Присъда по дело №1889/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда по НДОХ №1889/2023 г. по описа на СРС, НО, 104
състав:

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу О. Ц. И.
за това, че в периода от 01.12.2021 г. до месец август 2022 г. включително, в
гр.С. ж.к.„Х. С.“, бл.. вх.. ет.. ап...след като бил осъден с решение
№178526/24.07.2017 г. на Софийски районен съд, III Гражданско Отделение,
80-ти състав, по гр. дело №70831/2016 г., влязло в сила на 17.08.2017 г., да
издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря Е. О. И., родена на
12.11.2005 г. като й заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 /сто и
шестдесет/ лв., чрез нейната майка и законен представител Д. И. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 /девет/ пълни месечни вноски по 160,00 лв. всяка, всичко в
общ размер 1440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лв. – престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по делото представител на СРП поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия О. Ц. И. обвинение. Както е описано в
обстоятелствената му част след като бил осъден с влязло в сила на 17.08.2017
г. решение да издържа, заплащайки месечна издръжка на дъщеря си Е. И.,
подсъдимият О. И. платил едва няколко вноски и след това преустановил
плащането затова и законният представител на Е. И., именно нейната майка
няколкократно сезирала компетентните органи заради неправомерното
поведение на И. и така последователно били образувани две предхождащи
настоящото наказателно производство производства пред СРС с предмет
неплащане на дължимата издръжка. Едното от тях е приключило с
приложение на привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, тъй като
подсъдимият И. е платил дължимото. Към момента на изготвяне на
настоящия обвинителен акт, второто производство с идентичен предмет все
още е висящо.
Действително в хода на разследването по настоящото наказателно
производство след като бил привлечен в качеството на обвиняем О. И.
заплати сумата, за която му е повдигнато обвинение, а именно 1440,00 лева,
представляващи девет месечни вноски за инкриминирания период месец
декември 2021 г. – месец август 2022 г. включително. Настоящият
инкриминиран период се явява логична хронологична последица от
предходните две наказателни производства, водени срещу подсъдимия.
Тъй като веднъж вече О. И. се е ползвал от привилегията чл.183, ал.3, то
повторното й приложение не е възможно.
Освен това, въпреки направеното плащане, с което реално е покрит целия
размер на дължимата издръжка съгласно повдигнатото обвинение, следва да
бъде отчетено, че въпросното плащане е инспирирано именно от
1

привличането в качеството на обвиняем на О. И..
Наистина в кориците на делото още в хода на досъдебното производство е
приложено споразумение между подсъдимия и законния представител на Е. –
нейната майка, но същото споразумение е от 16.06.2022 г. В продължение на
почти половин година подсъдимият И. не е заплатил нито лев от дължимата
от него издръжка, което е сторил едва след повдигането на обвинението по
настоящото дело.
Отделно от това, подсъдимият И. е заплатил издръжката си занапред, което е
предмет на отделно дело, но това плащане занапред е инспирирано от
заведеното гражданско дело от Д. С., което на първа инстанция е приключило
с увеличаване размера на издръжката, тоест поведението на подсъдимия е
неправомерно въпреки извършеното плащане. За трети пореден път същият е
предаден на съд, тъй като не плаща издръжка на собственото си дете, като в
настоящия случай го е сторил едва от страх от наказателна репресия.
Несъстоятелно е изложеното от него в обясненията, дадени на досъдебното
производство, че не е знаел размера на издръжката. Абсолютно наясно е бил с
размера, тъй като, настоящият инкриминиран период е от два други периода,
които са рамкирани по другите две дела, които той знае, че са в съдебна фаза,
същият е бил наясно с периода.
Отделно от това, същият е бил наясно и с размера, тъй като от решението е на
СРС, ГО, №10668 от четвърти октомври е видно, че той е подал отговор на
исковата молба, тоест той е бил запознат с претенцията, а именно с искането
за увеличаване на размера, а отделно от това решението понастоящем не е
влязло в сила, тоест то е обжалвано от него.
Пледира съдът да признае подсъдимия И. за виновен по така повдигнатото му
обвинение и да му наложи наказание „Пробация“ в минимален размер.
Съдът конституира Е. О. И. със съгласието на нейната майка Д. И. С.
като частен обвинител в наказателното производство.
Повереникът на частния обвинител, адв.В., счита искането на представителя
на държавното обвинение, че е напълно основателно. Не споделя мнението на
представителя на държавното обвинение относно вида и размера на
наказанието, което предлага. Счита, че ако този размер не беше в такива
благоприятни размери и снизходително към обвиняемия той щеше да
почувства, че може и иначе, и да започне да плаща.
Моли за присъждане на неговите доверители направените съдебно-деловодни
разноски, явяващи се в заплатения адвокатски хонорар.
ЧО Е. И. изразява съгласие с адв. В..
Защитникът, адв.А., пледира за оправдателна присъда, тъй като
умисълът е елемент от състава на престъплението и когато той липсва, липсва
съставомерност за извършеното престъпление.
Счита, че няма умисъл - представил в съдебно заседание 37 бр. жалби на
2

неговия подзащитен, от които е видно, че за периода от 03.01.2017 г. до
16.04.2018 г. същият е сезирал 01 РУ – СДВР относно неизпълнение на
съдебно решение от страна на майката на детето и за разлика от жалбите
срещу него, които веднага се образуват от районна прокуратура, тези 37 бр.
жалби остават без последствие спрямо майката Д. И. С. и без никакви
последствия въпреки, че законодателят има текст за това, който не изпълни
или саботира изпълнението на съдебно решение – чл.296 от НК.
Представено е банково уверение №51 от 19.04.2023 г. на „Ю******“ АД, от
което е видно, че майката Д. И. С. е закрила банковата си сметка на 20.02.2018
г. и то един ден след като по тази банкова сметка неговия подзащитен прави
вноска по плащане на издръжка. Вносната бележка е от 19.02.2018 г. в 16:21
часа, приложена към делото.
Приложени са доказателства, че след намесата на служителите на 01 РУ –
СДВР за откриване на майката, свързано с жалбите на неговия подзащитен с
нея е сключено нотариално заверено споразумение, в което са отразени
клаузи, приложено е в делото от 16.06.2022 г. за изплащане на сумите, с които
е осъден.
В самото споразумение е записано „Изпълнение задълженията на страните
съгласно Решение №11-16 от 17.05.2013 г.“ Заявява, че неговия подзащитен е
имал обективна невъзможност да си изпълни задълженията, имайки предвид
тези обстоятелства укриването на майката, укриването на дъщерята,
закриване на банковата сметка веднага след внасянето на последната сума.
След закриване на банковата сметка той прави два превода в пощата на
адреса на Д. С., които остават непотърсени от нея, а там пише „За издръжка
на детето“.
Сочи две вносни бележки на неговия подзащитен, като втората е за
окончателно изплащане по споразумението „Сумите до навършване на
пълнолетие на дъщеря ми“ и получател е П. М.И.. Това е банковата сметка,
която е предоставила Д., нито сметката е нейна, нито на детето. Явява се
трето лице П. М. И., за когото на негов зададен въпрос тя не отговори кой е.
Пледира съдът да оправдае неговия подзащитен, а ако прецени, че той е
виновен - налице е основанието да бъде приложен текста на чл.78а, защото не
е осъждан. Въпреки, че по първото дело той е признат за виновен и е ползвал
разпоредбата на закона да не бъде наказван, той не е наказан и това не
означава, че той не може да ползва разпоредбата на чл.78а. В тази връзка
моли съдът, ако счете, че той е виновен да му наложи глоба така, както
предвижда закона.
Подсъдимият О. Ц. И., редовно призован, не се явява. Съдът разгледа
делото в отсъствие на подсъдимия, доколкото това е допустимо, съгласно
чл.269, ал.1 от НПК и без да бъде поставено под съмнение разкриването на
обективната истина или надлежното упражняване на правото на защита.

3

От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства, преценени по реда чл.14 и чл.18
от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подс.О. Ц. И. и св.Д. И. С. сключили граждански брак през 2001 г.
През 2005 г. им се родила дъщеря – Е. О. И..
Бракът между О. И. и Д. С. бил прекратен през 2013 г. с решение на СРС,
ГО, като упражняването на родителските права по отношение на детето били
предоставени на св.Д. С..
С решение №178526/24.07.2017 г. на СРС, III ГО, 80-ти състав, по гр. дело
№70831/2016 г. по описа на СРС, ГО, О. Ц. И. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си Е. О. И., чрез нейната майка и законен представител
Д. И. С., в размер на 160,00 лв., до настъпване на законна причина, изменяща
размера на издръжката или водеща до нейното прекратяване. Решението
влязло в сила на 17.08.2017 г.
След влизане в сила на съдебния акт, О. И. заплащал дължимата издръжка,
като през м. декември 2017 г. преустановил плащането за няколко месеца,
след което отново започнал да плаща.
В продължение на няколко години О. И. не плащал регулярно месечната
издръжка на дъщеря си, поради което св.Д. С. сезирала компетентните органи
и били образувани две наказателни производства, предхождащи настоящото –
НОХД №331/2021 г. по описа на СРС, НО, по внесен обвинителен акт, в който
е инкриминиран периодът от м.декември 2017 г. до м. април 2018 г.,
включително и от м.юли 2018 г. до м. май 2022 г., включително и НОХД
№1195/2022 г. по описа на СРС, НО, в което е инкриминиран периодът от
м.май 2020 г. до м.ноември 2021 г., включително.
По НОХД №1195/2022 г. по описа на СРС, НО, О. И. платил в пълен
размер задължението си в хода на съдебното следствие и спрямо него бил
приложен привилегирован състав на чл.183, ал.3 от НК с присъда,
постановена на 24.06.2022 г., влязла в сила на 12.07.2022 г.
Св.Д. С. решила да закрие банковата си сметка в „Ю*****“ АД
/„П******“/ на 20.02.2018 г., ден след направен превод в размер на 320 лв. по
същата сметка за дължима издръжка от подс.О. И.. Св.Д. И. сезирала СРП с
поредна жалба, по повод на която било образувано настоящото наказателно
производство, в хода на което се установи, че за периода от 01.12.2021 г. до
м. август 2022 г., включително, О. И. не е изпълнил задължението си за
заплащане на издръжка на дъщеря си Е. чрез нейната майка, а именно девет
пълни месечни вноски по 160,00 лв. всяка, всичко в общ размер 1440,00 лв.
Горната сума е издължена изцяло на 17.01.2023 г., преди внасянето на
обвинителния акт в съда.
О. Ц. И. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налаганех на административно наказание.
4

При обсъждане на доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от следните
доказателства:
1. показанията на свидетелите Д. С. и Е. И.;
2. заключението на експерта Д. К. по съдебно-оценителната експертиза,
изготвено по реда на съдебното следствие;
3. писмените доказателства, събрани по д.п.№813/2022 г. по описа на 01
РУ-СДВР, приети по реда на чл.283 от НПК и
4. заверени преписи от бюлетиние за съдимост на О. Ц. И..
Съдът не намира основание да обсъжда доказателствата по отделно,
защото не са налице противоречия.
Съдът цени както гласните, така и писмените доказателства, които в своята
съвкупност и вътрешна непротиворечивост изграждат ясна и точна представа
за релевантните по делото факти и обстоятелства.

От правна страна:
Поради гореизложеното съдът прие, че подсъдимият О. Ц. И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от
НК, защото в периода от 01.12.2021 г. до месец август 2022 г. включително, в
гр.София, ж.к.„Х** ******, след като бил осъден с решение
№178526/24.07.2017 г. на Софийски районен съд, III Гражданско Отделение,
80-ти състав, по гр. дело №70831/2016 г., влязло в сила на 17.08.2017 г., да
издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря Е. О. И., родена на
12.11.2005 г. като й заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 /сто и
шестдесет/ лв., чрез нейната майка и законен представител Д. И. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно девет пълни месечни вноски по 160,00 лв. всяка, всичко в
общ размер 1440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лв.
С оглед на горното съдът призна подсъдимия О. Ц. И. за виновен по
повдигнатото му обвинение, поради следното:
От обективна страна обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с брака и семейството.
Подсъдимият О. Ц. И. не е изпълнил свое законно задължение да заплаща
на детето си издръжка в размер на повече от две месечни вноски за един
продължителен период от време.
Това негово задължение произтича от влязло в сила решение по
гражданско дело. Изпълнителното деяние е осъществено от дееца чрез
бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за
издръжка в размер на повече от две месечни вноски. Престъплението е на
просто извършване. Издръжката е за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в чиято полза е присъдена.
5

В конкретния случай пострадал от деянието е негов низходящ, в чиято
полза е постановеното решение на съда.
От субективна страна подсъдимият О. Ц. И. е осъществил престъплението
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяяхното
настъпване.
Съдът намира доводът на защитата за липсата на обективна възможност за
изпълнение на подсъдимия като неоснователен.
Закриването на банковата сметка води до затрудняване на изпълнението
на задължението, но не освобождава дееца от наказателна отговорност.

При определяне на наказанието:
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за
освобождаване на подсъдимия О. Ц. И. от наказателна отговорност.
За извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
Деецът е пълнолетно лице, което не е осъждано и не е освобождавано от
наказателна отговорност по реда на глава осма на раздел IV от НК.
Причинени имуществени вреди са изцяло възстановени преди внасянето
на обвинителния акт в съда.
Административното наказание е единственото законосъобразно в
настоящия случай и би способствало в достатъчна степен за осъществяване на
целите на наказанието и за осъществяване на превенцията по отношение на О.
Ц. И..
Ето защо на основание чл.78а, ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК съдът
освободи О. Ц. И. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в минимален размер 1000 лв.
Размерът на наказанието е определен при смекчаващо отговорността
обстоятелства – закриването на банковата сметка, по която е била превеждана
издръжката.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия О. Ц. И., както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.

Държавни такси и разноски:
Като взе пред вид, че по делото са направени разноски, то на основание
чл.189, ал.3 от НПК О. Ц. И. следва да заплати разноски в размер на 207,00
6

лева по сметка на Софийски районен съд, както и на основание чл.190, ал.2 от
НПК 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на
Софийски районен съд.
На основание чл.189, ал.3 от НПК О. Ц. И. следва да заплати на Д. И. С.
направените разноски в размер на 500,00 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
По тези мотиви съдът постанови присъдата.

Районен съдия:
Г.Г.
7

Номер на акта:	29
Дата:	31 януари 2024 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20231110201889
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 февруари 2023 г.

Присъда по дело №1889/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите