№ 57
гр. Ямбол, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20252300500043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Д. С. от гр.*****, действаща чрез
пълномощника адв. И. К. от АК- Ямбол, против Решение № 652 от 22.11.2024 г. на
Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 758/2024 г. по описа на този съд, с което
предявеният от нея против Г. Л. Г. от с.****, общ.***, обл.***, иск за делба по отношение на
недвижим имот, находящ се в село Недялско, общ. Стралджа, обл.Ямбол, а именно: дворно
място от 315 кв.м., съставляващо УПИ Х- 198 в квартал 26 по регулационния плана на
селото, ведно с построените в това дворна място жилищна сграда и салма при граници на
имота: изток: УПИ XI- 193, 470, запад-УПИ IX- 197, север- улица, юг- УПИ VIII -196, е
отхвърлен.
Оплакванията в жалбата са за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Според въвзивницата, ЯРС не е
взел предвид представените по делото доказателства, сочещи, че недвижимият имот,
предмет на делбата е придобит от страните- бивши съпрузи по време на брака им на
основание давностно владение в режим на СИО и след прекратяване на брака всеки от тях
притежава по ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота. Изтъква, че при
постановяване на обжалваното решение, съдът не е отчел представената справка от Агенция
по вписвания, сочеща на учредена от страните договорна ипотека върху процесния имот,
върху който през 2011 г. е наложена възбрана по искане на кредитора- Кооперация
„Ямболска популярна каса“, както и нотариален акт от 2005 г., за който поддържа, че е
представен по делото пред районния съд. С отбелязванията в представената по делото
справка от Агенцията по вписвания, жалбоподателката счита, че се установява
съсобственост между страните по делото. По тези съображения въззивницата настоява за
1
отмяна на обжалваното решение на ЯРС.
Въззиваемият Г. Л. Г. в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е подал отговор на
въззивната жалба.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от процесуален представител-
пълномощник на въззивницата по изложените в нея съображения.
Въззиваемият не се явява и не се представлява в о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ЯРС е образувано по предявен от С. Д. Г.а от гр.*****
против Г. Л. Г. от с.***, обл.**** иск за делба на недвижим имот, находящ се в с. Недялско,
община Стралджа, обл. Ямбол, представляващ дворно място от 315 кв.м., съставляващо
УПИ Х- 198 в квартал 26 по регулационния плана на селото, ведно с построените в това
дворна място жилищна сграда и салма при граници на имота: изток УПИ XI- 193, 470, запад
УПИ IX- 197, север улица, юг УПИ VIII- 196, при квоти- по ½ ид. част за всяка от
съделителите.
Според изложените от ищцата фактически твърдения в исковата молба, страните
по делото са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 06.11.1998 г., прекратен с развод
с влязло в сила Решение № 469/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1250/2023 г. по описа
на ЯРС. По време на брака си съпрузите са придобили процесния недвижим имот по
давност, изтекла по време на брака, възмездно и при наличието на съвместен принос от
двамата съпрузи, който се предполага съгласно презумпцията по чл.21, ал.3 от СК.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по
същата в хода на първоинстанционното производство.
От фактическа страна по делото е установено и между страните не е налице спор,
че ищцата С. Д. Г.а и ответникът Г. Л. Г. са сключили граждански брак на 06.11.1998 г. С
влязло в сила Решение № 469/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1250/2023 г. по описа на
ЯРС гражданският брак между страните е прекратен с развод. Пред районния съд е
представена скица на имота, данъчна оценка на имота, както и справка от Агенция по
вписванията по партидата на ищцата С. Г.а, от които не се установяват твърденията на
ищцата правото на собственост върху процесния имот да е придобито в режим на СИО от
бившите съпрузи.
Районният съд е отхвърлил иска за делба, като е приел, че същият е недоказан.
Изложил е мотиви, че по делото не са представени доказателства, установяващи твърдяното
от ищцата придобивно основание- давностно владение.
Пред въззивната инстанция ищцата- сега въззивница, е представила Нотариален
акт № 66, том I, рег. № 491, дело № 60 от 09.02.2005 г. на нотариус Таня Данаилова с район
на действие- съдебния район на РС- Ямбол, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, от който се установява, че ответникът по иска Г. Л. Г. е признат за собственик на
процесния недвижим имот по давностно владение.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
2
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
В предмета на въззивното обжалване е въведено първоинстанционното решение изцяло.
При преценка по същество и като взе предвид представеното пред въззивния съд
писмено доказателства- нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, обжалваното решение
се прецени за неправилно.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, като
решението е по първа фаза на делбеното производство- по допускането на делбата.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното право да се
иска от всеки съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата.
С решението по допускане на делбата следва да се даде отговор дали е възникнала между
страните съсобственост по отношения на посочения в исковата молба недвижим имот, като
основание за допускане да се извърши съдебната делба, между кои лица- страни по
делото (или трети такива при наличие на установени факти в тази насока) и какви са правата
на всеки един от съсобствениците на конкретния имот. В доказателствена тежест на
съделителя, предявил иска, е да установи всички условия свързани с доказване на
съсобствеността.
По делото не е спорно и е установено от фактическа страна, че гражданския брак
между страните е сключен на 06.11.1998 г., по време на действието на СК от 1985 г.
Прекратен е през 2013 г. по време на действието на СК от 2009 г. При това положение на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на СК (2009 г.) относно имуществените отношения между
съпрузите намират приложение правилата на действащия понастоящем СК.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от СК предвижда, че вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл.21, ал.3 от СК, съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от Постановление № 8/1980 г. от 17.VI.1981 г.
на Пленума на ВС, когато придобиваната давност е започнала и е изтекла през време на
брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху
недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита,
че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. Същото разрешение
следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим
имот още от преди сключването на брака, а придобиваната давност изтече през време на
брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става
имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота. Без
значение е основанието, на което съпругът е започнал да владее имота- по силата на
предварителен договор или като сънаследствен. С оглед установените по делото факти, че
страните са сключили граждански брак през 1998 г. и по време на брака им- през 2005 г.
съделителят Г. Л. Г. е признат за собственик на процесния имот по давност, то следва да се
приеме, че имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /в този см. е и
Решение № 613 от 15.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 138/2002 г., I г. о./. Съпружеската
имуществена общност е прекратена с прекратяването на брака между съпрузите през 2023 г.,
съгласно чл. 27, ал.1 от СК, като при прекратяването й дяловете между съпрузите са равни-
чл.28 от СК. Презумпцията за равенство на дяловете на съпрузите при прекратяване на
съпружеската имуществена общност не е оборена в производството.
3
С оглед изложеното, решението на Ямболския районен съд, с което предявения
иск за делба е отхвърлен, е неправилно и следва да бъде отменено. Следва да се постанови
ново решение, с което да се допусне съдебна делба между С. Д. Г.а и Г. Л. Г. по отношение на
процесния имот, находящ се в с.***, обл.****, при равни права- по ½ ид.ч. за всеки от
съделителите.
Мотивиран от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 652 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 758/2024 г. по
описа на Ямболския районен съд и И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. Д. Г.а, с ЕГН **********, от
гр.*****, ж.к.***,вх.**, ет.**, ап.**, съдебен адрес: гр.*****, ул.***№***, ет.**, кант.**, адв.
И. К. и Г. Л. Г., с ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.**, ул.****№ ***, по отношение на
следния недвижим имот, находящ се в с. Недялско, общ. Стралджа, обл. Ямбол: Дворно
място от 315 кв.м., съставляващо УПИ Х- 198, в квартал 26 по регулационния плана на
селото, ведно с построените в това дворна място жилищна сграда и салма при граници на
имота: ПИ VIII- 196, ПИ IX- 197, ПИ XI- 193, 470 и улица, при квоти, както следва: за С.
Д. Г.а- ½ ид.ч. и за Г. Л. Г.- ½ ид.ч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4