Определение по дело №74/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 165
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20233200500074
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
гр. гр. Добрич, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева

Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500074 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК:
Въззивно частно гражданско дело №74/2023 г. по описа на Окръжен съд
- Добрич е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу Разпореждане № 641 от
23.12.2022г., постановено по ч.гр. дело № 551/2022г. по описа на КРС, в
частта с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.
410 от ГПК срещу Н. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес обл. Добрич,
общ. К., с. Т., за сумата от 107,95 лева, представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г. по
Договор за потребителски кредит № 40007111071 от 16.12.2021 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, а доводите на
заповедният съд за нищожност на уговореното договорно възнаграждение
като противоречащо на добрите нрави за необосновани. Предвид изложеното
моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да
постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за
посочената сума.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК,
като взе предвид доводите на частния жалбоподател и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На осн. чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
насрещната страна.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 551/2022 г. на КРС е образувано по депозирано от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК, срещу длъжника Н. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес обл.
Добрич, общ. К., с. Т., за следните суми: - сумата от 500,00 лева,
представляваща остатъчна, непогасена, изискуема главница дължима по
Договор за потребителски кредит № 40007111071 от 16.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
22.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; обезщетение за
забава в размер на 128,89 лева за периода от 21.01.2022 г. до 20.11.2022 г.;
сумата от 9,27 лева , представляваща законна лихва за периода от 20.11.2022
г. до 21.12.2022 г.; сумата от 150,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
сумата от 107,95 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо
за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г.; сумата от 30,00 лева - неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, начислени на
04.02.2022 г., както и за направените по заповедното производство разноски.
С разпореждане № 641 от 23.12.2022г., постановено по ч.гр. дело №
551/2022г. по описа на КРС, заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението за следните суми, а именно: за заплащане на неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 150,00
лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
350,00 лева; претендираното договорно възнаграждение в размер на 107,95
лева, дължимо за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г.; неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 30,00 лева,
начислени на 04.02.2022 г. За останалите претендирани суми е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК.
За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва в
размер на 107,95 лв., районният съд е приел, че клаузата в процесния договор,
предвиждаща договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,90% върху
главницата от 500 лв. е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от ЗЗП като
надвишаваща трикратния размер на законната лихва и противоречаща на
добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл.411, ал.2 / ДВ бр.100/2019 г./
заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто
безспорно е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя е налице
договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на
който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24
от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20
хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
2
неравноправна клауза.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане
на сумата от 107,95 лева, представляваща договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г. В представения договор
за потребителски кредит, при предоставена в заем сума от 500 лв. е договорен
фиксиран годишен лихвен процент от 40,90 % и ГПР 48,56 %. Така
уговорената възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма
пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва
над размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от
18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10
процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва /била
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната
лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем -
двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в
този случай така определеният размер на възнаградителната лихва
съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Размерът на законната лихва е
определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се
равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на
сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00.
Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода
на действие на договора от момента на сключването му е 10,00%. С клаузата,
с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната
лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за
еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията
за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП.
С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на
първоинстанционния съд се явява правилен и законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 641 от 23.12.2022г., постановено по
ч.гр. дело № 551/2022г. по описа на РС – К. , в частта с която е отхвърлено
подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, заявление по чл. 410 от ГПК
срещу Н. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес обл. Добрич, общ. К., с. Т.,
за сумата от 107,95 лева, представляваща договорно възнаграждение,
3
дължимо за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г. по Договор за
потребителски кредит № 40007111071 от 16.12.2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4