Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 204 от
03.11.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №
264
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 72, ал. 4, изр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Делото
е образувано по касационна жалба от К.З.Д. – полицейски орган при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Г.Б.,
срещу
Решение № 146/29.05.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 464/2023 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е отменена издадената от него Заповед за задържане на лице №
277зз-24/22.04.2023 г. С посочената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е постановено задържане на Р.Н.Г., с ЕГН **********,
за срок до 24 часа, считано от 13:15 часа на 22.04.2023 г. В касационната жалба
са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Г.Б. поддържа жалбата и прави
възражение за прекомерност на заплатеното от Р.Г. адвокатско възнаграждение.
Р.Г. не се явява в съдебното заседание по делото. Процесуалният му представител по пълномощие – адвокат И.Н., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане направените разноски по делото.
Прокурорът
дава заключение за неснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От
фактическата страна на спора районният съд
е установил, че на 22.04.2023 г. около 13:15 часа Р.Г. пътувал заедно със
съпругата си и двете им малолетни деца с лек автомобил марка и модел „Шкода”, с рег. № С4738НХ, и на ул. „Гюешевско шосе” в гр. Кюстендил, срещу № 16, автомобилът бил спрян за проверка от
полицейските служители при ОДМВР – Кюстендил К.П.Ги К.З.Д.. Във връзка с
извършената проверка младши инспектор К.Гизготвил докладна записка, в която
посочил, че проверката била провокирана от обстоятелството, че с колегата му
забелязали, че процесният автомобил първоначално бил управляван от мъж, но
впоследствие спрял и водачът се разменил с пътуващата на предната седалка до
него жена. При спирането на автомобила за проверка било установено, че водач на
същия е Д.Й.Г(съпруга на Р.Г.). Тя представила на полицейските
служители поисканите
ѝ документи. Младши инспектор К.Гразпоредил на Р.Г. да
представи документ за самоличност, но той заявил, че не разполага с такъв.Г. му
разпоредил да слезе и да го придружи до полицейския автомобил, за да бъде
извършена справка за установяване на самоличността му. При полицейския
автомобил Г. отказал да предостави лични данни, за да бъде извършена справка за
установяване на самоличността му. Било му разпоредено да застане с лице към
автомобила и да сложи ръцете си на тила, за да му бъдат поставени белезници и
да бъде отведен в районното управление. Същият започнал да се държи агресивно
спрямо полицейските
служители, което наложило употребата на физическа сила спрямо него и отвеждането му в Районно управление – Кюстендил, където на основание чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР младши инспектор К.Д., в качеството му на полицейски
орган, издал процесната заповед. От фактическа страна същата
е мотивирана с отказ на Р.Г. да представи документи за самоличност при
извършената полицейска проверка, като с действията си е попречил на
полицейските органи да извършат същата. Районният съд е приел,
че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия, но при липса на фактически основания за издаването ѝ, както и че не е съобразена с
целта на закона, и е отменил същата.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
Процесната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във
вр. с чл. 57, ал.
1
от ЗМВР и
в изискуемата от чл. 74, ал. 1 от същия закон писмена форма. Правилен е изводът на районния съд за
немотивираност на заповедта. В същата не са посочени ясно фактическите
основания за постановеното задържане, каквото е изискването на чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР. В чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК също е посочено, че административният
акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е
мотивиран. Според нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, полицейските
органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно,
за да бъде задържано лице на това основание, е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба, и
лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да му пречи
да изпълни служебните си функции. Полицейският орган, издал заповедта за задържане,
следва да посочи в същата конкретни фактически данни, въз основа
на които може да се направи извод, че на лицето е отправено предупреждение,
което не е изпълнено от негова страна и това неизпълнение му е
попречило да изпълни задълженията си по служба. С посочването на тези данни се
осигурява възможност за адресата на акта да разбере основанията за задържането
му и да организира защитата си. В процесната
заповед не е посочено
отправено ли е на Р.Г. надлежно предупреждение, и ако е
отправено – в какво се е изразявало същото, за да се приеме, че не е изпълнено
съзнателно от негова страна и това неизпълнение е попречило на полицейския
орган да изпълни задълженията си по служба. Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на
конкретни и ясни мотиви лишава адресата на акта от възможността за организиране
на адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за
законосъобразност на същия
от страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз
основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя),
и е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото му издаване, респ. в
друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен
орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията,
изложени в такъв документ, в мотивите на издадения административен акт. В процесната заповед липсва изрично препращане към друг
документ. Изложените съображения обуславят извод
за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Кюстендил следва да бъде осъдена
да заплати на Р.Г. направените от него разноски по делото в размер на 470 лева (70 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение). Съдът,
като съобрази, че заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение е под минималния размер съгласно чл. 8,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за неснователно
възражението за прекомерност на същото.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК и чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 146/29.05.2023 г., постановено по АНД № 464/2023 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Р.Н.Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 470 (четиристотин и
седемдесет) лева – разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.