Определение по дело №446/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 531
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20201700500446
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 53119.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело №
20201700500446 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЕТ „С. К. – Универсал“ против Определение от
06.07.2020 г. по гр. д. № 1447/2020 г. на РС – Радомир, с което производството по делото е
прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес от предявените от
жалбоподателя искове. В жалбата по подробни съображения и доводи за неправилност на
определението се иска отмяната му, включително и в частта, с която е осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 100 лв. – ю.к. възнаграждение, и връщане делото на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на
спора. Претендира разноски пред въззивната инстанция от 115 лв., от които 100 лв. –
заплатено адв. възнаграждение и 15 лв. – заплатена държавна такса.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба – „Чез Електро
България“ АД е подал отговор, в който изразява становище, че частната жалба е
неоснователна, с искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019
г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от ЕТ
„С. К. – Универсал“ срещу „Чез Електро България“ АД, в която по изложени обстоятелства
и допълнителна такава ищецът сочи, че между него, в качеството му на собственик на
Складова база /фургон/ върху празно дворно неурег. място, представляващо парцел ***, кв.
** по плана на селото, находящ се в ***, и ответника, е сключен договор за продажба на ел.
енергия № ***г. за процесния имот. Ищецът установил, че ответникът без основание е
закрил партидата за обекта на ищеца, не е ясно кой точно обект е предмет на спора, но
ответникът претендира с писмо № ***г. като ликвидно и изискуемо свое вземане към ищеца
сумата 394,87 лв. – ел. енергия за периода от 03.07.2010г. до 07.02.2019 г., смятайки го като
титуляр на партида с кл. № ***, поради която причина ел. захранването и снабдяването на
обекта на ищеца е било прекъснато по инициатива на ответника. При тези си твърдения и
доводи ищецът е предявил иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата
394,87 лв. – ел. енергия за периода от 03.07.2010г. до 07.02.2019 г. по писмо с № ***г. на
ответното дружество за обект „Складова база“ /фургон/ върху празно дворно неурег. място,
представляващо парцел *** кв. ** по плана на селото, находящ се в ***, с кл. № *** –
включително и поради погасяване на задълженията с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД
тригодишна давност, както и иск за осъждане на ответника да възстанови незабавно за своя
сметка електрозахранването на горепосочения обект, съгласно договор за продажба на ел.
енергия № ***г. С обжалваното определение, за да прекрати производството като
недопустимо поради липса на правен интерес от предявените искове, съдът е изложил
решаващият мотив, че „ищецът няма непогасени задължения към ответника и наред с това
не притежава качеството потребител на ел. енергия“, както и че при ответника няма и
разкрита партида на името на ищеца, като цитираният в исковата молба аб. номер е на трето
лице. Съдът е посочил, че изложените мотиви важат в пълна степен и по отношение на иска
по чл. 79 ЗЗД, тъй като възможността ищецът да иска присъединяване към
електроразпределителната мрежа не е препятствана от незаплащането на дължими суми за
ел. енергия, каквито не са налични и за ищеца съществува възможност да писка да бъде
присъединен, след изпълнение на съответната адм. процедура.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното определение, съобразява
следното:
Измежду общите абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост
на предявените искове са наличието на процесуална легитимация и правен интерес, които се
определят от твърденията в исковата молба. След като ищецът в исковата молба твърди, че
като собственик на процесния недвижим имот е потребител на ел. енергия за процесния
имот, респ. че между ищеца и ответника има договор за доставка на ел. енергия, съотв. за
недължимост на вземане за имота, което се претендира извънсъдебно от ответника, то това
обосновава процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, както и правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, съответно
удовлетворява изискването за допустимост на предявения отр. установителен иск. Дали в
действителност тези факти са налице, е въпрос на материална легитимация на страните,
която се установява от събраните по делото доказателства и следователно е въпрос по
съществото на делото.
Идентични са изводите на въззивния състав и относно допустимостта на иска за
реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за възстановяване на електрозахранването на
обекта. Изложените от ищеца твърдения в тази насока са достатъчни, за да обусловят
процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, респ. правен интерес от предявения
осъдителен иск. Интересът е допълнително мотивиран и предвид разпоредбите на чл. 123 и
чл. 124 от Закона за енергетиката, както и от обстоятелството, че последицата от
уважаването на отр. уст. иск за недължимост на вземането за ел. енергия ще бъде липсата на
законово основание на доставчика за преустановяване електрозахранването в обекта на
ищеца, а ако то вече е прекъснато е длъжен незабавно да го възстанови. Извън предмета на
проверката за допустимостта на конкретния осъдителен иск е дали ищецът е изправна
страна по договора за снабдяване на имота му с електрическа енергия, за да бъде изпълнено
задължението на ответника за възстановяване продажбата на ел. енергия, във връзка с което
е предявен и осъдителният иск и дали прекъсването на захранването с ел. енергия е
извършено в нарушение на закона, след като в качеството си на потребител ищецът е
оспорил претендираните от доставчика суми, съотв. дали разпределителното предприятие
или снабдителното предприятие „Чез Електро България“ АД е носител на задължението към
потребителя да възстанови партидата му и да доставя електроенергия до неговия обект,
доколкото това са въпроси, които касаят оценка по съществото на спора, която първата
инстанция дължи да даде с решението си.
Обратното е прието с обжалваното определение, поради което същото следва да бъде
отменено, включително и в частта за присъдените в полза на ответника разноски в размер на
100 лв., при положение че не е налице основание за присъждането им по чл. 78, ал. 4 ГПК, и
делото да бъде върнато на съда за произнасяне по същество на исковете. Частната жалба е
основателна.
По разноските:
При разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по
разноските, направени в настоящото въззивно производство, като отговорността за разноски
следва да се реализира с постановяване на акта от първоинстанционния съд, с който
приключва делото в тази инстанция и съобразно неговия изход, съгласно чл. 81, във връзка с
чл. 78 ГПК.
По арг. за противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт, с който се
уважава жалба срещу определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не
подлежи на обжалване пред ВКС.
Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 06.07.2020 г. по гр. д. № 1447/2020 г. по описа на
Районен съд – Радомир за прекратяване на производството като недопустимо, включително
и в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът ЕТ „С. К. – Универсал“ е осъден да
заплати на „Чез Електро България“ АД сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане и произнасяне по същество на предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________