Решение по дело №2146/2019 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №......

гр.К., 06.11.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

К.районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 

при секретаря.............................Х. К.….……...........................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №2146 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявените искове са  с  правно основание  чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

 Ищецът твърди, че работел при ответника на длъжност „работник обработка на дърво“, с място на работа гр.К., ул. ****. Със Заповед №29/18.06.2019 год. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Счита, че извършеното уволнение за незаконно. Кодексът на труда изключително ясно и императивно, уреждал условията, при които се прекратявали трудови договори на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, които не били налице при удолнението му. Прекратяването на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.9 от КТ било безвиновно и обективният характер на отговорността предоставяла задължение заповедта да бъде мотивирана, т.е. да се съдържат конкретните данни, които формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Само в рамките на изложените мотиви работникът, респ. служителят можел да осъществи правото си на защита. В обстоятелствената част на заповедта му за уволнение липсвали ясни фактически и правни основания. Работодателят не мотивирал основанието за прекратяване на правоотношението, а посочил само цифровото изражение на правната разпоредба /съдържаща две хипотези/, и посочил като „причина за прекратяване: „Експертно решение на ТЕЛК №***/044/13.03.2019 год., Становище на Служба трудова медицина, Длъжностна характеристика на лицето.“, с които не бил запознат. Разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ съдържала две хипотези: 1.„при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност“ или 2. „по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия.“ и тъй като работодателят не посочил, коя от двете хипотези имал предвид, се затруднявало правото му защита и упражняването на съдебен контрол. Само това нарушение при издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор било достатъчно, за да се приеме, че извършеното уволнение било незаконосъобразно. Твърди, че не са били налице посочените от работодателя основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 от КТ като и в двете хипотези на нормата ставало дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК било със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Твърди, че в процесния случай, не било налице такова правнорелевантно за случая ЕР на ТЕЛК. В цитираното в заповедта ЕР на ТЕЛК №*** от 044/13.03.2019 год. /влязло в сила/, никъде компетентният здравен орган не е посочил, че за него е невъзможно да изпълнява възложената му работа поради болестта, довела до трайната му неработоспособност за срок от 2 години. В експертното решението на ТЕЛК от 13.03.2019 г. била определена трайно намалена работоспособност *** %, без чужда помощ за срок от две години. При лица с 50% и над 50% трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнасял и по работоспособността на работника за работното място и при необходимост го трудоустроявал, а когато условията на труд не обуславяли неблагоприятно развитие на заболяването се посочвало, че лицето било в състояние да работи. В случая в решението не било посочено, че като работник не е в състояние да изпълнява длъжността си по трудов договор, а напротив, било посочено изрично: „Лицето може да работи на посочената длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд в т. 15“ от същото решение, било посочено, че можел да работи на длъжността  „Р. о. на д.“.  При липса на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание било незаконосъобразно. Това било достатъчно да се приеме, че работодателят не упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не била налице първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Работодателят се позовал в уволнителната заповед и на „Становище на Службата по трудова медицина“, с което не бил запознат, поради което то не следвало да се цени, като част от мотивите на заповедта. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК се приемало, че предвид задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, във връзка с приложението на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, същото не можело да бъде поставяно на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудов спор за законосъобразност на уволнението, тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност и от гражданския съд /решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д.№814/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 195/30.10.2014 г. по гр. д. № 1997/ 2014 г. на ВКС, III т.о./. В този смисъл, Становището било ирелевантно за спора, тъй като Службата по трудова медицина не била компетентна да променя, да ревизира влязло в сила ЕР на ТЕЛК. Твърди, че за да е законосъобразно процесното уволнение, било необходимо да е налице и кумулативното условие: при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. Дори да била налице първата предпоставка /а тя не била/, работодателят не изпълнил задължението си да му предложи друга работа, подходяща за здравното му състояние, предвид чл.325, ал.1, т.9, изр. последно от КТ. На основание изложено процесното уволнение със Заповед № 29/18.06.2019 год. се явявало незаконно и следвало да бъде отменено и да бъде възстановен на работа, като  „Р. о. на д.“. Поради това уволнение останал без работа и за него бил налице правен интерес от предявяване на обективно съединения иск за обезщетение за оставяне без работа за срок от 6 месеца. В хода на производството е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да признае уволнението му със Заповед № 29/18.06.2019 год. на „К.“ ООД за незаконно и да го отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “Р. о. на д.“ и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от оставане шест месеца без работа от 18.06.2019 год. до 18.12.2019 год. в размер на *** лв. изчислено на базата на последното получено брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец, предхождащ уволнението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани. Твърди, че трудовият договор на ищеца и прекратен със Заповед № 29/18.06.2019 год. на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, поради наличие на ЕР на ТЕЛК №*** от 044/13.03.2019 г., следствие на здравословното му състояние на база наличните в дружеството документи - Решение на ТЕЛК, Становище на СТМ и становище за оценка на риска на работното място от 2017 г., протоколи от работници, свидетели на припадъци на ищеца и др. Заявява, че се съобразил с решението на ТЕЛК, тъй като в същото било посочено заболяването, от кога било установено от медицинските органи, в какво се изразявало – лицето  *******, за което било осъществено лечение. Освен това, ТЕЛК взела предвид представената му производствена характеристика от 08.03.2019 год., в която били посочени факторите на работната среда, в която работел ищеца и които били противопоказани за неговото здраве, т.е. при тяхното наличие работникът не можел да изпълнява трудовите си функции. Предвид факта, че в дружеството се работело само на бързооборотни машини, с които се пробивали и обработвали детайли от д., което било посочено в производствената характеристика, то за ищецът нямало подходяща работа. В исковата молба неправомерно и невярно /заблуждаващо/ се твърдяло, че в решението на ТЕЛК не било посочено, че ищецът не бил в състояние да изпълнява възложената му работа. От производствената характеристика се установявало, че в дружеството имало шум и се налагало ползване на в. а., имало д. п., ф. н., в. и п.на т.и др., т.е. тези условия на труд били противопоказни за ищеца. След получаване на решението на ТЕЛК и съобразявайки се с него, изискал Становище на Службата по трудова медицина, дадено на 03.06.2019 г., преди уволнението, в което било посочено, че работното място на ищеца -“Р. о. на д.“ не било подходящо за лицето, както и че във фирмата нямало работно място за лице с трайно намалена работоспособност ***% с посочените противопоказни условия на труд в т. 15 от експертното решение. След получаването на становището на Службата по трудова медицина и съобразяване с документите за „Оценка на риска за здравето и безопасността при работа от 2017 год., съгласно Наредба № 5/1999 г., установил, че в дружеството няма подходяща работа за ищеца, а работата му като“Р. о. на д.“ с оглед на здравословното му състояние била опасна както за неговото здраве и живот, така и за здравето и живота на останалите работници. През 2019 г. в дружеството работели 16-17 лица и съгласно чл.315 от КТ не бил длъжен да определя работни места, подходящи за трудоустроени. Въпреки това, в дружеството работело лице с 50% намалена трудоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК. Друго подходящо работно място за ищеца, с оглед на заболяването му нямало. Провел няколко разговора с ищеца, като му предлагал различни варианти за работа, но не срещнал разбиране. При сключване на трудовия договор връчил на ищеца и той подписал длъжностна характеристика. Преди прекратяване на трудовия договор на ищеца, подал Искане изх.№ 342/14.06.2019 г. до ТЕЛК за становище относно работоспособността на Г.М., като посочил при какви условия работи, които били противопоказни за него - бързооборотни д. м.с въртящи се части, з., ш.. ТЕЛК  разгледала това искане и с ЕР № 2978 от 122 от 22.07.2019 год. се произнесла, че лицето следвало да се трудоустрои на работа, несвързана с противопоказните условия на труд в т.15. Решението било получено от ищеца Г.М. срещу подпис на 22.07.2019 г. и същото било обжалвано от него, тъй като не било негов интерес. Счита, че трудовият договор е прекратен законосъобразно, при условията на чл.325, ал.1, т.9 от КТ при наличие на документ от ТЕЛК, установяващ трайно намалената работоспособност на ищеца и здравните противопоказания, при които може да изпълнява длъжността  „Р. о. на д.“. Уволнението било изцяло в интерес на ищеца, с оглед опазване на неговото здраве и живот и това на останалите работници в дружеството. Присъствието му в дружеството, представлявало голям риск за възникване на трудови злополуки с тежки необратими последствия за ищеца и за него като работодател, носещ цялата отговорност за безопасните условия на труд, за живота и здравето на работещите в дружеството. Счита предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна уволнението като неоснователен и моли съда  да го отхвърли. В този случай следвало да се отхвърли и предявеният обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението по чл.225, ал.1 от КТ като неоснователни и недоказани. Претендира съдебни разноски.

             От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

              Страните не спорят, а и от представеното лично трудово досие се установява, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “Р. о. на д.“. Представена е длъжностна характеристика на „Р. о. на д.“,  подписана от ищеца на 01.12.2009 г., на която ищецът е назначен и приел да изпълнява в раздел 1 на която са описани задълженията на изпълняващия длъжността. Съгласно представеното заверено копие и приложено в трудовото досие Експертно решение №***/13.03.2019 г. на ТЕЛК, на ищеца с трудова заетост “ работи-професия р.о. на д.“  е  установена трайна неработоспособност- ***%, без чужда помощ, за срок две години -01.03.2021 г., с водеща диагноза: “ *******.““, с указани противопоказни условия на труд –тежък физ.труд, псих. пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда, нощен труд, шум, работа с бързооборотни машини“ и мнение на комисията: лицето може да работи на посочената длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд в т.15 на настоящото ЕР“.  ЕР е влязло в сила на 17.04.2019 г.  Със заповед №29/18.06.2019 г., считано от 18.06.2019 г. трудовото правоотношение на работника Г.П.М.  на длъжност „р. о. д.“ е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ с посочени мотиви: „Експертно решение на ТЕЛК №***/044/13.03.2019 год., Становище на Службата по трудова медицина, Длъжностна характеристика на лицето.“.  Заповедта е връчена на 12.08.2016 г., което ищецът не оспорва.

           Представено по делото като доказателство е Становище на „СТМ-К.“ ООД служба по трудова медицина от 03.06.2019 г., съгласно което във връзка с Експертно решение на ТЕЛК №***/044/13.03.2019г. към УМБАЛ „*****“ АД-С.на Г.П.М.-работник о. на д., съгласно длъжностната характеристика „р. о. на д.“, оценката на риска за здравето и безопасността при работа, настоящото работно място“Р. о. на д.“ не е подходящо за лицето, тъй като съдържа противопоказните условия на труд-  ф. н., ш., п., р. с б.м., не е подходяща работата с д. м., р. и., машини с о.в. ч. като работните места във фирмата са ограничен брой, в общи помещения и са свързани с противопоказните условия на труд. Фирмата не разполага с работно място за лице с трайно намалена работоспособност ***% с посочените противопоказни условия на труд в т.15 в експертното решение.         

         От актуална справка  на НАП, ТД- П. вх.№12460/30.09.2019 г. и заверени копия на трудова книжка и регистрационна карта в БТ-К. е видно, че след прекратяване на трудовия договор от ответника на 18.06.2019 г.  ищецът не е сключвал трудови договори с друг работодател.

            По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. От заключението на експертизата и поясненията на в.л. в с.з. се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца при пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение е м.05.2019 г.- ***  лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа, считано от 18.06.2019 г. е в брутен размер *** лв. респ. ***  лв. нетна сума.

            По делото са приети като доказателства заверени копия на оценка на риска за здравето и безопастността при работа, оценка на риска на работното място, производствена характеристика, Експертно решение на ТЕЛК №2978/22.07.2019 г. и жалба и гласни доказателства чрез разпита на св. Н. Д. К..

             От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №29/18.06.2019 г. на основание чл.325, т.9 от КТ, считано от 18.06.2019 г. Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ предполага наличието на две кумулативни предпоставки: 1.невъзможност на работника/ служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, или поради здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК; 2. липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа /решение №195/30.10.2014 г. по гр. д.№1997/2014 г. на ВКС III г.о, решение № 952/18.12.2009 г. по гр.д. №4756/2008 г. на ВКС, I г.о., решение №332/21.10.2011 г. по гр.д.№565/2011 г. на ВКС, III г.о /. Преценката досежно невъзможността на работника или служителя  за изпълнение на работата се извършва от компетентните за това здравни органи по установен за това ред. Законът не поставя изискване към съдържанието на заповедта за уволнение по чл.325, ал.1 т.9 от КТ като в съдебната практика се приема, че заповедта е мотивирана, дори да е посочено само правното основание за уволнението с цифровото му изражение. Работодателят е този, който следва да докаже поне една от двете хипотези на чл.325, ал.1 т.9 от КТ за да се приеме, че уволнението е извършено законосъобразно. Страните не спорят, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е работил при ответника на длъжност „р. о. на д.“, с място на работа гр.К., ул.“*** . Установи се, че с влязло в сила Експертно решение №***/13.03.2019 г. на ТЕЛК, на ищеца Г.П.М. е определена трайно намалената работоспособност-*** % за срок от две години. Съгласно чл.78 от Наредба за медицинската експертиза / 

 

 

обн. ДВ, бр.36 от 14.05.2010 г./ в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица, като при лице с ***  и над ***  на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява, а лица с под ***  на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещи лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО) или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване. В настоящия случай ответникът се позовава в процесната заповед на Експертно решение на ТЕЛК №***/044/13.03.2019 год., в което е посочено, че Г.П.М. работещ „професия р. о. на д.“ може да работи на длъжност, при спазване противопоказните условия на труд в т.15, но в същото не е посочено, че ищецът не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Непълнотата на експертното решение, послужило за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не може да бъде преодоляна във настоящия трудов спор чрез гласните доказателства на св.Н. Д. К. и представените от ответника писмени такива- оценка на риска за здравето и безопастността при работа, оценка на риска на работното място, производствена характеристика и Становище на „СТМ-К.“ ООД служба по трудова медицина относно тези обстоятелства поради което тези доказателства не следва да бъдат обсъждани и взети предвид. Неотносимо за спора е и представеното от ответника Експертно решение на ТЕЛК №2978/22.07.2019 г. /л.37/, което е обжалвано от ищеца /жалба л.84/, тъй като е издадено след прекратяването на трудовото правоотношение. Предвид това съдът намира, че липсва предписание от компетентния орган /ТЕЛК/, че ищецът не е в състояние да изпълнява длъжността „р. о. на д.“, на която работи, както и каква друга работа може да извършва при ответника през периода на инвалидизацията. В практиката на ВКС  по чл.290 от ГПК е прието, че предвид задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК и на чл.317 от КТ медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи и на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд / в т.см. Решение №188/23.01.2018 г. по гр.д.№793/2017 г. на ВКС, III г.о., Решение №266/24.03.2010 г. по гр.д.№814/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение №195/30.10.2014 г. по гр.д.№1997/2014 г. на ВКС, III г.о./. Затова при липса на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Ответникът не доказа, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е налице първата кумулативна предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, което е достатъчно да се приеме, че уволнението на ищеца със заповед №29/18.06.2019 г. е незаконно и следва да бъде отменено. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

              Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му поражда в полза на ищеца правото на възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен. Ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа  „Р. о. на д.“.

              Предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ е основателен поради обусловеността му от основния иск за отмяна на уволнението, който е уважен. Установи се, че след прекратяването на трудовото правоотношение на 18.06.2019 г. ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение и е регистриран в БТ-К.. Следователно за периода от прекратяването на трудовия договор ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, оставане за пет месеца без работа, считано от 18.06.2019 г. поради уволнението, което определено от съда на основание чл.162 от ГПК предвид и ССЕ в брутен размер ***  лв. поради което искът следва да бъде уважен за тази сума, а в частта до претендираните *** лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

         По претенцията за разноски:

         Ищецът претендира съдебни разноски в размер на ***лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира определяне на едно общо минимално адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата за защита при обективно кумулативно съединяване на двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на заеманата при него длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а за трудови дела с определен интерес- ал.2. В настоящия случай са предявени два неоценяеми иска с правно основание чл.344, алр.1, т.1 и т.2 от КТ и иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ с материален интерес- *** лв. Към датата на сключването на договора за защитата-07.08.2019 г. размерът на минималната работна заплата е ***лв., а минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за представителство и защита по иск с материален интерес от ***0 до 5000 лв.  е***0 лв. + 7 % за горницата над ***0 лв. Следователно общо за трите иска, минималното възнаграждение е ***лв. Съпоставено с правната и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия на защита, договореното възнаграждение в размер на ***лв. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до ***  лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ***лв. съразмерно с уважената част от исковете.

         Ответникът претендира разноски в размер на ***лв. заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на ***лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

         Ответникът следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. държавна такса в размер на ***лв. по иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,*** лв. по иска за отмяна на уволнението,*** лв. по иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и *** лв. разноски за експертиза.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И :

 

                ПРИЗНАВА уволнението на Г.П.М., с ЕГН-********** *** от „К.“ ООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление ***, със Заповед №29/18.06.2019 г. за незаконно и го отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

                ВЪЗСТАНОВЯВА Г.П.М., с ЕГН-********** *** на заеманата преди уволнението работа-  „Р. о. на д.“.

                ОСЪЖДА „К.“ ООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.П.М., с ЕГН-********** ***, обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа пет месеца, считано от 18.06.2019 г. поради уволнението, в брутен размер ***  лв., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2019 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните *** лв. като неоснователен..              

                ОСЪЖДА „К.“ ООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.П.М., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на ***лв.

                 ОСЪЖДА Г.П.М., с ЕГН-********** *** да заплати на „К.“ ООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на ***лв.

                ОСЪЖДА „К.“ ООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на  ****лв. и *** лв. разноски за експертиза.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.в двуседмичен срок, който тече от 06.11.2019г.- деня обявен в протокола от последното с.з.

 

                                                                                              Районен съдия: