Р Е Ш
Е Н И Е
No260004
гр. Ботевград, 27.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 767 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът - “***” ООД, гр. С.
твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр.
д. No 2181/2019 г., като предвид постъпило възражение от длъжника, от съда са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземанията му. Твърди, че с договор за цесия от 29.11.2019
г. “Иновативни финанси” ООД му е прехвърлило вземанията си, на които на свой
ред е собственик по договор за цесия от 12.07.2019 г. с прехвърлител “Т.Б.” ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена
неустойка по него. Поддържа, че на
06.08.2010 г. ответникът е сключил договор с мобилния оператор “Т.Б.” ЕАД, въз
основа на който е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната No ********.
Условията по договора са подновени от потребителя на 19.01.2016 г. и с
допълнително споразумение от 20.02.2016 г., с което е подновил тарифния план и
е получил за ползване към мобилния му номер устройство S. G. *5 B. посредством
подписване на договор за лизинг от същата дата, за срок от 23 месеца с
лизингова вноска в размер на 13.59 лв., както и на 01.12.2017 г., като на
същата дата е получил за ползване към мобилния му номер и устройство Samsung
Galaxy S8 Black посредством подписване на договор за лизинг от същата дата, за
срок от 23 месеца, с лизингова вноска в размер на 44.59 лв. Въз основа на
сключения договор за предоставянето на мобилни услуги между ответника и “Т.Б.”
ЕАД са издаден фактури за периода от 25.12.2017 г. до 24.04.2018 г. на обща
стойност 1498.16 лв., формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и
мобилни услуги в размер на 215.87 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 390.49 лв.; оставащите незаплатени лизингови вноски в
размер общо на 891.80 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на
238.00 лв. за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019 г. Твърди, че абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 215.87 лв.,
фактурирани за два последователни отчетни месеца – м. 01.2018 г. и м. 02.208
г., като неизпълнението на това задължение е ангажирало договорната отговорност
на абоната по т. 11 от договора за услуги и мобилният оператор е прекрати
едностранно индивидуалните договори с ответника за ползваните абонаменти и е
издал на дата 10.05.2018 г. крайна фактура No ********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 1498.16 лв. Сочи, че поради неизпълнението на абоната за заплати в
сроковете дължимите към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за
лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 03.2018 г., когато е издадена крайната фактура No *********/25.04.2018 г.
Моли съда да
постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземанията
му към ответника в общ размер на 1498.16 лв., представляваща сбор от главница
за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 215.67 лв. по
договор М0230916, незаплатени вноски за лизинг за устройства в общ размер на 891.80
лв., и неустойка по договорите в размер на 390.49 лв. Претендира разноски.
Ответникът- П.М.Я. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен
отговор и не е взел становище по иска.
С исковата молба, както и с молба
вх. No 263784/26.08.2021 г., депозирана преди съдебното заседание по делото,
ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по
исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба, не се
е явила и не е изпратила представител в съдебно заседание по делото, за което е
била редовно призована, без да е направила искане за разглеждането му в негово
отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No 2181/2019 г. по
описа на РС- Ботевград, заверени копия на Договор за мобилни услуги от 19.06.2016
г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
20.02.2016 г., Договор за лизинг от 20.02.20216 г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 01.12.2017 г., Договор за лизинг от
01.12.2017 г., Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни услуги, 4 бр. фактури - No *********/25.01.2018 г., No *********/25.02.2018 г., No *********/25.03.2018 г., No *********/25.04.2018 г., Договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019
г., Договор за цесия
от 29.11.2019 г., Пълномощно за
уведомяване на длъжници, Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, Извлечение от Приложение No 1 към договор
за цесия от 29.11.2019 г. и Уведомление за цесия, съдът намира исковете с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за
вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да
бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца към него, за
което е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 2181/2019 г. по описа
на БРС, както следва: за сумата в общ размер на 1498.16 лв., от която сумата от
215.67 лв., представляваща главница за неплатена далекосъобщителна услуга по
договор за мобилни услуги М0230916, сключен с “Т.Б.” ЕАД от 06.08.2010 г., сумата от 891.80 лв.,
представляваща незаплатени вноски по договори за лизинг за устройства, и сумата
от 390.49 лв., представляваща неустойка по договорите, без решението да се
мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна
такса в размер на 29.96 лв., изчислена съобразно поддържаните в настоящото
производство претенции, и за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв.,
или общо разноски в заповедното производство в размер на 389.96 лв.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер
на 475.28 лв., от които 115.28 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземанията на “***” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н Т., бул. “Б.” No **, вх. *, ет. *, към П.М.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, за които е издадена Заповед No 6744/17.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2181/2019 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата от 1498.16 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и
осем лева и шестнадесет стотинки/, от която сумата от 215.67 лв.,
представляваща главница за неплатена далекосъобщителни услуги по договор за
мобилни услуги М0230916, сключен с “Т.Б.” ЕАД от 06.08.2010 г., сумата от 891.80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг за
устройства, и сумата от 390.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
ОСЪЖДА П.М.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “***” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. “Б.” No **, вх.*, ет.*, сумата от 475.28
лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 389.96 лв.
/триста осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 2181/2019
г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено
и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :