Решение по дело №2107/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2023 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20237180702107
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2112/23.11.2023г.

 

гр. Пловдив, 23.11.2023 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:  

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                   АДРИАН ЯНЕВ

 

при секретаря Г.Г. и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д № 2107 по описа на съда за

2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:                       

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ против решение № 1079 от 15.06.2023 г., постановено по АНД № 1497/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с., с което е отменено издаденото наказателно постановление № ГБО-0080/07.02.202023г. на зам. председателя на ДАМТН, с което на „Тиа Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив, на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 8а, ал.6 от ЗЧАВ.

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и със събраните доказателства. Счита, че при постановяване на съдебното решение, районният съд не е тълкувал правилно материалния закон и е подходил едностранчиво при преценка на събраните доказателства. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че процесното юридическо лице е осъществявало дейността „Разпространение на твърди горива“, чрез продажба по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 44 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, без да е вписано в регистъра на лицата, които разпространяват твърди гори обектите, в които се разпространяват твърди горива, което е в нарушение на чл. 8а, ал.6 във връзка с чл. 8б от ЗЧАВ. Посочва по отношение на понятията „Разпространение на твърди горива", респективно „Разпространител на твърди горива" /т. 44 и т. 45 от § 1 на ДР на ЗЧАВ/ и тяхното тълкуван трябва да бъде взето предвид, че разпоредбите на ЗЧАВ в тази му част, представляват въведени в българското законодателство европейски разпоредби. Европейският законодател има различно тълкуване, респективно прилагане на практика. По тези и подробно развити съображения моли да бъде отменено съдебното решение и се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Ответникът – „Тиа Груп“ ООД – гр. Пловдив, чрез адв. П. в изложен отговор по касационната жалба и допълнителна молба оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Цитира съдебна практика и моли решението на районния съд да се остави в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата и пред предходната инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава становище за правилност на решението на районен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

НП е издадено за това, че: на 21.11.2022г. при извършена проверка на обект находящ се в гр.Пловдив, ***, стопанисван от „ТИА ГРУП“ ООД, ЕИК *********, в присъствието на упълномощено лице, документирана с протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № ЮЦБ-ІІ-110/21.11.2022г., било констатирано, че дружеството и обектът не са вписани в Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива, както и че твърдо гориво за битово отопление – въглища, няма наличност. На проверяващите били представени фактура № ********** от 30.09.2022г. да доставка на 74,84 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, издадена от „ТЕРМ И КО“ ООД, придружена с Декларация за съответствие № 060-1-В от 11.08.2022г. и сертификат за качество № RU2201173-2/01.08.2022г. , фактура № ********** от 30.09.2022г. от „ТИА ГРУП“ ООД за доставка на 74,84 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, придружена с Декларация за съответствие № 060-1-В от 11.08.2022г. и сертификат за качество № RU2201173-2/01.08.2022г. Съставен бил АУАН за това, че дружеството е разпространявало чрез продажба твърдо гориво за битово отопление - въглища в проверения обект, без проверявания обект и дружеството да са вписани в регистъра по чл. 8б, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и по този начин е нарушило разпоредбата на чл. 8а, ал. 6 от с. з. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размера на 10 000 лева на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ.

Производството пред районния съд е започнало по редовна и допустима въззивна жалба на дружеството нарушител. Районният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел. Посочил е, че кредитира с правна преценка за достоверност писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като  неоспорени от страните в процеса. Съдът е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционния акт до степен на абсолютната му процесуалноправна незаконосъобразност. Приел е, че за да бъде осъществено нарушението по 8а, ал.6 от ЗЧАВ, следва  нарушителят от обективна страна да разпространява твърди горива, без да е вписан в регистъра по чл.8б от ЗЧАВ и/или дори да е вписан, ако същият разпространява твърдо гориво в обект, който не е вписан в горепосочения регистър. В този смисъл е приел, че субект на визираното нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ е производителят на твърди горива или неговият вносител, съгласно т.44 от допълнителните разпоредби. Посочено е, че твърдения, че наказаното дружество е производител на твърди горива, респективно вносител на такива, не се наведени, а и липсват доказателства в тази насока. Съдът е приел, че  от приобщената по делото фактура се установява, че дружеството е закупило въглища от друго дружество. Приел е, че непосочването на особеното качество, което следва да притежава нарушителя, съгласно горепосочените разпоредби, отново сочи на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.  Приел е, че не е налице и нормата на т.45 от Допълнителните разпоредби на закона, която гласи, че „Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление, но при това положение и съгласно т.44 същият не би могъл да осъществи изпълнителното деяние, изразяващо се в разпространение, доколкото същият не се установило да е производител на твърди горива или вносител на такива. Приел е в заключение, че жалбоподателят е нямал задължение да се регистрира съгласно изискването на чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ и респективно да е извършил нарушението визирано в обжалваното НП.

Така постановеният съдебен акт е неправилен.

Извършвайки дейност по разпространение на твърди горива – въглища, ответното дружество "Тиа Груп" ООД е субект на задължението за вписване в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Няма спор по делото, че дружеството и стопанисвания от него обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 7а не са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Доколкото по делото по безспорен начин се установява от представената фактура за продажба № ********** от 30.09.2022 г., издадена от „Тиа Груп“ ООД, че дружеството е извършвало разпространение, чрез продажба на твърдо гориво за битово отопление – въглища без то и неговият обект, да са регистрирани в регистъра на ДАМТН, то съдът намира, че същото е осъществен състава на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.

Не намират правна основа мотивите на районния съд за несъставомерност на деянието с позоваване на понятията за разпространение и разпространител на твърди горива, дадени в ЗЧАВ.

В оспорваното наказателно постановление изрично се приема, че като разпространител „Тиа Груп“ ООД разпространява чрез продажба твърдо гориво за битово отопление – въглища, а съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗЧАВ, разпространение на твърди горива е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително, и в § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ е посочено, че разпространител на твърди горива е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление.

Цитираните законови разпоредби водят на еднозначен извод, че доколкото движението на твърдите горива от разпространителя се включва в съдържанието на определението за разпространение, то и продажбата, като част от дейността на разпространителя на твърди горива, попада в обхвата на понятието разпространение.

За извършване на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ е достатъчен фактът на разпространение и не може да се приеме, че разпространение на твърди горива извършват само производителят и вносителят, защото разпространителят е включен по веригата на разпространение по смисъла на т. 44 от § 1 на ДР на ЗЧАВ, а включен във веригата по разпространение на твърди горива, разпространителят попада и в кръга на субектите, задължени да се впишат и да впишат търговските си обекти за разпространение на такива горива в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ.

Административното нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ е формално, на просто извършване - за съставомерността му не се изисква настъпването на определен резултат или каквито и да е вредни последици, свързани с опазване на чистотата на атмосферния въздух. Административното нарушение е осъществено чрез бездействие - неизвършването на действие по регистрация в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ от лице, което разпространява твърди горива. С оглед изложеното съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната спрямо "Тиа Груп" ООД за извършено нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.

В този смисъл са: Решение № 414 от 22.06.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 400/2023 г., Решение № 523 от 20.03.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 167/2023 г., Решение № 388 от 27.02.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3217/2022 г., Решение № 1293 от 7.12.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1051/2022 г., Решение № 270 от 17.11.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 240/2022 г.,  Решение № 960 от 6.10.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 509/2022 г., Решение № 541 от 28.07.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 316/2022 г., Решение № 1349 от 12.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1275/2022 г. и т.н.

Съдът намира, че процесното административно нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно трайно утвърдената практика, при липса на изрична законова дефиниция на понятието "маловажен случай" в ЗАНН, то на основание чл. 84 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери НК, според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от с. з., "маловажен случай" е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Дружеството е следвало да съобрази, че осъществява дейност, подлежаща на регламентиране и контрол, както и че нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух. Това, че законодателят е предвидил такъв голям размер на санкцията за процесното нарушение е явно в съответствие с увреждането на обществените отношения, регулиращи дейността по контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух, тъй като неизпълнените на въведените със ЗЧАВ задължения застрашава с голям интензитет живота и здравето на хората.

Съдът намира, че наложената на санкционираното дружество имуществена санкция е правилно определена в предвидения от законодателя минимален размер от 10 000 лв., съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ, която предвижда, че лице, което разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 100 000 до 50 000 лв. В процесния случай размерът на имуществената санкция, наложен в минимален размер, съответства на тежестта на извършеното от ответника по касацията нарушение.

По изложените съображения се налага изводът, че подадената жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода от спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед фактическата и правна сложност на делото и съобразно участието на пълномощника на ответника в съдебното производство, съдът определя размер на възнаграждението на 100 лева.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № № 1079 от 15.06.2023 г., постановено по АНД № 1497/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ГБО-0080/07.02.202023г. на зам. председателя на ДАМТН, с което на „Тиа Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив, на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 8а, ал.6 от ЗЧАВ.

ОСЪЖДА „Тиа Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище  и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, хотел СПС, ет.4, офис 419, представлявано от Т.А.Т. и И.Т.С., да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :    1.   

                                                                                             

 

                                                                      

 

                                                                                                2.