МОТИВИ на Присъда № 42/11.02.2014
година,
постановена по НОХД № 1451/2013
г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение
против подсъдимия И.Й.Г., ЕГН ********** за престъпление по чл. чл.131а, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от .
В съдебно заседание
участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия Г. така
както е предявено. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по предявеното му обвинение, а наказанието следва да бъде
определено в условията на чл.55 от НК, а
именно Лишаване от свобода под минимални размер, което да бъде изтърпяно
ефективно при строг режим.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със служебно
назначен си защитник. Признава се за виновен, като заявява, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че
наказанието на подзащитния му следва да бъде към минималния размер предвиден в
закона за такова престъпление.
Съдът намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372
ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителният акт:
На 24.04.2013 г., в гр.***,
подс. И.Й.Г. се срещнал със свид. С. Д А., с който се познавали в затвора през
2006г. Двамата отишли в барче, находящо се в ж.к. Г. Бенковски, за да се
почерпят. Около 22:30 ч., двамата тръгнали от барчето и отишли в дома на свид.
А., където си легнали в различни стаи. Подс. Г. искал да си намери момиче, с
което да има сексуални контакти, поради, което отново се върнал в барчето, в
което бил преди това. Около 23:00 ч., пред барчето, подс. Г. срещал свид. А. Г.
М. и го помолил да го запознае с някое момиче. Последният, повикал от барчето
свид. Н.А.А. и отвън я запознал с подсъдимия, след което ги оставил насаме.
Подсъдимия казал на свид. А., че я харесва и иска да бъде с нея, като й
предложил да се поразходят. Последната се съгласила и двамата тръгнали в посока
ОУ „Йордан Йовков“ гр. ***. По пътя между тях възникнал вербален конфликт.
Когато стигнали в близост до бл.10 в ж.к. Г. Бенковски, конфликта прераснал във
физическа саморазправа, при която подс. Г. съборил свид. А. на земята, клекнал
с колене на гърдите й, след което и нанесъл множество юмручни удари в областта
на главата. След това изправил пострадалата и дърпайки я, двамата продължили да
вървят, като отишли до бл.90 на ул. Гр. Игнатиев. По същото време, по улицата
срещу тях, приближавал лек автомобил управляван от свид. П. Д. Г. от гр.***.
Свид. А., решила да се спаси от подсъдимия, като потърси помощ, поради което
побягнала срещу автомобила на свид. Г., като махала с ръце към него и викала
„помощ“. Тогава подсъдимият, застигнал свид. А., хванал я за ръката и я
издърпал, след което й нанесъл няколко юмручни удара в областта на главата. След
това, хванал пострадалата за косата и приведена на колене, започнал да я дърпа
към тротоара. Свид. Г. направил обратен завой с автомобила, за да се върне, като същевременно, около 03:11 ч.
телефонирал на спешен телефон 112 и съобщил за инцидента. След това спрял
автомобила, в близост до двамата и излязъл от него. След като подсъдимият видял
свид. Г., пуснал свид. А., която държал за косата и побягнал. Няколко минути
по-късно, на мястото пристигнали полицейски служители при РУП-Ямбол и
медицински екип на ЦСМП-Ямбол. При
проведената беседа със свид.З. И. З. - ***на РУП-Ямбол, пострадалата А.
разказала за нанесения побой и описала подсъдимия. Свид. А. ***, където след
извършен преглед и направена рентгенова снимка, било установено, че челюстта й
е счупена.
В хода на разследването било
извършено разпознаване на лица по снимки от свид.А., при което същата
разпознала лицето нанесло й побоя, като посочила снимката на подс.Г.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесения
побой на пострадалата А. е била причинена средна телесна повреда - счупване на
лявата половина на челюстта със значително разместване на получените костни
фрагменти и нарушаване оклузията на горната и долната челюст с изразена лицева
асиметрия и отток на тъканите на мястото на счупване, което е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното следствие се проведе по правилата
на Глава 27 от НПК. След съвкупен анализ
на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът намери, че
направените самопризнания и изявления на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства - обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Н.А., А. М., С. А., З. З., П. Г., заключението на вещото лице Т.
Ч., както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпление
и напълно подкрепят направените самопризнания.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като за времето от 23:00 ч. на 24.04.2013 г. до 03:11 ч. на 25.04.2013 г., в
гр. ***, в близост до бл.10 в ж.к. Г. Бенковски и до бл.90 на ул. Гр. Игнатиев
чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата, е причинил на Н.А. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата половина на челюстта
със значително разместване на получените костни фрагменти и нарушаване оклузията
на горната и долната челюст с изразена лицева асиметрия и отток на тъканите на
мястото на счупване, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив
Непосредствения обект на
престъплението по чл. 129 ал.1 НК са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от събраните в хода на производството
доказателства и от направените от подсъдимия признания по реда на чл.371 т.2 от НПК.
От
обективна страна
От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение
в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до
промени в тяхното функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление,
като за квалифициране на деянието по чл. 129 ал.1 НК е необходимо увреждането
на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на
зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението на крайниците,
снагата или врата, на функциите на половите органи, без причиняване на
детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части
на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват
в черепната, гръдната и коремната кухина.
В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че Н.А. е претърпяла увреждане, характеризиращо
се като средна телесна повреда, тъй като счупването на лявата половина на челюстта със значително разместване на
получените костни фрагменти и нарушаване оклузията на горната и долната челюст
с изразена лицева асиметрия и отток на тъканите на мястото на счупване е
довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето, които представляват средна телесна повреди по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на
пострадалата телесно увреждане. По делото безспорно е установено, че в резултат на нанесените от подс. Г. юмручни
удари в областта на главата пострадалата А. е почувствала силна болка, в
следствие на които са настъпили телесните увреждания.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост, при осъществяване на деянието, предмет на настоящото обвинение, подс.
И.Й.Г. от гр.*** е действал в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29
ал.1 б. „А“ от НК, тъй като преди осъществяване на процесното деяние е бил
осъждан с Присъда № *** по НОХД № *** на PC - Нова Загора, изменена с Решение №
***. по ВНОХД № ***. на ОС-Сливен, в сила от 28.07.2011г., на основание чл.19б
ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З и т.5, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.2б ал.1, вр. чл.29
ал.1 б.“А“ и чл.55 от НК, на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ДВЕ години и
ШЕСТ месеца, за деяние извършено в периода 10.02.2010г. - 09.03.2010г.
От
субективна страна
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удари в областта на главата на пострадалата ще й причини телесни
увреждания със значителен интензитет и пряко
е целял настъпването на този вредоносен резултат.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдебното следствие се
проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК.
За извършеното от подсъдимия
престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
дванадесет години .
При индивидуализация на
наложеното наказание на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът установи
като отегчаващи отговорността обстоятелства високата обществена опасност на
деянието с оглед на обществените отношения, които се засягат, а именно тези за
неприкосвеността на личността. Следва да бъде взета предвид и съдимостта на
подсъдимия. Същият е с обременено съдебно минало, видно от приложеното по
делото свидетелство за съдимост. Наличието на множество осъждания разкрива
високата обществена опасност на дееца и обосновава липсата на превантивен ефект
от наложените наказания. Нещо повече появата на лек автомобил, спрял наблизо е
предотвратило продължаването на побоя над пострадалата и настъпване на по-тежък
престъпен резултат. Като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете
изразеното съжаление за извършеното. При така отчетените отговорността
обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, в конкретния случай, явяващ се такъв по чл.
372, ал. 4, съдът постановявайки
осъдителна присъда следва да определи
наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Съдът намира, че с оглед изтъкнатите по-горе обуславящи
отговорността обстоятелства не са налице едновременно предпоставките и на чл.55
от НК/ а именно не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко/ по отношение на подсъдимия, така както изисква
нормата на чл.58а, ал.4 от НК, поради което наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия се определя в конкретния случай при хипотезата на ал.1 на
чл.58а от НК, а именно съобразно общите правила на чл.54 от НК. По горните
съображения съдът определи на подс.Г. наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, и съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета, т.е., с 20 месеца, и му наложи наказание
от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С
оглед предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и размера на наложеното наказание, спрямо него са
налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и
тъй като същият е рецидивист по смисъла на параграф 3, ал.1, т.1 и т.2 от ДР на
ЗИНЗС, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови
наложеното му наказание да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, при първоначален строг режим.
Съдът счита, че с този
размер на наказанието ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и ще се
въздейства на подсъдимия превъзпитаващо
и възпиращо в извършване на други престъпления.
Тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 ал.3 НПК, съдът
го осъди да заплати в полза на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски в
размер на 180 лв.
Причините за осъществяване
на деянието от подсъдимия са незачитане на установения в страната правов ред и
телесната неприкосновеност на личността.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: