Номер 20018.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000266 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 113 от 13.12.2019 г. по т. д. № 39/2019 г. Окръжен съд
Ловеч е отхвърлил предявените искове от Л. В. Н. , В. В. Н. , И. В. Н. , С. В. Н.
и А. В. Н. против ЗК „Уника“ АД за заплащане на сумите по 60000 лв. за
всеки един ищец по отделно, като частичен от по 100000 лв. за всеки един
ищец по отделно, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
24.04.2016 г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния брат Н. В.
Н., починал на 24.04.2016 г. при ПТП, причинено на ПП 1-3 км 141+600 м
между гр. Луковит и с. Петревене, между лек автомобил Фолксваген Венто, с
ДК № СА 25****, управлявано от Д. К. и автобус, марка Бова, с ДК № СА
40****, управляван от К. И. И.. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищците, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Считат, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установеното там
правило на справедливостта при обезщетяване на търпени неимуществени
вреди, като е прието, че между ищците и техния брат не са съществували
изключителни отношения на близост. Този извод противоречи на събраните
по делото доказателства, от които се установява, че преживе ищците и
1
починалия са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е
прекъсната от трагичния инцидент, и това е довело до значителни морални и
душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на
увредените лица. Връзката е била особено близка, тъй като те са живели
заедно, загубили са родителите си сравнително рано и са останали сираци. Н.
Н., като най-голям брат е поел грижата за сестрите си и ги е гледал като техен
баща, издържал ги е финансово. След смъртта му животът им се променя
драстично, като смъртта му е причинила морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Тези обстоятелства се установяват от
събраните гласни доказателства, което не е отчетено от първостепенния съд.
Оспорва се възражението за съпричиняване, тъй като в случая носенето на
предпазен колан не би повлияло на естеството на травматичните увреждания.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени,
включително и в частта за присъдените разноски, като вместо това се
постанови друго, с което се уважат изцяло предявените частични искове,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.
Поддържа се тезата, че формалната връзка на родство между ищците и
починалия им брат не е достатъчна, а събраните доказателства не установяват
наличие на трайна и дълбока емоционална привързаност, при която
страданията да надхвърлят по интензитет присъщите за съответната
родствена връзка. Заето е становище за прекомерност на претенцията, в
противоречие с принципа на справедливост и на пар. 96, ал. 1 ПЗР към ЗИД
на КЗ, съгласно който размерът на обезщетението се определя в рамките до
5000 лв.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
2
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Л. В. Н. , В. В. Н. , И. В.
Н. , С. В. Н. и А. В. Н. против ЗК „Уника” АД за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 60000 лв., като част от вземане в размер
на по 100000 лв. за всеки ищец, причинени от смъртта на брат им Н. В. Н.,
настъпила при ПТП на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. В исковата
молба са изложени обстоятелства, че на 24.04.2016 г. около 12,35 часа, на път
I-3 км 141+600 м между гр. Луковит и с. Петревене, Д. К. К., управлявайки
лек автомобил Фолксваген Венто, с рег. № СА 25****, причинил виновно
ПТП, при което загинали пътниците в автомобила, включително и Н. В. Н..
Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на лекия
автомобил, движейки се с превишена и несъобразена скорост губи контрол
над управлението, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в движещия
се срещу него и в противоположна посока автобус марка Бова, с ДК № СА
40****, управляван от К. И. И.. С оглед на това, че виновният водач също е
загинал, наказателното производство е прекратено. Ищците са сестри на
починалия Николов, които понесли много тежко смъртта на брат си. Братът и
сестрите били в много близки отношения, тъй като живеели заедно, били
сплотено и задружно семейство, и са били създали трайна и особено близка
връзка помежду си. Животът им се променя драстично, те преживяват силни
душевни и емоционални терзания от загубата на своя близък.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се механизма на ПТП, оспорват се неимуществените вреди, техния
интензитет и проявление, както и размерите им, като се сочи, че максималния
размер на обезщетението е 5000 лв., съобразно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ;
направено е възражение за съпричиняване, тъй като загиналия е бил без
предпазен колан, както и се е качил в автомобил с водач, за когото знае, че е
употребил алкохол; оспорва се дължимостта на лихва за забава.
3
За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение,
решаващия състав е приел, че ищците не са установили по безспорен начин
съществуването на изключително близки отношения с починалия Н. Н.,
надвишаващи нормално установените, които произтичат от родството с брат
им.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Механизмът на ПТП е установен от материалите по воденото
наказателно производство, прекратено с постановление от 11.11.2016 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч, както и от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно авто - техническа експертиза. На
24.04.2016 г., около 12,35 ч. по път І-3 км 141+600 м между гр. Луковит и с.
Петревене, при управление на лек автомобил Фолксваген Венто, с ДК № СА
25****, водачът Д. К. К. се е движил в посока с. Петревене. Времето е било
дъждовно и пътното платно – мокро. С него пътували на предна дясна седалка
Н. В. Н., без предпазен колан, на задна седалка В. И. К., Т. И. З., Т. Т. И..
Срещу тях в посока гр. Луковит по същото време се движи автобус марка
Бова Футура, с ДК № СА 40****, управляван от К. И. И.. За лекия автомобил
предстои десен завой, при достигането на който водачът губи контрол и не
успява да задържи автомобила в траекторията на пътя и в дясната си лента, а
той продължава направо и с предна дясна част се удря косо в предната част на
автобуса, чийто шофьор се опитал да го отклони надясно. Въпреки това
настъпва удар между двете МПС, при който лекият автомобил се забива с
предната си част под автобуса, като настъпват деформации до средата на
купето и пътниците в него получават травми, несъвместими с живота.
Скоростта на движение на автомобила към момента на удара е 79,6 км/ч, като
вещото лице определя три вероятни причини за произшествието – употреба
на алкохол от водача на автомобила /установена в ДП на 0,6 промила в кръвта
и в урината 1,0 промила/, движение с несъобразена скорост при наближаващ
завой с низходящ наклон и мокро пътно платно, явлението „аквапланинг“.
Третата причина вещото лице допуска като най – вероятна, тъй като няма
следи от спиране или странично занасяне на автомобила, но при правилно
боравене с уредите за управление на автомобила, с отчитане товара му,
включително с пътниците в него, и мокрото и хлъзгаво платно, ПТП би могло
да бъде избегнато.
4
Вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза
установява травмите на Н. В. Н. при ПТП, които са несъвместими с живота и
се явяват пряка последица от произшествието. Вещото лице счита, че с оглед
естеството на удара, дори при наличие на предпазен колан, би настъпил
летален изход. По отношение установеното количество алкохол в кръвта и
урината на водача, вещото лице счита, че в случая е приет алкохол, в стадий
на елиминация, тъй като в кръвта количеството е по-ниско. При установена
концентрация 0,6 промила липсват видими признаци на пиянство, като
концентрация 0,5 промила не повлиява на реакциите, това се случва при по-
висока концентрация.
Не се спори, че водачът е застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 20.11.2015 г. –
19.11.2016 г., видно от приложената полица, с дата на прекратяване на
застрахователния договор – 07.06.2016 г., съгласно отразеното в ИЦ към ГФ.
Родствената връзка на ищците с починалия Н. Н. се удостоверява от
Удостоверение за наследници № 02-1932-1/19.04.2018 г.– те са сестри на
починалото лице. Родителите им са починали съответно на 10.12.2002 г. и
23.01.2002 г.
За установяване на отношенията между ищците и починалия са
разпитани свидетели. Св. Петър Николов, чичо на ищците, разказва, че когато
са починали родителите им, Н. Н. се грижел за сестрите си като баща, работел
каквото можел, гледал да им помага. Уточнява, че им помагал, но нямал
такива възможности. Всички живеели в едно домакинство, заедно с децата и
съпрузите. Когато починал Н. сестрите му преживели тежко загубата, без
него не се чувствали добре. Сестрите му били на погребението, за което
кварталът събрал пари, защото те нямали. Било трагично, тъй като в
катастрофата загинали и жена му, и детенцето му, на една годинка. Сестрите
страдали за брат си, защото нямало кой да ги гледа и контролира. Те се
пръснали, в къщата живеела С., но другите се пръснали. Сестрите на Н. се
оженили преди 2 – 3 години, имали малки деца по на 2 – 3 години, имали и
мъже. Н. имал още две големи момчета от жена си, за които се грижели
родителите на майката, тъй като той нямал такава възможност.
Св. Н. Т. познава Н. и сестра му Л., знае, че живеели в една къща и
били в много добри отношения. Откакто починали родителите им, преди 5
години, Н. поел всичките задължения. Н. помагал на Л., работел в
5
строителството и получавал около 1000 лв. месечно. Л. е била на
погребението на Н., плакала е и още страда. Л. е женена, има 3 – 4 деца, не
живее при мъжа си, тъй като той я оставил с децата. Най-голямото дете е
момиче на 11 години, а най-малкото е на 2 – 3 години.
Св. М. З. познава Н. и сестра му А.. Знае, че родителите им починали
отдавна, след което Н. гледал сестрите си, ходел на работа, поддържал ги. А.
тежко преживяла смъртта на брат си, нямало кой да ги поддържа, да им дава
да правят за ядене. А. сега не работи, не е работила и преди да почине брат й.
Сега ходела малко по кофите. След смъртта на Н., тя плакала и още плаче. А.
има три деца, не е женена. Не живее с мъжа си. Едното дете е на 18 години,
другото на 17, най-малкото на 16 години. Живеят в гр. Луковит. Брат й и
децата, и сестрите му живеели в една къща. Н. бил женен, има три деца – на
около 20 години, на 17 години и най-малкото, което починало с него. Жена му
също имала от преди деца, които живеели на друго място. Големите деца били
разделени с него, но после той си ги прибрал.
Св. К. М. познава Н. и сестра му И.. Знае, че откак починали
родителите им, Н.йчо почнал да се грижи за цялото семейство. Той работел,
давал им ток и вода, откакто починал, нямали нито вода, нито ток, живеят по-
мизерно. И. била в добри отношения с Н., той се грижел за нея. Момичето се
омъжило след смъртта му, в Ботевград. И. плачела, милеела за брат си. След
като се оженила си има дете. Н. имам две деца, откак умрели майка му и баща
му, той прибрал жена си, че няма кой да готви и да пере. От жена си той има
три деца, а тя от друг имала още две деца. Той се грижел за жена си и за трите
си деца, и за сестрите си. Целият квартал знаел, че той си поддържал къщата.
Св. Б. Д. познава С. и Н., знае, че били сплотено семейство. Братът и
сестрите живеели заедно, помагали си един на друг. След смъртта на
родителите им Н. останал да се грижи за сестрите си. С. трудно преживяла
смъртта на Н.й, не можела да се съвземе, не можела да си гледа децата,
идвали комшии да помагат. Още страдала. С. не работи, има деца и мъж, с
когото са разделени, но понякога идва при тях. Едното дете е на около 15-16
години, едно момиче на 8 години и едно момче на около 2-3 години. Когато
бил жив Н. всички живеели в тази къща, сега останала само С.. Те живеели с
децата, около 15, 17, 18 души.
За претърпените вреди ищците са уведомили застрахователното
дружество, където е образувана преписка № 13410650015/24.07.2018 г., но е
6
последвал отказ, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения
на молителките с починалия.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на Д.
К., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Н. Н..
Между противоправното и виновно поведение на К., изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват от
събраните по делото писмени доказателства и изслушани експертизи, като по
същество не са спорни. К. е управлявал автомобил, застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество. С оглед на
това, за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./. К. се явява застраховано лице
по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./. Увредените лица при настъпилото ПТП
са упражнили правото си на пряк иск от застрахователя, възможност,
предвидена в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приложим по силата на пар. 22 от ПЗР
на КЗ. Съгласно пар. 22 от ПЗР на сега действащия КЗ за застрахователните
договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част IV
от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на
този кодекс. В случая застрахователният договор е сключен на 20.11.2015 г.,
преди влизане в сила на новия КЗ, считано от 01.01.2016 г., поради което са
приложими правилата на отменения КЗ, в които не е въведено законодателно
изискване за предварително уведомяване на застрахователя, като
предпоставка за допустимост на съдебната претенция. Независимо от това,
ищците са уведомили ЗК „Уника” за застрахователното събитие и видно от
писмо от 05.04.2019 г. застрахователят е отказал изплащане на
обезщетението.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попадат ли ищците
сред кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалия при ПТП Н. Н.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и
7
време морални болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато привързаността им е
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Изградените отношения между братята и сестрите на привързаност,
подкрепа и емоционална близост, и съответно отражението на загубата на
един от тях върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето,
което претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия Н. Н. и
неговите сестри – ищци е съществувала обичайна връзка между родственици,
която не се характеризира с изключителна близост, последица от което е
степента на търпените болки и страдания да не е толкова завишена, че да
оправдава получаването на обезщетение. Семейството е многобройно, като
освен братята и сестрите в домакинството са пребивавали съпругата на
починалия, техните деца, семействата на сестрите, и между тях е имало
обичайните отношения на уважение и грижа един към друг. Не се установиха
конкретни ситуации, от които може да се обоснове извод за пълноценни
отношения на доверие и особена духовна близост на Н. спрямо всяка една от
сестрите му, които да надвишават обичайната грижа към член от семейството.
В тази връзка свидетелските показания на разпитаните свидетели са
8
бланкетни, общи, съдържат оценъчни елементи за отношенията на брата със
сестрите му и за състоянието на ищците след произшествието, без да са
подкрепени с конкретни възприятия на свидетелите, от които те правят своите
изводи. Не се доказаха търпени продължителни във времето, и засилени
негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на Н.
извън обичайната тъга. Ищците са на зряла възраст, устроили са живота си,
създали са свои семейства, такова е имал и Н., няма данни загубата на брат им
да се е отразила на ежедневното им битие. Не се доказа изживяването на
продължителни и необичайно силни страдания от смъртта на Н. от страна на
тези ищци. Не се доказа това събитие да се е отразило на ежедневието им,
поради което не може да се приеме, че претърпените вреди са изключителни,
надвишаващи по интензитет и продължителност обичайните за родствената
им връзка.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че не се доказа, че между ищците и починалия им брат е
съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, поради което тежестта на
негативните изменения в душевен план за ищците да надхвърля нормално
присъщите морални болки и страдания, и с оглед на това за тях следва да
бъде отречена материално правната легитимация да получат обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на загиналия си брат. Това налага
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и съобразено с
материалния закон.
При този изход на делото, в полза на ответника по жалба следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, което съдът определя в размер на 100 лв., определено съобразно чл. 25,
ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/13.12.2019 г., постановено по т.д. №
39/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Л. В. Н. , ЕГН **********, от гр. Луковит, ********, В. В.
Н. , ЕГН **********, с. Боянци, извън регулация № 103, И. В. Н. , ЕГН
********** от с. Врачеш, *******, С. В. Н. , ЕГН ********** от гр. Луковит,
9
******, А. В. Н. , ЕГН ********** от гр. Луковит, ******, всичките със
съдебен адрес гр. София, бул. Джеймс Баучър, 87, ет. 2, адв. А. С. И. да
заплатят на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Тодор Александров, 18 сумата общо 100 /сто/
лева, или по 20 лв. всеки от тях, представляваща направени разноски за
въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10