Решение по дело №333/2019 на Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

 

№  249

Гр.Троян  08.07.2019 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                              Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр.дело № 333  по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе – съобрази:

 

             Производството е по реда на чл.143, ал.2 във вр. чл.149 от СК.

 

Предмет на делото са  предявени от Н.Н.Д., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетната си дъщеря П.П.Ш., родена на *** г., ЕГН **********, чрез пълномощник ада. Д.Ч. ***, искове с посочено правно основание чл. 143, ал. ІІ от СК - издръжка за в бъдеще време и по чл. 149 от СК - издръжка за осем месеца минало време.

В исковата молба се излага, че родителите на малолетната П.са разделени от около една година, че майката изцяло е поела грижите по отглеждането на детето, а бащата не участва редовно в заплащане на необходимите средства за издръжка на дъщеря си.

Претендира се заплащане на месечна издръжка в размер на 300.00лева, която счита, че ще задоволи потребностите на малолетната П.за неотложните  нужди, както и издръжка за минало време в размер на 2400.00 лева, за периода 01.08.2018г. до 31.03.2019г.

На ответникът по делото е връчен препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, чрез назначения му особен представител адв.Е.Ц. ***, който в предвидения по реда на чл. 131 от ГПК  срок е представил писмен отговор, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание ищцата редовно призована се представлява от  упълномощен защитник, който по съществото на спора поддържа становище за основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от  назначения му особен представител адв.Е.Ц. ***, който по съществото на спора поддържа становище за частична основателност на исковите претенции. Аргументите си излага по съществото на спора.

За установяване на обстоятелствата по исковата молба са ангажирани писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Г.В.Я..

За Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян редовно призовани в съдебно заседание не се явява представител. Депозиран е социален доклад.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от  приложеното на л.4  ксерокопие на удостоверение за раждане от *** ***.Троян, ответникът П.В.Ш. е баща на малолетната  П.П.Ш..

От приложения и приет като доказателство по делото социален доклад от Д”СП” гр.Троян с вх.№3615 от 24.06.2019 г.  по описа на ТРС се установява, че родителите на П.са съжителствали  на семейни начала 3 години, като от 01.08.2018 г. са разделени и грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от майката. Излага се, че данните изложени в доклада са взети при събеседване с майката, че бащата не заплаща и не „помага” в издръжката на детето.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че родителите на П.са разделени, като грижите по отглеждането на детето са поети от майката. Свидетелката Г.Я. твърди, че: ”Когато излизаме навън и се събираме на кафе Н. ни споделя, че и е писнало, детето е болно, а той няма никаква отговорност и  не й праща пари, след тяхната раздяла. Съжаляваме я, че сама се грижи за това детенце, а той една стотинка не дава. Н. живее заедно със своята сестра, която е на 15 години и за която също се грижи. Тя ни е споделяла, че той не й праща нищо“. Свидетелката твърди, че знае от ищцата, че „ веднъж и е изпратил сумата от 290 лева, тази пролет“, както и че „..Н. е разговаряла с  П. по телефона, той знае за делото, но  и е казал, че няма да се яви.”.

Настоящия съдебен състав счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелката, като обективни,  които макар и да няма непосредствени възприятия /тъй като се установи, че  информацията й е предадена от ищцата/ намира, че в частта,  която  се отнася до факти и обстоятелства, свързани със заплащане на допълнителните средства предоставяни от ответника на дъщеря му, показанията й се потвърждават и от заявеното в исковата молба признание от  ищца.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

            В настоящото производство следва да се извърши преценка на нуждите на детето и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Съгласно чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.                                                                                                         

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на неговото раждане. Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, като съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

            От изложеното в представения по делото соц.доклад се установява, че липсват данни за размера на месечното възнаграждение на ответника, а ищцата получава месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната.  

Преценката за размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на детето към моментна на приключване на устните състезания по делото, икономическите условия на живот в страната  и протичащите инфлационни процеси и от друга материалните възможности на родителите. Следва да се прецени какви биха били нуждите на детето и материалните възможности на двамата му родители, ако живееха заедно. В този смисъл детето не следва да носи  тежестта на онези ограничения, които са пряка последица от избора на родителите му да живеят разделени. Безспорно е, че едно  дете на година и половина се намира в период на интензивно физическо, интелектуално и социално развитие, във връзка с което се нуждае от по-специална и разнообразна храна, нови дрехи и обувки за всеки сезон. Следва да се отчете и обстоятелството, че здравеопазването у нас съвсем не е “безплатно”. Факт е, че значителна част от прегледите и изследвания се заплащат, както и редица медицински интервенции, а не без значение са и цените на лекарствените продукти, дори и за най- често използваните температуро понижаващи, сиропи за кашлица, капки за хрема и други.  Едновременно с това следва да се отчете и ежегодно определяната до 2005 г. само от НСИ, а от 2006 г. и с ПМС “линия на бедност”, като инструмент, изчисляван въз основа на данни от изследванията на НСИ на бюджетите на домакинствата в България и  целящ да се гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности от храна, нехранителни стоки и услуги, така и измененията на минималната месечна работна заплата за страната, предназначена да обезпечи минимума от средства за съществуване на заетите по трудово правоотношение  и служеща като база за редица социални плащания, включително база за определяне законовия минимум на издръжката, дължима от родителя на ненавършилото пълнолетие дете. За 2018г., линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство.                                                          

Дължимата от бащата издръжка е предназначена да осигури онези условия на живот, които детето би имало, ако се отглеждаше от двамата си родители (по аргумент от чл. 59 ал. 5 СК).

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че за цялостната месечна издръжка на детето, понастоящем са необходими и възможни общ обем парични средства в размер на 300 лева, от които бащата  следва да поеме 200.00 лева, а майката разликата, тъй като тя полага и непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето (т.7 от ППВС № 5/1970г.).

            С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл.143, ал.ІІ от СК се явява основателен и доказан за сумата 200.00 – двеста лева и за толкова следва да се уважи, считано от 01.05.2019 година за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до предявения размер от 300.00 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 143, ал.ІІ от СК, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ върху така определения размер на издръжката възлиза  на 288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева.

             Досежно въведената претенция за присъждане на дължимата издръжка за осем месеца назад съдът прави следните изводи:

 Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на иска.

Съдът намира, че в случая е налице приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето една година преди предявяване на исковите претенции, тъй като в  производството  се установи, че бащата не е изплащал редовно /ежемесечно/ издръжка за дъщеря си.

От представеното по делото доказателство  - извлечение от банкова сметка /***.6/ се установява, че ответникът Ш. на 16.04.2019г. е превел по сметка на Н.Д. – майка на малолетното дете сумата от 290.00 лева, представляваща издръжка за месец април 2019 година.

По отношение на размера на издръжката, съдът счита, че следва да бъде определен в размер на 200.00 лева, поради следните съображения:

Установи се, че ответникът е извършил един превод, на обща стойност 290.00 лева, която сума безспорно не е заплащана ежемесечно, а и не е в състояние да покрие ежемесечните нужди на детето.

Съдът като съобрази, че минимално установения за 2019 г. размер на издръжката е 140.00 лева, а за 2018г. – 127.50 лева, счита, че дължимата за осем година минало време издръжка следва да се уважи в размер на 1600.00 лева / 8 месеца Х 200.00 лева/,  като за разликата, до пълния предявен размер от 2400.00 лева, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Предвид тези констатации, съдът счита, че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за минало време е основателен и доказан за сумата от 1600.00 лева

 При този изход на процеса, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ за иска по чл.149 от СК възлиза  на 64.00 /шестдесет и четири/ лева.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Троянски районен съд държавна такса в общ размер от 352.00 лева, дължимата по исковете с правно основание чл.143 СК и чл. 149 СК.

         Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за което представят договор за правна защита и списък по реда на чл.80 от ГПК.  В договора не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска с правно основание чл.1431 ал.2 от СК и  каква - за претенцията по чл.1491 ал.1 от СК. Тъй като и двете претенции са частично уважени, приложение намират правилата за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, като  ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 200.00 лева, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на ТРС сумата от 300.00 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител.          

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

            Водим от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА П.В.Ш. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплаща на Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,  като майка и законна представителка на малолетната  П.П.Ш., родена на *** г., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.2 от СК месечна издръжка в размер на 200.00 – двеста лева, считано от 01.05.2019г.  за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до претендирания размер от 300.00 /триста/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П.В.Ш. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.149 ал.1 от СК сумата от 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща дължимата издръжка за периода 01.08.2018г. до 31.03.2019г., като за разликата, до претендирания размер от 2400.00 /две хиляди двеста и осемдесет/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

На основание чл.242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА П.В.Ш. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на  Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 352.00 /триста петдесет и два/ лева  дължимата по исковете с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК,  сумата от 300.00 – триста лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител, а на Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за един адвокат, в размер на 200.00 - двеста лева разноски по делото, съобразно уважената част от исковите претенции.                                         

Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването  му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: