Решение по дело №1236/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Мъни-М.М.“ ЕТ – Варна, чрез пълномощника адв.П.Б. ***, против решение № 575/13.04.2023г по АНД №5304/2022г на ВРС, 45-ти състав, с което е потвърдено издаденото от гл.инспектор в Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0000736/25.08.2022г. и наложената на търговеца имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. на осн.чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, въз основа на които се иска отмяната му и отмяна на потвърденото с него НП; претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание по същество дружеството се представлява от адв.М., който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

С писмения си отговор ответникът – гл.инспектор в Отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Варна чрез процесуалния си представител мл.експерт Виктория Станчева оспорва жалбата като неоснователна, с позоваване на трайната съдебна практика настоява за оставяне в сила на въззивното съдебно решение, и на свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ЕТ притежава Разрешение №1242, валидно до 11.12.2022г, за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за технически прегледи в гр.Долни Чифлик, обл.Варна, УПИ VІ – бензиностанция в кв.37. На 11.05.2022г му било издадено Свидетелство №020663 за проверка на димомер марка „Opak-2000“ Protech – Италия, с фабричен №221, ДР №2161, внедрен в контролно-техническия пункт за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС. На 20.06.2022г, във връзка с подадено заявление от ЕТ при обновяване на данните в Разрешение №1242, служител в РД „АА“ констатирал, че търговецът не е представил в срок свидетелството за проверка по реда на чл.9 ал.6 на газанализатора, димомера и стенда в КТП, за което бил изготвен доклад от същата дата. За това нарушение, квалифицирано по чл.24 ал.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г на МТИТС вр.чл.18 ал.1 т.10 от същата Наредба, компетентното длъжностно лице съставило АУАН от 23.06.2022г против ЕТ за това, че не е уведомил писмено Изп.директор на ИА“АА“ чрез ръководителя на РД „АА“ – Варна в 7-дневния срок, започващ на 12.05.2022г, за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18 ал.1 т.10 от Наредбата – издаденото свидетелство за проверка на димомера на 11.05.2022г. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя и му бил връчен без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП наложил на касатора имуществена санкция от 1000лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените за това срокове, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на санкционирания търговец, акта и постановлението съдържат минимално изискуемите за редовността им реквизити от формална страна, вкл. достатъчно ясно и недвусмислено описани релевантни факти, при единство между фактическо и юридическо обвинение, което е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може санкционираното лице да го разбере и да организира адекватно защитата си.

На следващо място въззивният съд приел, че санкционираното административно нарушение е обективно съставомерно, правилно квалифицирано и безспорно доказано. Промяната в обстоятелствата, удостоверена с документ по чл.18 ал.1 т.10 от Наредбата, е настъпила на 11.05.2022г, когато е издадено новото свидетелство за съответствие на димомера. Седмодневният срок за уведомяване на Изп. директор е започнал да тече на следващия ден 12.05.2022г и е изтекъл безрезултатно на 18.05.2022г, при което от 19.05.2022г ЕТ е в забава, т.е. това е началната дата на нарушението. Съдът е приел, че в АУАН и в НП са описани конкретно настъпилата промяна, документа, с който тя е била удостоверена, посочена е датата на издаването му 11.05.2022г и срока за надлежно изпълнение на задължението за уведомяване от 7 дни, описано е бездействието, представляващо изпълнителното деяние – неуведомяване в законоустановения срок от 7 дни, и е приел, че това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед пълната правна квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и авторството му. В тази насока въззивният съд приел за безспорно, че ЕТ е лице по чл.16 от Наредба №Н-32/2011г, поради което е годен субект на административнонаказателната отговорност по чл.24 ал.1 от същата. Съдът е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай, предвид че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, а задължението за уведомяване не е изпълнено до констатиране на нарушението месец по-късно. В заключение е обсъдил и тежестта на наказанието, като е посочил, че АНО е наложил имуществената санкция в абсолютния размер по приложимата санкционна норма – чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП. С тези съображения за законосъобразност и обоснованост на НП въззивният съд го е потвърдил изцяло, като е присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция счита така достигнатите правни изводи от предходната за доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на ЕТ – касатор са неоснователни. Вярно е, че в АУАН и в НП е посочена само началната дата на 7-дневния срок за уведомяване за настъпилата промяна 11.05.2022г, но не и крайната дата, на която законоустановеният срок е изтекъл. Този пропуск представлява процесуално нарушение, но не е съществено такова – касае се за извършване на проста аритметична операция по събиране на две цифри, изрично конкретизирани в акта и в постановлението, в резултат на която се получава крайният срок за надлежно изпълнение на задължението за уведомяване за настъпилата промяна, респективно - следващият ден е датата на нарушението. Изпълнението на тази операция на ум, без помощни средства и за секунди е във възможностите на всеки водач на МПС, който е издържал изпит за правоспособност, поради което пропускът на АНО да посочи крайната дата на срока правилно не е бил възприет от предходния съдебен състав като основание за отмяна на НП.

Няма такава стойност и погрешно изписаната в НП дата на връчване на АУАН – 13.06.2022г, вместо действителната 23.06.2022г. Номерът и датата на АУАН са коректно изписани в началната част на НП, поради което за санкционирания търговец не може да съществува неяснота въз основа на кой акт е издадено НП само поради техническата грешка при изписване на датата на връчването му, която при това не е задължителен реквизит на НП по чл.57 ал.1 от ЗАНН, съответно – дори сгрешена, тя не представлява основание за отмяна на постановлението, тъй като не е фактор за законосъобразното развитие и приключване на АНП.

Категорично несподеляемо е възражението, че продължаването на срока на техническата изправност на стар димомер, удостоверено с издаденото свидетелство за проверка от 11.05.2022г, не представлява изменение на обстоятелствата, за което ЕТ дължи уведомяване – въззивният съдебен състав е изложил подробно мотивирани съображения за обективна съставомерност на санкционираното нарушение по чл.24 ал.1 от Наредбата, които не следва да бъдат преповтаряни. По идентичен начин – мотивирано, правилно и законосъобразно ВРС е отхвърлил и възражението за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, а касаторът не навежда нови твърдения, които да обосновават различно произнасяне по същия въпрос от касационния съдебен състав.

В обобщение на изложеното – проверяваното въззивно съдебно решение е обосновано, правилно и законосъобразно, то не е обременено с релевираните касационни пороци, а други такива – съставляващи основания за ревизия или отмяна, не бяха констатирани в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на касационния ответник за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер от 80 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид ниската фактическа и правна сложност на настоящия казус в производството пред касационната инстанция.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №575/13.04.2023г по АНД №5304/2022г на ВРС, 45-ти състав, с което е потвърдено издаденото от гл.инспектор в Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0000736/25.08.2022г. и наложената на „Мъни-М.М.“ ЕТ – гр.Бяла, обл.Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на осн.чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Мъни-М.М.“ ЕТ – гр.Бяла, обл.Варна, ЕИК *********, да заплати на РД „Автомобилна администрация“ - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: