Определение по дело №41597/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15456
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110141597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15456
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110141597 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. П. срещу Д. М.
М. и З. Г. К. – М.а.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ
ателие за бръснаро-фризьорски услуги с площ от 21,45 кв. м., нанесен като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, находящ се в
/населено място/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***
Посочва, че по силата на нот. акт от 30.11.1956г. бащата му – Б. С. П. закупил
право на собственост върху 1/3 идеална част от празно урегулирано място
/понастоящем УПИ/ с площ от 866 кв. м., за което имало неуредени сметки по
регулация за 14 кв. м., с уреждането на които мястото станало 880 кв. м.,
находящо се в землището на Дървеница, местността „Герено“, съставляващо
парцел № XIV от кв. 14 по плана на гр. София. Имотът бил придобит в
съсобственост между купувачите Г. Ш., Б. П., Д. П. и М. П., като с нот. акт за
поправка на горния нот. акт от 1958г. било уточнено, че квотите са 1/3 ид. ч.
за Г. Ш., 1/3 ид. ч. за Б. П. и общо 1/3 ид. ч. за Д. П. и М. П.. Към датата на
сключване на сделката Б. П. имал сключен граждански брак от 1946г. с
майката на ищеца В. П., починала през 2004г. С нот. акт № 17, том 8 от 1958г.
купувачите придобили и 14 кв. м. по регулация от имота. По силата на
промени в регулационния план от 1969г. от горепосочения парцел № XIV от
кв. 14 били образувани парцел № XIII-13 и парцел № XIV-13, върху които
съсобствеениците построили две масивни жилищни сгради – близнаци. С
договор за доброволна делба от 15.07.1970г. съсобствениците прекратили
съсобствеността върху парцелите и построените върху тях сгради, като в дял
на наследодателя на ищеца Б. П. била поставена западната част от къщата –
близнак с адрес: /населеномясто/. Посочва, че между държавата и
съсобствениците на поземления имот са извършвани сделки по замяна, което
довело до възникване на съсобственост върху поземления имот с
идентификатор № *** върху който се намира процесното ателие, между
Столична община с квота 7,02% и Б. П. с квота 92,98%.
1
Ищецът поддържа, че процесното ателие е изградено от наследодателя
му Б. П. през 1957г. първоначално като тухлена барака с негови труд и
средства, като изграждането било извършено със съгласието на останалите
носители на право на собственост върху идеални части от поземления имот.
На 04.06.1993г. в полза на Б. П. била издадена нотариално заверена
декларация с изразено съгласие от И. П. и И. Ковачев за доизграждане и
оформяне на съществуващата до този момент тухлена барака във фризьорски
салон с площ от около 20 кв. м., като на 28.06.1993г. било издадено
разрешение за строеж № 107/28.06.1993г. Посочва, че от изграждането на
бараката през 1957г. до оформянето й като ателие през 1993г. и от 1993г. до
2016г. постройката е била във владение на Б. П.. Ищецът твърди, че
процесното ателие е било придобито в собственост от Б. П. и съпругата му В.
П. по силата на приращение през 1957г. за 1/3 идеална част, съответстваща на
правото им на собственост в поземления имот, а за останалите 2/3 идеални
части било дадено съгласие от останалите съсобственици за изграждането му.
Евентуално счита, че правото на собственост върху 2/3 от него е придобита по
силата на упражнявано давностно владение от Б. П. в периода 1957г.-2016г.
Ищецът пък придобил собствеността върху него в резултат от наследствено
правоприемство от своите родители.
Ищецът посочва, че към момента ответниците са установили
фактическа власт и ползват ателието, което обуславя интересът му от водене
на иск за собственост. Също така счита, че е лишен от възможността да
ползва имота си, поради което същите му дължат обезщетение от по 250лв.
месечно за периода 01.08.2017г.-01.08.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик
на гореописаното ателие за бръснаро-фризьорски услуги и ответниците да
бъдат осъдени да му предадат владението върху него, както и да бъдат
осъдени да му заплатят обезщетение в размер на 15 000лв. за ползването без
основание за периода 01.08.2017г.-01.08.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорват исковете. Посочват, че искът е насочен не към
ателието, а към гараж № 4, чиито собственици са те. Твърдят, че през 2013г.
са станали собственици на ап. № 1 с идентификатор ***1.1, изграден в
триетажната кооперация с адрес: гр. София, /населеномясто/, заедно с избено
помещение и 33% идеални части от общите части на сградата и идеални
части от правото на строеж върху държавна земя в поземления имот с
идентификатор ***с обща площ от 267 кв. м. Посочват, че в поземления имот
освен триетажната жилищна сграда с идентификатор ***1, са изградени още:
1/ сграда № 2 с идентификатор ***2 с площ от 25 кв. м., представляваща
постройка на допълващо застрояване – офис; 2/ сграда № 3 с идентификатор
***3 с площ от 41 кв. м. с три самостоятелни обекта с функционално
предназначение – хангар, депо, гараж; 3/ сграда с идентификатор ***4 с площ
от 38 кв. м. с предназначение – хангар, депо, гараж, построена без строителна
документация, с издадено удостоверение за търпимост № 306/02.11.2016г.,
2
собственост на ответниците; и 4/ сграда с идентификатор № ***5 с площ от
15 кв. м. с предназначение постройка на допълващо застрояване – закрит
вход. Посочват, че към 1978г. в парцел № 277 е съществувала само
триетажната жилищна сграда, а гаражите били заснети и отбелязани през
1984г. Твърдят, че съгласно разрешение за преустройство № 107/1993г.,
гаражът в ситуационната схема от разрешителното бил с вход откъм юг –
/населено място/, а административният адрес на обекта за преустройство бил
/населено място/ № 2А, с оглед на което считат, че е извършено
преустройство на обект, който не отговаря на обекта в разрешителното по
местоположение и подход. Твърдят, че се касае за два различни обекта, като
гараж № 4 бил построен без разрешение за строеж и други строителни книжа
някъде през 1984г. Посочват, че гараж № 4 е тяхна собственост, същият е
деклариран от тях от 2016г. и се плаща данък сгради за него, като го владеят
от м. септември 2014г. Оспорват и искът за обезщетение.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже фактите, от които черпи правата си, а именно: че баща му Б. П. е
закупил заедно с други лица парцел № XIV от кв. 14 в гр. София, като е
придобил 1/3 ид. ч. от него въз основа на покупко-продажбата; че върху
имота е изградил постройка през 1957г., която впоследствие през 1993г. е
преустроил в процесното ателие за бръснаро-фризьорска дейност, като
останалите съсобственици на поземления имот са дали изричното си съгласие
за това, както и изградената постройка (ателие) да остане в изключителна
негова собственост; че Б. П. е упражнявал явна, спокойна и непрекъсната
фактическа власт върху постройката, впоследствие ателието, от 1957г. до
2016г., с намерение да я свои; че ищецът е законен наследник на Б. П. и
съпругата му В. П., като въз основа на наследствено правоприемство е станал
собственик на процесния имот, който приживе е бил собственост на
наследодателите му; че самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***
е идентичен с горната постройка (ателие); че ответниците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот в периода 01.08.2017г.-01.08.2022г.,
както и към настоящия момент.
Ответниците следва да докажат обстоятелствата, от които произтичат
възраженията им, включително, че процесното ателие за бръснаро –
фризьорска дейност и имот с идентификатор № *** са различни
самостоятелни обекти, като имот с идентификатор № ***4 представлява
гараж, който е собственост на ответниците (като не сочат доказателства за
собствеността).
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено искането на страните за допускане събирането
на гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели /по двама на
ищеца и ответниците/ при режим на довеждане за установяване
3
обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнителната молба от
07.03.2023г. и отговора на исковата молба.
Основателно се явява искането на ищеца за допускане на съдебно-
оценителна експертиза, която да даде средна пазарна наемна цена за
процесния период, както и за изискване за послужване на гр. д. №
25081/2016г. по описа на СРС, 32-ри състав, арх. № 58216/2018г.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред СО, р-н Студентски за снабдяване с
документи относно регулационните промени от плана от 1969г. и договорите
за замяна по реда на НДИ, след представяне на проект на същото.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Агенция по вписванията (евентуално пред стар архИ. на СГС) е
неоснователно, тъй като всяко лице свободно може да получи незаверен
препис от вписаните в Службата по вписванията актове, а когато е страна по
тях или правоприемник на страна и заверен препис. Ето защо, на ищеца не му
е необходимо съдебно съдействие, за да се снабди с посочените нотариални
актове и договор за доброволна делба.
Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва служебно да
допусне съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси,
изискващи специални знания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.06.2023г. от 14:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на
четирима свидетели, от които двама при режим на довеждане от ищеца и
двама при режим на довеждане от ответниците в откритото съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели в откритото
съдебно заседание, като в случай че същите не бъдат доведени, без да са
налице уважителни причини за това, установени с надлежни доказателства,
съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 25081/2016г. по описа на СРС,
4
32-ри състав, арх. № 58216/2018г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му
послужи пред СО, р-н Студентски за снабдяване с документи относно
регулационните промени от плана от 1969г. и договорите за замяна по реда на
НДИ, след представяне на проект на същото от ищеца, като съдът му
УКАЗВА в 1-седмичен срок да представи такъв.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна и техническа
експертиза, при която вещото лице след като се запознае с материалите по
делото, извърши оглед на място и извърши проверка, където намери за
необходимо, да отговори на поставения в исковата молба въпрос относно
размера на средния пазарен наем на процесното ателие за периода
01.08.2017г.-01.09.2022г., както и на следните служебно поставени задачи:
Колко сгради/постройки и самостоятелни обекти в тях има изградени в
имот с идентификатор № *** като изготви скица на същите? Има ли
изградено в поземления имот ателие за бръснаро-фризьорска дейност,
като при положителен отговор - къде точно е ситуирано (да се изготви
скица/схема), с какви размери е, отговаря ли същото на представените по
делото строителни книжа и в съответствие с тях ли е изградено? Какво
реално представлява имот с идентификатор ***4 и правилно ли е заснет
в КККР? Съвпадат ли изцяло или частично пространствените предели
на описаното от ищеца ателие и описания от ответниците гараж? При
положителен отговор на последния въпрос – да се изготви схема, на която
да се обозначат съвпаденията.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Г..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 700лв., от
които 450лв. вносими от ищеца и 250лв. вносими от ответниците в
едноседмичен срок от уведомяването. Вещото лице да се уведоми за
поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание СЛЕД
представяне на доказателства за внесени депозити.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят достъп до имота.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от становището на ответниците от 21.04.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5