О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №51
гр. Шумен, 23.01.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Станчев
2. Т. Димитрова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л. Томова, в.ч.гр.д. № 10 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 18223/20.11.2018г. депозирана от „БАЛАТОН 77“ ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от управителя А.Г.Н. чрез адв. Е.С. от АК – Варна срещу определение № 2937/26.10.2018г. по гр. д. № 3068/2018г. на РС - Шумен, с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Жалбоподателя изцяло оспорва допуснатото обезпечение, тъй като твърди, че бъдещия иск е недопустим. Излага, че с молителя няма никакви правоотношения, поради което и нямало как да има задължения към него, т.е. в бъдещия процес „БАЛАТОН 77“ ООД нямал пасивна процесуална легитимация, съответно и молителя И. Т.И. нямал активна такава. На отделно основание сочи, и че бъдещия иск не е и вероятно основателен, поради липса на доказателства, доказващи правото на иск срещу дружеството, както и че нито в определението за допускането му, нито в обезпечителната заповед, било посочено правното основание на бъдещия иск, както и какъв ще е размерът му, поради което освен, че акта е нищожен, се нарушавало и правото на защита на длъжника. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени изцяло обжалваното определение и да обезсили издадената въз основа на него обезпечителна заповед, както и да му бъдат присъдени сторените за настоящото производство разноски.
Ответникът по жалбата, в депозирания писмен отговор, намира жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага, че изрично в молбата за допускане на обезпечението, е посочил че между него и ответника, е налице спор относно собствеността върху запорираните движими вещи, както и че предвид представените писменни доказателства, правилно първоинстанционния съд е приел, че иска е и вероятно основателен, поради което моли обжалваното определение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като се запозна с доводите изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по молба на И.Т.И. с ЕГН **********,***, с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез запор на движими вещи, който ще бъде предявен срещу „БАЛАТОН 77” ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр. Б.. Първоинстанционния съд е приел, че молбата е подкрепена с убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на бъдещия иск, и че е налице обезпечителна нужда и е допуснал исканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху следните движими вещи: 1. Сладкарска хладилна витрина марка „Фай сервиз“ /хоризонтална/, бяла е червен кант, с плъзгащи прозрачни врати; 2. Хладилни витрини марка „Фай сервиз” /хоризонтални/, бели, с червен кант, с плъзгащи прозрачни врати /за колбаси и млечни продукти/ - 2 бр.; 3. Метални щанд-маси с по едно чекмедже, с плот от неръждавейка, бели, с червен кант - 2 бр.; 4. Хоризонтален фризер, бял на цвят, без дръжка; 5. Механичен кантар до 10 кг., с алуминиева кофа, бял на цвят; 6. Електронен кантар до 15 кг., марка „Датекс”; 7. Разглобяеми стелажи за редене на стока, марка „Фай сервиз”- 5 бр.; 8. Метални рафтове за редене на стока, бели, за вграждане - 7 бр.; 9. Метален рафт за редене на зеленчуци, с наклонени полици; 10. Метален стелаж за перилни препарати; 11. Стелаж за цигари „Виктори”, син на цвят, за вграждане, и е определил на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК едномесечен срок за предявяване на иска. В дадения срок, молителя е предявил така обезпечения иск и е представил по делото доказателства за предявяването му.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Налице са кумулативно дадените предпоставки за допускане на исканото обезпечение, както и че е налице обезпечителна нужда за молителя, тъй като няма спор, че без налагането на обезпечение, по така предявимия бъдещ иск, би се затруднило осъществяването на правата на молителя, при едно евентуално позитивно решение в негова полза. Също така е видно, че молителят е изпълнил указанията на съда и е представил доказателства за предявяването на обезпечения иск в дадения му срок. Излаганите в частната жалба доводи и съображения за недопустимост на бъдещия иск, а от там и за недопустимост на допуснатото обезпечение, предвид липса на пасивна и активна процесуална легитимация на страните, са такива по съществото на спора, касаещи представените в исковото производство доказателства, и са неотносими в настоящото производство по обжалване на допуснатото обезпечение. В това производство, въззивния съд не извършва решаваща материално – правния спор дейност, а следва да осъществи само преценка на вероятната основателност на претенцията, въз основа на представените доказателства, каквато е констатирана на настоящия етап, доколкото молителя още с молбата е обосновал както правния си интерес от предявяването на иска срещу сочения от него ответник, така и размерът на бъдещата претенция. В обезпечителното производство, не могат да се обсъждат по - подробно представените доказателства или събирането на нови, тъй като ще се навлезе в съществото на спора, което е недопустимо на този етап. Представените писмени доказателства не е необходимо, дори е недопустимо да бъдат обсъждани в това производство, тъй като техният анализ следва да се съдържа в решението по съществото на спора и въз основа на този анализ, но на по следващ етап при решаване на делото по същество, съдът ще се произнесе по основателността и доказаността на предявения иск и по евентуално направените от ответника по делото възражения по повод на същия иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който вече е и предявен, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да се остави без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има ответника по частната жалба, но предвид липсата на представени доказателства за направени такива, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2937/26.10.2018г. по гр. д. № 3068/2018г. на РС - Шумен, с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на запор на движими вещи.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.