Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ФОРТИС ТРЕЙД“ О. Е. ************, чрез адв.И.Г. – ВАК против Решение № 1855/29.12.2023г. на Районен съд - Варна, постановено по НАХД №2823/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Н. П. № 23-0001589/31.03.2023 год. на Директора на Р. А. Варна, с което на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК ***********, за извършено нарушение на чл.10 пар.2 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр на осн.чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно възприета фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Второто твърдение мотивира с довода, че неправилно е определена санкционната норма. Изводите в касационната жалба са обусловени от следните доводи: Разпоредбата на чл.105 ал.1 ЗАвП следва да се прилага за нарушение на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, но не и за нарушения по Регламент №561/2006г. След като нито един от тях не регламентира отговорността на транспортното предприятие – как следва да извършва редовни проверки и какво съдържание включва това понятие, то – наказание по този ред не следва да се налага. Н. отделно основание твърди, че нарушената разпоредба не предвижда конкретен адресат, който е задължен за това действие. В конкретния случай неправилно бил определен отговорният субект, тъй като нормата на чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвП изрично предвижда за това деяние отговорност да понесе физическото лице – водач, но не и юридическото лице-превозвач. Неправилен също така бил извода на районния съд относно приложението на чл.78 ЗАвП, тъй като тази норма е препращаща и не урежда конкретно правило за поведение, а единствено транспонира европейското законодателство. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените от доверителя разноски.

Ответникът по касация - Директорът на РД „АА“- Варна , в подробен писмен отговор мотивира доводите си за неоснователност на подадената касационна жалба. Според него, нарушението предполага съставомерност чрез непровеждане на редовни проверки, което, като твърдение за състоял се отрицателен факт, не изисква доказване от ответника, а напротив. Дружеството-нарушител следва да докаже и представи доказателства за осъществен контрол. Според административнонаказващия орган, обстоятелството, че в Регламент 165/2014г. е предвидена административна отговорност само за водача, не изключва такава да се твърди и търси от превозвача. След като контролна карта - карта за дигитални тахографи се издава и на превозвача, притежанието й, според предписанието на чл.1 б.4 „й“ от Регламент 165/2014г. позволява достъп и на транспортното предприятие до данните на дигиталния тахограф, включително и до функциите му. Н. второ място – функционирането на дигиталния тахограф става посредством ГНСС- Глобалната навигационна спътникова система , от която информация се черпи на всеки три часа, като по този начин се осигурява непрекъснат достъп до нея. Поради това твърди, че превозвачът обективно и безвиновно не би могъл да бъде възпрепятстван да извърши цялостна проверка на работата на водача.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е неправилно и моли да бъде отменено ведно с оспореното пред ВРС, наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена от страна с констатиран правен интерес, в законоустановения срок, пред родово компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Решение № 1855/29.12.2023г. на Районен съд - Варна, постановено по НАХД №2823/2023г. по описа на същия съд, е потвърдено Н. П. № 23-0001589/31.03.2023 год. на Директора на Р. А. Варна, с което на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.10 пар.2 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр на осн.чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Варненският районен съд установил, че в хода на извършена комплексна проверка, съгласно чл. 10, пар. 3, изр. 1 от Регламен (ЕО) 561/2006., старши инспектор в РД „АА“- Варна констатирал, че на 07.07.2022 г. в обл. Варна, [населено място], [улица], на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 4548, не е извършвало редовни проверки за спазване на Глава II от Регламент (ЕО) 561/2006 г., видно от допуснатото нарушение от водача В. Н. С.. Н. същата дата В.С., при извършване на обществен международен превоз на товари с влекач [Марка] от кат. N3, с прикачено полуремарке и с монтиран дигитален тахограф марка ********, тип *****, № ***********, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г. за 24 часовия период на управление започващ в 05:02 ч. на 06.07.2022 г., не е ползвал намалена дневна почивка от най- малко 9 последователни часа, като най-дългото прекъсване било от 4 часа и 36 минути, а намалената дневна почивка - от 4 часа и 24 минути. Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ тире от Регламент (ЕО) 561/2006, за което съставил на дружеството АУАН № 330220/07.08.2023 год. Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което не направило възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения. Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 23-0001589/31.03.2023 год.., с което за извършено нарушение на чл.10 пар.2 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр на осн.чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр, наложил на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД имуществена санкция в размер на 200 лв.

ВРС събрал обясненията на актосъставителя, който потвърдил констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитирал показанията му, като ги възприел за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка според приложените по делото писмени доказателства.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, съответно нарушението било описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Приел е, че всички елементи от състава са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя било гарантирано. Н. изложените доводи формирал извод, че доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. По отношение твърдението за допуснато нарушение на приложими материални разпоредби, съдът изложил следните съображения: Според разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ЗАвтП при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, наричана по-нататък "AETR" и съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.). Като установил, че в конкретния случай е ангажирана отговорността на транспортното предприятие за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламента вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно който транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от него, първостепенният съд възприел извод, че в хода на проведеното въззивно производство по делото е категорично установено, че не са спазени изискванията от страна на дружеството – превозвач да бъдат осигурени такива организационни механизми, по силата на които да бъде осигурено и обезпечено изискването за времето на управление, прекъсванията и почивките. В резултат на това, е допуснато отклонение от тези изисквания, намерило конкретно проявление при действията на водача, вследствие на липсата на създадена организация от санкционираното дружество. Приел е, че по своята природа нарушението се изразява в бездействие въпреки съществуващото, съгласно цитираните Регламенти задължение за създаване на организация (в това число чрез извършване на системни проверки). По изложените съображения жалбата е оставена без уважение, а наказателното постановление е потвърдено като законосъобразно и правилно.

Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, на следните доводи:

Дружеството, в качеството на превозвач, е санкционирано за нарушение на разпоредбата чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, съгласно която транспортното предприятие организира както работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент, така и надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от същия регламент.

Съгласно чл.8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Съгласно разпоредбата на чл.19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, държавата членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които не е наложена санкция. Следователно, както транспортните предприятия, така и водачите, са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на съответните задължения – Решение на СЕС от 9 юни 2016г. по дело Юроспийд, С-287/14, т.32.

В изпълнение на задължението по чл.19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006г., по отношение отговорността на транспортните предприятия по чл.10, § 2 от Регламента, в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗАвП е предвидено, че превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв. В този ред, за да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя.

Създаването на организация на трудовия процес е необходимо присъщ елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т.н, а видно от материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани. В този контекст, неизследването на релевантните обстоятелства съставлява нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в акта и в наказателното постановление не е посочено, в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството като административно нарушение. Описано е нарушението, допуснато от водача, но не и от превозвача. Само бланкетно е посочено, че превозвачът не е извършвал редовна проверка за спазване на Глава II от Регламент 8 ЕО/ 561/2006г

Събраните в хода на административното производство данни дават информация само за това, за съответния период колко време МПС е било в период на управление или на почивка. Същите не свидетелстват за организацията на работа, създадена от превозвача, т.к. нарушението на правилата по глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките. Противно на твърденията в жалбата, приложените по преписката CMR и разпечатки за периода юли 2022г. не доказват, че превозвачът е възлагал превозите на водача по такъв начин, че да е в обективна невъзможност да спазва регламентираните почивки. Международната товарителница /CMR/ удостоверява единствено сключването на договор за товарен превоз между товародателя и превозвача, и няма отношение към срока за извършване на превоза.

При това положение и при липсата на други доказателства, които да удостоверяват конкретно уговорено между превозвача и водача време за извършване на превоза, не може да се приеме, че превозите са възлагани за изпълнение в нарушение на правилата за почивки на водачите. Нито един от описаните в АУАН и НП факти не сочат на извод, че превозвачът така е организирал работата на водача, че последният да не е в състояние да спазва глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006 – конкретно чл.8, § 2 от същия.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното решение на Районен съд – Варна следва да се отмени, респективно да се отмени процесното наказателно постановление.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 800,00лв. Тази претенция е своевременно предявена и доказана предвид представените за две инстанции договори за правна защита и съдействие, от които се установява внесеното договорено възнаграждение за представителство пред съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. Второ от АПК, вр. чл. 221, ал.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, I тричленен състав:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1855/29.12.2023г. на Районен съд - Варна, постановено по НАХД №2823/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно Постановление № 23-0001589/31.03.2023 год. на Директора на Р. А. Варна, с което на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК ************, за извършено нарушение на чл.10 пар.2 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр на осн.чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-0001589/31.03.2023 год. на Директора на Р. А. Варна, с което на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК **********, за извършено нарушение на чл.10 пар.2 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр на осн.чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – [населено място] да заплати на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *************, сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща разноски по договор за правна защита и съдействие.

Решението е окончателно!