Решение по дело №1028/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 523
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221720201028
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Перник, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Европа Еси транс“- ЕООД Перник
ЕИК******** срещу Наказателно постановление № 42-0001273/16.05.2022 г.
на Директор РД „АА“ гр.София- Д. И. Б., с което на основание чл.96г, ал.1
предл.2 от ЗАвПр за осъществен състав на административно нарушение по
чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС му е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения
срок. В жалбата, депозирана срещу него са изтъкнати доводи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В
съдебно заседание, жалбоподателя не се представлява. Представени са
писмени бележки с които се доразвиват доводите от жалбата.
Административно-наказващия орган, редовно призован,
представител не изпраща. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
В чл.6 ЗАНН е дефинирано понятието административно нарушение.
Това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
1
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Противоправността на деянието и насочеността му срещу
установения ред се възприемат, като противоречие с императивна правна
норма или принцип. В конкретния казус се претендира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС.
На 30.03.22 г. свидетелите С. и Т. извършили камплексна проверка
на „Европа Еси Транс“ ЕООД, представлявано от управителя Б.К.. При това
констатирали, че удостоверението за психическа годност на един от
шофьорите- А. А. е изтекло по време на престоя му в Р. И. и не е подновено.
Така те съставили АУАН за това, че превозвачът е разпоредил извършване на
международен превоз на товари с водач А. А. без същия да притежава
удостоверение за психическа годност. Проверката била по документи.
Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него.
На последния е положен подпис на нарушителя, като същият не е вписал
възражения.
Препис от акта му е връчен срещу разписка на датата на неговото
съставяне-30.03.2022 година.
Въз основа на съставения акт директора на РД „АА“ София, като е
възприел дословно описаната в акта фактическа обстановка, е издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.96г, ал.1
предл.2 от ЗАвПр за осъществен състав на административно нарушение по
чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС на „Европа Еси Транс“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,
позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка
писмени документи, а именно-АУАН, наказателно постановление, Заповед за
компетентността на административно наказващия орган и др. писмени
доказателства, приложени по преписката. В хода на съдебното следствие са
събрани от съда и допълнително гласни доказателства по делото, като са
разпитани в качеството на свидетели- С., който е съставил акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление и св. по акта Т.. И двамата пред съда
са дали подробни и логически издържани показания относно установеното от
него в хода на извършената проверка.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна,
съдът намери за установено следното:
Съгласно чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г.) от Наредба № 11
на МТС Лицето по чл.2, ал.1 /лицензиран превозвач/ допуска до управление
на превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни.
Административнонаказателната разпоредба на чл. 96г. (Нов - ДВ, бр.
60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) от ЗАвПр ал.(1)
предвижда наказание, за този, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
2
Така посоченото съпоставено с приетата за установена и безспорно
доказана фактическа обстановка разкрива непреодолимо противоречие.
Свидетелят С. е категоричен, че шофьорът А. към момента на
изпращането му на курс в посока Италия е имал надлежно и годно
удостоверението за психическа годност. Същото е изтекло по време на
престоя му в чуждата държава и то единствено поради факта, че той
обективно не е могъл да се прибере заради рестрикциите свързани с Ковид
пандемията. Само на това основание обжалваното наказателно постановление
подлежи на отмяна.
Дружеството жалбоподател, чрез своя управител нито е назначило
на работа, нито е допуснало водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Съществуващото към момента на разпореждане на
процесния курс удостоверение за психическа годност на шофьора А. е
изтекло по независещи от него, обективни причини. Тъй като в Република
Италия такова удостоверение не се изисква, той е бил, респ. дружеството
жалбоподател също, в невъзможност да го поднови- такова удостоверение се
изважда на територията на Република България.
На следващо място, административно наказателната разпоредба на
чл.96г ЗАвПр изискваща съответствие на шофьорите с определени
изисквания не може в конкретния случай да се съотнесе с разпоредбата на
чл.57 Наредба № 11. Изискванията на които трябва да отговаря водача на
автомобил извършващ международни превози на товари са посочени
лимитативно в чл.58 от същата Наредба измежду които това за психическа
годност е в т.3.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила –
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на
реквизит в НП – не са посочени точните законови разпоредби, които са били
нарушени виновно, съотнесени и към описанието на нарушението, което се
твърди, което пък кореспондира очевидно с диспозитив на друга правна
норма не и на вменената такава още повече че се касае са бланкетна
диспозиция, която АНО е следвало да допълни чрез съответната препратка и
цитиране на конкретното правило за поведение, съотнесено към точната
правна разпоредба, което в случая не е сторено.
Същото винаги е съществено, тъй като нарушава правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което
следва да знае какво точно нарушение му се вменява, за да може да упражни
правото си на защита в пълен обем.
Това нарушение не може да се санира в хода на съдебното
следствие, защото между словесното описание на нарушението, цифровата му
квалификация, както и приложимата санкционна норма следва да съществува
пълно единство, каквото в случая не е налице. Изложеното е достатъчно
основание за отмяна на НП в тази му част, досежно това нарушение, без да се
навлиза в дълбочина на анализа и досежно санкционната норма.
Изложените съображения мотивират цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
РАЗНОСКИ
3
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя
се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 450, 00 лв, като на стр.32-33 от делото са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, видно от които процесните
разноски са били реално заплатени от страната. Същевременно, в
съпроводителното писмо АНО е направил възражение за прекомерност на
разноските по делото.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 1028/2022
г. пред Районен съд Перник, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450,00 лв. в полза жалбоподателя, като е
удостоверено, че същото е запратено в брой. Надлежен ответник по
претенцията е АНО, и е легитимирана да отговаря за сторените в
производството разноски. С оглед на гореизложеното, АНО следва да заплати
на жалбоподателя разноски в размер на 450 ЛЕВА за осъществено
процесуално представителство по делото, като предвид възражението за
прекомерност, наведено в придружителното писмо от АНО, следва да се
посочи, че предвид обстоятелството, че се претендира стойност близка до
минимума, определен в Наредбата, а именно при материален интерес от 3000
лева, се претендират 450 лева, а минимумът е 440 лева, то съдът не счита че
следва го намалява под този размер, като е близък до минимума.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-
0001273/16.05.2022 г. на Директор РД „АА“ гр.София Д. И. Б., с което на
основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвПр за осъществен състав на
административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на
МТС „Европа Еси Транс“ ЕООД гр.Перник е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА, на осн. 63д от ЗАНН Административно наказващия
орган, представляван от Директор РД „АА“ гр.София Д. И. Б., да заплати на
„Европа Еси транс“- ЕООД Перник ЕИК********, разноски в размер на 450,
00 лв. /четиристотин и петдесет лв. / за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4