Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 28.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.
при секретаря Ирена
Иванова............... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00306 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЗД„Бул инс”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Джеймс Баучър” № 87, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Стоян Проданов и Крум Крумов, против Община Добрич с адрес град Добрич, ул.”България” № 12, представлявана от кмета Йордан Йорданов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 347,39 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил марка “Шкода”, модел “Фабия”, с рег. № ***, по щета № 15992626000189, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 04.05.2015г. на бул.”Добруджанска епопея” пред ж.п. гара „Юг” е реализирано ПТП, при което л.а. попада в необезопасена дупка на пътното платно. Съставен е Протокол от КАТ. Заведена е щета във връзка със застраховка „Каско” на л.а., било е изплатено обезщетение в размер на 332,39 лева. По силата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е поканена ответната община да възстанови изплатеното, което не е сторено до момента.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на
исковата молба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна по
основание и размер. Не ставало ясно как е формирана исковата претенция;
следствие на чие противоправно поведение е настъпил вредоносния ефект; вредите
са причинени в резултата на неспазване от страна на водача на лекия автомобил
на ЗДП. Оспорва се истинността на приложения Протокол за ПТП № 1488688 от
04.05.2015г. и се иска откриване на производство по реда на чл.193 ГПК.
След
прекратяване на производството пред СРС поради местна неподсъдност, делото е
продължило пред ДРС под настоящия номер.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е, че към 04.05.2015г. процесният
автомобил марка “Шкода”, модел “Фабия”, с рег. № ***, е имал валидна
застраховка „Автокаско”, съгласно застрахователна полица №
Е1314221356990019634 от 13.08.2014г., сключена между собственика на автомобила – „МКБ
Аутопарк”ЕООД и ЗАД „Бул инс” – град
София.
Приложени са ОУ на ЗД”Бул инс”АД, валидни от 01.03.2014г.
С Протокол за ПТП № 1488688 от 04.05.2015г.,
изготвен около 13,30 часа от Богомил Андреев, мл.контрольор към ОД на
МВР-Добрич, се удостоверява, че на същата дата около 12,45 часа на
бул.”Добричка епопея” срещу № 12 пред ж.п.гара „Юг” в град Добрич водачът на
л.а. „Шкода фабия” с рег.№ *** * * * е попаднал в
неравност на пътното платно /дупка/ при заобикаляне на паркирани автомобили и
допуска ПТП с материални щети – предна и задна дясна гуми и джанти. Представена
е схема на ПТП. Изготвилият протокола е посетил мястото на инцидента.
По уведомление от 05.05.2015г. от собственика на
МПС е заведена щета № 15992626000189. Посочено е, че за случилото
се е бил уведомен КАТ без напускане на мястото на произшествието.
По ликвидационен акт от 23.06.2015г. е била
одобрена сумата от 332,39 лева, изплатена на 15.09.2015г. на собственика на
МПС. Представени са два броя фактури за 2 броя гуми и репатриране на лек
автомобил. С регресна покана изх.№ ОК-461325 от 01.07.2016г. ищцовото дружество
е поканило в 5-дневен срок ответната община изплатеното обезщетение в размер на
357,39 лева да се преведе по посочена сметка, което не е сторено.
По делото е разпитан като свидетел водачът на
процеснияя автомобил - ** *. Той потвърждава мястото и механизма на ПТП: при
заобикаляне на един джип, влязъл в дупка и спукал двете гуми –
предна и задна дясна. Времето е било сухо , слънчево. Движел се е с ниска скорост, тъй като
преди това е излязъл от разклонение, за да се включи в движението по булеварда.
Нямало е никакво обозначение за дупки или неравности. След
инцидента автомобилът не е можел да се движи самостоятелно.
Допусната
е САТЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира
изцяло като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, с оглед
данните по делото и посещение на предполагаемото място на ПТП, при заобикаляне
на автомобили процесният попада в необозначена и необезопасена дупка на
платното за движение, като на автомобила са причинени материални щети – спукани
гуми и деформации по джантите. Такива щети се получават при препятствия с големина
по-голяма от клиренса /просвета/ на автомобила, като при по-висока скорост може
да се деформират краищата на предната броня и фаровете за мъгла. В случая
дупката е била с размери не по-малко от: ширина 19 см, дължина 58-60 см и
дълбочина 10-12 см. Щетите са реални и отговарят на механизма на
произшествието. На подмяна са подлежали двете спукани гуми, докато двете джанти
и предният мост са били възстановими. Стойността на вложените материали и труд,
заедно с транспортирането до най-близкия сервиз е 332,00 лева. В съдебно
заседание, на изрично зададени въпроси отговаря следното: Дори и при 30 км/ч
при посочените размери на дупката се къса част от гумата, така че и дума не
може да става за превишена скорост. Вещото лице е посетило мястото на инцидента
– пътното платно е осеяно с дупки.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Тежестта за доказване на
наличието на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане е изцяло
на ищеца. В тежест на последния е да установи, че Община Добрич в качеството на
собственик на улицата, е задължена по закон да осъществява надзор над нея, да я
поддържа и ремонтира, да я обозначава с необходимите пътни знаци, включително
да обозначи възникналото препятствие на пътя /дупка/, за настъпилото ПТП,
механизма на ПТП, наличието на причинно-следствената връзка между виновно
противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община и
причинените на ищеца щети, вида на щетите и размера на претендираното за тях
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Посочената норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя.
Тъй като в конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на
увредения до размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната
сума, има право да иска от причинителят им това, което е платил. За да възникне
регресното право на ищеца срещу ответника – деликвент, следва да са налице
следните предпоставки: да е сключен договор за имуществена застраховка; да е
настъпило застрахователното събитие, причинено от трето лице, което отговаря
пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна
отговорност; застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото
застрахователно обезщетение по силата на сключения договор за имуществена
застраховка; причинителят на вредата да не е съпруг, възходящ или низходящ или
техен съпруг, както и да не принадлежи към семейството на застрахования, освен
ако е действал умишлено. Изложените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника в процесния казус са налице, доколкото суброгацията на
застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на
отговорността по чл.47 - 49 ЗЗД, когато са налице основанията за това /така т.15
от Постановление № 7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС/. Съгласно чл.8, ал.3 ЗП
пътищата са публична и частна собственост, като общинските пътища са публична
общинска собственост, поради което в настоящата хипотеза пасивно
материалноправно легитимирана да отговоря по предявените искове е Община
Добрич.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма
следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната
отговорност, прогласен с разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението да се
поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл.49 ЗДД е акцесорна
и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е различна от
договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на виновно причинени
вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при
наличието на причинна връзка между тях.. Според т.3 от Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползване на дадена вещ са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на
вредите е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и
са произлезли вреди от вещта, отговорността й е по чл.50 ЗЗД, т.е. основната
отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са
произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл.50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД.
От данните по делото и твърденията на страните съдът намира за безспорно,
че на 04.05.2015г. на бул.”Добруджанска епопея” пред ж.п. гара „Юг” в град
Добрич е реализирано ПТП, при което л.а. марка “Шкода”, модел “Фабия” с рег.№ №
***, попада в необезопасена дупка на пътното платно. Съставен е Протокол от КАТ
на място. Заведена е щета № 15992626000189 във връзка със застраховка „Каско”
на МПС, било е изплатено обезщетение в размер на 332,39 лева. Спорно е
истинността на издадения КП от КАТ, а в тази връзка и причините за настъпване
на вредоносния резултат и неговия размер.
Възраженията на ответната община са изцяло свързани с приложение на Наредба
№ I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС
/отм./. Настоящият състав намира за необходимо да уточни, че същата е била
мълчаливо отменена с приемане на Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. и изрично с обнародваната
в ДВ, бр.69 от 19.08.2014г. Наредба за отменяне на Наредба № I-167 от 2002г. за
условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството
на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства. Към датата 04.05.2015г., когато е настъпило процесното ПТП, е била
действаща Наредба Із-41 от 12.01.2009г., издадена на основание чл.125а от ЗДП и
чл.294, ал.7 КЗ /отм./, което означава, че тя именно е съобразена с буквата и
духа на този кодекс, действащ от 01.01.2006г., приложима и относно
правоотношенията, произтичащи от процесната застраховка „Каско” /попадаща в
групата на застраховките по т.3 от раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1 към
КЗ/ и в частност чл.6, т.4 от нея.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение
за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на
извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП – в случая
около 30 минути след инцидента. Вписаните в него обстоятелства може да не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при
липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение
във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му
посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели,
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава.
Неправилно пълномощникът на ответната община е
приел, че представеният по делото протокол за ПТП е съставен само по данни на
водача на увреденото МПС, тъй като от съдържанието на същия е видно, че
протоколът е изготвен след посещение на място от органите на полицията около 30
минути след инцидента. Това по безспорен начин се установява от бланковата
форма на протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни два
отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор,
като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. По същия начин е
структирирано и уведомлението за щета от 05.05.2015г. Приемайки, че във
формуляра се зачертава не ненужният, а верният отговор, ответникът е направил
погрешен фактически извод, че протоколът за ПТП е съставен по реда на чл.9 от
цитираната от него наредба от 2002г., вместо по чл.7 от същата, което е довело
до неправилен правен извод в отговора на исковата молба и устните състезания относно
доказателствената сила на протокола за ПТП. Доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и
наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила - „предна
и задна дясна гума и джанти”, както и за наличие на неравност/и по пътното
платно /дупка/. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите
по контрол на МВР по чл.125, т.8 ЗДвП да посетят задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в
състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието
вреди. Увреждането на двете десни гуми /предна и задна/, видно от приетата
автотехническа експертиза, са налагали репатриране на автомобила, тъй като
автомобилите нямат два броя резервни гуми. Самото вещо лице, при посещение
четири години по-късно на мястото на произшествието констатира общоизвестния
факт, че бул.”Добричка епопея” в Добрич е осеян с дупки и неравности.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорването истинността на протокола за ПТП от
04.05.2015г. не е доказано, поради което същият не следва да се изключва от
доказателствата по делото.
Въз основа на установените в протокола за ПТП
обстоятелства, вещото лице е дало заключение, че вредите, нанесени на
автомобила, са причинени вследствие на попадането му в несигнализирана и
необезопасена дупка при движението му на 04.05.2015г. в 12,45 часа по бул.”Добричка
епопея” срещу № 12 в град Добрич пред гара „Юг”. Въз основа на съвкупната
преценка на тези доказателства, настоящият състав приема за установен посочения
механизъм на ПТП, като описаните повредени части на МПС са пряка и
непосредствена последица от ПТП вследствие дупката на пътното платно.
ПТП е станало на улица в населено
место, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от
републикански или общински път, поради което чл.1, ал.2, т.1 ЗП не намира приложение.
Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на община Добрич е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в града, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС № 4 от 30.10.1975г.
разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В
настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС следва да
я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които община Добрич е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл.49 ЗЗД.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача -
участник в ПТП, е недоказано, тъй като липсват доказателства автомобилът да се
е движил със скорост, която не е позволявала на водачът да забележи
своевременно дупката върху пътното платно.
Доколкото въз основа на протокола
за ПТП и приетата САТЕ е доказан механизма на ПТП, противоправното бездействие
на служители на общината - неотстранили, съответно необезопасили дупка върху
общинския път, наличието на която е довело до увреждане на автомобила -
настъпване на констатирани в протокола щети върху автомобила, в действителен
размер, установен от вещото лице в размер по – малък от заплатеното
застрахователно обезщетение от 332,39 лева по застраховка „Автокаско”, на
основание чл.213 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу община Добрич за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото отстраняване – ликвидационни разноски в размер
на 15 лева.
С оглед горното следва да се
уважи иска по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ до размера от 332,00 лева, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018г.,
до окончателното изплащане на главницата, както и ликвидационните разноски в
размер на 15 лева, като се отхвърли искът за горницата от присъдените 332,00
лева до претендираните 332,39 лева.
Предвид изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
от него разноски в размер общо на 499,44 лева съразмерно уважената част от иска,
от които 50 лева държавна такса, 180 лева депозит за вещо лице и 300 лева адвокатско.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната община са дължими разноските
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 0,11 лева /дължими са 100
лева за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.25,
ал.1 НЗПП/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на
основание чл.213 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД Община Добрич с адрес град Добрич,
ул.”България” № 12, представлявана от кмета Йордан Йорданов, да заплати на ЗД„Бул
инс”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Джеймс Баучър” №
87, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Стоян Проданов и Крум
Крумов, сумите:
1. 347,00
лева /триста четиридесет и седем/, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 332,00 лева по застраховка „Автокаско” на собственика
„МКБ Аутопарк”ЕООД на л.а. марка “Шкода”, модел “Фабия”, с рег. № ***, по щета №
15992626000189, за вредите при ПТП на 04.05.2015г. в град Добрич, бул.”Добричка
епопея” срещу № 12 пред гара „Юг”, причинени на автомобила след попадане му в
необезопасена и несигнализирана на общински път дупка, както и ликвидационните
разходи в размер на 15 лева, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законна лихва за забава върху главницата от 332,00 лева за периода от 03.08.2018г.
- датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 347,00 лева до претендираните 347,39
лева;
2. 499,44
лева /четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляващи сторените разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД„Бул
инс”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Джеймс Баучър” №
87, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Стоян Проданов и Крум Крумов,
да заплати на Община Добрич с адрес град Добрич, ул.”България” № 12,
представлявана от кмета Йордан Йорданов, сумата от 0,11 лева /единадесет стотинки/, представляваща сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Р Е Ш Е Н И Е
№15
гр. София,25.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в
публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря
Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т.
дело N 1506 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна
жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 19.11.2012г. по в.гр.д. №
11450/2012г. на Софийски градски съд АО, III-Б състав, с което е потвърдено
решение № Р-II-64-169 от 28.05.2012г. по гр.д. № 47512/2011г. на Софийски
районен съд, за отхвърляне на предявените от касатора срещу С искове по чл.213,
ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 000 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на
собственика [фирма] по застраховка „автокаско” на л.а. „П К.”, с рег.
[рег.номер на МПС] , увредено при ПТП от 17.02.2009г. в [населено място],,
[улица]- срещу №10, след падане в необезопасена и несигнализирана на пътното
платно дупка, ведно със законна лихва върху тази сума от 07.11.2011г. – датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи,
че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа
се, че протоколът за ПТП не е съставен по писмено заявление на пострадалия, а
след посещение на местопроизшествието от полицейски служител непосредствено
след инцидента, поради което същият е удостоверил пряко възприетите от него
обстоятелства – наличие на дупка на пътното платно /обозначена и на схемата в
протокола за ПТП/ и на видими щети на автомобила. Иска отмяна на решението и
уважаване на исковете, като претендира заплащане на направените разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, за трите инстанции.
Ответникът по жалбата, С,
оспорва същата. Поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и следва да
бъде оставено в сила, тъй като твърденията на ищеца за настъпване на посочените
вреди върху процесното МПС в резултат на навлизане в конкретната необезопасена
дупка на пътното платно, са недоказани.
Върховният касационен съд,
Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и
доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема
следното:
За да потвърди
първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът-настоящ касатор, не е доказал по
безспорен начин, че вредите по застрахования по застраховка „Автокаско”
автомобил се дължат на необезопасена и несигнализирана дупка върху общински
път, тъй като протоколът за ПТП е съставен само по данни на водача на
увреденото МПС и не се ползва с материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП. Посочено е, че доколкото приетите в първоинстанционното
производство автотехнически експертизи възпроизвеждат протокола за ПТП, въз
основа на тях не може да се приеме за доказано, че ПТП се е осъществило по
твърдения от ищеца начин. Въз основа на това решаващият състав е направил
извод, че ищецът не е провел пълно доказване на механизма на ПТП, съгласно
дадените указания по сходен случай в решение № 98/ 25.06.2012г. по т.д. № 750/
2011г. на ВКС, II ТО. Изложени са и съображения, че с оглед констатираните
множество сериозни увреждания на автомобила, незабавно е следвало да бъдат
уведомени органите на МВР, за да се състави надлежен протокол за ПТП след
посещение на мястото на произшествието.
С определение № 754/
10.10.2013г. по т.д. № 1506/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на
основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса „относно
съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на
механизма на ПТП”.
По въпроса, по който е
допуснато касационното обжалване:
В трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС,
I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение №
98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка
с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при
издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол
за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от
служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на
направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната
вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не
са възприети лично от съставителя.
Настоящият състав възприема
изцяло дадените в посочената задължителна практика на ВКС разрешения.
Протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само
с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила,
като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления
и за извършените от него и пред него действия.
Съгласно чл.6 и чл.7 от
Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба, протоколите,
съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се
издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при
смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и
чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл.9 от цитираната наредба, без
посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа
на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок
от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната
служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването
му.
В първата от очертаните
по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на
възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него
оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато
органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и
то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както
и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата
на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на
него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и
върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят
отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да
не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което
дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа.
Във втората хипотеза, когато
служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието,
длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от
участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на
документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с
доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като
в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно
признание.
С оглед изложеното, отговорът
на поставения правен въпрос е: Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални познания, които съдът не притежава.
По основателността на
касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на
поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно и следва да бъде
отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, като доколкото не се налага
повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася
по съществото на спора.
Безспорно по делото е, че ищецът,
в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка
„Автокаско” на л.а. „Порше К.”, рег [рег.номер на МПС] , е заплатил на
застрахования собственик на автомобила сумата от 23 000 лева, като обезщетение
за вредите, настъпили при ПТП на 17.02.2009г.
Спорът по делото по
суброгаторния иск на застрахователя срещу Столична община с правно основание
чл.213 КЗ вр. чл.49 ЗЗД е концентриран върху това - доказан ли е механизмът на
ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на улица в
населено място, което да е довело до вреди на МПС, за които е заплатено
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка „автокаско”.
Във връзка с установяване на
механизма на ПТП ищцовото дружество-жалбоподател, се позовава на съставения от
органите на МВР протокол за ПТП и приетите в първоинстанционното производство
единична и тройна автотехнически експертизи. Основателно е твърдението на
касатора, че въззивният съд неправилно е приел, че представеният по делото
протокол за ПТП е съставен само по данни на водача на увреденото МПС, тъй като
от съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на
място от органите на полицията 35 минути след инцидента. Това по безспорен
начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено
на място”, при възможни два отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се
зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е
отговор „не”. Приемайки, че във формуляра се зачертава не ненужният, а верният
отговор, решаващият състав е направил погрешен фактически извод, че протоколът
за ПТП е съставен по реда на чл.9 от цитираната наредба, вместо по чл.7 от
наредбата, което е довело до неправилен правен извод на въззивния съд относно
доказателствената сила на протокола за ПТП. Доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и
наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила -
„предна ходова част, две десни гуми и джанти, теч на масло и др.”, както и за
липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване.
Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на
МВР по чл.125, т.8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на
собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Увреждането на
двете десни гуми /предна и задна/ и теча на маслото, видно от приетите
автотехнически експертизи, са налагали репатриране на автомобила, тъй като
автомобилите „Порше К.” нямат два броя резервни гуми, а течът на маслото би
довел до блокиране на двигателя на колата, поради сухото триене на частите.
Въз основа на установените в
протокола за ПТП обстоятелства, вещите лица са дали заключение, че вредите,
нанесени на автомобила, са причинени вследствие на попадането му в
несигнализирана и необезопасена дупка при движението му на 17.02.2009г. в 21.00
часа по [улица]в [населено място], в посока от [улица]към [улица], срещу №10.
Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства, настоящият състав
приема, за установен посочения механизъм на ПТП, като описаните повредени части
на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП вследствие дупката на пътното
платно.
ПТП е станало на
улица в населено место, за която не се доказва да се явява едновременно и
участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на
основание чл.1, ал.2, т.1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал. 1
и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място.
Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на
вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай,
собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с
грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения,
която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност
за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл.49 ЗЗД.
Възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на
водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства
автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водачът да
забележи своевременно дупката върху пътното платно.
Доколкото
въз основа на протокола за ПТП и приетите в първоинстанционното производство
автотехнически експертизи е доказан механизма на ПТП, противоправното
бездействие на служители на общината- неотстранили, съответно необезопасили
дупка върху общинския път, наличието на която е довело до увреждане на
автомобила- настъпване на констатирани в протокола щети върху автомобила, в
действителен размер, установен от вещите лица по тройната А., по – голям от
заплатеното застрахователно обезщетение от 23 000 лева по застраховка
„Автокаско”, на основание чл.213 КЗ вр. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в
правата застрахования срещу Столична община за вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване.
С
оглед горното, въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени изцяло,
като се уважи иска по чл.213, ал.1 КЗ в пълния претендиран размер от 23 000
лева, ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от поканата за
плащане / чл.84, ал.2 ЗЗД/, която се явява датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Предвид
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора-ищец следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за всички инстанции в размер
общо на 4570 лева, от които 1840 лева – държавни такси и 2730 лева
юрисконсултско възнаграждение лева
Водим
от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният
касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
от 19.11.2012г. по в.гр.д. № 11450/2012г. на Софийски градски съд АО, III-Б
състав, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на
основание чл.213 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, С, [населено място], [улица], да заплати на
[фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата от 23 000 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско”
на собственика [фирма] на л.а. „Порше К.”, рег [рег.номер на МПС] , за вредите
при ПТП на 17.02.2009г. в [населено място], [улица], срещу №10, причинени на
автомобила след попадане му в необезопасена и несигнализирана на общински път
дупка, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за
забава върху главницата за периода от 07.11.2011г.- датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и направените за
трите инстанции разноски в размер на 4570 лева.
В
исковата молба се сочи, че в този случай е приложима Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г., според чл.6, т.4 от която, не се посещават от органите на МВР – „Пътна
полиция”, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени
от друго ППС.
Ответникът
възразява, че Наредба №Із-41 от
12.01.2009 г. урежда само отношения, свързани със застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите” и
„Злополука на пътниците”, но не и отношения като процесното, свързано със
застраховка „Каско” /по арг. от чл.294,
ал.6 от КЗ/. Счита, че по делото е приложима друга наредба, а именно-Наредба №I-167 от
24.10.2002 г. и в частност-чл.9 от нея.
Според посочената разпоредба, „за ПТП,
които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато
водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено
писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието. Контролните
органи разследват събитието и издават протокол”. Ответникът твърди, че
изпълнението на така описаната процедура е предпоставка за изплащането на застрахователно
обезщетение и че тази предпоставка в случая не е налице.
В чл.294, ал.6 от КЗ е предвидено че всеки застраховател, който предлага
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и/или по т. 3 от раздел II, буква „А” на Приложение
№ 1 в Република България посредством установяване или при условията на
свободата на предоставяне на услуги, представя на Информационния център
ежедневно справка за изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и 10 от раздел II, буква „А” на приложение
№ 1.
Видно
от т.3 и т.10 от раздел ІІ, буква „А” на
Приложение №1 към КЗ, те се отнасят съответно до следните видове
застраховки/рискове: всяка щета или загуба, нанесена на сухопътни моторни
превозни средства и сухопътни безмоторни превозни средства и гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването
на моторно превозно средство, а не както се твърди в отговора на исковата
молба-до застраховки „Гражданска отговорност
на автомобилистите” и „Злополука на пътниците”. Въззивната инстанция намира,
че процесната застраховка „Каско” попада в групата на застраховките по т.3 от
раздел ІІ, буква „А” на Приложение №1 към КЗ.
Съгласно
чл.294, ал.7 от КЗ, справката по ал.
6 съдържа информацията и се подава по начин и във формат, определени в наредбата
по чл.
125а, ал. 2 от ЗДП, във връзка с изискванията на системата за
автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и
сигурността на подадените данни.
Съгласно
§1 от ПЗР към Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г., тя е
издадена на основание чл. 125а, ал. 2 от ЗДП и във връзка с чл. 294,
ал. 7 от КЗ.
От приложените по делото доказателства се
установява, че на 31.12.2009г. в град
Линих, Германия, ответникът, управлявайки л.а. „Форд мондео” с рег.№ ТХ 94 26
КХ, е блъснал на паркинг при потегляне „Форд GRL” с рег.№ DN-TO 91, собственост
на Волфганг Круп от град Линих, Германия, без да има задължителна застраховка
„ГО”. Ответникът чрез назначения особен представител не е оспорил с отговора на
исковата молба механизма на настъпване на ПТП, нито твърдението на ищеца, че с
поведението си виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, като по
този начин е причинил и настъпването на процесното ПТП. Същото е описано на
документа, представен на л.17 от делото, по
следния начин: водачът на удареното МПС оказал помощ на причинителя на
произшествието да стартира с автомобила си от паркинга, но при потеглянето си
управляваният от ответника автомобил „Форд мондео” ударил лекия автобил „Форд GRL”. За
това нарушение причинителят на ПТП бил глобен от полицията с 20 евро и
съставено полицейско известие за злополука /л.24 от делото/. В този смисъл съдът приема, че изложената в
исковата молба фактическа обстановка не е оспорена, както не е оспорено и
твърдението за вина на ответника за настъпване на инцидента, още повече, че с
исковата молба е представено преведено от немски на български език
"известие за злополука", неоспорено от ответника с отговора, в което
изрично е записано, че ответникът е причина за
извършеното нарушение. Безспорно е, че на увреденото лице е било
изплатено обезщетение за причинените вреди от Бюро Шмитз - Германия, както и че
ищецът е възстановил същите на немския компенсационен орган на осн.288а, т.2, б.”а” КЗ,
поради липсата на застраховател, който да покрие щетите – видно от писмо № 58808 от
19.02.2010г. от ЗД”Интерамерикан”, застрахователна полица
20-5-09/21014/09/409/111443 за МПС „Форд мондео” рег.№ ТХ 94 26 КХ е сключена
на разсрочено плащане, последната вноска с падеж 03.12.2009г. не е платена и
полицата е прекратена на 18.12.2009г. От приложеното писмо № 1-1249 от
31.05.2010г. на НБ на БАЗ /Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи/ се установява, че размерът на щетите на увредения автомобил е
461,74 евро /358,20 евро разходи за ремонт, 20 евро техническа експертиза и
83,54 евро адвокатски хонорар/, таксата на бюро Шмиц е в размер на 200 евро и
8,84 евро са разходите за превод на преписката или общо 670,58 евро, която сума
е изплатена на Бюро Шмитц на 21.05.2010г. От доклад по щета за имуществени
вреди № 12 0048 от 01.06.2010г. е видно, че изплатената сума от 670,58 евро е
равностойна на 1 311,54 лева, като
е констатирано основание за регрес срещу ответника Петър Иванов. Сумата е
изплатена на НБ на БАЗ от ГФ с платежно нареждане на 25.04.2012г. С писмо № 460
от 19.09.2014г. ответникът е бил уведомен за това, че след като ГФ се е
суброгирал в правата на увредения субект, го кани да изплати сумата в
тримесечен срок. Няма спор, че
ответникът не е изпълнил, поради което е изпаднал в забава от 24.12.2014г., когато е изтекъл
даденият му с поканата срок, респективно с подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2, б.а" КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетение за
имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка
"Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а,
ал.3 във връзка с чл.288,
ал.12 КЗ, ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с
регресен иск против прекия виновен причинител на вредата – ответника, и може да се суброгира в правата на увредения субект,
доколкото се касае за виновно увреждащо поведение – действие или бездействие на
ответника, до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени
или неимуществени вреди. В тази връзка в тежест на ищеца е докаже правния интерес от водене на иска
– установяване на факта на настъпване на процесното ПТП, вината на ответника,
възстановяване на претендираната сума на компенсационния орган с оглед
разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 КЗ.
В настоящия случай съдът намира,
че безспорно е установено извършване на ПТП от страна на ответника, който не е
притежавал сключен договор „Гражданска отговорност”; ГФ е изплатил на Бюро
Шмитц сумата от 1 311,54 лева, суброгирал се е в правата на увредения и е
поканил причинителя на ПТП да плати в тримесечен срок, което не е извършено.
Във връзка с установеното в съобразителната част на решението, искът е доказан
и следва да бъде уважен, включително и по размер, като се отхвърлят
възраженията на особения представител на ответника в тази връзка, с оглед
спазената процедура, предвидена в закона.
От
горното следва, че подлежи на уважаване и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 16.04.2015г., до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника са дължими разноските в размер на 52,46
лева за внесена държавна такса, както и 321,80 лева на основание чл.78, ал.7,
изр.2 ГПК за назначения особен представител на ответника.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА Петър
Стоянов Иванов, ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление:
град София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от председателя на УС
на ГФ Борислав Иванов Михайлов, сумата 1 311,54 лева /хиляда триста и единадесет лева
и петдесет и четири стотинки/,
представляваща левовата равностойност на 670,58 евро, възстановени
от Фонда на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Бюро
Шмитз ГМБХ, оправомощено да обработва претенции от името на Немското Национално
бюро ”Зелена
карта”,
за обезщетение за имуществени вреди в посочения размер на увредения л.а. „Форд GRL”
с рег.№ DN-TO
91, собственост на Волфганг Круп от град Линих, Германия, вследствие
на причинено от
ответника ПТП от 31.12.2009г. около 15,47 часа в град Линих, Германия, на паркинга на
магазин „Пени” на ул.””Еркеленцерщрасе”, управлявайки л.а. „Форд мондео” с рег.№ ТХ 94 26 КХ без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 16.04.2015г., до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :