Присъда по дело №189/2022 на Районен съд - Средец

М О Т И В И

Гр.Средец, 05.12.2022г.

Към Присъда № 14/25.11.2022г., постановена по нохд № 189/2022г., по описа на
Районен съд – Средец, втори наказателен състав.
ТО – Средец при Районна прокуратура – Бургас е повдигнало обвинение срещу И. М.
Т. и същият е предаден на съд за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а именно за това, че на
11.05.2022 г. в с. Драчево, общ. Средец противозаконно присвоил чужди движими вещи,
които владеел – 1 брой впрегатен кон на стойност 600,00 лева и каруца на стойност 385,00
лева, всичко на обща стойност 985,00 лева, собственост на К. Д. Д..
В настоящото производство не участват акцесорни страни – частен обвинител или
граждански ищец.
В съдебно заседание от страна на подсъдимия и защитника му адв.Д. Ч. бе направено
искане за предварително изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не бъдат
събирани доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното производство
доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Доколкото съдът намери изразеното съгласие за съобразено с разпоредбите на чл.372,
ал.3 и ал.4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието, като счита, че делото е изяснено
от фактическа страна и че безспорно е доказана вината на подсъдимия, че е обсебил чужда
движима вещ – кон и каруца на стойност 985 лева. Предлага да бъде наложено наказание в
размер на предвидения в закона минимум от 1 година лишаване от свобода, като при
прилагане на чл.58а от НК да бъде намалено с една трета, а именно 8 месеца лишаване от
свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Заявява, че разноските в
размер на 63,90 лева, следва да бъдат възложени на подсъдимия.
В хода на съдебните прения защитникът адв.Д. Ч. излага, че е съгласен с
предложеното наказание от прокуратурата. Отправя искане да бъде взето предвид, че
подсъдимият е реабилитиран и е указал пълно съдействие на досъдебното производство.
Релевира, че подсъдимият е съпричастен към деянието и е възстановил по – голямата част от
обсебените вещи. Моли да бъде определено наказание в законоустановения минимум.
Подсъдимият Т. поддържа казаното от неговия защитник, като в дадената му
последна дума заявява, че иска условно наказание.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. М. Т. е роден на 04.05.1983 г. в гр. Бургас, с адрес: с. Драчево,
община Средец, област Бургас, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/,
безработен, без образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. М. Т. живеел в село Драчево община Средец, но в началото на
2022г. започнал работа в село Дюлево като общ работник във ферма за отглеждане на едри
преживни животни. Неговият работодател бил свидетелят К. Д. Д.. На 12.04.2022г.
свидетелят Д. купил кон с каруца, които предоставил на подсъдимия И. Т. с цел да
изпълнява трудовите си задължения на общ работник във фермата, както и да се придвижва
от село Дюлево до село Драчево след работно време. На 15.04.2022г. подсъдимият Т.
поискал разрешение от свидетелят Д. да замени коня, тъй като не го харесал. Същият ден Т.
уведомил работодателя си свидетелят Д., че е заменил коня с друг и ще ползва новия кон.
На 11.05.2022г. след работното време във фермата, подсъдимият И. Т. се прибрал от село
Дюлево в село Драчево с коня и каруцата. Вечерта на 11.05.2022г. в дома на подсъдимия Т.
пристигнали свидетелите МПД и ПЯХ. Там били още свидетелите Г С.а М - жената на
подсъдимия и ЗХ М - тъщата на подсъдимия. Свидетеля МД и подсъдимия Т. започнали да
се уговарят относно продажбата на един впрегатен кон на стойност 600 лева и каруцата на
1

стойност 385 лева - собственост на свидетеля Д. на обща стойност 985 лева. Подсъдимият Т.
искал сумата от 1000 лева, но свидетелят Д му предложил сумата от 820 лева, при което
подсъдимият се съгласил и продал коня с каруцата, собственост на свидетеля Д. на
свидетеля Д. Сутринта Т. напуснал дома си и селото в неизвестна посока. Свидетелят К. Д.
след като установил, че на 12.05.2022г. подсъдимият не е на работа във фермата, посетил
село Драчево и разбрал от свидетелката Г С.а М, че Т. е продал неговите кон и каруца, след
като е напуснал селото.
По доказателствата:
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказа от следните събрани по
делото доказателствени материали – самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите К. Д. Д., МПД, Г С.а М, ЗХ М, ПЯХ, заключението на Съдебно – оценъчната
експертиза, справката за съдимост, както и от представените писмени доказателства,
събрани в хода на воденото досъдебно производство, прочетени на основание чл.283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на
деянието, предмет на настоящото производство, времето на извършването му, както и
авторството на деянието. Подсъдимият владеел чужди движими вещи – кон с каруца на
стойност 985 лева, собственост на неговия работодател К. Д. Д. и предоставени му от
последния, за да изпълнява трудовите си задължения и да се придвижва до работното му
място, като след това се е разпоредил с въпросните вещи, като ги е продал на трето лице на
дата 11.05.2022г. В доказателствените материали приобщени в производството не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, приета за установена от съда, поради което и по аргумент от
противното от чл.305, ал.3 от НПК, не следва по – детайлното им обсъждане.
От правна страна:
Обсебването е уредено в разпоредбата на чл. 206 от НК, като ал. 1 от текста го
определя, като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее
или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това
чужда, като е възможно и част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От
обективна страна е важно да се установи, че веща се намира във владение на дееца, като е
важно да се установи точно какви действия може да осъществява с нея. Изпълнителното
деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Обсебването е резултатно
престъпление, то се счита за довършено с осъщественото засягане на възможността
собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е следствието от акта на имущественото
разпореждане. От друга страна, обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк
умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за
това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на
правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево
отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в
чужд интерес.
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.206, ал.1 от НК.
Установи се че вещите са собствени на свидетеля К. Д. Д. и са били предоставени във
владение на подсъдимия с цел да изпълнява трудовите си задължения и да се придвижва до
работното си място в село Дюлево. В несъответствие с това, подсъдимият Т. се е разпоредил
с тях, като ги продал на свидетеля МПД. Изпълнителното деяние е било довършено с
извършването на разпоредителните действия. Налице е и интелектуалния момент на умисъл
за обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимият, е съзнавал, че владее вещите с
конкретна цел, но въпреки това се е разпоредила с тях за собствени цели. Несъмнено
собственикът на вещта – пострадалият Д. след тези действия на подсъдимата не би могъл да
упражнява правото си на собственост над въпросните вещи. Следователно несъмнено
налице е престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК, като от обективна страна, подсъдимият Т.
на 11.05.2022 г. в село Драчево, община Средец противозаконно присвоил чужди движими
вещи, които владеел – 1 брой впрегатен кон на стойност 600,00 лева и каруца на стойност
385,00 лева, всичко на обща стойност 985,00 лева, собственост на К. Д. Д..
2

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В съзнанието му е
съществувало знанието, че процесните вещи са чужда собственост и са му поверени да ги
използва, но въпреки това се е разпоредил с тях като със свои.
Относно наказанието:
С оглед на посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия И. М. Т. престъпление, съдът намира, че наказанието на същите следва да се
определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките на 373,
ал.2 от НПК. За престъплението по чл.206, ал.1 от НК е предвиден специален минимум на
наказанието лишаване от свобода в размер на една година и максимум от шест години.
Стойността на отнетите вещи е ниска. Подсъдимият е неосъждан - реабилитиран. Същият е
съдействал в хода на наказателното производство и признава вината си. Отегчаващи вината
обстоятелства не се установиха. Предвид това за постигане целите на чл.36 от НК съдът
счита, че следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок в предвидения в
НК минимум, а именно за срок от една година, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да бъде в размер на
осем месеца. Така същото се явява най – справедливо и съответства на извършеното и
личността на дееца. По – голямо наказание би било неоправдана репресия и несъотносимо
към стойността на предмета на престъплението. Налице са предпоставките за приложение на
чл.66, ал.1 от НК прямо подсъдимия, тъй като има чисто съдебно минало, определеното от
съда наказание е в рамките на изискуемия 3-годишен срок от наказанието „лишаване от
свобода“ и най – вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не следва да бъде търпяно ефективно, като следва да бъде отложено изпълнението
на така наложените му наказание. Приложението на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години
в необходима степен би осъществило адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия И. М. Т..
Причини за извършване на деянието от И. М. Т. незачитане на установения в
страната правов ред и неуважение към чуждата собственост. Подбуди - користни.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият И. М. Т. да заплати
направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Бургас в размер на 63,90 лева, за
изготвената експертиза.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:________________
/Сирануш Артинян/

3

Номер на акта:	14
Дата:	25 ноември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия:	Сирануш Сахак Артинян

Дело:	20222170200189
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 август 2022 г.

Присъда по дело №189/2022 на Районен съд - Средец

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите