Решение по дело №1797/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1740
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180701797
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1740

 

                           град Пловдив, 14 октомври 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ДИЧО ДИЧЕВ 

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                  СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, сложи за разглеждане докладваното от съдия Русев КАД  1797 по описа на съда за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във връзка със ЗСПЗЗ.

Обжалвано е решение № 6 от 26.05.2020г. на Районен съд - Пловдив, 10-ти гражд. състав, постановено по АД № 9 от 2019г., с което е отхвърлена жалба на Т.Ц.К. *** против отказ на кмета на община Куклен, обективиран в писмо изх. № 1527 от 11.04.2018г. във връзка с искане за изменение на план за новообразуваните имоти в с. Гълъбово.

Касационната жалбоподателка, чрез пълномощника адв. Г., счита, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като не зачита правото й на собственост върху построената сграда и прилежащата й площ. Според нея, спорът за материално право между нея и заинтересованите лица е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Иска се отмяна на оспорения административен акт и продължаване на процедурата по заявление вх. № 63 от 05.01.2018г. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в съдебното заседание на 16.09.2020г. Претендира разноски.  

Ответникът по касационната жалба- Кмет на община Куклен, чрез процесуален представител по пълномощие в нарочен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съгласно представен списък.

Заинтересованите страни В.А.Т., А.А.Т., М.Н.Т., А.С.Т., А.С. П. – К. , С.А.В., М.А.Р., Р.К.П. и  Я.К.Ш., чрез пълномощника адв. А. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в съдебното заседание на 16.09.2020г. Претендира се присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участвалия прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

Като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, Административен съд Пловдив, намира за установено  следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал. 1 от АПК при наличие на правен интерес,поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспорваният индивидуален административен акт е постановен при следната фактическа обстановка: съгласно съдебно решение от 10.11.1993г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гражд. дело № 4146 от 1993г. по описа на съда, на наследодателите на заинтересованите лице Яна и С.  С. ови е признато правото на възстановяване на собственост върху земеделски земи в стари/нови реални граници в местността „Пущалото горе“ и „Пущалото долу“ в землището на с. Гълъбово. В съдебното решение е посочено, че земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще бъдат възстановени след изготвяне на кадастрален план съгласно чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В последствие са издадени решение № 09369 от 1998г. на Поземлена комисия „Родопи“ Пловдив, с което отново е признато правото на собственост на посочените лица върху претендираните земеделски земи и заповед № 295 от 25.07.2005г. на кмета на община Куклен, с която на основание § 4к, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на заинтересованите лица, като наследници на С.  С., върху новообразуван имот № 1087, извън строителните граници на с. Гълъбово, в местността „Пущалото“.

Съгласно предходни заповеди №№ 1100 от 31.12.1981г. и 1167 от 01.12.1982г. е одобрен устройствен план на урегулирана територия за вилна зона, в рамките на който процесният имот е заснет като пл. № 659, за който е отреден УПИ ХІV – 659 в кв. 52. В последствие, имотът е заснет с № 1087 и площ от 4 590,43 кв. м. по Плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 529 от 2009г., който не е обжалван в тази си част и е влязъл в сила. Съставен е и констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № 121 от 10.11.2005г., съгласно който на основание § 4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата А.  А.  Т., С.  А.  Т., С. С. П. , Р.К.П. и Я.К.Ш., в качеството им на наследници на С.  В. С. са признати за съсобственици на поземлен имот с кадастрален номер 1087 в местността „Пущалото“ в землището на с. Гълъбово, общ. Куклен, извън строителните граници на селото, с площ от 4 590,43 кв. м.

При одобряване на плана на новообразуваните имоти заинтересованите лица са установили, че в рамките на техния имот е налице оградена площ от около 350 кв. м, в която е построена вилна сграда с площ от около 30 кв. м. Имотът и сградата се ползват от Е. Б. К. и Т.Ц.К., съпруга и дъщеря на починалия Ц. Г. К.. От страна на собствениците на имот с номер 1087 е поискано въвеждането им във владение, като е издадена заповед № 587 от 10.06.2011г. от кмета на община Куклен, съгласно която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено имотът да се изземе от Т.К.. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и отменена с решение № 1215 от 26.03.2012г. на Районен съд – Пловдив, ХІV гражд. състав, постановено по адм. дело № 12772 от 2011г. по описа на съда. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 2336 от 26.10.2012г. на Административен съд – Пловдив, ХХІІІ състав, постановено по КАД № 1838 от 2012г. по описа на съда.

Същевременно, въз основа на заявление вх. № 2393 от 07.06.2011г., подадено от К. и представени към него писмени доказателства е издадено удостоверение за търпимост № 02 от 14.06.2011г. на главния архитект на община Куклен, с което на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е призната за търпима вилна сграда със застроена площ 32 кв. м, със степен на завършеност 100%, находяща се в ПИ № 1087 в местността „Пущалото“ в землището на с. Гълъбово, общ. Куклен, съгласно плана по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Гълъбово, одобрен със заповед № 529 от 2003г. на областния управител на област Пловдив.

След отмяната на заповед № 587 от 10.06.2011г. на кмета на община Куклен по съдебен ред е предявен иск по чл. 108 от Закона за собствеността от собствениците на поземлен имот № 1087 по ПНИ на с. Гълъбово А.  Т., С.  Т., С.В., М.Р., Р.П. и Я.Ш. срещу ответниците Е.  К. и Т.К.. С исковата молба е поискано ответниците да предадат на ищците собствеността и владението върху държаната от тях без правно основание част от възстановения им недвижим имот, ведно с построената жилищна сграда, тяхна собственост по приращение като собственици на терена, в който е изградена. Заявена е и претенция за заплащане на обезщетение за ползването на посочената част от недвижимия имот за периода от 01.08.2009г. до 01.08.2014г.

С решение № 121 от 13.01.2016г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гражд. състав, постановено по гражд. дело № 12284 от 2014г. по описа на съда исковата претенция е отхвърлена. Съгласно мотивите в съдебното решение заповед № 295 от 25.07.2005г. на кмета на община Куклен, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на ищците е възстановена собствеността върху ПИ № 1087 е нищожна, тъй като държаната от ответниците площ от 340 кв. м попада в границите на УПИ ХІV – 659 по КРП на с. Гълъбово, одобрен със заповеди №№ 1100 от 31.12.1981г. и 1167 от 01.12.1982г. По отношение на всички бивши земеделски имоти, включени в строителните граници на населените места, независимо от това дали са били предоставени на граждани по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са приложими специалните разпоредби на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 1 и ал. 4 и чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Предвид нищожността на административния акт, ищците не се легитимират като собственици на недвижимия имот, включително на спорната част от 340 кв. м.

Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение № 712 от 17.05.2016г. на Окръжен съд – Пловдив, въззивно гражданско отделение, 9 състав, постановено по гражд. дело № 717 от 2016г. по описа на съда. В мотивите на решението на въззивната инстанция се потвърждават аргументите на първоинстанционния съд, че към момента на провеждане на процедурата по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице действащ неотменен кадастрално регулационен план /КРП/ на с. Гълъбово, одобрен със заповеди №№ 1100 от 31.12.1981г. и 1167 от 01.12.1982г., в който е нанесена цялостната ситуация на ползвания от ответниците К.  имот, отреждането му за парцел и извършеното застрояване. Не е приложена и процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно последиците във връзка със заплащане на прилежащия терен, съответно правото на ползвателите да придобият собствеността върху него и построената в него сграда. Независимо, че строителството й е извършено без строителни книжа, се касае за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за което е издадено и удостоверение за търпимост от 14.06.2011г. от главния архитект на община Куклен. Направен е извод, че ответниците се легитимират като собственици на жилищна сграда от 32 кв. м и прилежащия към нея терен с площ от около 330 – 340 кв.м.

Обратно, ищците не се легитимират като собственици на недвижим имот № 1087, правото на собственост върху който е възстановено със заповед № 295 от 25.07.2005г. на кмета на община Куклен, постановено в производство по § 4к, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Това е така, тъй като процесният имот е заснет в КРП „Вилна зона“, одобрен със заповеди №№ 1100 от 31.12.1981г. и 1167 от 01.12.1982г. като пл. № 659, за който е отреден УПИ ХІV – 659 в кв. 52. Несъмнено се касае за урегулирана по ЗТСУ /отм./ територия на „Вилна зона“ на с. Гълъбово, също по влязъл в сила кадастрално регулационен план, който не е отменен или изменен, включително относно характера и предназначението на територията.

С определение № 250 от 06.06.2017г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение, постановено по дело № 4549 от 2019г. по описа на съда не е допуснато касационно обжалване на решение № 712 от 17.05.2016г. на Окръжен съд - Пловдив и същото е влязло в сила.

В изпълнение на влязлото в сила решение по гражд. дело № 12284 от 2014г., от заинтересованите лица е подадено заявление вх. № 4072 от 18.07.2017г. до кмета на община Куклен, с което е поискано Общинска служба „Земеделие“ при община Куклен да започне процедура по възстановяване правото на собственост на наследодателя им С.  С.  по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Заявлението, ведно с приложените към него документи е изпратено по компетентност на ОС „Земеделие“ при община Куклен, като не са представени доказателства за приключване на процедурата с издаване на индивидуален административен акт.

От страна на Т.К. е подадено заявление вх. № 63 от 05.01.2018г., с което е поискано да бъде изменен ПНИ на с. Гълъбово, местност „Пущалото“ по отношение на имот пл. № 1087. Към заявлението са представени влязлото в сила решение по гражд. дело № 12284 от 2011г. на ПРС, 3бр. заключения на вещи лица, удостоверение за търпимост от 14.06.2011г. и проект за изменение на ПИ 18277.503.1087. След уведомяване на заинтересованите лица за постъпилото заявление вх. № 63 от 05.01.2018г. е постъпило възражение от Р.П., в което е посочено, че от страна на заинтересованите лица също е постъпило заявление за възстановяване правото им на собственост върху процесния имот от 18.07.2017г., като процедурата не е приключила.

При така събраните доказателства, административният орган кмет на община Куклен е направил извод, че е налице неприключил спор за материално право между заявителката Т.К. и заинтересованите лица В. Т., А.Т., М.Т., А.Т., А. П. – К. , С.В., М.Р., Р.П. и Я.Ш.. Издаден е отказ, обективиран в писмо изх. № 1527 от 11.04.2018г., с който се прекратява производството по изменение на плана на новообразуваните имоти на с. Гълъбово, общ. Куклен за ПИ № 1087 до решаване на спора или постигане на съгласие между страните.

Посоченият ИАА е оспорен по съдебен ред, като с решение № 4018 от 23.11.2018г. на Районен съд – Пловдив, ХІV гражд. състав, постановено по адм. дело № 6771 от 2018г. по описа на съда жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съгласно мотивите в съдебното решение, действително е налице конкуренция на права на различни лица към собствеността на един и същ недвижим имот, като заинтересованите лица се легитимират като собственици въз основа на съдебно решение и решение на ПК „Родопи“ Пловдив, а жалбоподателката – като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на част от недвижимия имот, в който е незаконно е построена вилна сграда, призната за търпима в последващ момент. Касае се за имот, който се намира в урбанизирана територия, възстановяването на правото на собственост върху който се извършва по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, а не чрез изменение на влязъл в сила ПНИ, съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е било обжалвано и с решение № 1182 от 04.06.2019г. на Административен съд – Пловдив, ХХІV състав, решение № 4018 от 23.11.2018г. на ПРС, ХІV гражд. състав, постановено по адм. дело № 6771 от 2018г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Съгласно мотивите на касационната инстанция, не е изследван въпросът за валидността на обжалвания административен акт, доколкото същият е подписан „със запетая“ и не са представени доказателства за административния орган, от който изхожда и надлежното му оправомощаване.

При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е постановено решение № 6 от 26.05.2020г. по адм. дело № 9 от 2019г. по описа на ПРС. В съдебния акт са изложени аргументи относно валидността на обжалвания ИАА, който е издаден от заместник кмета на община Куклен, надлежно оправомощен със заповед № 227 от 10.04.2018г. да замества кмета на общината за периода от 11.04.2018г. до 13.04.2018г. Прието е, че е налице претенция- спор за материално право между страните, доколкото жалбоподателката претендира изпълнение на процедура по § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2 от ПЗР от ЗСПЗЗ, а заинтересованите лица – възстановяване на собствеността върху имота на техния наследодател по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ППЗСПЗЗ.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Правилно е прието, че не е разрешен със сила на присъдено нещо спорът относно легитимацията на заинтересованите страни като собственици на имот № 1087 в землището на с. Гълъбово, общ. Куклен, тъй като с факта на отхвърляне на иска ищците не са се легитимирали като собственици единствено на заявеното с исковата молба основание. В мотивната част на решението по гражд. дело № 12284 от 2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила, е посочено изрично, че спорният имот се намира в урбанизирана територия, поради което възстановяването на собствеността върху него е следвало да се извърши по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ППЗСПЗЗ, а не по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, от заинтересованите лица е подадено заявление от 18.07.2017г. до ОС „Земеделие“ – гр. Куклен, с което е поискано инициирането на такава процедура. Към настоящия момент не са представени доказателства за приключването на тази процедура с индивидуален административен акт, като причините за това са извън предмета на настоящия административен спор.

Независимо от започването на надлежна процедура по възстановяване собствеността върху спорния поземлен имот, от страна на жалбоподателката е инициирано производство за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно административният орган е прекратил така започнатата процедура с ИАА, предмет на настоящото съдебно производство, макар и с лаконични мотиви.

В настоящия случай е невъзможно собствеността върху частта от процесния имот, върху който е построена вилна сграда в режим на търпимост, да бъде възстановена по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е налице спор за материално право между жалбоподателката и заинтересованите лица. След като имотът се намира в урбанизирана територия, след приключване на процедурата по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ППЗСПЗЗ, заинтересованите лица несъмнено ще придобият легитимация на собственици. Как ще бъдат уредени правоотношенията между тях и жалбоподателката, като собственик на вилна сграда в режим на търпимост и прилежащата й площ не са предмет на настоящото съдебно производство.    

В заключение, районният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направените искания от ответника и пълномощника на заинтересованите страни, на същите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 В полза на община Куклен следва да бъдат присъдени разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с  чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 24 от НЗПП /в случая от 100 до 200 лв. /. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна Община-Куклен следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на 100лв. за настоящата инстанция.

 В полза на заинтересованите лица В.А.Т., А.А.Т., М.Н.Т., А.С.Т., А.С. П. – К. , С.А.В., М.А.Р., Р.К.П. и  Я.К.Ш. следва да бъде присъдена сумата в размер на 400лв. (четиристотин лева), представляваща заплатен адвокатски хонорар.

 Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 26.05.2020г. на Районен съд - Пловдив, 10-ти гражд. състав, постановено по адм. дело № 9 от 2019г.

 ОСЪЖДА Т.Ц.К., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 100лв. (сто лева), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за настоящата инстанция.

 ОСЪЖДА Т.Ц.К., ЕГН: ********** да заплати на В.А.Т., А.А.Т., М.Н.Т., А.С.Т., А.С. П. – К. , С.А.В., М.А.Р., Р.К.П. и  Я.К.Ш. сумата в размер на 400лв. (четиристотин лева), разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.    

 

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ :