О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../29.03.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ЕДИНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ в закрито съдебно заседание, проведено на 29.03.2016г. , в състав:
СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 739 по описа на ВОС за 2015г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д.Т.Д. –Р.
ЕГН ********** с адрес *** против К.П.Р. ЕГН ********** с адрес ***, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 ал. 5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД .
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК, поради което и на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните
към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно
уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК прави следния
проект доклад на делото:
Производството е образувано по предявен от Д.Т.Д. –Р. ЕГН ********** с адрес *** против К.П.Р. ЕГН **********
с адрес ***, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД иск
за приемане за установено по реда на чл.124, ал.5 ГПК, че за периода от
12.11.2011г. до 14.11.2011г. в град Варна , К.П.Р. при издаден на 9.11.2011г. изпълнителен лист по въззивно осъдително решение и образувано принудително
изпълнение за въвод в Апартамент №1, гр.Варна,
ул.Добри Чинтулов №10, ет.1 е изнесъл от жилището на своята майка нейни
документи и вещи - пари, златни монети, бижута, мебели, битова техника, дрехи,
книги, обикновена покъщнина и други индивидуализирани по вид и брой с назначена
и приета в досъдебното наказателно производство съдебно-оценителна експертиза
от 27.5.2012г. на в.л.Димитър Йорданов,
съгласно описа на съдебния-изпълнител изготвен с Протокол за въвод в недвижим имот от 30.11.2011г по изп.д.№20117190400218
на ЧСИ Станислава Янкова и Постановление от 27.11.2012г по ПП№15437/2011г на
ВРП, с което ответника е осъществил състав на престъпление обсебване и
за осъждането му за сумата от 34962.51лева
(тридесет и четири
хиляди деветстотин шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки) обезщетение
за нанесени имуществени вреди, заедно
със законната лихва считано от 14.11.2011г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молбата ищеца твърди, че с ответника е неин
син.Твърди , че от сключването на граждански
брак на 01.09.1970г. живее в семейно
жилище Апартамент №1, ет.1, находящ се в град Варна,
ул."Добри Чинтулов" №10. Твърди , че е лекар, със спецалност
рентгенолог,като в периода от 1980 до
1983г. по време на войната между Етиопия и Еритреа е
работила едновременно във военна и в цивилна болници на Адис-Абеба, а в личен
план бях придружена от съпруга си Петър Славов Р. (пенсионер от 1968г.) и двете
си малолетни деца Доника и К.. С придобитите тогава средства е закупила в
Етиопия английски златни монети и бижута , както и други на значителна стойност. Преди
и след завръщането си в България е работила в спешен рентген на Окръжна болница в
град Варна, където се пенсионирала през 1992г. Твърди , че за 1995г. до 2005г., са дали апартамента под наем
, като през този период със съпруга си и
дъщеря им са живели на вилата им до палежа й на 1.2.2006г.(Удостоверение
на Пето РУП МВР-Варна, Уведомление "Пожарна безопасност и спасяване"
Варна) След пожара, вилата станала негодна за обитаване, тъй като със съпруга си
пренесли цялото обзавеждане от вилата в
апартамента, където живели до смъртта му. С наследени средства извършила ремонт
през 200бг. и през 2008г. на апартамента, купих и монтирах в него нови мебели.
На 27.12.2008г. претърпяла множество счупвания на лява подбедрица,
което наложило две операции на б.1.2009г и на 15.7.2009г, болнично лечение,
рехабилитации, контролни прегледи и дълъг едногодишен възстановителен период
през който била на легло в апартамента. Съпруга й починал в жилището на 06.03.2010г
. На 7.3.2010г. сутринта била в апартамента, свалила двата си златни пръстена и
ги прибрала при златните монети и
бижута, които съхранявала заедно със
сумата от 4000лева в дървена кутия в нощното шкафче на спалнята. Сумата била
изтеглена от съпруга и при закриване на семеен влог. По обед с дъщеря и
последни излезли от апартамента, като заключили входната врата и отишли на погребение. Ответникът ги изоставил на
гробище Тополи. След погребението, вечерта тя и
дъщеря и не могли да влязат в апартамента
,тъй като патрона на входната врата бил сменен. На 23.03.2010г. подала жалба,
по която е образувана ПП№3715/2010г. на ВРП, за това че К.П.Р. на 7.3.2010г. е извършил самоуправство
в Апартамент №1, ет.1, в гр.Варна, ул.Добри Чинтулов 10, чрез смяна на патрона
на входната врата, задържал е намиращите се в жилището, нейни лични вещи,
покъщнина и документи. На 01.0б.2010г. подала искова молба по
чл.7б ЗС, по която е образувано гр.д.№8071/2010г. на PC-Варна. Решение от
№1272/7.11.2011г. по в.гр.д.№1507/2011г. на ВОС отменил първоинстанционното
решение и осъдил К.П.Р. да предаде на Д.Т.Д.-Р. на
основание чл.76 ЗС владението върху АПАРТАМЕНТ №1, находящ се в гр.Варна, ул.Добри Чинтулов №10,
ет.1.
На 9.11.2011г. получила изпълнителен лист.
Твърди , че на 12.11.2011г. в присъствието на свидетели видяла сина си да
изнася от апартамента вещите й и да ги товари в оранжев микробус Фолксваген,
паркиран пред входа на ул.Д.Чинтулов 10,за което подала сигнал - per.№29453 от 25.11.2011г. на Второ РУП-ОД МВР Варна. Полицейските
служители заварили сина й да товари вещите и в микробуса и му отправили устно предупреждение да спре изнасянето им от
апартамента. Това обаче не го възпряло и той продължил да изнася и извозва
багажа и през следващите дни,за което подала
жалба - от 14.11.2011г. по
преписка №14058/2011г. на Второ РУП-Варна. На 30.11.2011г. с Протокол за въвод от
30.11.2011г. по изл.д.№218/2011г. на ч.с.и.
Ст.Янкова, била въведена в празен и разрушен апартамент.
Твърди , че по жалбата и е образувано ДП№219/2012г., за обсебване по чл.206 НК. По него е изготвена оценителна експертиза
с която е определена пазарната стойност на всяка една вещ(намалена с
овехтяване) към датата на обсебването.
С
Постановление от
27.11.2012г. по ПП№15437/2011г. на ВРП прекратил производството по ДП№219/2012г. по описа на
Второ РУП ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.206, ал.1 НК. В него е
посочено, че за периода 12.11.2011г.-14.11.2011г. свид.К.Р. изнесъл от апартамента на майка си нейни
вещи-мебели, дрехи, книги, бижута и др. По делото са събрани доказателства за
престъпление обсебване по чл.206, ал.1 НК извършени от свид.К.Р..
Същото, обаче, съгласно разпоредбата на чл.218, т.2 е от частен характер и наказателното преследване по него се
възбужда по тъжба на пострадалия пред съда.Твърди , че за нея е налице правен
интерес, да води настоящото производство доколкото в срок не е депозирала тъжба.
Моли исковете да
бъдат уважени.
По делото е постъпил отговор от ответната страна К.П.Р. в
срока по чл.131 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск по чл.124 ал.5 от ГПК. Оспорва както неговата допустимост, така и неговата основателност. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения. Твърди, че не е осъществил не е
осъществил посоченото от ищцата престъпление. Излага, че до
2006г. родителите му са живели в описаната в исковата молба вила в местност „Траката", а процесният
апартамент на ул. „Добри Чинтулов" в гр.Варна е даван под наем. Излага ,
че твърденията в исковата молба за възникнал пожар на вилата са подвеждащи -
посоченият пожар е възникнал не във вилната сграда, а в пристройка към нея,
като е пострадала единствено покривната конструкция на пристройката, а вилната сграда не е засегната
(видно от писмо
рег.№548/07.06.2011 г. на Началника на Първа РСПБЗН-Варна). Оспорва твърдяното
от ищцата пренасяне на цялото нейно и на
съпруга й обзавеждане и вещи от вилата в процесния
апартамент на ул. „Добри Чинтулов". Не оспорва , че през 2006 г. след влошаване на отношенията
между родителите на му, неговият баща - Петър Р. с помощта на ответника се
пренесъл да живее в апартамента, а ищцата Р. и нейната дъщеря Доника Р.
останали да живеят във вилата. Твърди , че това е видно както от представените
от него сметки за потребяван на адрес ток, договор за
ползване на телефон. През есента на 2008 г. здравословното състояние на Петър Р.
се влошило и той помолил сина си да се премести при него, за да му помага,
поради което към ноември 2008 г. ответника
се пренесъл с част от своите вещи в апартамента. След посоченото в
исковата молба счупване на крака на ищцата на 27.12.2008 г., тя наистина е
живяла в апартамента, но само 3 месеца, а не 1 година, както се твърди, като
това е единственият период след 2005 г., в който тя е пребивавала в този
апартамент. Към средата на септември 2009 г. след скандал между Петър Р. и
ищцата тя хвърлила връзката си ключове за жилището и излязла от него, като тези
ключове Петър Р. дал на своята сестра Станка Дечева, за да може да го посещава.
След претърпени няколко операции, здравето на Петър Р. се влошило, което
наложило ежедневни грижи за него - посещения на лекари, поставяне на катетри,
лекарства и пр., които ответника
организирал с помощта на приятели. Петър Р. упълномощил доверителя ми да
получава пенсията му, както и по негова молба К.Р. получавал от негово име
наема за помещението под апартамента. Към датата на смъртта на Петър Р. на
06.03.2010 г. ищцата живеела в апартамента на своята дъщеря. Двете не са успели
да влязат в процесния апартамент не поради факта, че
е сменен патрона на вратата, а поради това, че и двете нямат ключ за него, тъй
като той се е обитавал единствено от бащата на ответника, а след ноември 2008
г. и ответника.
Оспорва,че на
12.11.2011 г. е изнасял нейните вещи ,като твърди , че е изнасял от апартамента
единствено своите вещи, което е констатирано и от повиканите от ищцата
полицейски служители, поради което от тяхна страна не е предприето нищо, освен
отправено устно предупреждение доверителят ми да не започва да изнася вещи,
които не са негови, което той не е възнамерявал и не е сторил. Оспорва твърденията на ищцата,че е
въведена в празен и разрушен от него
апартамент. Твърди , че е предал ключовете от апартамента на ЧСИ
Станислава Янкова на 28.11.2011 г., като непосредствено преди това от нотариус
е съставен протокол, в който подробно е описано състоянието на апартамента и
намиращите се в него вещи.
Оспорва и наличието
на част от цитираните вещи от ищеца -
процесиите златни монети и бижута, закупени в чужбина, са продадени през
80-те години на ХХ-ти век и с парите от тяхната продажба е построена вилата в
местност „Траката". Притежаването на тези златни
предмети е било обект на разследване и на образувано пред 80-те години на ХХ-ти
век наказателно дело срещу родителите на доверителя ми, което е завършило с
условна присъда срещу Петър Р..Твърди , че всички вещи са придобити по време на брака между ищцата и
бащата на му, представляват СИО и след смъртта на Петър Р. на основание чл.5
във вр.с чл.9 от ЗН 1/8 ид.ч. от тях е негова собственост , а
относно общите вещи има право да си служи с тях.
Прави възражение за
изтекла давност по чл.110 от ЗЗД , а в условията на евентуалност ,
ако се приеме , че главния иск не е погасен , то прави възражение за погасяване
по давност на акцесорното вземане, на основание чл.111 от ЗЗД.
Моли исковете да
бъдат отхвърлени и да му се присъдят сторените поделото разноски.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно, че определено деяние съставлява
престъпление, като ангажира доказателства за наличието на всички онези
предпоставки оформящи фактическия състав на престъплението посочено в исковата
молба,както и че именно то е осъществено от ответника К.Р.. Ищеца следва да
докаже и твърденията си, че от това деяние е претърпял вреди в посочения от
него размер, както и , че претърпените вреди са в пряка и непосредствена връзка
с деянието на ответника.
Съдът на основание
чл.146 от ГПК указва
на ответника че следва да докаже, да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
На основание чл.146, ал.2 от
ГПК намира, че ищецът не е ангажирал доказателства относно дата, на която е
получила Постановление от
27.11.2012г. по ПП№15437/2011г. на ВРП за прекратяване на производството по
ДП№219/2012г. по описа на Второ РУП ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по
чл.206, ал.1 НК.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за 14.04.2016г. от 11.00ч., за която дата и час да
се призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора.
ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от ищеца
и ответника писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за
допускане на гласни доказателства и експертизи до изясняване на спора от
фактическа страна.
ДА СЕ ИЗДАДАТ: на ищеца посоченото в исковата молба съдебно удостоверение –т. 5
от доказателствени искания и на ответника два бр.
съд. Удостоверения посочени в отговора на исковата молба –л.8, след представяне
на доказателства за внесени по см. ВОС д.такси по 05.00 лв. за всяко от тях.
Съдът приканва страните към спогодба, както и чрез медиация, като им разяснява, че това е доброволен способ за решаване на спора и има преимущество пред общото исково производство. При спогодба държавната такса се връща на половина на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/МАЯ НЕДКОВА/