№ 2213
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110217420 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6855582, издаден от СДВР за това, че на 09.01.2023г. в 12:38 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до № 459, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „В.
Вазов“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****” с
рег. № **** се движил със скорост от 72 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на В. Г. С. е наложена
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на С. (подадена чрез адв. Р.) се твърди, че Електронният фиш е
неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила. Заявява се, че в Електронния фиш липса словесно описание на обстоятелствата,
относими към повторността като елемент от състава на нарушението. Нямало данни на коя
дата е издаден предходният Електронен фиш, от коя структура, за какво нарушение и на коя
дата е влязъл в сила. Жалбоподателят се позовава на чл.189, ал.4 от ЗДвП и твърди, че е
нарушено правото му на защита. По отношение на мястото на извършване на процесното
нарушение в жалбата се твърди, че то е непълно, неточно и неясно. Претендира се в
Електронния фиш да отсъства и описание на нарушението. Не било ясно и точно посочено
мястото на позициониране на автоматизираното техническо средство. Поради това също се
ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Критикува се Електронния фиш и за
1
това, че не било посочено в него в коя посока на движение техническото средство е
извършвало контрол. В жалбата се заявява, че разрешената скорост на движение на бул.
„Ботевградско шосе“ е по-висока от 50 км/час и била въведена с пътен знак. Твърди се, че
техническото средство било разположено „много след пешеходната пътека“, където
въведеното ограничение в пътен знак отпадало. От тук се прави извод и за неправилност на
правната квалификация. Според жалбоподателя нарушението е следвало да се квалифицира
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Иска се СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
В писмо с вх. № 363042 от 18.12.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово
разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно
постановление и се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на
Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че
конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1196, която е преминала последваща метрологична
проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по
безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени
доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно
изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били
допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен
фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 363042 от 18.12.2023г. се казва още,
че техническо средство тип CORDON M2 е одобрен тип средство за измерване предвид
чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на
Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че
Електронен фиш Серия К № 6855582 е издаден след като е бил връчен и платен Електронен
фиш Серия К № 5129861, влязъл в сила на 21.01.2022г. Посочва се, че собственикът на
моторното превозно средство (МПС) не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Прави се и изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна
разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 12.03.2024г. не се явяват лично нито
жалбоподателят В. Г. С., нито неговият защитник – адв. Р..
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС.
2
След приключване на съдебните прения и обявяване на делото за решаване /в открито
съдебно заседание, приключило на 12.03.2024г. в 10:37 часа/ в СРС постъпва молба от адв.
Р., заведена под № 82175/12.03.2024г., на която е отбелязано, че е получена в регистратурата
на СРС на 12.03.2024г. в 14:05 часа. В нея се преповтарят час от съображенията, развити в
жалбата, като не се сочат обстоятелства, налагащи възобновяване на съдебното следствие
пред СРС.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на В. Г. С..
Срещу В. Г. С. бил издаден Електронен фиш Серия К № 5129861 от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено с лек
автомобил „****“ с рег. № **** на 15.07.2021г. в 10:52 часа в гр. София, бул. „Ботевградско
шосе“ до моста на р. Искър, с посока на движение от ул. „Челопеченско шосе“ към ул.
„Летоструй“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място и установена с
техническо средство TFR1-M № 653 скорост от 64 км/час. Този Електронен фиш е връчен на
В. Г. С. на 06.01.2022г. и е влязъл в законна сила на 21.01.2022г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5129861, а
именно на 09.01.2023г. в 12:38 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до № 459 с
посока на движение от Околовръстен път към бул. „В. Вазов“ лек автомобил „****” с рег. №
**** се движил със скорост от поне 75 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 09.01.2023г. била установена
и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1196. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. тази видео-радарна система е преминала проверка, за
която е издаден Протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-1793 от 10.01.2023г. за времето от 12:30 часа до 14:30 часа на
09.01.2023г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1196 е била позиционирана в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ до № 459, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към бул.
„В. Вазов“, при посока на задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на
измерване. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за
населено място.
3
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 6855582, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на В. Г. С. е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 09.01.2023г. в 12:38 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до № 459, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „В.
Вазов“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост
от 72 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 22 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил „****“ с рег. № ****, установено е с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) CORDON M2 № MD1196 и е
извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 5129861.
Препис от Електронен фиш Серия К № 6855582 е връчен на В. Г. С. на 22.11.2023г. и
е обжалван с жалба, подадена по пощата на 04.12.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба (лист 10 от
делото); снимков материал (лист 11 и лист 19 от делото); справка за собствеността на лек
автомобил „****” с рег. № **** (на лист 12 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г.
на Министъра на вътрешните работи (на лист 13 от делото); справка от сайта на Български
институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46 (лист
15 от делото); Решение за одобрение на типа средство за измерване (лист 16 от делото);
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
1793 от 10.01.2023г. (на лист 18 от делото); справка от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 6855582 (лист 20 от делото); Сертификат за успешно
завършен курс на обучение (лист 22 от делото); справка за нарушител/водач (лист 23-25 от
делото); Електронен фиш Серия К № 5129861, издаден от СДВР (лист 26 и лист 28 от
делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 5129861 (лист 27 от делото); писма от Български институт по метеорология с вх. № 60109
от 23.02.2024г. и с вх. № 55564 от 20.02.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 08-
СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства
за измерване и извадка от Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-радарна
система CORDON-M2 (лист 36-44 и лист 50-64 от делото); писма от ОПП-СДВР с вх. №
56446 от 20.02.2024г. и с вх. № 65124 от 27.02.2024г. (лист 47 и лист 73 от делото), както и
писмо от Столична община с вх. № 63024 от 26.02.2024г. с приложена схема (лист 65-69 от
делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-1793 от 10.01.2023г. е годно, информативно, относимо, обективно и достоверно
4
доказателство. От него се установява мястото, посоката на движение на контролираните
МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, вида и номера на
АТСС, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е било
50 км/час за населено място. Доколкото мястото, посоката на движение, датата, часовия
диапазон, вида на техническото средство и ограничението на скоростта, вписани в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-1793 от 10.01.2023г. и в снимката на лист 11 от делото съвпадат, СРС приема, че тези
два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
60109 от 23.02.2024г. и с вх. № 55564 от 20.02.2024г., както и на приложените към тях
Протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за
използване типове средства за измерване и извадка от Ръководство за експлоатация на
многоцелева фото-радарна система CORDON-M2, както и от приложените на лист 15 и лист
16 от делото документи (справка от сайта на Български институт по метрология за вписан
тип средство за измерване с номер на вписване В-46 и Решение за одобрение на типа
средство за измерване), а също и от Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-1793 от 10.01.2023г. се доказва, че техническото
средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към
процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 18 от
делото се вижда, че е било използвано техническо средство CORDON с № MD1196, а от
писмата от Български институт по метрология на лист 36 и лист 50 от делото следва, че за
това техническо средство е бил издаден Протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС от
15.03.2022г., то се налага изводът, че ползваното техническо средство е именно видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със
срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1793 от 10.01.2023г.
техническо средство (CORDON № MD1196) фигурира и в снимковия материал на лист 11 от
делото, което означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемане на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с
което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила, както и да
разпознае регистрационния му номер.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
5
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 11 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, както и това, че е
установена скоростта именно на заснетия автомобил. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Между снимката на лист 11 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 18 от
делото има припокриване не само относно вида и номера на техническото средство, но и
касателно мястото, посоката на движение, датата, часовия диапазон и ограничението на
скоростта, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на процесния автомобил
е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимката, приложена на лист 19 от делото,
тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява годно веществено доказателствено
средство. От нея се установява къде е било позиционирано АТСС, вкл. и че мястото е
„населено“, където е установено от законодателя общоважимо ограничение на скоростта до
50 км/час в населено място.
Приложеният на лист 22 от делото Сертификат за успешно завършен курс на
обучение е обективно и непредубедено писмено доказателство, което съдът няма основание
да не кредитира. От него се установява, че лицето, разположило и настроило техническото
средство на процесното място е служител на СДВР, обучен да работи с АТСС „CORDON
M2“.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). Видно от лист 18 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-1793 от 10.01.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 09.01.2023г.; че
документът е регистриран под № 4332р-1793 на 10.01.2023г.; посочени са имената и
подписите на лицето, което е разположило и настроило техническото средство, респ.
лицето, което е проверило Протокола. В него е посочено, че уредът се задейства за
приближаващи МПС-та и че измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой
на констатираните нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и
номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична
проверка на 15.03.2022г. с годност за експлоатация до 15.03.2023г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 19 от делото), поради което СРС
6
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът дава вяра на писмото от Столична община с вх. № 63024 от 26.02.2024г. и
приложената към него схема (на лист 65-69 от делото), както и на писмата от ОПП-СДВР с
вх. № 56446 от 20.02.2024г. и с вх. № 65124 от 27.02.2024г. (на лист 47 и лист 73 от делото),
тъй като са относими, информативни, еднопосочни, достоверни и непредубедени писмени
доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че на процесното място е важало
общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час и не е имало пътен знак В-26,
въвеждащ друго ограничение на скоростта. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката
на лист 11 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система на лист 18 от делото От съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът
приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е
било 50 км/час в населено място, поради което не споделя развитите в жалбата съображения
за друго ограничение на скоростта на процесното място, респ. за друга правна квалификация
на деянието.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 26, лист 27 и лист 28
от делото Електронен фиш Серия К № 5129861, издаден от СДВР и справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5129861, тъй
като са обективни, еднопосочни и достоверни писмени доказателства. От съвкупната им
преценка съдът достига до извода, че на В. Г. С. е налагано и друг път административно
наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 5129861, издаден от СДВР, който
Електронен фиш е бил връчен на В. Г. С. на 06.01.2022г. и е влязъл в сила на 21.01.2022г.
Тези констатации се потвърждават и от справката за нарушител/водач на лист 25 от делото.
Приложените на лист 12 и лист 23-25 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че В. Г. С. има и много други /предишни/ нарушения по
ЗДвП, както и че е собственик на заснетия лек автомобил „****” с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 13 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 6855582 (на лист 20 от делото), както и на плика от жалбата (на
лист 10 от делото), тъй като това са обективни и достоверни писмени доказателства, които
не се опровергават от останалите доказателства, събрани по делото. Въз основа на тези
документи СРС приема, че Електронен фиш Серия К № 6855582 е връчен на В. Г. С. на
22.11.2023г., а жалбата срещу този Електронен фиш е подадена по пощата с дата на
пощенското клеймо - 04.12.2023г. Това означава, че жалбата, по повод на която е образувано
7
настоящото дело, е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Доколкото датата на процесното нарушение е 09.01.2023г., този съдебен състав счита,
че Протоколът от проверка № 021-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. (на лист 14 от делото) и
Ежедневната форма на отчет от 06.10.2022г. (на лист 21 от делото) се явяват неотносими
към конкретния правен спор, тъй като се отнасят за дати, които нямат връзка с процесната.
Поради това съдът остави тези писмени документи извън доказателствената маса, която
прие да анализира и въз основа на която да изгради фактическите и правните си
съображения по казуса.
Възприетата фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен анализ
налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за
населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
8
Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер
на 200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това
за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
Неоснователни са твърденията от жалбата, че мястото на нарушението било непълно,
неточно и неясно посочено в Електронния фиш. В случая мястото е конкретизирано по град,
булевард, номер и посока на движение. Поради това СРС приема, че е мястото на
нарушението не може да се опише по друг, по-подробен начин.
Мястото на позициониране на АТСС и посоката на движение на МПС, в която
техническото средство е извършвало контрол не са сред реквизитите, посочени в чл.189, ал.4
от ЗДвП. Поради това липсата на тези обстоятелства от Електронния фиш не е съществено
процесуално нарушение, както се претендира в жалбата.
Настоящият съдебен състав не споделя и другото възражение от жалбата, а именно,
че представлява съществено процесуално нарушение това, че в Електронния фиш нямало
данни за датата на издаване на предходния Електронен фиш, органът, издал този Електронен
фиш, за какво нарушение е бил издаден и на коя дата е влязъл в сила. Доколкото в
обжалвания Електронен фиш с думи е посочено, че нарушението е извършено в условията
на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К №
5129861, то за жалбоподателя е ясно от кое предходно негово нарушение и съответно
наказание се определя настоящото му. В случая е важно, че нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, извършено на 09.01.2023г., е описано в обжалвания Електронен фиш. Наличието или
липсата на по-подробни данни за повторността не представляват съществено процесуално
нарушение, тъй като дали има или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с
определяне на наказанието (с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП) и не
представлява елемент от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради
това датата на издаване на Електронен фиш Серия К № 5129861, датата на влизане в сила и
пр. не са елементи, чиято липса да обоснове порок в обжалвания Електронен фиш. Дали е
налице повторност или не е въпрос, който следва да се обсъди по съществото на спора, а не
като съществено процесуално нарушение. И да не беше посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност, и да не беше цитиран чл.182, ал.4 от ЗДвП, пак става
ясно, че Електронен фиш Серия К № 6855582 е издаден срещу С. за нарушение на скоростта
на движение на лек автомобил „****“ с рег. № **** на 09.01.2023г., т.е. за управление на
МПС със скорост над разрешената в населено място - 50 км/час. Поради това въпросът дали
е налице „повторност“ е относим единствено за наказанието и следва да се прецени по
съществото на спора.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано
в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението
9
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /09.01.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/22.11.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец май
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
10
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата
на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение
№ 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административно-наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
11
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
09.01.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата
редакция на закона, то към 09.01.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 75 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 72
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 72 км/час. Доколкото от приложената на лист 11 от делото
снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 75
км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е
движил със скорост от поне 72 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 75 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на схемата от Столична община, писмата от
ОПП – СДВР, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
и снимката на автомобила се установява, че на процесното място към 09.01.2023г.
ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 72 км/ч. при ограничение на
12
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил „****” с рег. № **** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/час в населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и
време със скорост от поне 72 км/ч., обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 22 км/час.
Неотносимо към предмета на доказване по делото е твърдението от жалбата относно
това къде било разположено техническото средство и дали там е имало въведено
ограничение с пътен знак, тъй като в случая е важно да се установи какво е ограничението
на скоростта на движение на мястото, където е заснет автомобилът, а не на мястото, където
е позиционирано АТСС. Поради това и доводите за наличие на „пешеходна пътека“ са
изцяло несъстоятелни.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. В случая
ограничението на скоростта е било 50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатия
толеранс от 3 км/час) скорост от поне 72 км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е
съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** на
09.01.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 12 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е В. Г. С., то правилно е била ангажирана
административната отговорност именно на това лице. Това е така, защото според чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото В.
Г. С. е получил препис от Електронен фиш Серия К № 6855582 на 22.11.2023г. /видно от
лист 20 от делото/, съдът приема, че лицето е наясно, че е издаден Електронен фиш и тъй
като в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подадена в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това е било изрично указано в Електронен фиш Серия К №
6855582, СРС приема, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на В. Г. С. – като собственик на
МПС-то, непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 09.01.2023г.
В случая на В. Г. С. е определена „глоба“ в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП
предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш са
13
отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е извършено
„в условията на повторност“, в едногодишен срок от влизане в сила на друг Електронен
фиш, който е цитиран по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния казус
(доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва
да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е
била наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от
ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че посочения в процесния Електронен фиш предходен
Електронен фиш (Серия К с № 5129861) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а
именно за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без
значение е дали деянието е извършено с един и същ или с различен автомобил, дали при
едно и също или различно превишение на скоростта и пр. Важно е видът на нарушението да
е един и същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 5129861,
издаден от СДВР, справката за нарушител/водач и справката от информационната система
на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5129861, жалбоподателят е бил
санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен
фиш Серия К № 5129861, който е влязъл в сила на 21.01.2022г. Считано от тази дата
(21.01.2022г.) в едногодишен срок, а именно на 09.01.2023г. В. Г. С. е реализирал друго
/ново/ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш.
Това доказва, че жалбоподателят е извършил процесното деяние в едногодишен срок от
влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5129861, т.е. при условията на повторност по
смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 22 км/ч. над ограничението от
50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (в
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо В. Г. С. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.3 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта от 21 км/час до 30
км/час в населено място и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват
на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието.
14
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън това, формиращо извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Такива в случая
не следва да се присъждат и в полза на органа, който е издал Електронния фиш (СДВР), тъй
като според чл.63д, ал.4 от ЗАНН условие за присъждане на възнаграждение в полза на
въззиваемата страна е тя да е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В случая в съдебното заседание на 12.03.2024г. пред СРС, НО, 10
състав не е присъствал процесуален представител на СДВР. По делото е налице единствено
писмото с вх. № 363042 от 18.12.2023г., което е подписано от Началник Сектор в ОПП –
СДВР и без да се твърди, че това е лице с юридическо образование. Поради това СРС счита,
че доколкото органът, издал процесния Електронен фиш, не е бил защитаван пред съда от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, не са налице основанията за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна,
още повече, че съдът не е и сезиран с подобно искане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6855582, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на В. Г. С. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15