Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.11.2016 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд втори граждански състав
На шести
октомври две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
К.Б.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 753 по описа за 2015
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗС.
Ищецът Х.Г.Н., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. П.К., твърди, че живее на адрес: гр. К., ул. Ю. №. в следния
недвижим имот: УПИ XIV-. в кв. .. по плана на гр. К., община К., представляващ
дворно място с площ от 644 кв. м., ведно с построеното в него двуетажно жилище
с площ от 144 кв. м. с принадлежащо мазе с площ от 16.00 кв. м. и второстепенна
постройка с площ от 50 кв. м, при съседи: улица, Г.Р., Л.П. и С. Н.. Имотът бил
придобит с Нотариален акт № ., том I, дело № 119/1973 г. по описа на Районен
съд К. от неговия баща Г.А. Н. – бивш жител ***, починал на .. г., по време на
брака му с майката на ищеца Р.Х. Н.. Твърди, че непосредствено след
погребението на баща му през месец април 2004 г., майка му Р.Х.. Н., в
присъствието и на неговия брат А. Г.Н. заявила, че сама няма да може да се
издържа и че има нужда от помощ. Попитала дали някой от тях ще я гледа и
издържа за в бъдеще. Тогава именно ищецът се ангажирал да се грижи за нея и да
поема издръжката ѝ докато е жива, защото брат му от 2000 г. живеел в гр. С.,
имал адресна регистрация там и нямал възможност да се грижи за гледането и
издържането на майка им. Твърди, че брат му му казал, че щом той поемал
задължението да се грижи и издържа майка им, той нямал претенции върху
наследствената си идеална част от гореописания имот, останала му от техния баща
и му я продавал, при условието, че ще гледа и издържа майка им занапред, докато
е жива. Майката Р.Х.. Н. също заявила, че му продава собствената си идеална
част, в това число и частта, която ѝ се следвало по наследство след смъртата на съпруга ѝ. Твърди, че с оглед на горното,
от месец април 2004 г. до момента на подаване на исковата молба, той владеел процесния имот като собствен, без оспорване на това
владение от никой и бил изключителен негов собственик, т. е. владеел имота
повече от десет години изпълнявайки условието за гледане и издръжка. Твърди, че
брат му А. Г.Н. се разболял тежко и на 11.06... г. дошъл да живее в гр. К. при
него. На 11.12... г. А. Н. починал в УМБАЛ „С. Г. - гр. П. в клиниката по
гръдно-коремна хирургия. Твърди, че от идването му в гр. К. на 11.06... г. до
неговата смърт, съпругата на покойния – ответницата Г.Н.Г., не дошла да го
види. Твърди, че през месец март 2015 г. получил от ответницата нотариална покана,
че като наследник на А. Г.Н. претендирала за част от процесния
имот. След като получил тази покана, направил възражение, че е едноличен
собственик на имота в гр. К. на ул.”Ю.” №.. и тя нямала никакви права върху
него.С оглед на горното за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящия
иск, тъй като ответницата по делото нямала права върху процесния
имот и с изпратената до него нотариална покана му оспорвала правото на
собственост.
моли съда да признае за установено по
отношение на ответницата Г.Н.Н., с ЕГН: **********,
че ищецът е единствен собственик на недвижим имот: УПИ XIV-. в кв. .. по плана
на гр. К., община К., представляващ дворно място с площ от 644 кв. м., ведно с
построеното в него двуетажно жилище с площ от 144 кв. м с принадлежащо мазе с
площ от 16,00 кв. м. и второстепенна постройка с площ от 50 кв. м, при съседи:
улица, Г.Р., Л.П. и С. Н., поради непрекъснато и необезпокоявано владение
продължило от месец април 2004 г. до подаване на настоящата молба – 29.07.2015
г. и поради неформална продажба на частта на процесния
имот, собственост на майка му Р.Х. П. и на брат му А. Г.Н., срещу поетото от
него задължение за издържането и гледането им, което е осъществил в пълен обем.
ОТВЕТНИЦАТА Г.Н.Н., с ЕГН: **********,***
чрез адв. С.А. с отговора на исковата молба заявява,
че оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Потвърждава, че процесния
недвижим имот бил придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 70, том I,
дело № 119/1983г. от Г.А. Н., ЕГН: ********* по време на брака му с Р.Х.. Н.,
ЕГН: **********. След смъртта на Г.А. Н. и Р.Х.. Н., по силата на наследствено правоприемство ½ идеална част от имота била придобита
от ищеца Х.Г.Н., а другата ½ идеална част – от съпруга ѝ А. Н. Н.,
тъй като Х.Г.Н. и А. Н. Н. били синове на Г.А. Н. и Р.Х.. Н.. Оспорва изцяло
наведените твърдения в исковата молба, че след смъртта на бащата на ищеца – Г.А.
Н. през 2004г., майката Р.Х. Н. решила да му продаде своите идеални части от процесния имот, срещу задължението за гледане и издръжка,
тъй като тя не е била в състояние да се грижи за себе си. Така изложените
твърдения изцяло не отговаряли на истината. Следвало да се има предвид, че
покойната ѝ свекърва Р.Х.. Н. никога не била завявала пред ищеца или пред
други лица, че му продава или възнамерява да му продаде идеални части от процесния недвижим имот и че има нужда от издръжка, тъй
като не може да се грижи за себе си. Такава сделка не била и обективирана пред нотариус, а и каквито и да било други
изявления в такава насока не били правени. Ответницата твърди, че познавала
добре майката на съпруга си. която била в отлично здраве и работела на пълен
работен ден без прекъсване до 2012г., когато здравословно ѝ състояние с
напредването на възрастта все пак се влошило. Р. Н., обаче никога не била имала
нужда от издръжка, винаги разполагала с необходимите ѝ собствени
средства, и именно тя подпомагала финансово ищеца, грижела се за процесния имот, поддържала го и го ремонтирала и заплащала до
смъртта си изцяло за целия имот необходимите местни данъци и такси за него. Ако
действително майката на Х.Н. имала намерение да му продаде идеалните части от процесния недвижим имот, както твърди същият, че тази сделка
щяла да се осъществи по нормативно предвидения за това ред – чрез покупко - продажба, с уговерено
задължение за гледане и издръжка, изповядана пред нотариус по местонахождение
на имота. В множеството си разговори със свекървата си през процесиите години,
същата винаги била твърдяла, че обича безкрайно и двамата си синове и че
всичко, което притежава, следва да се раздели след смъртта ѝ поравно
между тях двамата, никога не била завявала, че единствено ищецът е собственик
на притежаваните от нея идеални части от имота. Р. Н. винаги била посрещала нея
и съпруга ѝ в процесния имот с много радост и ѝ
била казвала многократно, че двамата с А. били „у дома си" и следва да се
разполагат в имота, както преценят за добре, защото имотът бил собствен и на А..
Ответницата твърди, че след смъртта на Г.А. Н., процесният
имот станал съсобствен между преживялата съпруга Р.Х..
Н. и двете ѝ деца Х.Г.Н. и А. Н. Н., т. е. тяхната съсобтвеност
произтичала от наследство. В тази връзка, следвало да се има предвид, че не
само Р.Х.. Н. никога не била заявявала и демонстрирала собственически намерения
към процесния имот, но и самият ищец никога не бил
заявявал пред брат си А., като сънаследник, че влаее
целия имот като свой собствен, че се счита за единствен собственик и никога не
бил противопоставял владелческо намерение към частта
от наследството на съпруга ѝ А.. На следващо място, ответницата оспорва
наведените твърдения, че покойният ѝ съпруг А. Н. Н. се бил съгласил да
дари, продаде или по какъвто и начин да се разпореди с полагащата му се идеална
част от процесния недвижим имот на ищеца, тъй като
същият поел ангажимента да се грижи и да издържа майка им. Съпругът ѝ
никога не бил заявявал такова намерение пред ищеца, още повече пък никога не бил
имал намерение да подарява притежаваните от него идеални части от процесния недвижим имот на брат си в знак на благодарност
за издръжката, която ищецът твърди, че давал на майка им, именно поради факта,
че Р. Н. не се нуждаела от издръжка и грижи и никога не била получавала такива
от сина си Х.. Следвало да се има предвид, че съпругът ѝ А. винаги се бил
титулувал и бил защитавал като собствена своята идеална част от процесния имот, винаги бил упражнявал владение върху нея и
никога не се бил дезинтересирал от имота, както и
никога ищецът не бил свеждал до А. собственически намерения върху целия имот. В
тази връзка наведените твърдения за осъществена „неформална продажба“ между Р. Н.
и ищеца, както и между съпруга на ответницата и Х.Н. били изцяло голословни и
необосновани. Ищецът неоснователно твърдял, че не била посещавала процесния имот и не се интересувала от същия, нито преди
смъртта на съпруга си, нито след смъртта му. Заедно с А. редовно посещавали процесния имот, още преди да сключат граждански брак през ..
година. Не били пропускали празник през годините, в който да не били в К.,
именно в процесния имот, който ищецът се домогвал да
докаже, че бил негова собственост. Ежегодно прекарвали Великден, Гергьовден,
Коледните и Новогодишните празници в К. заедно с ищеца, майка му и съпруга
ѝ. Въпреки, че живеели със съпруга си в С., през летните месеци заедно с А.
съвместявали годишните си отпуски и оставали няколо
седмици в процесния имот, като това пребиваване в
имота създадали като тяхна ежегодна традиция.
Свекървата ѝ винаги била много щастлива, когато те пребивавали в К. и с
радост очаквала всяко тяхно следващо идване. Самият ищец също винаги се бил
радвал, когато те били в имота, прекарвали много време заедно с него, съпруга
ѝ и свекърва ѝ и той никога не бил заявявал, нито демонстрирал, че
се титулува като собственик на целия имот. Съпругът ѝ винаги посещавал
имота в гр. К. с ясното съзнание, че бил собственик на идеална част от него –
заедно с него бил;и разположили множество техни вещи в имота – дрехи, мебели и
други вещи. Ответницата твърди, че през 2008 г. съпругът ѝ А. Н. лично и
със собствени средства санирал външната мазилка на
къщата в процесния имот. Тъй като работата, която
работел А. била свързана със строително-монтажни дейности, получавал строителни
консумативи на изгодни цени и санирал процесната къща. Също така, А. помагал в поддръжката на
дворното място, правил и ремонти по вътрешната част на къщата. Всичко това той
правел не със съзнанието, че прави подобрения в чужд имот, а с ясното
намерение, че извършва подобрения в имот, чийто съсобственик е. Не отговарли на истината наведените факти от ищеца, че след
преместването на съпруга ѝ в процесния имот в
гр. К. през месец юни .. година, същият бил споделил, че „няма кой да го гледа,
няма на кой да разчита и да му помогне“ и след заявената готовност от страна на
ищеца да се грижи за съпруга ѝ, А. потвърдил, „че няма никакви претенции
върху процесния имот“. Действително със съпруга
ѝ имали неразбирателства през .. година и през същата година той се
преместил в гр. К., но не били спирали да поддържат контакт, напротив, виждали
се многократно и през втората половина на .. година, противно на твърденията на
ищеца. Именно след преместването на А. в гр. К., същият ѝ споделял, че не
се чувства добре в процесния имот, тъй като не се
разбирал с брат си Х. и многократно заявявал желанието си да подобри
взаимоотношенията си с нея. Изцяло неверни били наведените твърдения за
полагани грижи от страна на ищеца към А.. В разговорите помежду им със съпруга
ѝ той многократно ѝ бил казвал, че брат му се държи много лошо с
него и че имат различни конфликти, а Х. не му помагал по никакъв начин,
въпреки, че знаел, че след преместването в гр. К., съпругът ѝ бил безработен.
Въпреки влошените им съпружески взаимоотношения, тя била помагала на А.
финансово, продължила да се грижи за него и да му помага, доколкото може и след
преместването му в родния му град, именно поради факта, чс
нямал на кого да разчита. Не било вярно че не била посещавала процесния имот след смъртта на съпруга си. Няколко пъти
след смъртта на А. посетила процесната къща, тъй като
желаела да остави свои вещи в имота, но ищецът не я допуснал до помещенията, в
които се намирали собствените ѝ вещи, разположени от мнея
и съпруга ѝ в имота през годините. Към настоящия момент в процесния имот все още се намирали нейни вещи, до които
ѝ бил ограничен достъпът от ищеца. Дори и при това поведение на ищеца, тя
се считала за съсобственик, който противозаконно бил лишен от Х.Н., като друг
съсобственик, от правото ѝ да се ползвам от съсобствената
си вещ, съобразно притежаваната от нея идеална част. Това я провокирало да
подаде цитираната от ищеца в исковата молба нотариална покана до Х. Г. Н., с peг. № 1425, том 1, акт 17, заверена от И.К., пом. нотариус на нотариус Станка Ранджева,
PC К., с peг. № 099, с която канрла
ищеца по настоящето производство да изкупи наследствените ѝ дялове от
описаните в поканата имоти, както и да ѝ заплати обезщетение за
самостоятелното и еднолично ползване на същите. Това също било категоричен
пример за титулуването ѝ със съзнанието на съсобственик. След
категоричния отказ от страна на ищеца да разрешат доброволно възникналия между
тях спор, подадла искова молба за делба на
притежаваните в качеството ѝ на наследник на А. Г.Н. недвижими имоти и
движими веши, поради което било образувано гр. д. №
1317/2015. г,,II-ри гр. с.
по описа Карловски районен съд. Предмет на делбата в така образуваното
производство по гр. д. № 1317/2015 г. бил и процесния
имот: УПИ XIV . /четиринадесет римско петстотин тридесет и пет/, в кв. ..
/двадесет и едно/, по плана на гр. К., Община К., представляващ дворно място с
площ от 644 кв. м. /шестотин четиридесет и четири
квадратни метра/, ведно с построеното в него двуетажно жилище с площ от 144 кв.
м. /сто четиридесет и четири квадратни метра/, с принадлежащо мазе с площ от 16
кв. м /шестнадесет квадратни метра/ и второстепенна постройка с площ от 50 кв.
м. /петдесет квадратни метра/, при съседи: улица, Г.Р., Л.П. и С. Н..
Ответницата твърди, че след смъртта на съпруга ѝ декларирала настъпилото
наследствено правоприемство и била заплатила в отдел
„МДТ“ – К. дължимия от нея данък за процесния имот,
съобразно наследената от съпруга ѝ идеална част. Изцяло неоснователно
ищецът Х.Н. твърдял, че бил единствен собственик на недвижимия и бил придобил
същия на основание придобивна давност. За да е налице
придобиване на собствеността върху имота по давност, следвало да се осъществи
хипотезата, посочена в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, включващ трайно
установяване на владението върху имота (т. е. фактическото господство върху
имота с намерение да се свои) и това владение да продължи необезпокоявано и
непрекъснато 10 години, като се манифестира такова поведение, което да не
оставя никакво съмнение, че лицето упражнява фактическата власт за себе си. В
конкретния случай, не бил осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС и
ищецът Х.Н. не бил придобил правото на собственост върху процесния
имот на основание придобивна давност, тъй като никога
не бил манифестирал пред нея, съпруга ѝ или свекървата на ответницата, че
упражнява фактическа власт върху имота за себе си и никога не бил и владял
целия имот само за себе си. Според Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, „за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessions/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани.” Тоест, в настоящия случай бил налице
принципът, че при съсобственост, възникнала по силата на наследство,
съсобственикът, който владее наследствения имот изцяло е владелец на своите идеални
части и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
В случая такова фактическо владение на целия процесен
имот от страна на ищеца не било имало. Такова „манифестирано“ и „преобръщане на
владението” също не било налице – Х.Н. никога не бил извършвал действия в
периода от 2004 до 2015 година, включително, с които е престанал да държи
идеалните части от процеснйя имот на останалите
съсобственици на имога и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои. Както свекървата ѝ, така и съпруга
ѝ и тя самата били пребивавали и ползвали процесния
имот като съсобственици и никога ишецът не се бил протовопоставял на това от тяхна страна до смъртта на А.
през декември .. г. През целия този период Х.Н. бил единствено държател на
идеалните части на останалите съсобственици на процесния
имот. Противно на наведеното от ищеца, съпругът ѝ А. Н. бил упражнявал
фактическа власт върху сънаследствените идеални части от имота през целия
период от 2004 до .. година, през което време всички съсобственици съвместно
ползвали имота и ищецът никога не се бил противопоставял на това до настоящия
момент. Не било налице и изключението, когато е обективно невъзможно да се
манифестира промененото намерение на Х.Н., защото в случая свекървата ѝ –
Р. Н., винаги била в имота, заедно с ищеца, живяла била с него, а съпругът
ѝ А. също не само, че посещавал често имота, но и поддържал редовен
контакт с брат си. Отношенията между всички тях или близки и сърдечни и във
всеки момент, тоест ако изложеното от ищеца отговаряло на действителността, той
можел да противопостави и манифестира промененото си намерение, но това никога
не се било случвало.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са преписи от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том I, дело № 119/1983г;
удостоверение за наследници изх. №439/15.07.2015 г.; скица №./27.07.2015 г.;
удостоверение за идентичност на имот; удостоверение за настоящ адрес на А. Г.Н.;
удостоверение за данъчна оценка; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз
основа на акт за смърт №./13.12... г.; удосотверение
за сключен граждански брак №. г. на Община Я.; удостоверение за наследници изх.
№.. г.. От тези писмени доказателства се установява, че ищецът е наследник на Г.А.
Н., бивш жител ***, починал на .. г.. А. Г.Н. е брат на ищеца, женен, без деца,
На … г. Г.А. Н., през време на брака си с Р.Х.. Н., починала на 24.10... г., е
придобил с договор за покупко-продажба процесният
недвижим имот – УПИ XIV-. в кв. .. по плана на гр. К., община К., представляващ
дворно място с площ от 644 кв. м., ведно с построеното в него двуетажно жилище
с площ от 144 кв. м. с принадлежащо мазе с площ от 16.00 кв. м. и второстепенна
постройка с площ от 50 кв. м, при съседи: улица, Г.Р., Л.П. и С. Н.. След
смъртта на Г.А. Н. и Р.Х.. Н., по силата на наследствено правоприемство
½ идеална част от имота е придобита от ищеца Х.Г.Н., а другата ½
идеална част – от А. Н. Н.. Последният е починал на починал на 13.12... г.,
като негови наследници при равни квоти са неговият брат – ищецът и ответницата,
с която на 17.12... г. сключил брак.
От представения препис на
нотариална покана с рег. № 1425, том I, акт 17, издадена на 120.02.2015 г. от нотарису Станка Ранджева при РС К.
е видно, че ответницата е поканила ищеца да уредят имуществените си отношения
като му е предложила да изкупи наследствение дялове,
оставени от общия им наследодател А. Н. Н. или да ги обявят за продажба.
Ответницата е поканила ищеца да и заплаща обезщетение за самостоятелното
ползване на съсобствените им недвижими имоти, както и
да погаси частта от банковите кредити, равна на дела му от наследството.
От представения препис на
нотариално заверено възражение се установява, че ищецът е получил нотариалната
покана, но изразил несъгласие с констатациите в нея. Не бил съгласен, че
ответницата притежавала част от посоченото в нотариалната покана имущество,
нито, че ѝ дължи ежемесечен наем за ползването на имотите. Считал, че
ответницата нямала никакви права върху движимите вещи и недвижимите имоти и не
ѝ дължал наем. Освен това банковите кредити на брат му били погасени
преди неговата смърт.
Представен е препис на искова
молба, от която е видно, че Г.Н.Н. е предявила иск за
делба против Х. Г. Н. относно оставеното от А. Н. Н. движимо и недвижимо
имущество, като било образувано г. д. №1317/2015 г. по описа на РС К..
Представени са медицински
документи, удостоверяващо влошеното здравословно състояние на Р.Х.. Н. и А. Г.Н..
Представени са служебна бележка
от 14.12.2011 г., Заповед № ./14.05.2012 г. и справка от ТД на НАП – гр.
Пловдив с изх. № ..от 09.06.2016 г., от които е видно, че в периода от
31.08.200 г. до 14.05.2012 г. Р.Х.. Н. е работила на трудов договор в „СКФ..ЕАД.
Трудовото правоотношение е било прекратено поради здравословни причини и
изгубена работоспособност.
От представеното удостоверение и
извлечения от „Банка Д.. ЕАД с изх. № .. г. се установява, че Р.Х.. Наневаима на свое име в банката две разплащателни сметки,
спестовен влог (понастоящем закрит) и срочен депозит (понастоящем закрит). На
29.10... г. наличните суми в размер на 2915.13 лева по едната от разплащателните
сметки и по срочния депозит са изплатени на синовете ѝ А. Г.Н. и Х.Г.Н..
Представено е удостоверение №..
г. за Р.Х.. Н. за изплатени по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на
парични обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване, действаща до
31.12.2015 г.. В удостоверението е отразено, че за периода 30.10.2007 г. –
20.06.2012 г. на Р.Х.. Н. са изплатени 3903.05 лева..
По делото са приети и приложени в
заверен препис наблюдателните материали
по пр. пр. №29122/2012 г. по описа на СРП. От тях се установява, че преписката
е приключила с внесен обвинителен акт среяу А. Г.Н.
за извършени в периода 14.05.2011 г. – 26.08.2012 г. престъпления по чл.144, ал.3,
вр. с ал.1 от НК, чл.144, ал.3, вр.
с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК спрямо Г.Н.Н. и по чл...6 ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК спрямо нейния син Н.Г.Н..
По делото е прието и приложено
НОХД №9192/2011 г. на СРС, по което е било одобрено споразумение между СРП и А.
Г.Н. за извършено от последния престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От показанията на св. Ч. се
установява, че познавал много добре ищеца Х.Н. още от малък, били съседи.
Познавал добре и покойния му врат А., а не толкова добре познавал ответницата,
която знаел, че е съпруга на последния. През .. г. А. ги събрал около Нова
Година, за да почерпи по случай брака си с нея. Родители на Х. и А. били Г. Н.
и Р. Н., които починали. Къщата в гр. К. била на бащата. През м. април 2004 г.,
когато той починал, на третия едн правели панихида.
Тогава свидетелят присъствал на разговор, при който майката попитала синовете
си кой ще я гледа след смъртта на баща им. А. казал, че си заминава за С.,
където живее, а брат му, който живеел в К. щял да гледа майка им. Затова
отстъпвал правата си върху имота в гр. К. на него. Оттогава Х. останал да живее
в процесния имот с майка си, а А. се бил установил в С.
със съпругата си, като си идвал в събота и неделя. Р.Х.. починала през м.
октомври .. г., тъй като имала проблем с бъбреците. До този момент живяла в
къщата, като за нея се грижел Х.. Освен това той направил ремонт на къщата –
купил материали и направил изолаци, навес, баня,
тоалетна, сменил дограмата. А. не бил идвал да помага в работата. Свидетелят не
знаел той с какво се занимава в С.. Материалите Х. купил със собствени пари и
това свиетелят го знаел от самия него. Преди смъртта
на майка им, през .. г. А. се върнал и заживял в гр. К. заедно с тях. Казал, че
бил съкратен и нямал работа. Той също имал здравословни проблеми – бил
диабетик. Починал през м. декември .. г. След смъртта на майката А. нямал
никакви претенции към имота. Бил споделял със свидетеля: „Бате И.., всичко
оставям на брат ми, просто аз си отивам.“ Имали и друг наследствен имот, като майка
им казвала, че парите от него били за А. да си купи апартамент. Свидетелят бил
виждал ответницата само веднъж – когато дошли в гр. К. да почерпят за брака
ѝ с А.. Оттогава тя не била идвала изобщо, включително и на погребението
на А. и на това на майка му. Свидетелят присъствал на почти всички големи
празници в дома на сем. Н. от .. до .. г.. на нито един от тях не била
ответницата.
От показанията на св. Д. се
установява, че познавал ищеца Х.Н.. Били съседи сме и живеели през две къщи. Не
познавал ответницата. Х. имал брат, който починал преди две години. Баща му
починал през 2004 г.. Майка му доста години боледувала и преди две години и тя
починала – през .. г.. Х. живеел в имот, който представлявал къща с дворно
място. Този имот бил на Х.. А. имал къща в долния край на града. Сем. Н. дали
едната къща на А., а другата къща на Х.. Къщата в долният край А. я продал.
Парите останали за него и той заминал за С.. Парите от тази къща останаха за А..
Това го знаел от самия него. За родителите се грижел Х.. Грижел се за всички –
накрая се грижел и за брат си. Майката на Х. и на А. боледувала дълго време. А.
починал в К.. Жена му го беше изгонила от С. и той се прибрал в К.. Това го
знаел от него. Той споделил на свидетеля, че жена му го изгонила от С.. Когато
дошъл в К. А. имал проблеми с бъбреците, бил диабетик, имал здравословни
проблеми, но не бил толкова отпаднал. През .. година първо починала майка им и
след това починал и А. – след три или четири месеца. Брат му Х. постоянно го
карал по болници през това време. Като починал баща им през 2004 г., седмица
след това се събрали и А. казал, че не иска нищо, „само брат ми да се грижи за
майка ми“. Казал: „всичко е на брат ми, получил съм си дяла от долната къща,
това всичко остава на брат ми.“. А. споделил на свидетеля, че взели решение да
остане всичко на брат му. Съпругата на А. не я бил виждал нито веднъж в К.,
дори не знаел как изглежда. През две къщи живеел, малък град бил К., но никога
не бил виждал и не познавал жената на А.. Ако била идвала в К. щял да я види.
Двамата братя Х. и А. нямали никакви разправии помежду си, били в много добри
отношения. Х. направил целият ремонт на къщата, направил навес, санирал цялата къщата, направил външна За тези всичките
неща платил Х., той плащал за всичко по къщата. А. не бил давал пари и не бил
пращал материали от С. за къщата в К.. Не било възможно А. да е давал пари и
свидетелят да не знаел. Той знаел всичко какво става в това семейство, няма
начин да не бил разбрал. Ако А. е давал
пари на Х. за къщата – щял да знае. Като съседи и до днес били в много добри
отношения, ходели си през ден на гости. Почти всеки ден се виждал с това
семейство. Когато А. починал, ходи, на неговото погребение. Съпругата му не била
на погребението. От 2007 година А. си идвал в К., почти на всеки празник. А.
идвал с приятели в К., но не идвал със съпругата си, поне свидетелят не я бил
виждал. Р. до преди да се разболее по-сериозно ходела и работела и след като се
влоши състоянието ѝ спряла да ходи на работа. Пенсионирала се и нещата
около нея се влошиха още повече. От А.
знаел, че работи в строителството. А. починал от заболяване на бъбреците
или рак, не бил питал точно, какво е заболяването. Х. карал брат си А.
постоянно по болници. Когато А. се прибирал в къщата в К., Х. го приемал като
брат и се разполагал. Никога Х. не казвал на брат си „ няма да влизаш тук, ти
си имаш къща“. А. оставал на първи етаж и там си стоял до последно. Свидетелят
не бил чул спор между двамата братя за тази къща. След като починал бащата,
майка им казала на двамата: „който ще ме
гледа, той получава къщата тук, моят дял отива при този, който ме гледа“. Това
го чул от А., той го казал на свидетеля. Тогава Х. се мобилизирал и започнал да
прави ремонтите, след като чул, че къщата може да остане само на него.
От показанията на св. Г. се
установява, че познава ответницата от 20 години, запознали се покрай децата. А. го познавла,
откакто се бил запознал с Г.. Г. ѝ била най-добрата приятелка и
впоследствие ѝ станала кума на сватбата. Ходила била на гости в дома
ѝ в гр. С.. В К. също била ходила на веднъж – на един Великден през 2011
г.. А. и Г. я били канили в дома им в К.. А. настоявал да се събират. Къщата в К.
представлявала не много голяма, масивна сграда, приземен етаж, втори етаж и
двор. Когато посетла дома в К., там били бяха А., Г.
и майка му – Р.. Тогава се запознла и с нея. Баба Р.
– майката на А., била много дребна женичка, с тъмна коса, много приятна, допаднали
си, разменили си телефоните. Единственото, от което се оплаквала било, че я
болят ръцете и краката. Знела, че с Г. са търсили
обувки, тъй като имала изпъкнали кокалчета на краката. Оплаквала се, че я боли
кръста от време на време. Знаела, че работи в завод, не можела да му каже
името. След това свидетелката се чувала с тази жена по телефона – просто така
да си поприказват. Последният път когато я чула бил през лятото на 2012 година,
когато Г. и А. се скарали. Тя си била сменила телефона и ѝ дала новия си
номер. Когато свидетелката ходила в имота, А. се държал като у тях си, имал
ключ за къщата. Баба Р. много искала А. и Г. да живеят при нея и да я гледат.
Тя винаги това повтаряла, че иска те да живеят при нея и да я гледат. А. и Г.
ходели в този дом при нея на всеки празник. Отделно между празниците също
ходили. А. последно живял в имота в К. и починал там. Майка му също била болна
и искала да А. да ѝ бъде придружител. Това свидетелката го знаела от него.
Последно говорила с него точно преди да почине. Той споделил, че са го изгонилиот втори етаж, когато била починала майка му и са го
пратили в нейната стая на първи етаж. Брат му го изхвърлил от горния етаж, а неговата
стая била на втори етаж. Това станало през .. година, преди да почине. А.
починал през м. декември .. година. Той бил в К. от 2013 или .. година. А. напуснал
С., тъй като го съкратили и основната причина била, че иска да гледа майка си и
защото нямал работа в С.. Свидетелката била чувала за получени пари от майка
му. Тя продавала имоти, плащала му сметките. Присъствала на разговори между
двамата братя, когато била в дома на Г. и чувала, че те си крещят и се карат по
телефона. Те редовно се карали по телефона. Карали се основно за имоти и за
ремонти. Х. искал имота да остане само на него. Не разпитвала за тези неща,
чула само разговори между А. и брат му. А. правел ремонт в този имот в град К..
Той санирал къщата, правил окачен таван. Когато
отишла през 2011 година А. ѝ показал какво бил направил и какво е свършил
в къщата. А. бил ел. техник с това се
занимавал. След смъртта на А. свидетелката ходила с Г. до къщата в К. само
веднъж. Тя искала да си вземе багаж,
дрехи и общи снимки.
От показанията на св. И. се
установява, че познава ответницата повече от 15 години, били бивши колежки.
Свидетелката живеела в С.. С А. се познавала, преди брака им. Ходила и до
къщата в К., но само отвън, вътре не била влизала. Те ходели в имота в гр. К.
често – по празници, в събота и неделя. А. закупувал строителни материали.
Свидетелката била виждала кабели в С., латекс. А. казвал, че са за къщата в К.,
защото ще правел ремонт. Това било през ..-2011 година, може би. Р. Н. била
майката на А.. Лично не я познавала, не я била виждала. Чувала, че майка му
иска А. да ѝ оправи стаята, питала го кога ще си отидат, ако може той да
си дойде да я гледа. Това било през последните години, 2012-2013 година. Р.
била с влошено здравословно състояние и искала той да я гледа. Впоследствие А.
останал без работа и решил да се върне сам в К., за да може да се грижи за нея.
Казал, че ще гледа майка си и ще кандидатства за неин личен асистент. Това А.
го казал на свидетелката. Преди смъртта на А., отношенията между него и Г. били
влошени, били разделени, имали проблеми. Веднъж били се скарали по-сериозно,
той счупил прозорците в тях. Родителите на ответницата извикали полиция,
издадена му била му ограничителна заповед. Тогава се разделиха и А. отишъл на
квартира Никога, обаче не преставали да поддържат контакти по между си. Той се
изнесъл на квартира, бил диабетик. Свидетелката лично карала Г. до квартирата
да му бие инжекции и да му носи храна. Въпреки тази ограничителна заповед тя
продължила да ходи при него и да му помага с каквото може и да му бие инжекции.
След като останал без работа се прибрал в К. и искаше да кандидатства за
асистент на майка си. Свидетелката била канена от А. и семейството му на гости в К., но не била
ходила, тъй като имала болен мъж и дете. Отишла само веднъж и стояла само пред
къщата с автомобила си да чака Г., която искала да си вземе нейни лични вещи.
Това било след смъртта на А.. Ходила с Г. до къщата месец януари, стояли 5-10
минути, чукахме и останали с впечатление, че няма никой. Ответницата посетила
гроба на А.. След неговата смърт, Г. нямала достъп до имота. Обадила се на брат
му по телефона, за да си вземе личните вещи и той ѝ казал, че няма нищо
нейно в къщата, изхвърлил всичко. Тя разбрала на връх Коледа, че мъжът ѝ
е починал. Не била на погребението, не знаела. От съседка разбрала, че мъжът
ѝ бил починал. Х.Н. свидетелката го познавала само по физиономия. Знаела,
че той бил брат на А.. Чувала, когато А. говори по телефона с него. А. започнал
да крещи, да се ядосва, казал че той дава материалите.Питала го, какво става.
Казал, че брат му се обадил и искал да прави баня в К.. А., обаче искал да
направи ремонт на стаята на майката му, затова приготвил материалите. След като
братът на А. отказал да ѝ даде вещите, свидетелката подтикнала
ответницата да му прати нотариална покана и да заведе дело за полагащаъа ѝ се част от наследството. Г. предложила на Х. да изплати нейната част и тя да му
прехвърли нейните части. Той първоначално се съгласил, но селд
това се отказал. Не се разбрали за парите. Свидетелката знаела, че А. направил
ремонт на къщата в К.. Затова бил купил материалите.
Останалите
представени писмени доказателства не променят направените изводи.
При така установеното от
фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният насрещен иск е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79
от ЗС.
За да се уважи установителният иск за собственост, в тежест на ищеца е да
докаже, че са собственици на имота и са налице действия на ответника
накърняващи упражняването на правото на собственост. В същото време ищецът не е
длъжен да доказва, че ответника не е собственик. Достатъчно е да докаже, че той
самият притежава правото на собственост върху имота, което изключва
съсобствеността.
В конкретният случай се твърди,
че ищецът е придобил правото си на собственост на оригинерно
основание – давностно владение повече от десет
години. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върх имота. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението – като непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. За да
се признае правото на собственост на основание придобивна
давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е
упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по
отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственическите правомощия за себе си.
Настоящият състав на КРС намира
за доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Ч. и Д., че ищецът
е упражнявал фактическа власт върху частта от процесния
имот през периода от м. април 2004 г. до предявяване на исковата молба – 29.07.2015
г. Показанията на тези двама свидетели са категорични в тази насока и
същевременно са в противоречие с показанията на свидетелите на ответницата –
св. Г. и св. И.. В случая съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца,
тъй като същите изразяват техни преки и непосредствени възприятия от
взаимоотношенията между ищеца и покойния му брат. Свидетелите Ч. и Д.. Двамата
сочат, че са присъствали на разговори между двамата братя и на такива между тях
и майка им Р. Н., при които същите са се договорили Х.Н. да получи частта от процесния имот. Ищецът несъмнено е полагал грижи за брат си
и майка си до тяхната смърт, а междувременно е извършил и ремонт в имота. В
тази връзка съдът дава вяра на показанията на Свидетелите Ч. и Д., тъй като
същите лично са участвали и присъствали при закупуването на строителните
материали и извършването на ремонта. Свидетелките Г. и И. от друга страна
заявяват, че са присъствали на телефонни разговори между братята, от които се установявало,
че А. Н. щял да прави ремонта. Били виждали в жилището в г. С. и закупени от
него строителни материали. При това положение съдът счита, че показанията на
свидетелите на ищеца са с по-висока доказателствена
стойност и следва да кредитира именно тях. Еднопосочни и непротиворечиви са
твърденията им, че ответницата изключително рядко е посещавала имота в гр. К.,
като дори св. Д. посочва, че никога не я бил виждал, включително и на
погребението на съпруга ѝ.
Представените от ответната страна
извлечения от банкови сметки на Р. Н. са ирелевантни
в случая. Независимо дали е имала или не финансови средства, това не променя
факта на полаганите за нея грижи от сина ѝ Х.н.. Още повече, че същата е
имала нужда от грижи преди всичко заради влошеното си здравословно състояние.
Както вече се посочи, основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68
ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между
гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата
власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само
на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на
правото да си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно с
двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен). Да се държи вещта
като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е
установена в полза на владелеца, но тя е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът
не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
В настоящия случай ответницата не доказа прекъсване на владението на Х.Н.. А
установяването на фактическа власт и демонстрирането на действия (ползване на
имота и извършване на подобрения) е доказано по несъмнен начин със
свидетелските показания за целия твърдян период.
Ето защо, предявеният иск се явява доказан и неоснователен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото,
право на разноски има единствено ищецът. Доколкото същият е доказал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 573.00 лева, то следва да бъде осъден
ищецът да му ги заплати. Ответницата следва да заплати по сметка на РС К. и
платените от бюджета на съда разноски за двама свидетели – в размер общо на
40.00 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено
на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗС по отношение на от Г.. Н..Н.., ЕГН: **********,***, че Х.Г.Н., ЕГН: ********** *** е единствен собственик
по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност в продължение на повече от 10 години – от месец
април 2004 г. до подаване
на настоящата молба –
29.07.2015 г., на следния недвижим имот:
УПИ XIV-. в кв. ..
по плана на гр. К., община К., представляващ дворно място с площ от 644 кв. м., ведно с построеното в него двуетажно
жилище с площ от 144 кв. м с принадлежащо
мазе с площ от 16,00 кв. м. и второстепенна постройка
с площ от 50 кв. м, при съседи:
улица, Г.Р., Л.П. и С. Н..
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН: **********,*** да
заплати на Х.Г.Н., ЕГН: ********** *** сумата от
573.00 лв. (петстотин седемдесет и три лева), представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН: **********,*** да плати
по сметка на КРС в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 40.00 лв. (четиридесет лева), представляващи
платено от бюджета на съда възнаграждение на двама свидетели
на ответната страна.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.