Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№971 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм/.
В исковата молба
са изложени твърдения, че за отговорността на водача на лек автомобил "********** е била сключена при
ищцовото дружество застраховка „Гражданска отговорност ” по застрахователна
полица №******, със срок на действие 22.01.2015г-22.01.2016г. Излагат се твърдения, че на
23.06.2015г., около 22.30ч, в гр*********, ответникът, управлявайки лек
автомобил*******, при движение с несъобразена скорост, губи
контрол над управляваното от него МПС и удря паркирания автомобил марка „**********, собственост на П Г И.,
като нанася материални щети по автомобила. Излагат се твърдения, че в протокола
от ПТП е посочено, че ответникът е управлявал лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Излагат се твърдения, че във
връзка с настъпилите щети е образувана ликвидационна преписка по щета при
ищцовото дружество и е одобрено и изплатено на собственика на увредения
автомобил обезщетение в размер на 1344,75лв. Ищецът счита, че следва да се
ангажира отговорността на ответника, като заявява, че встъпва в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение
и обичайни разноски и заявява претенция срещу ответника по делото. Ищецът
твърди, че депозирал във ВТРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което било образувано частно гр.дело 91/2019г. по описа на
ВТРС и издадена заповед за изпълнение за сумата 1364,75лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета №*********и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК и заявителят предявил настоящия установителен иск по реда
на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на горепосочената сума от
1364,75лв. Отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който иска е оспорен като недопустим и неоснователен по съображения
изложени в отговора. Особеният представител на ответника счита, че ищецът няма
право на регрес спрямо ответника, тъй като не е заплатил сумата, която се
претендира или е заплатена на друго основание. Оспорва платежното нареждане.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е управлявал процесното МПС при
ПТП-то, както и че го е управлявал след употреба на алкохол. Оспорва протокола
за ПТП. Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен от ищеца за заплащане на
твърдяното за изплатено обезщетение. Оспорва и размера на исковата претенция,
която счита за завишена.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен протокол
за ПТП №*******., от който се установява, че на
23.06.2015г., около 22.30ч, в гр.*********, е настъпило ПТП между лек автомобил „**********, управляван от ответника М.Й.П.,
собственост на И Х Д и лек автомобил марка „******който бил паркиран, собственост
на П Г И., като при удара са нанесени материални щети по паркирания лек
автомобил. В протокола за ПТП е посочено, че за лекия автомобил*******, собственост на И
Х Д има сключена застраховка „гражданска отговорност” в ЗК „Л И” по застрахователна
полица №********, със срок на валидност
22.01.2015г.-22.01.2016г.
Видно от представената по делото
в заверен препис преписка, за възникналото ПТП е съставен акт за установяване
на административно нарушение №1509 от 23.06.2015г. срещу ответника М.Й.П., като въз основа на него е
съставено наказателно постановление от 22.07.2015г. , в което е посочено, че
ответникът като водач на МПС******, при управлението му на 23.06.2015г. в гр.*****, при движение с несъобразена с
пътните условия скорост губи контрол над управляваното МПС и блъска паркираният в дясно по посока на
движението му лек автомобил с рег.№*****, с което реализира ПТП с материални щети и по двете
МПС-та. В постановлението е посочено, че нарушението, което водачът на
автомобила е извършил е, че не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. На
нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.
По делото е представен заверен
препис от свидетелство за регистрация на МПС, за лек автомобил*****, видно от което лекият автомобил
е собственост на лицето П Г И..
От представеното по делото
уведомление за настъпило застрахователно събитие се установява, че пред
ищцовото застрахователно дружество е била заведена щета за лек автомобил марка
„******,
собственост на*****. за застрахователно събитие, настъпило на 23.06.2015г., при което са
причинени щети. Извършен е оглед на лекия автомобил „С” и изготвен доклад по
щета №********, като е определено от страна на
ищцовото дружество обезщетение по щета в
размер на 1344,75лв.
Видно от приложеното по делото
платежно нареждане сумата 1344,75лв.-обезщетение за щета за лек автомобил марка
****** е изплатена по банков път на
15.07.2015г. по банкова сметка *** Г..
По делото е представена покана до
ответника от ищцовото застрахователно дружество, от 06.08.2015г., за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата 1364,75лв., представляваща регресна претенция
за платено застрахователно обезщетение в размер на 1344,75лв. и сумата
20лв.-обичайни ликвидационни разходи, по щета №***** По делото няма данни за връчване
на поканата до ответника.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Г.Р.Г., който разпитан каза, че си спомня за случай, при
който пред блока блъснали колата му „С”. ПТП-то станало вечерта късно, като
колега му се обадил да му каже, че колата му е блъсната. Свидетелят заяви, че
автомобилът „С” бил паркиран пред дома му, на улицата. Когато излязъл, на място
имало полиция. Свидетелят каза, че полицаите извършили проверка за употреба на алкохол
на водача на автомобила и дрегерът показал наличие на алкохол, по спомен на
свидетеля-„0,85 промила”. Свидетелят каза, че по неговия автомобил имало големи
щети-по калника, броня, носач, гума, джанта-„тотал щета”.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от страна на ищцовото
застрахователно дружество, на 15.07.2015г е извършен банков превод на сумата
1344,75лв.-за обезщетение по застрахователна полица „гражданска отговорност”*****, по щета №******за лек автомобил ******
От заключението на съдебно авто-техническата
експертиза се установява, че стойността на щетата по лекия автомобил „******възлиза на сумата 1728,35лв., а
ликвидационните разходи са на стойност 20лв. Вещото лице е достигнало до извод,
че щетите нанесени на лекия автомобил „С” при ПТП от 23.06.2015г. са в
причинно-следствена връзка с механизма на реализираното ПТП.
На 14.01.2019г.
ищцовото дружество депозирало във ВТРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.Й.П. за сумата 1364.75 - главница, представляваща заплатено от
заявителя застрахователно обезщетение по щета №******, както и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 14.1.2019 г. до изплащане на вземането. На 16.01.2019г. съдът издал заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочената сума и за разноски в размер на 78
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, която заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5
от ГПК и след дадени указания заявителят предявил настоящия положителен установителен
иск.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.
чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество същият е
неоснователен по следните съображения:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на
предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция на платилия
обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, като ищецът се позовава
на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм/.
Съгласно чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм/ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП-то е
управлявал МПС-то след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма.
По делото не е спорно съществуването на застрахователното
правоотношение по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена между ищцовото застрахователно дружество като
застраховател и собственика на лек автомобил ******по застрахователна
полица №******, със срок на действие 22.01.2015г-22.01.2016г. Съгласно чл.257 ал.2 от КЗ/отм/ застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание, т.е. всяко лице във фактическата власт
на което се намира автомобила, която фактическа власт не е установена
противоправно.
В настоящия случай
ответникът не е собственик на застрахованото МПС- „****”, но видно от
доказателствата е управлявал същия при възникналото ПТП, като по делото няма
твърдения или данни, че ответникът е ползвал неправомерно автомобила,
собственост на друго лице, поради което може да се приеме, че ответникът като
лице, което е ползвало застрахования лек автомобил има качеството на
застраховано лице, по сключената за автомобила застраховка „гражданска
отговорност”. Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че не се установи, че ответникът е управлявал лекия
автомобил „******към момента на възникване на ПТП-то. Това обстоятелство
се установява от протокола от ПТП, който представлява официален документ и се полза с материална доказателствена сила,
като документ съставен от лице в кръга на неговите правомощия и в предвидената
от закона форма. Действително същият беше оспорен от особения представител на
ответника, но съдът намира, че отразените в него обстоятелства относно
възникването на ПТП-то от 23.06.2015г. се установяват и от събраните гласни
доказателства-разпит на свидетеля Г.Р.Г.. Съдът намира, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на допусната
авто-техническа експертиза по безспорен начин, че установи, че на 23.05.2015г.
е настъпило застрахователно събитие, при което ответника М.Й.П. като водач на МПС „************, при движение с несъобразена с
пътните условия скорост губи контрол над управляваното МПС и блъска паркираният в дясно по посока на
движението му лек автомобил „*********, с което реализира ПТП с материални щети и по двете
МПС-та. Съдът приема, че събраните доказателства
установяват деликта, извършен от ответника, за което е била ангажирана и
административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.20
ал.2 от ЗДвП.
От писмените
доказателства и заключението на авто-техническата експертиза се установи по
безспорен начин вида на щетите и техния размер. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че определеното застрахователно обезщетение е изплатено за повредения автомобил, като
видно от документите за извършен банков превод изплатената сума е в размер на
1344, 75лв.
За да възникне обаче регресното
право на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” спрямо
застрахованото лице, то следва да е налице
и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на чл.274
ал.1 т.1 от КЗ/отм/, а именно да е установено, че застрахованият /в случая
водачът на МПС-то-ответник в настоящото производство/ е управлявал
застрахованото МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.
Допустимата норма на алкохолно съдържание се извежда от разпоредбата на чл.5 от ЗДвП, съгласно която административно- наказателната отговорност се ангажира при
управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила. Съдът намира, че в
настоящият случай ищецът не доказа твърденията си, че ответникът М.Й.П. е
управлявал по време на ПТП-то от 23.06.2015г. лекия автомобил „****” след като е употребил алкохол и
с концентрация на алкохол над допустимата норма. Противно на твърденията в
исковата молба, в процения протокол за ПТП от 23.06.2015г. и в другите писмени
доказателства по делото не се съдържат данни, че ответникът е управлявал
автомобила след употреба на алкохол. В
този смисъл възраженията на особения представител на ответника, че не е
доказано това твърдение са основателни. Единствено в показанията на разпитания
свидетел Г. се навеждат твърдения, че свидетелят видял да се извърша проверка
за алкохол на водача на МПС-то и че апарата отчел концентрация на алкохол около
-„0,85 ” по спомен от свидетеля, но съдът не ги кредитира в тази част, тъй като
не съответстват с останалите събрани по делото доказателства, вкл. протокола от
ПТП, в който няма такива данни, а освен това изхождат от лицето, получило
процесното застрахователно обезщетение и
в този смисъл намира приложение разпоредбата на чл.172 от ГПК.
С оглед изложеното съдът счита, че в случая не е налице основание
за реализиране на регресната отговорност на ответника, доколкото не са налице
хипотезите на чл.274 ал.1 от КЗ/отм/, поради което предявения срещу него иск за установяване на дължимост на сумата 1364,75
лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за установяване на дължимост на
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК /14.01.2019г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да му бъдат присъждани разноски.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л И” АД, ЕИК****, адрес на управление гр. *****против
М.Й.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
иск с правно
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за приемане за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 1 364.75 лв. (хиляда
триста шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №******, за застрахователно събитие,
настъпило на 23.06.2015г. в гр.******,между лек автомобил*******, управляван от ответника М.Й.П., собственост на И Х Д и
лек автомобил марка**********,
който бил паркиран, по застраховка „Гражданска отговорност ” по застрахователна полица №******, със срок на
действие 22.01.2015г-22.01.2016г, както и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /14.01.2019 г./ до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №33/16.01.2019г.
по частно гр.дело №91/2019г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№91/2019г.по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: