Р
Е Ш Е
Н И Е
№
06.11.2019година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и първи октомври Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание ,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Женя Григорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№104 по описа на съда за 2019год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Търговско дело № 104/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 6133/24.06.2019г., подадена от И.Ж.Я., с ЕГН ********** и М.Г.Я., с ЕГН **********,***, Д.Д.Я., с ЕГН ********** и Г.К.Я., с ЕГН **********, и двамата от гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 15, ап. 8, Д.М.В., с ЕГН **********,*** и Ж.С.Б., с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адв. Т. и от М.А.Щ., с ЕГН **********, А.Л.Щ., с ЕГН ********** и Л.А.Щ., с ЕГН **********, и тримата от гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 2, ап. 25, А.М.Г., с ЕГН ********** и А.Н.А., с ЕГН **********, и двамата от с. Стамболийски, обл. Хасково, чрез упълномощения адв. К., против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5. Претендират се сумите от по 250 000 лв. за И.Ж.Я. и М.Г.Я., сумите от по 25 000 лв. за Д.Д.Я., Г.К.Я., Д.М.В. и Ж.С.Б., както сумите от по 250 000 лв. за М.А.Щ. и А.Л.Щ., сумата в размер на 50 000 лв. за Л.А.Щ. и сумите от по 25 000 лв. за А.М.Г. и А.Н.А..
ИЩЦИТЕ- И.Ж.Я., М.Г.Я., Д.Д.Я., Г.К.Я., Д.М.В., Ж.С.Б.,чрез пълномощникът си адв.М.Т.-*** и М.А.Щ., А.Л.Щ., Л.А.Щ., А.М.Г. и А.Н.А.,чрез пълномощникът си адв.К.К.-*** твърдят в исковата си молба, че ответното застрахователно дружество било сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № BG-23-115002780295, издадена на 11.11.2015г., валидна до 10.11.2015г. за л.а. „**** **“, с ДК № * **** **.
Твърдят, че на 29.07.2016г., в землището на гр. Хасково, на общински път HKV 1258 /III-806/, а именно гр. Хасково – мотел-ресторант „Ханче Клокотница“ – ГП I-8, при км. 1+030 било настъпило ПТП между л.а. „**** **“, с ДК № * **** **, управляван от Д.Д.Д., с ЕГН ********** и мотоциклет Я. 80, без рег. номер, управляван от Д.М. Я., с ЕГН **********, в следствие на което били загинали водачката на мотоциклета Д. Я. и возещата се зад нея пътничка Н. А.Щ., с ЕГН **********.
ПТП-то било настъпило при следния механизъм: на 29.07.2016 г., около 17:00 часа, Д.Д.Д. управлявал л.а. „****", с ДК № * **** ** по пътя от гр. Хасково за мотел-ресторант „Ханче Клокотница“, през местността "Кенана", по двупосочно платно за движение, със скорост от около 120км/ч, при максимално разрешена скорост на движение с лек автомобил: 90 км/ч. По същия път, но от противоположната посока, север - юг, т.е. от „Ханче Клокотница" към гр. Хасково, се движел мотоциклет марка „Я. 80", без регистрационни табели, със скорост от около 50км/ч, който се управлявал от пострадала Д.М. Я., а зад нея се возела приятелката й – пострадалата Н. А.Щ.. Мотоциклетът „Я." вече бил минал покрай сградата на ресторант "Ханче Клокотница" и се движел по прав участък от пътя на изкачване, в най-дясната част на дясната пътна лента, като приближавал лек ляв завой. В същият момент от противоположната посока, също на прав участък от пътя, но на спускане приближавал управлявания от Д. л.а. „**** **“, предстоейки му да мине през същият завой, който за него бил десен. Д. навлязъл по посоката си на движение в десния завой със скорост около 120км/ч. Последната се явявала по-висока от критичната за занасяне, поради което управляваният от него автомобил поднесъл. В резултат на това Д. бил загубил контрол над управлението и бил навлязъл в насрещната западна лента, при което лекият автомобил я бил заел изцяло. Именно в този момент в същата лента приближавал и мотоциклетът с двете пострадали. Бил последвал сблъсъкът с мотоциклета „Я.“, при който водачката му Д. Я. и возещата се зад нея пътничка Н. Щ., били получили тежки наранявания и травматични увреждания, несъвместими с живота и били починали на място.
Било образувано и ДП. С Присъда № 15/15.03.2018г., постановена по НОХД № 833/2017г., по описа на ОС-Хасково, изменена с Решение № 193/27.06.2018г., постановено по ВНОХД №302/2018г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, ВКС оставил въззивното решение в сила ,с Решение № 210/17.04.2019г., постановено по н.д. № 931/2018г. Водачът Д.Д.Д. бил признат за виновен в това, че на 29.07.2016 година, в землището на гр. Хасково, обл. Хасково, на общински път HKV 1258 /III-806/ - гр. Хасково – мотел-ресторант „Ханче Клокотница“ – ГП I-8, при км. 1+030, в посока от гр. Хасково към „Ханче Клокотница“, при управление на МПС - лек автомобил марка „А.", модел „А6", с ДКН ******, бил нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: 90 км./ч. извън населеното място за пътно превозно средство от категория В"/, като при движение със скорост от 118.73 км./ч. и по непредпазливост бил причинил смъртта на повече от едно лице, а именно па Д.М. Я. и Н. А.Щ. – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.2-ро, алтернатива 2-ра, б. „б", предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 ат НК като му било наложено съответното наказание. Присъдата влязла в законна сила на 17.04.2019г.
Влязлата в сила присъда, на основание чл. 300 от ГПК била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието , относно това дали е извършено деянието, неговата противоправновност и виновността на дееца.
Безсъмнено и безспорно било доказано деянието и авторството му – извършено от Д.Д.Д., формата на вината /по непредпазливост/ и вредоносният резултат смъртта на Д. Я. и Н. Щ..
Със загубата единственото си дете ищците И.Ж.Я. н М.Г.Я. – родители на починалата Д.М. Я., били претърпели възможно най-тежките болки страдания, които могат да понесат родители при внезапна и трагична загуба на дете. Вследствие причинената смърт на дъщеря им Д.М. Я., те били преживели, и продължавали към момента на подаване на исковата молба, да изпитват неимоверни душевни болки и страдания. Безвъзвратно били лишени от рождената си дъщеря, не само от физическото и́ присъствие, но и от твърде силната и́ обич и привързаност към тях. Отгледали били и възпитали дъщеря си Д. с много старание и обич, която била добро, възпитано и ученолюбиво дете – радост и гордост за родителите си. Дъщеря им била отлична ученичка, учела в Природо-математическа гимназия – гр.Хасково и била завършила IХ-ти клас. Двамата родители и дъщеря им били изключително близки помежду си - имали топли отношения, споделяли си всичко. Ищците разчитали на дъщеря си, като опора в живота им. След нейната смърт родителите били напълно сломени и без желание за живот. Двамата родители вдигали високо кръвно налягане, били изгубили съня и спокойствието си, били изпаднали в депресия, и тъгували за дъщеря си постоянно. За известно време посещавали психотерапевт, тъй като не можели да повярват, че дъщеря им вече я нямало. Тотално била променена житейската им мотивация, престанали да комуникират с близки и приятели, като ограничили до минимум социалното общуване. Дните им били помрачени от случилата се трагедия. Обаче били намерили сили да продължат напред и близо две години след трагедията в семейството се било родило отново момиче, което към настоящият момент осмисляло дните им. Въпреки това наличието на друго дете в семейството, вкл. природено след трагедията не рефлектирало върху търпимите от смъртта на друго дете болки и страдания. Страданието на родителите по изгубено единствено дете обективно не било по-малко от това по изгубено, но не единствено дете, ако изначално връзката помежду им е била пълноценна по съдържание връзка родител-дете, какъвто бил настоящият случаи. Последващо раждане на дете в семейството не било от естество да намали търпимите болки и страдания, макар обективно, в емоционално отношение този факт да съставлявал, източник на щастие и надежда за родителите. Следвало да се отчете и общоизвестния факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищците.
Д.Д. Янакиеви, Г.К.Я., Д.М.В. и Ж.С.Б. пък били баби и дядовци на починалата Д.М. Я.. Д. била кръстена на двете свои баби и имала с тях изключително силна емоционална връзка, тъй като от малка била поддържала постоянни контакти с тях въпреки, че не живеели в едно домакинство. Смъртта на Д. била внезапна и неочаквана и за нейните баби н дядовци.
Ищците М.А.Щ. и А.Л.Щ. били родители на починалата Н. А.Щ. и със загубата на по-малката си дъщеря били претърпели възможно най-тежките болка и страдания, които можели да понесат родителите при внезапна и трагична загуба на дете. Били преживели и продължавали, към момента на подаване на исковата, да изпитват неимоверни душевни болка и страдание. Останали били безвъзвратно лишени от обичта и привързаността на Н. към тях. Били отгледали и възпитали Н. – добро, възпитано и ученолюбиво дете, което било радост и гордост за родителите си. Н. – ученичка в Природо-математическа гимназия – Хасково, била завършила IX-ти клас и се справяла отлично. Двамата родители и дъщеря им били изключително близки помежду си. След внезапната смърт на Н. родителите и́ били напълно сломени и без желание за живот. От мъката по детето си започнали да вдигат високо кръвно налягане, изгубили били съня си и спокойствието си, страдали от депресия и постоянно мислели и тъгували за дъщеря си. Били посещавали дори психотерапевт. Житейската им мотивация се била променила, били се отдалечили от близки и приятели. Единствената тема на разговор била свързана със загубата на детето им и дните им били помрачени от трагедията. Ищците имали още едно момиче, което към настоящият момент осмисля дните им, въпреки че учи в чужбина и е далеч от тях. Наличието на друго дете в семейството не било от естество да рефлектира върху търпимите от смъртта на другото дете болки и страдания. Страданието на родителите по изгубено второ и по-малко дете обективно не било по-малко от това по изгубено, но не единствено дете, ако изначално връзката помежду им е била пълноценна по съдържание връзка родител—дете, какъвто бил настоящият случай. Следвало да се отчете и общоизвестния факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищците.
Ищцата Л.А.Щ. била сестра на Н.. Двете имали изключително силна емоционална връзка, а дори споделяли една стая. Л.Щ. помагала на майка си при отглеждането на по-малката си сестра с голяма любов и внимание. От малки със сестра си поддържали постоянни контакти и даже когато Л. заминала да учи в чужбина. Смъртта на Н. била внезапна и неочаквана и за сестра и́, което било оставило празнота за цял живот.
А.М.Г. и А.Н.А. били баба и дядо на починалата Н. А.Щ.. Последната е прекарвала част от ваканциите си през годините на село – при тях и имала с тях изключително силна емоционална връзка.
Претендира се съда да осъди ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на:
И.Ж.Я. в качеството и́ на законен наследник – майка на Д.М. Я., ЕГН **********, род. ***г., б.ж. на гр.Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
М.Г.Я., в качеството му на законен наследник - баща на Д.М. Я., с ЕГН **********, род.***г., б.ж. на гр.Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
Д.Д.Я., в качеството и́ на баба на Д.М. Я., с ЕГН **********, род.***г., б.ж. на гр.Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
Г.К.Я., в качеството му на дядо на Д.М. Я., с ЕГН **********, род.***г., б.ж. на р.Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
Д.М.В., в качеството и́ на баба на Д.М. Я., с ЕГН, **********, род.***г., б.ж. на гр. Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски;
Ж.С.Б., в качеството му на дядо на Д.М. Я., с ЕГН **********, род.***г., б.ж. на гр.Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
М.А.Щ., в качеството и́ на законен наследник – майка на Н. А.Щ., ЕГН **********, род. на ***г., б.ж. на гр. Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г, до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
А.Л.Щ., в качеството му на законен наследник – баща на Н. А.Щ., с ЕГН **********, род. на ***г., б.ж. на гр. Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
Л.А.Щ., в качеството и́ на сестра на Н. А.Щ., с ЕГН **********, род. на ***г., б.ж. на гр. Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
А.М.Г. в качеството и́ на баба на Н. А.Щ., с ЕГН **********, род. на ***г., б.ж. на гр. Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски;
А.Н.А., качеството му на дядо на Н. А.Щ., с ЕГН **********, род. на ***г., б.ж. на гр. Хасково, починала при ПТП на 29.07.2016г., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нейната смърт в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.
372 от ГПК допълнителна искова молба от ищците не е постъпила.
ОТВЕТНИКЪТ-„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. И., подава писмен отговор на исковата молба. Релевира възражение, с правно основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, за неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Хасково. Следвало да се приложи нормата на чл. 105 от ГПК, касаеща общата местна подсъдност и компетентен бил съдът по седалището на ответното дружество – Софийски градски съд.
Оспорва се и допустимостта на предявените субективно съединени искове, с изключение на предявените от родителите на починалите момичета, тъй като не били изпълнени предпоставките на чл. 498 от КЗ. Ищците не били уведомявали ответното дружество за претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. Липсата на доказателства за завеждане на щета и предявяване на претенция пред застрахователя по реда на чл. 498, ал. 1 от КЗ и неизтичането на срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ водели до недопустимост на иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, какъвто бил настоящият. Приложението на част четвърта от КЗ /отм./, съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, не дерогирало приложението на разпоредбата на чл. 498 от КЗ, която била процесуална и намирала приложението от влизането си в сила.
Оспорва се и основателността на предявените искове, като размерът им бил прекомерно завишен и недължим. Не бил налице фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество.
Излагат се доводи, че произшествието не било настъпило по изключителна вина на водача Д.Д.Д.. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите момичета. Водачът на мотоциклета Д. Я. била управлявала МПС, което не отговаряло на нормативните технически изисквания да се намира на пътя и не било регистрирано, а и Я. нямала право да управлява МПС, с оглед нейната възраст и респективно липсата на СУМПС. Нейната вина била не по-малка от тази на осъдения водач. Твърди се още, че Я. била шофирала без предпазна каска, като тези обстоятелства допринасяли в изключително висока степен за фаталния край на момичетата. Н. Щ. пък се била поставила сама в риск, качвайки се без каска на мотоциклет, при неправоспособен водач. Били налице и доказателства, че момичетата били употребили алкохол с концентрация от 0,2 – 0,4 на хиляда, която макар и допустима, имала по-голямо влияние върху техните психомоторни функции, отколкото при един пълнолетен човек. ПТП-то било настъпило при голям процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалите били създали реална възможност за настъпване на вредоносния резултат и не били положили необходимата грижа за опазване на своето здраве и живот.
В случая било налице и особен вид съпричиняване на част от ищците, което представлявало самостоятелно основание за намаляване на обезщетението. Ищците – родители на пострадалите момичета били съпричинили вредоносния резултат в контекста на разпоредбата на чл. 125 от СК, като не били упражнили достатъчен надзор над децата – били допуснали да употребят алкохол и да имат достъп до МПС, като в особена степен това се отнасяло до родителите на пострадалата Д. Я., които били собственици на процесния мотоциклет. Видно от мотивите към присъдата било, че именно бащата на Д. я бил научил да шофира мотоциклет и системно и́ бил предоставял същия за шофиране, с което в голяма степен бил допринесъл. Липсвали доказателства за твърдените в исковата молба негативни последици върху физическото и психическото здраве на ищците.
Оспорва се и материалноправната легитимация на ищците Д.Я., Г.Я., Д.В., Ж.Б., Л.Щ., А.Г. и А.А.. Оспорва се наличието на трайна връзка между тях и пострадалите.
Оспорва се още и претенцията за лихва, тъй като ответното дружество не било изпаднало в забава и не дължал лихва върху претендираните обезщетения.
Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.
Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на страните и обсъди поотделно и взети в тяхната съвкупност,доказателствата по делото,приема за установено от фактическа страна следното:
В настоящето производство са предявени субективно съединени искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в различни размери,описани в исковата молба,ведно със законните последици.
По делото е безспорно установено ,че с
влязла в сила на 17.04.2019г.
Присъда № 15/15.03.2018г., постановена от Окръжен съд
- Хасково по НОХД № 833/2017г. Д.Д.Д., с ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на 29.07.2016 година в землището на гр.
Хасково, обл. Хасково, на общински път НКV1258
„/III-806/ - Хасково-Ханче Клокотница – I-
С Решение №193/27.06.2018г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 302/2018г., е изменена Присъда № 15/15.03.2018г., постановена от Окръжен съд - Хасково по НОХД № 833/2017г. и е увеличено наложеното на Д.Д.Д. наказанието „лишаване от свобода“ от 3 години на 3 години и 8 месеца. Отменена е присъдата в частта относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановено Д. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 8 месеца при първоначален „общ“ режим – чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Изменено е и основанието от чл. 343г. вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.37, ал. 1, т. 7 от НК в такова по чл. 343г. вр. чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алтернатива 2-ра, б. „б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т.7 от НК и присъдата в останалата и́ част е потвърдена.
С Решение № 210/17.04.2019г. по н.д. № 931/2018г. ВКС оставил в сила Решение №193/27.06.2018г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 302/2018г.
Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда разглеждащ гражданско правните последици от деянието-относно авторството на деянието,противоправността и виновността на дееца,отнесена към инкриминирания състав.
Отговорността на ответника Застрахователно акционерно дружество“ОЗК-Застраховане“АД-гр.София произтича от застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „**** **“, с рег. № * **** ** № 23115002780295, с начална дата на покритие 11.11.2015 г. и крайна дата на покритие 10.11.2016г. Не е спорно ,че посочената полица е сключена по отношение на МПС,с което е извършено ПТП и е причинен вредоносния резултат.Ето защо съдът счита,че в случая е налице,фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя,тъй като е налице противоправност и вина на деликвента,както и е налична валидна и действаща към датата на злополуката-29.07.2016г. застраховка „Гражданска отговорност“.
За настоящия състав на основание чл.300 от ГПК е задължителна силата на влязлата в сила присъда по НОХД №833/2017г. и не съществува възможност за преразглеждане на изводите,отразени в същата,но не са налице пречки за обсъждане на наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите-Д. Я. и Н. Щ.,починали при процесното ПТП.
Безспорно е установено,че на 29.07.2016 г., около 17:00 часа, Д.Д.Д. управлявал л.а. „А.", с ДК № * **** ** по пътя от гр. Хасково за мотел-ресторант „Ханче Клокотница“, през местността "Кенана", по двупосочно платно за движение, със скорост от около 120км/ч, при максимално разрешена скорост на движение с лек автомобил: 90 км/ч. По същия път, но от противоположната посока, север - юг, т.е. от „Ханче Клокотница" към гр. Хасково, се движел мотоциклет марка „Я. 80", без регистрационни табели, със скорост от около 50км/ч, който се управлявал от пострадала Д.М. Я., а зад нея се возела приятелката й – пострадалата Н. А.Щ.. Мотоциклетът „Я." вече бил минал покрай сградата на ресторант "Ханче Клокотница" и се движел по прав участък от пътя на изкачване, в най-дясната част на дясната пътна лента, като приближавал лек ляв завой. В същия момент от противоположната посока, също на прав участък от пътя, но на спускане приближавал управлявания от Д. л.а. „**** **“, предстоейки му да мине през същият завой, който за него бил десен. Д. навлязъл по посоката си на движение в десния завой със скорост около 120км/ч. Последната се явявала по-висока от критичната за занасяне, поради което управляваният от него автомобил поднесъл. В резултат на това Д. загубил контрол над управлението и навлязъл в насрещната западна лента, при което лекият автомобил я бил заел изцяло. Именно в този момент в същата лента приближавал и мотоциклетът с двете пострадали. Бил последвал сблъсъкът с мотоциклета „Я.“, при който водачката му Д. Я. и возещата се зад нея пътничка Н. Щ., били получили тежки наранявания и травматични увреждания, несъвместими с живота и били починали на място.
При наличните обективни данни по делото съдът намира възраженията на ответното застрахователно дружество за допуснато съпричиняване от страна на пострадалите,изразяващо се ,в това,че водачът на мотоциклета Д. Я. управлявала МПС, което не отговаря на нормативните технически изисквания да се намира на пътя и не е било регистрирано, а и Я. нямала право да управлява МПС, с оглед нейната възраст и респективно липсата на свидетелство за управление на МПС. ; Д. Я. била шофирала без предпазна каска; Н. Щ. пък се поставила сама в риск, качвайки се без каска на мотоциклет, при неправоспособен водач; употреба на алкохол с концентрация от 0,2 – 0,4 на хиляда, която макар и допустима, имала по-голямо влияние върху техните психомоторни функции, отколкото при един пълнолетен човек за неоснователни и недоказани.Според съда тези възражения не представляват обстоятелства ,които да са създали реална възможност за настъпване на вредоносния резултат,поради което не може да се приеме,че двете пострадали не са положили необходимата грижа за опазване на своето здраве и живот.Настъпилият фатален резултат-смъртта на двете момичета е пряка причинно-следствена връзка и се дължи изцяло на поведението на водача на лекия автомобил-Д. Д.,тъй като управляваното от него МПС е било навлязло изцяло в насрещната пътна лента,в която се е движил мотоциклета и това МПС се е движело с превишена скорост.Макар и по делото да не се спори,че водача на мотоциклета Д. Я. е била неправоспособен водач на МПС ,тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС и управлявания от нея мотоциклет не е регистриран,както и че е същата е употребила на алкохол-под 0,5 промила тези обстоятелства сами по себе си не водят до съпричиняване.По делото не са налице доказателства,от които да се направи извод,че Д. Я. е допуснала други нарушения на ЗДвП,които да са в причинна връзка с ПТП.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че смъртта на пострадалите е настъпила вследствие получената при ПТП съчетана травма-не само черепна,но и гръдна и коремна травма и то при настъпил удар изцяло в лентата да движение на мотоциклета,за което по делото няма спор между страните.Съдът счита,че от доказателствата по делото не се установява,че пострадалите с поведението си са допринесли за развитието на причинно-следствения процес,поради което не е налице и твърдяното от ответното дружество съпричиняване.Без значение в случая е и факта,че поведението на пострадалите е укоримо,тъй като това тяхно поведение,от доказателствата по делото не се установява,да е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на твърдяното от ответното дружество съпричиняване от страна на родителите на починалите момичета,тъй като същите към момента на ПТП са били непълнолетни,съдът намира същото за неоснователно,като в тази връзка следва да се отбележи следното:Съгласно разпоредбата на чл.125 ал.3 от СК родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.Неупражняването на подходящ контрол от страна на родителите ,тъй като пострадалите към момента на ПТП са били непълнолетни на 16 години/ съответно Д. -с навършени 16 години,а Н.- с ненавършени 16 години/ в настоящият случай не следва да се приеме за съпричиняване.При отчитането на конкретната пътна обстановка,при която е настъпило ПТП,а именно: двупосочно платно за движение,при която водачът на лекия автомобил се е движел със скорост от около 120км/ч, при максимално разрешена скорост на движение с лек автомобил 90 км/ч.,не може да се приеме,че опасността от появата на друго МПС-мотоциклета,движещ се със скорост от около 50 км/ч в насрещната лента за движение не е била предвидима,тъй като този мотоциклет се е движел по прав участък от пътя на изкачване, в най-дясната част на дясната пътна лента, като приближавал лек ляв завой.Тъй като управлявания от деликвента автомобил се е движел със скорост по –висока от критичната автомобилът му поднесъл ,водача загубил контрола на управление навлязъл в насрещната задна лента.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищците са ангажирали гласни доказателства,от които се установяват техните болки и страдания,които са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента.За негативните изживявания на ищците преки впечатления имат разпитаните в хода на производството свидетели,които съдът счита,че напълно следва да кредитира.От разпита на тези свидетели се установява по категоричен начин,че в следствие настъпилата смърт на двете непълнолетни момичета както техните родители,така и бабите и дядовците им,както и сестрата на починалата Н. са били изключително разстроени,тъжни,скърбящи,неутешими от претърпяната болка,пречупени,скърбящи и продължаващи да скърбят за смъртта на момичетата,починали при ПТП.
Ищците И.Ж.Я. и М.Г.Я. – родители на
починалата Д.М. Я., претендират присъждането на обезщетение в размер на по
250 000лв. за всеки един от тях,ведно със законната лихва върху сумите от
датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното присъждане на сумите.
Посочените ищци са предявили искове по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ на пострадали срещу застрахователя на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди,настъпили при ПТП на 29.07.2016г.,виновно причинено от водача на МПС,застраховано при ответника по риска“Гражданска отговорност“.Исковете са процесуално допустими,тъй като същите са родители на починалата Д. Я..В тази връзка задължителните за съдилищата Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС уреждат кръга на лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,а именно:родители,деца,съпруг и лице във фактическо съжителство.С ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе разширен кръгът от лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.Според цитираното тълкувателно решение матерално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,както и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай справедливо да бъдат обезщетени.
Посочените по горе ищци със загубата единственото си дете са претърпели възможно най-тежките болки страдания, които могат да понесат родители при внезапна и трагична загуба на дете. Вследствие причинената смърт на дъщеря им Д.М. Я., те са преживели, и продължават да търпят изключителни душевни болки и страдания. Безвъзвратно са лишени от рождената си дъщеря, не само от физическото и́ присъствие, но и от твърде силната и́ обич и привързаност към тях. В тази връзка от показанията на ангажираните по делото свидетели А. К.Я. и Р.В.Л. се установява,че двамата ищци са отгледали и възпитали дъщеря си Д. с много старание и обич.Тя била добро, възпитано и ученолюбиво дете – радост и гордост за родителите си. Дъщеря им била отлична ученичка, учела в Природо-математическа гимназия – гр.Хасково и била завършила IХ-ти клас. Двамата родители и дъщеря им били изключително близки помежду си - имали топли отношения, споделяли си всичко. Ищците разчитали на дъщеря си, като опора в живота им. След нейната смърт родителите напълно били сломени и не намирали смисъл и желание за живот. Двамата родители вдигали високо кръвно налягане, били изгубили съня и спокойствието си, изпаднали в депресия, и тъгували за дъщеря си постоянно. За известно време посещавали психотерапевт, тъй като не можели да повярват, че дъщеря им вече я няма. Изцяло се променила и житейската им мотивация. Престанали да общуват с близки и приятели, ограничили социалното си общуване. Дните им били помрачени от случилата се трагедия. След известно време,две години след сполетялата ги трагедия ,намерили сили да продължат напред ,тъй като отново им се родило момиче, което към настоящият момент осмисляло дните им. Страданието на родителите по изгубено дете обективно обаче не била по- малко .Последващо раждане на дете в семейството не било от естество да намали търпените болки и страдания, макар обективно, в емоционално отношение този факт да съставлявал, източник на щастие и надежда за родителите. Не без значение е и общоизвестния факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за посочените ищци.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявените от посочените ищци искове са основателни и доказани за сумата от по 200 000лв. за всеки един от тях. При опреД.ето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на травмата,съчетана-черепна,гръдна и коремна довела до смъртта на Д.М. Я. .Така определеното обезщетение и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
При опреД.е размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства ,съдът констатира и определи претърпените от ищците вреди,като отчете настъпилите последици за тях,както във физически,така и в психически и емоционален план,отчитайки възрастта на починалата им непълнолетна дъщеря .Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при опреД.ето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент-29.07.2016г.,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,които са значително по-високи от търсеното от ищците обезщетение.
В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да заплати на ищците И.Ж.Я. и М.Г.Я. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на по 200 000лв.,за всеки един от тях,ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Предявените искове в пълните предявени размери от по 250 000лв. ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ищците Д.Д. Янакиеви, Г.К.Я., Д.М.В. и Ж.С.Б. претендират присъждането на обезщетение в размер на по 25 000лв. за всеки един от тях,ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното присъждане на сумите.
Посочените ищци Д.Д. Янакиеви, Г.К.Я., Д.М.В. и Ж.С.Б. няма спор,че са баби и дядовци на починалата Д.М. Я. по бащина и майчина линия.
С ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе разширен кръгът от лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,както и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай справедливо да бъдат обезщетени.
От показанията на разпитаните свидетели А. К.Я. и Р.В.Л. ,които съдът изцяло кредитира се установява,че починалата Д. била кръстена на своите две баби по бащина и майчина линия,като имала с тях изключително силна емоционална връзка,въпреки,че не живеели в едно домакинство.Смъртта на Д. била внезапна и неочаквана и за нейните баби и дядовци,които тежко приемали загубата й.Между Д. и дядо й Г. имало изградена изключително емоционална връзка ,тъй като били много близки.Свидетелите сочат,че болката на възрастните хора е неописуема и няма как да се предаде с думи.Това е болка,която ще остане за цял живот и никога не ще може да бъде изтрита и излекувана.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявените от посочените ищци искове са основателни и доказани за сумата от по 20 000лв. за всеки един от тях. При опреД.ето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера травмата довела до смъртта на Д. Я. и наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между посочените ищци и починалата.Анализът на гласните доказателства сочат на установена създадена силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност между ищците и тяхната внучка.Доказана е и силната травма,причинена на ищците от смъртта на тяхната непълнолетна внучка,която несъмнено се е отразила и върху техния живот.Съдът намира за установени релевантните факти,очертани в мотивите на ТР №1/2018г.,свързани със съществуването на особено близка привързаност между бабите и дядовците от една страна и тяхната внучка Д.,при които смъртта на това дете е причинила на ищците морални страдания с интензитет,надхвърлящ обичайния.Ищците имат право на претендираното обезщетение и така определеното от съда е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
По отношение на размера на обезщетението следва да се отрази и следното:Разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ. Бр. 10182018г./ предвижда,че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000лв.,като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове,предявени след 21.06.2018г. настоящиите искове са предявени на 24.06.2019г.,поради което попада в приложното поле на посочения параграф.Съдът обаче не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението-5 000лв.В чл.3,параграф 1 от директива 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на такава застраховка,са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.В чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите.същите са и лимитите,посочени в чл.1 параграф 1 от предходната Директива-84/5/ЕИО.Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право-чл.266 от КЗ/отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер,съдът счита,че разпоредбата на ;§96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в съответствие с общностното право.Вярно е,че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения,а техните адресати са държавите-членки,които трябва да ги транспонират.При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип и тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС.
Предвид изложеното съдът счита,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на посочените ищци следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./,а по справедливост по чл.52 от ЗЗД,при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да заплати на ищците Д.Д. Янакиеви, Г.К.Я., Д.М.В. и Ж.С.Б. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на по 20 000лв.,за всеки един от тях,ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Предявените искове в пълните предявени размери от по 25 000лв. ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ищците М.А.Щ. и А.Л.Щ.– родители на починалата Н. А.Щ., претендират присъждането на обезщетение в размер на по 250 000лв. за всеки един от тях,ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното присъждане на сумите.
Посочените ищци са предявили искове по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ на
пострадали срещу застрахователя на деликвента за
обезщетение за неимуществени вреди,настъпили при ПТП на 29.07.2016г.,виновно
причинено от водача на МПС,застраховано при ответника по риска“Гражданска
отговорност“.Исковете са процесуално допустими,тъй като същите са родители на
починалата Н. Щ..В тази връзка задължителните за съдилищата Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС уреждат кръгът
на лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,а
именно:родители,деца,съпруг и лице във фактическо съжителство.С ТР
№1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе разширен кръгът от лицата,които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък.Според цитираното тълкувателно решение материално
легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,както и по
изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай справедливо да бъдат обезщетени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели- В.Е.Д. и Н.ай А.Н.,че установява със загубата на по-малката си дъщеря ищците са претърпели възможно най-тежките болка и страдания, които могат да понесат родителите при внезапна и трагична загуба на дете. Преживели и продължават да изпитват неимоверни душевни болка и страдание. Останали са безвъзвратно лишени от обичта и привързаността на Н. към тях. Отгледали и възпитали Н. – добро, възпитано и ученолюбиво дете, което било радост и гордост за родителите си. Н. – ученичка в Природо-математическа гимназия – Хасково, била завършила IX-ти клас и се справяла отлично. Двамата родители и дъщеря им били изключително близки помежду си. След внезапната смърт на Н. родителите и́ били напълно сломени и без желание за живот. От мъката по детето си започнали да вдигат високо кръвно налягане, изгубили съня си и спокойствието си, страдали от депресия и постоянно мислели и тъгували за дъщеря си. Били посещавали дори психотерапевт. Житейската им мотивация се променила, отдалечили се от близки и приятели. Единствената тема на разговор била свързана със загубата на детето им и дните им били помрачени от трагедията. Ищците имали още едно момиче, което към настоящият момент осмисля дните им,но същото учи в чужбина и е далеч от тях. Болки и страдания били причинени и от общоизвестния факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищците.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявените от посочените ищци искове са основателни и доказани за сумата от по 200 000лв. за всеки един от тях. При опреД.ето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на причинената съчетана травма довела до смъртта на Н. А.Щ..Така определеното обезщетение е съобразено с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
При опреД.е размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства ,съдът констатира и определи претърпените от ищците вреди,като отчете настъпилите последици за тях,както във физически,така и в психически и емоционален план,отчитайки младата възраст на починалата им дъщеря .Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при опреД.ето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент-29.07.2016г.,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,които са значително по-високи от търсеното от ищцата обезщетение.
В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да заплати на ищците М.А.Щ. и А.Л.Щ. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на по 200 000лв.,за всеки един от тях,ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Предявените искове в пълните предявени размери от по 250 000лв. ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ищцата Л.А.Щ.-сестра на починалата Н. А.Щ., претендира присъждането на обезщетение в размер на 50 000лв.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното й присъждане.
Ищцата Л.А.Щ. няма спор,че е сестра на починалата Н. А.Щ..
От показанията на разпитаните свидетели В.Е.Д. и Н.ай А.Н. се установява,че между ищцата и починалата й сестра имало изградена изключително силна емоционална връзка.Двете споделяли една стая,като Л.Щ. ежедневно помагала на майка си при отглеждането на по-малката си сестра с голяма любов и внимание. От малки двете сестри поддържали постоянни контакти ,които не били преустановeни и по времето,когато Л. заминала да учи в чужбина. Смъртта на Н. била внезапна и неочаквана и за сестра и́, което било оставило празнота за цял живот.
С ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе разширен кръгът от лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,както и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай справедливо да бъдат обезщетени.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 40 000лв. При опреД.ето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера травмата довела до смъртта на Н. А.Щ. и наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между посочената ищца и починалата Н. Анализът на гласните доказателства сочи на установена, създадена силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност между двете сестри.Доказана е и силната травма,причинена на ищцата от смъртта на нейната малка сестра ,което несъмнено се е отразило и върху нейния живот.Травмата е била изключително тежка и поради обстоятелството,че ищцата се обучава и живее в чужбина,поради което същата е далече от родителите,а болката е неизлечима.Съдът намира за установени релевантните факти,очертани в мотивите на ТР №1/2018г.,свързани със съществуването на особено близка привързаност между двете сестри-Л. и Н. ,като при смъртта на последната на ищцата са причинени морални страдания с интензитет,надхвърлящ обичайния.Ищцата има право на претендираното обезщетение и така определеното от съда е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
По отношение на размера на обезщетението следва да се отрази и следното:Разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ. Бр. 10182018г./ предвижда,че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000лв.,като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове,предявени след 21.06.2018г. настоящиите искове са предявени на 24.06.2019г.,поради което попада в приложното поле на посочения параграф.Съдът обаче не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението-5 000лв.В чл.3,параграф 1 от директива 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на такава застраховка,са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.В чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите.същите са и лимитите,посочени в чл.1 параграф 1 от предходната Директива-84/5/ЕИО.Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право-чл.266 от КЗ/отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер,съдът счита,че разпоредбата на ;§96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в съответствие с общностното право.Вярно е,че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения,а техните адресати са държавите-членки,които трябва да ги транспонират.При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип и тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС.
Предвид изложеното съдът счита,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./,а по справедливост по чл.52 от ЗЗД,при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да заплати на ищцата Л.А.Щ. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на 40 000лв,ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Предявеният иск в пълния предявен размери от 50 000лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищците А.М.Щ. и А.Н.А. претендират присъждането на обезщетение в размер на по 25 000лв. за всеки един от тях,ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното присъждане на сумите.
Посочените ищци няма спор,че са съответно баба и дядо на починалата Н. А.Щ. .
С ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе разширен кръгът от лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,както и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай справедливо да бъдат обезщетени.
От показанията на разпитаните свидетели В.Е.Д. и Н.ай А.Н. ,които съдът изцяло кредитира се установява,че починалата Н. имала изградена с баба си и дядо си изключително силна емоционална връзка,въпреки,че не живеели в едно домакинство.Тъй като последните живеели в друго населено място-с.Стамболийски Н. често ги посещавала и им ходела на гости,а ваканциите прекарвала също при тях,тъй като родителите й работели.Смъртта на Н. била внезапна и неочаквана и за нейните баба и дядо,които тежко приемали загубата й.Н. била любимка на баба си и дядо си,които при всяко идване до гр.Хасково посещавали първо гробищата .Между тях и Н. имало изградена изключително емоционална връзка и били много близки.Свидетелите сочат,че болката на възрастните хора е неописуема и няма как да се предаде с думи.Това е болка,която ще остане за цял живот и никога не ще може да бъде изтрита и излекувана.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявените от посочените ищци искове са основателни и доказани за сумата от по 20 000лв. за всеки един от тях. При опреД.ето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера травмата довела до смъртта на Н. Щ. и наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между посочените ищци и починалата.Анализът на гласните доказателства сочат на установена създадена силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност между ищците и тяхната внучка.Доказана е и силната травма,причинена на ищците от смъртта на тяхната непълнолетна внучка,която несъмнено се е отразила и върху техния живот.Съдът намира за установени релевантните факти,очертани в мотивите на ТР №1/2018г.,свързани със съществуването на особено близка привързаност между бабата и дядото от една страна и тяхната по-малка внучка Н.,при които смъртта на това дете е причинила на ищците морални страдания с интензитет,надхвърлящ обичайния.Ищците имат право на претендираното обезщетение и така определеното от съда е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
По отношение на размера на обезщетението следва да се отрази и следното:Разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ. Бр. 10182018г./ предвижда,че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000лв.,като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове,предявени след 21.06.2018г. настоящиите искове са предявени на 24.06.2019г.,поради което попада в приложното поле на посочения параграф.Съдът обаче не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението-5 000лв.В чл.3,параграф 1 от директива 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на такава застраховка,са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.В чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите.същите са и лимитите,посочени в чл.1 параграф 1 от предходната Директива-84/5/ЕИО.Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право-чл.266 от КЗ/отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер,съдът счита,че разпоредбата на ;§96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в съответствие с общностното право.Вярно е,че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения,а техните адресати са държавите-членки,които трябва да ги транспонират.При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип и тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС.
Предвид изложеното съдът счита,че размерът на обездщетението за неимуществени вреди на посочените ищци следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./,а по справедливост по чл.52 от ЗЗД,при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да заплати на ищците А.М.Г. и А.Н.А. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на по 20 000лв.,за всеки един от тях,ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.07.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Предявените искове в пълните предявени размери от по 25 000лв. ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Изложените по-горе съображения за всеки един от ищците мотивира съда да уважи предявените от тях искове в посочените размери.По отношение на претендираната от ищците законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди съдът счита,че същата следва да се присъди от датата на увреждането-29.07.2016г.,тъй като процесното ПТП е реализирано преди влизането в сила на разпоредбите за началния момент на лихвата за забава по новия КЗ.
Съдът като взе предвид обстоятелството,че предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ са уважени за сумата от общо 960 000лв./4х200 000лв.; 6х20 000лв. и 40 000лв./ и факта,че ищците са освободени от задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС-Хасково счете,че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на 38 400лв.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. М. Т.-*** следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 11 130лв.,която сума ответното дружество ще следва да бъде осъдено да му заплати.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.К.К.-*** следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 11 130лв. ,която сума ответното дружество ще следва да бъде осъдено да му заплати.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на И.Ж.Я., ЕГН ********** ***, ,в качеството й на законен наследник -майка на Д.М. Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 250 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на М.Г.Я., ЕГН ********** ***, ,в качеството му на законен наследник –баща на Д.М. Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 250 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на Д.Д.Я., ЕГН ********** ***,в качеството й на баба на Д.М. Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“,ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на Г.К.Я., ЕГН ********** ***,в качеството му на дядо на Д.М. Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на Д.М.В., ЕГН ********** ***,в качеството й на баба на Д.М. Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на Ж.С.Б., ЕГН ********** ***,в качеството му на дядо на Д.М. Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на М.А.Щ., ЕГН ********** *** ,в качеството й на законен наследник -майка на Н. А.Щ., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 250 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на А. Л.Щ.,
ЕГН ********** *** ,в качеството му на законен наследник -баща на Н. А.Щ., ЕГН **********,родена
на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение
за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 250 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и
недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на Л.А.Щ., ЕГН ********** *** ,в качеството й на
сестра на Н. А.Щ., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала
при ПТП на 29.07.2016г., на основание
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания
от нейната смърт в размер на 40 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 50 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и
недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане“,ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на А.М.Г., ЕГН ********** *** ,в качеството й на баба на Н. А.Щ., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“Възраждане“ ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на А.Н.А., ЕГН ********** *** ,в качеството му на дядо на Н. А.Щ., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж.
на гр.Хасково,починала при ПТП на 29.07.2016г.,
на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди
–болки и страдания от нейната смърт в
размер на 20 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 25 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и
недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане““ ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати по сметката на Окръжен съд-Хасково сумата в размер на общо 38 400лв.,дължима за производството ДТ,определена съобразно уважения общ размер на исковите претенции .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане““ ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на адвокат М.Т.-*** основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции възнаграждение в размер на 11 130лв.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Възраждане““ ул.“Света София“ №7
ет.5 да заплати на адвокат К.К.-*** основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на
основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите
претенции възнаграждение в размер на 11 130лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: