№ 18962
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110161808
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Е. А. М. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга дялово разпределение. Сочи, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила
от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответницата не е сторила, поради
което претендира от нея сумите, както следва: 1 042,96 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 117,03 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 06.04.2022 г.; 22,69 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 2,84 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
06.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 21748/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. А. М., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител - адв. К. С., е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не тя, а трето за спора лице – .... е бил собственик на
процесния апартамент № 137 в рамките на исковия период, поради което няма основание да
се счита, че тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи
същия. В тази връзка счита, че представената декларация от 11.03.2022 г. не е произвела
1
действие, тъй като не изхожда от собственика на апартамента. Оспорва и действието на
договор № 2105 от 26.03.2002 г., сключен между етажната собственост и „...., тъй като е с
изтекъл срок, без да са представени доказателства за подновяването му. Оспорва и
претенцията за лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за нея е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост
или учредено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с
реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция
и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна
енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова
тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и
учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик
на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, между страните не
се спори, а и от представения в заверен препис нотариален акт № 18, том I, нот. дело №
12/2018 г. (л. 30-34 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот,
се установява, че на 19.03.2018 г. ответницата Е. А. М. е прехвърлила чрез дарение в полза
на сина си .... собствеността върху процесния апартамент № 137, находящ се в ....., като
видно от изричното отбелязване в него, към момента на осъществяване на тази дарствена
сделка запазеното с предходен нотариален акт № 176, нот. дело № 1442/1987 г., цитиран в
нотариален акт № 6, том ХХIХ, нот. дело № 5531/1993 г. (л. 28-29 от делото), право на
ползване върху него в полза на ..... вече е било погасено със смъртта на посоченото лице,
която видно от представеното удостоверение за смърт на същата (л. 26 от делото) е
настъпила на 25.11.2003 г. В същото време обаче, прави впечатление, че по силата на т. IV
от нотариалния акт от 19.03.2018 г. ответницата М. е запазила за себе си пожизнено и
безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху целия дарен от нея недвижим,
като по делото няма данни относно осъществяването впоследствие на юридически факти,
2
довели до погасяване на така запазеното от нея още преди исковия период ограничено
вещно право на ползване – настъпила смърт, отказ или др. Ето защо, съобразявайки
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при наличието на учредено
вещно право на ползване в полза на ответницата, съдът прави извод, че именно тя се явява
задължено лице за заплащане на разходите във връзка с ползването на топлоснабдения имот
в рамките исковия период, а не т. н. „гол собственик“. В случая, този извод на съда не се
разколебава от данните, които се извличат от представените нотариално заверена
декларация от 11.03.2022 г., адресирана до топлофикационното дружество, както и договор
за наем от от 01.01.2022 г. (л. 35-36 от делото), от които става ясно, че същата е декларирала
себе си като собственик на процесния апартамент № 137, тъй като това нейно изявление е
направено след исковия период, който е 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата Е. А. М. се явява страна по
облигационното правоотношение с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия,
чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в
тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
ограничено вещно право на ползване върху процесния апартамент № 137 съдът прави извод,
че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ
и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.03.2002 г., списък към него и
договор № 2105 от 26.03.2002 г. (л. 15-28 от делото), справки за използвана топлинна
енергия и протокол за извършен отчет от 28.06.2020 г. (л. 110-113 от делото), а и с оглед
изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата
експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на
адрес: ....., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - „.....
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение,
че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма
3
обвързващо действие, тъй като срокът му е изтекъл. Представеният в заверен препис списък
на етажните собственици (л. 22 от делото) е подписан от тях, като ответницата М. нито
твърди, нито доказва решението на общото събрание да е било атакувано по реда на
ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо, съдът
намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответницата предвид
установеното титулярство на ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая се касае за
сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено
общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответницата. Нещо повече, както се
посочи по-горе, в рамките на исковия период услугата дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач „...., като
видно от приетите и неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки и формуляр
за отчет, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са
допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което
фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след
изтичане на уговорения в него срок.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота са начислявани само суми за битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до
крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на показанията от 1
брой водомери, който е редовно отчетен през 2019 г. и 2020 г., а през 2021 г. начисляването
е извършено на база посоченото в т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. - служебно, доколкото
абонатът не е осигурил достъп, за което е съставен протокол от 28.06.2020 г., а сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към горната Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
- между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 109 куб. м. и този на
етажната собственост – 10 715 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият
топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответницата не са ангажирани
доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
4
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г. възлиза на 1 423,80 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по
фактури (1 207,10 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (216,70
лв.), като посочената по-горе стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Съдът не възприема посочената от вещото лице в таблица № 3
крайната стойност на топлинната енергия от 1 423,78 лв., тъй като очевидно се касае за
допусната техническа грешка, доколкото видно е, че математическото изчисление на сбора
не двете отделни суми се равнява на 1 423,80 лв., а не на 1 423,78 лв. Ето защо, при така
установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда – етажна
собственост, правилното начисляване на топлинната енергия за имота и заключението по
съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно извършено,
ищецът е доказал количеството на доставена топлинна енергия, стойността на която се
определя съобразно установените от ДКЕВР цени.
Ето защо, при този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от
посочената по-горе сума от 1 423,80 лв. ответницата Е. А. М. дължи да заплати, като в тази
връзка бъде разгледано своевременно релевираното в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 21.04.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 21.04.2019 г., а след и
на 14.02.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018
г. до 30.11.2018 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. ноември 2018 г. е
станало изискуемо на 14.01.2019 г., т. е. преди 14.02.2019 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018
г., м.09.2018 г. и м.10.2018 г., включени в рамките на исковия период, са обхванати от
изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена
едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото
с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
5
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Ето защо, след извършено преизчисляване по
реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки стойността на сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., отразени в таблици № 3 и № 4 от заключението по
съдебно-техническата експертиза, отразяващи прогнозно фактурираното количество
топлинна енергия за процесния период и средномесечното и годишно изравнение след края
на отчетния такъв, съдът приема, че общият размер на задълженията за цена на топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., които съдът прие, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, възлиза на 907,85 лв., до който размер предявеният главен иск
за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер от 1 042,96 лв., или за размера от 135,11 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. се равнява на посочения от ищеца
размер от 22,69 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „.... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, ищецът „.... се легитимира като носител на вземането за цена на
извършваната услуга дялово разпределение, чиято стойност не се твърди и не се доказва да е
била заплатена от ответницата. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност
следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на
това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69,
ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.02.2020
г. се счита за възникнало на 29.02.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.03.2020 г.,
т. е. след 14.02.2019 г., поради което нито то, нито последващите такива, не са обхванати от
изтекла погасителна давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. следва да се приеме за доказана в горепосочения размер от
22,69 лв., поради което така предявеният главен иск също е основателен и следва да се
уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане.
6
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., попадащо в обхвата на общите условия
от 2016 г., се равнява на сумата от 94,28 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 117,03
лв., или за размера от 22,75 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.04.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,84 лв. за
периода от 31.03.2020 г. до 06.04.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 21748/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 64,83 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 656,98 лв. – платена държавна
такса, депозит за СТЕ, депозит за особен представител на ответницата, както и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера юрисконсултското
възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в
рамките на едно открито съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, тъй като тя не претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: .... срещу Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: .... установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. А. М. дължи на „.... сумата от 907,85 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ...., за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 22,69 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022
г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 94,28 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.04.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 21748/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 907,85 лв. до пълния
предявен размер от 1 042,96 лв., или за размера от 135,11 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до
30.11.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г. за разликата над уважения размер от 94,28 лв. до
пълния предявен размер от 117,03 лв., или за размера от 22,75 лв., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,84 лв. за
периода от 31.03.2020 г. до 06.04.2022 г.
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 64,83 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 21748/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 656,98 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8