Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 89, Дата 11.03.
2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 6 март 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 9 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
От Х.Ш.Х. е
обжалвано Решение № 410 от 01.11. 2018 г., постановено от С. окръжен съд по т.
д. № 17/2018 г., с което съдът е отхвърлил „предявения от Х.Ш.Х. срещу „Ф.П.”
ЕООД, заличен, иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за приемане за
установено, че в Търговския регистър по партидата на ответното търговско
дружество е вписано със Заявление № *************/23.10.2017 г. несъществуващо
обстоятелство – заличаване на дружеството, поради приключило производство по
ликвидация, като неоснователен и недоказан“.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
Искът
е по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, ищецът Х. е бивш работник на
ответника „Ф.П.“ ЕООД, по отношение на което дружество, на датата 27.10.2017 г.
в търговския регистър било вписано заличаването му. Според ищеца, това вписано
обстоятелство е несъществуващо, поради непроведена съобразно закона ликвидация.
Прекратяването
на „Ф.П.“ ЕООД и откриването на производството по ликвидация е вписано на
датата 23.03.2017 г. Към тази дата е бил налице висящ съдебен спор между Х. и това
дружество по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 КСО –
образуваното на 06.01.2017 г. адм. д. № 6/2017 г. по описа на С.
административен съд
По това дело
– по време на вече откритото производство по ликвидация, но преди вписване на
заличаването на „Ф.П.“ ЕООД – е било постановено Решение № ***/**.**.**** г., с
което е било потвърдено „Разпореждане № ****-**-**#** от *.**.** г. на инспектор по
осигуряването в сектор „КР на ДОО“ при ТП на НОИ – С., с което злополуката,
станала с Х.Ш.Х. в нощната смяна на * срещу **.**.**** г. е приета за трудова
злополука“.
Тоест, налице е бил постановен от съд и редовно съобщен на работодателя „Ф.П.“
ЕООД, невлязъл в сила акт, с който е било установено, че по отношение на това
дружество ще бъде ангажирана имуществената му отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ
– за обезщетяване на претърпени от пострадалия работник Х.Х. вреди и че – по
силата на закона – това обезщетение ще бъде в размер на „разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (чл. 200, ал.
3 КТ), като дължимото обезщетение е можело и да бъде намалено „с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите“ (чл. 200, ал. 4 КТ).
Отново по
време на ликвидацията и преди вписване на заличаването в търговския регистър,
на 19.05.2017 г. дружеството „Ф.П.“ ЕООД подало касационна жалба срещу
решението на Административния съд, по нея било образувано адм. д. № 7750/2017
г. на Върховния Административен съд, който – макар и след датата на вече
вписаното в търговския регистър заличаване на „Ф.П.“ ЕООД – постановил Решение
№ 1048/24.01.2018 г., като обжалваното от „Ф.П.“ ЕООД Решение № 160 от 28.04.2017
г. на С. административен съд, с което случилото се с Х.Х. произшествие от „****.“
е било квалифицирано като „трудова злополука“, е оставено в сила.
В тази
правна обстановка да се приема, че – до датата 23.10.2017 г., на която е било
подадено заявлението за вписване заличаването на „Ф.П.“ ЕООД – пострадалият
работник Х.Х. е бил „неизвестен кредитор“ за собствения му работодател, е
несъстоятелно. Съдебният процес относно
установяване на фактите по чл. 55 КСО не се води самоцелно, а за
признаване на вече възникнало, но отричано от работодателя, основание за
плащане на обезщетение по чл. 200 КТ. Този спор прави самото вземане „спорно“,
но нито кредиторът по него е „неизвестен“, нито вземането, макар и още
неликвидно, може да се квалифицира като „несъществуващо“.
По делото
няма данни, ликвидаторът на „Ф.П.“ ЕООД да е поканила писмено кредитора Х.Ш.Х.
да предяви вземането си. А това означава, че определената от закона процедура
по чл. 267, изр. 2-ро, предл. 1-во ТЗ е била нарушена и е правно невъзможно,
ликвидацията да се приеме за приключена.
Ликвидаторът
може да иска заличаване на дружеството тогава, „когато са уредени всички
задължения“ (чл. 273, ал. 1 ТЗ), но не и тогава, когато един от известните
кредитори не само не е бил писмено поканен да предяви вземането си (чл. 267 ТЗ), но и спорното му вземане не е било обезпечено (чл. 272, ал. 3 ТЗ), преди да
бъде извършено разпределението по чл. 271 ТЗ. Затова изводът е, че понастоящем
вписаното в Търговския регистър с Акт **************„заличаване“ на дружеството
„Ф.П.“ ЕООД е обстоятелство, което не съществува.
Заключението
е, че обжалваното решение е незаконосъобразен отговор на поставения по делото
спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да бъде отменено, като предявеният
установителен иск съответно бъде уважен.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, дружеството „Ф.П.“ ЕООД ще следва да бъде осъдено, да заплати
на ищеца Х.Ш.Х. направените пред двете съдебни инстанции разноски, в размер на сумата
1 690 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 410 от 01.11.2018 г.,
постановено от С. окръжен съд по т. д. № 17/2018 г.
ПРИЗНАВА за установено, че вписаното с Акт **************в
Търговския регистър „заличаване“ на дружеството „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *********, е
обстоятелство, което не съществува.
ОСЪЖДА дружеството „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х.Ш.Х.,
ЕГН **********, сумата 1 690 (хиляда шестстотин и деветдесет) лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.