ред, като впоследствие с мотивирана резолюция на
АНО е отменен поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 от НК.
Отмяната на АУАН обаче не заличава обстоятелството, че нарушителят се е запознал с
фактите и обстоятелствата по повдигнатото му обвинение в правонарушение, срещу които
същият е имал право да се защитава адекватно. Това е така, защото след връчването на
отменения в последствие АУАН за жалбоподателя е налице процесуална възможност да
противопостави възраженията си в срока по чл.44 от ЗАНН (който срок е изтекъл преди да
се постанови мотивираната резолюция и постановлението за отказ) , които
административно-наказващия орган, а и прокурорът следва да се съобразят при ангажиране
на отговорност за правонарушението. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение
второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само
хипотезите, в които лицето е било субект на преследване за правонарушение, в това му
качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи е допустимо
да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при
условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са
напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от акт (на АНО и/или
прокурора), от който да разбере в какво е обвинено.
В случая всички тези условия за налице – деянието, в което е бил административно обвинен
жалбоподателят по прекратеното административнонаказателно производство е идентично
със състава на престъплението по чл.345 ал.2 от НК, за което е постановен отказа, при
административното обвинение е било предявено на жалбоподателя писмено с връчване на
АУАН. В този смисъл съдът е на мнение че са спазени гаранциите за съответна на
обвинението защита, което навежда извод за липса на процесуални основания за отмяна на
НП.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 103005/2023 г., който се споменава
и в постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство,
описанието на извършеното правонарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и касае управление от жалбоподателя на МПС, което не е
6
регистрирано по надлежния ред.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че описаното в постановлението за отказ да се
образува наказателно производство и описаната фактическа обстановка по НП,
съответстват на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и без съставяне на нов АУАН след
постановения прокурорски отказ е осигурено правото на защита на жалбоподателя,
включващо в себе си и правото да разбере в какво точно е обвинен.
На следващо място – несъстоятелен и необоснован е доводът на защитата, че АНО е
приложил неприложимата разпоредба на чл.189 ал.6 от ЗДвП. Никъде в атакуваното НП не
се твърди, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. В този
смисъл, съжденията в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателят
са несъстоятелни. Приетите по делото веществени доказателства – магнитни носители,
съдържащи видеозаписи от видеонаблюдение на различни точки от маршрута на
нарушителя, предявени надлежно по предвидения процесуален ред представляват
доказателствени средства, част от доказателствената съвкупност. Същите са изготвени и
приложени по делото по реда на чл.125 НПК и в този смисъл същите са допустими по
смисъла на чл.1058 НПК и служат за разкриване на обективната истина в процеса като част
от доказателствената съвкупност.
Предвид гореизложеното, съдът приема доводите на жалбоподателя и процесуалния му
представител за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон за неоснователни.
По приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:
Същественото при производство от административнонаказателен характер е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето посочено като нарушител и дали е извършено от това лице
виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП, наказва се с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за
това места. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
По делото се твърди от жалбоподателя и процесуалния му представител, че авторството на
нарушението е недоказано. Съдът счита това оплакване за несъстоятелно. От приложената
по делото декларация по чл.188 ЗДвП и от писмените доказателства, а и от показанията на
свидетеля К. Н. се установява, че на инкриминираните с административното обвинение дата
7
и място – на 26.09.2023 година около 17,52 часа в района на ханче“ Орехите“ по път трети
клас №3-198 жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет. Безспорно е установено
от доказателствата по делото, че този мотоциклет е собствен на нарушителя – същият е
закупен с фактура, а и същият му е върнат в качеството на правоимащо лице (видно от
обстоятелствената част на прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно
производство). Мотоциклетът е открит на 26.09.2023 година натоварен в автомобила на
бащата на жалбоподателя, който е дал обяснения за известните му факти (относими към
административното обвинение). Свидетелят Н. твърди, че е придружил жалбоподателя от
с.П. до пистата в с.Самуилово, както и че двамата са посетили бензиностанцията в близост
до ханче „Орехите“ в покрайнините на село П., където са пресекли цитирания третокласен
път. Така установените факти са потвърдени и от предявените чрез възпроизвеждане
видеозаписи от охранителни камери в района, които не само потвърждават заявеното от
свидетеля Н., но и установяват идентичност между предадения доброволно от самия
жалбоподател мотоциклет в РУ – Петрич и този, заснет да зарежда гориво, следван от АТВ-
то, управлявано от свидетеля Н.. Следва изрично да се отбележи, че разгледани в съвкупност
доказателствата сочат, че процесния мотоциклетист е преминал посочения в НП път от село
П. до бензиностанцията и в двете посоки (т.е. движил се е в посока с.П. – гр.Петрич при
влизане в бензиностанцията и обратно – от гр.Петрич към с.П. на излизане от
бензиностанцията) и това движение на мотоциклета е станал във времеви отрязък преди М.
да пострада на пистата и да бъде придвижен до ЦСМП в този смисъл несъстоятелни са
изложените от процесуалния представител на жалбоподателя оплаквания в тази насока.
В подкрепа на обстоятелството, че на инкриминираните време и място именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС е и обстоятелството, че жалбоподателят е
бил административно обвинен, а и санкциониран с влязло в сила НП за още едно нарушение
при управление на процесното МПС (мотоциклет) а именно това по чл.150а ал.1 от ЗДвП,
касаещо УПРАВЛЕНИЕ на същия описан в атакуваното в настоящото производство НП
мотоциклет и по същия маршрут без да притежава правоспособност за съответна категория
МПС, която санкция е и заплатена (видно от справката за нарушител/водач, находяща се в
приобщената АНП).
Всички тези факти и обстоятелства, установени в производството не само не оборват
създадената в чл.188 ЗДвП оборима презумпция, че нарушението е извършено от
собственика, а напротив – потвърждават този извод по категоричен начин. В този смисъл,
съдът е на мнение, че деянието е извършено именно от жалбоподателя А. М..
По делото безспорно се установи, че процесния мотоциклет марка „К.“, собственост на
жалбоподателя е бил без регистрационни табели и не е регистриран по надлежния ред.
Спори се по делото дали обстоятелството, че няма табели и е че не е регистриран са две
отделни нарушения и дали е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Настоящия
съдебен състав приема, че в случая се касае за едно нарушение и липсва неяснота в
атакуваното НП, което да води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.140 ЗДвП, цитирана по-горе въвежда задължение за водачите на МПС да
8
управляват само МПС, които са едновременно регистрирани и с поставени на определите за
това места регистрационни табели. Санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП
предвижда санкция за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. М. е наказан за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което е и без регистрационни
табели (именно поради липсата на регистрация), т.е. попада именно в хипотезата на пр.1 от
санкционната разпоредба.
Деянието, без съмнение, формално консумира признаците от обективна страна на състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано,
доколкото превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред и върху същото е
нямало табели с регистрационния номер, поставени на съответното място (такава са
липсвали върху мотоциклета поради обстоятелството, че същият не е регистриран по
надлежния ред). Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП, която е подбрана
от наказващия орган в съответствие с описаните факти, като е отчетена в необходимата
конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната
взаимовръзка.
Тъй като във всеки отделен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички
елементи от състава на административното нарушение, в т. ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага, необходимо е да се отбележи, че в
случая, изначално ясно е, че моторното превозно средство НЕ Е било регистрирано по
надлежния ред и е било без регистрационни табели, поставени на съответното място, а
жалбоподателят е управлявал същото. Същият, като правоспособен водач на МПС
категория М и В е длъжен да знае за задълженията си по ЗДвП, включително и това, че по
пътища, отворени за обществено ползване (какъвто е цитираният в НП третокласен път №3-
198 в района на ханче „Орехите“ се допускат само МПС, които са регистрирани и с
поставени на определените за това места табели с регистрационен номер. МПС-то е
собственост на жалбоподателя и същият е бил наясно с обстоятелството, че мотоциклетът
му не е регистриран по надлежния ред и не разполага с табели с регистрационен номер
(поради липса на регистрация).
Реализирането, при това съзнателно на деяние в разрез със закона е оценено откъм
обществена опасност с предвидените от законодателя по вид и размер санкции и в
настоящата хипотеза е подбрана релативната именно на това поведение наказваща норма. В
случая не се касае за незнание на факт от обективната действителност, а тъкмо напротив,
налице са доказателства за съзнаване на фактите относно липсата на регистрация на МПС-то
по надлежния ред и липсата на поставени регистрационни табели и формиране на
интелектуалния момент на умисъла, като налице е волевият момент, свързан с
предприемане на процесното управление. Последното потвърждава и тезата за наличие на
виновно поведение на жалбоподателя.
Осъществено е деяние, което може и следва да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал.
1,т. 1, предл. 2 от ЗДвП, както обосновано е приел административно наказващият орган, че
9
процесният случай не може да се приеме, че се отличава с липсата въобще или с по– ниска,
спрямо други случаи, степен на обществена опасност. Все пак в рамките на предоставената
възможност и при упражняване на задълженията си за индивидуализирана на размера на
санкцията при съобразяване на обществената опасност на деянието и нарушителя и при
липсата на установени отегчаващи отговорността обстоятелства, наказващият орган е
наложил всяка от кумулативно предвидените санкции в минималния предвиден от
законодателя размер, респ. срок и не е налице порок и в този аспект на дейността на АНО
при реализиране на отговорността, който да налага съдебна намеса за изправянето му в
рамките на упражнявания контрол за законосъобразност.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че при постановяване на атакуваното
НП, АНО се е съобразил с изричните разпоредби на чл.189з от ЗДвП и чл.29 от ЗАНН,
недопускащи приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения, свързани с безопасността на
движението по пътищата, каквото безспорно е разглежданото в производството.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление, като законосъобразно и правилно –
потвърдено от съда.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. В настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има
административно-наказващият орган. По делото не е сторено искане от страна на АНО или
негов процесуален представител за заплащане на разноски, нито не са представени
доказателства за направени от АНО разноски, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани. Що се касае за разноските, сторени от жалбоподателя – същите, макар и
своевременно претендирани и установени по размер, с оглед изхода на делото не следва да
бъдат репарирани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление (НП)№ 23-0314- 000697 от
27.11.2023 г. на Началника на РУ- гр. Петрич при ОДМВР – Благоевград, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на А. С. М., ЕГН-**********, с
постоянен адрес: село С., община Петрич са наложени административни наказания „Глоба“
в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, за извършено от същия нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
10
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11