Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми
състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2048 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5, вр. чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на П.А.Р.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.В., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ****/12.08.2022г. на н-к група към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на
основание чл.22 ЗАНН, спрямо Р. е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че мярката е
неправилна и несправедлива. Оспорва резултата от извършения полеви тест и
твърди, че не е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП. Твърди, че
вероятно тестът е реагирал на приемани от него лекарства, като за да докаже, че
не е използвал наркотични вещества е дал кръв за изследване, но не знае какви
са резултатите от него. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. В.В., който поддържа жалбата. Моли при произнасянето си съдът да съобрази,
че към момента няма изготвени резултати от лабораторното изследване на кръвта,
както и че въпреки образуваното досъдебно производство, на доверителя му не е
повдигано обвинение. Иска отмяна на наложената ПАМ.
Ответната
страна – н-к група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез гл.юрк. Б. Й.,
оспорва жалбата. Сочи, че същата е издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗДвП и АПК.
Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват данни,
че жалбоподателят е употребявал наркотични вещества, поради което издадената
заповед е законосъобразна. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На
11.08.2022г., около 15,00 часа в гр.В , по бул.****посока кв.В., до номер ***,
жалбоподателят П.А.Р. управлявал лек автомобил БМВ 530 с рег.№ ВТ **** КР,
собственост на М. И. В.. Р. бил спрян за проверка от Т. И. Т.–
мл.автоконтрольор при ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция. На водача била извършена
проверка за употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел
7510, с фабр. № 0093, който отчел 0 ‰. Р. бил отведен в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Варна за извършване на последваща проверка за употреба на наркотични
вещества. Проверката започнала в 15,59 часа и била документирана с Протокол
рег.№ 819р-22058/11.08.2022г. В 16:16:31 часа на Р. било извършено изследване с
техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053, одобрено със Заповед №
8121з-329/22.03.2022г. – проба ***, който отчел положителен резултат за
амфетамин и метамфетамин.
Предвид
положителния резултат, мл.автоконтрольор Т.съставил срещу П.Р. АУАН серия GA № ****/11.08.2022г.
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № ***и
контролен талон
№ ***. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № ***/11.08.2022г. и Р.
бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.
С
протокол от 11.08.2022г. материалите от проверката били предадени на разследващ
полицай при ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. С Резолюция
№ 22-0819-М000362/12.08.2022г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р Пътна полиция, предвид
образувано срещу Р. досъдебно производство № ***/2022г. по описа на с-р ПП при
ОДМВР-Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.54, ал.1,
т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия
GA № ****/11.08.2022г.
Във
връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед
№ ****/12.08.2022г. началникът на група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на
ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо Р. принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена
на Р. на 28.08.2022г.
С Разпореждане
№ 11229/05.09.2022г. и Определение № 2659/14.09.2022г., съдът е указал,
съответно задължил ответната страна, да попълни преписката с резултатите от
изследването на П.А.Р., извършено въз основа на издадения Талон
№ ***от 11.08.2022г. Според постъпилия отговор С.д. № 13727/15.09.2022г., в
сектор „ПП“ - Варна не е постъпвал резултат от лабораторно изследване на П.Р..
С
Определение № 2678/16.09.2022г. съдът е изискал от „ВМА МБАЛ - Варна“, Лаборатория
по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на
П.А.Р. въз основа на талон № ***/11.08.2022г. В тази връзка е постъпил отговор със
С.д. № 14740/04.10.2022г. според който въз основа на талон за изследване № ***/11.09.2022г.
в Лабораторията към ВМА МБАЛ - Варна са постъпили биологични проби за
изследване (лаб.№ ***/2022г.) от лицето П. А.Р., като по случая е образувано ДП
№ ***/2022г. по описа на СПП при МВР-Варна и е назначена съдебно-химическа
експертиза за определяне наличието на наркотични вещества или техни аналози в
предоставените биологични проби. При постъпване в лабораторията е извършен
предварителен имунохимичен скрининг на кръвната проба, при който са отчетени
индикации за употреба на наркотични вещества (амфетамин и метамфетамин), като
този резултат има ориентировъчен характер без доказателствена стойност. Поради
значителното претоварване на лабораторията към момента биологичните проби без
писмено определен приоритет биват хроматографски изследвани с приблизително 1
година закъснение.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и
против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр.чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната
заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за
мотивиране и форма.
Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на
Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които (т.1.3) са и началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна – за цялата територия,
обслужвана от ОДМВР-Варна. При така извършеното надлежно оправомощаване,
обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59,
ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за
упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи
преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ****/12.08.2022г., обаче е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
Според
дефиницията по чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон – чл.23 от ЗАНН.
В
случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата
на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 от ЗДвП, която за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване
от кръвна проба, установените стойности са определящи.
Приложената
с обжалваната заповед ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е обоснована с факта, че П.Р.
е управлявал л.а. БМВ 530 Д с рег.№ ВТ **** КР, след употреба на наркотични
вещества – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено техническо
средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053 – проба ***, което отчело положителна
проба за амфетамин и метамфетамин. При тази фактическа и правна обосновка на
наложената ПАМ, съответствието ѝ с материалния закон изисква безспорното доказване
на описаното нарушение, а именно, че Р. е управлявал лек автомобил, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Редът,
по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е
регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1/
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на
техническото средство или теста;
3/ физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Според чл.5,
ал.1 от Наредба № 1, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
Резултатът от проверката с тест се попълва в протокол, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2 – чл.5, ал.2.
Преценката
по чл.5, ал.1 от Наредбата за наличие на основания за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози (външни признаци, поведение и
реакции), е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи на съдебен контрол.
Във всички случаи обаче за да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП,
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да
е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай не е такъв.
Резултатът
от теста, извършен техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053 – проба ***,
в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача. В изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от
Наредба 1/19.07.2017г. Р. е съпроводен до ВМА МБАЛ - Варна и е дал кръвна проба
за извършване на химико-токсикологично изследване – факт, който не се оспорва
от ответната страна и се установява безспорно от отговора на ВМА МБАЛ - Варна
С.д. № 14740/04.10.2022г. Резултат от изследването е липсвал към датата на
налагане на ПАМ (както и към момента), като видно от отговора на ВМА МБАЛ - Варна,
поради претоварване на лабораторията с голям брой проби, постъпващи от
подразделенията на МВР и Прокуратурата, както от гр.Варна, така и от
Североизточна България, биологичните проби се изследват приблизително с една
година закъснение.
Доколкото
при наличие на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
законът, в разпоредбите на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба
№ 1/19.07.2017г., предвижда именно резултатът от това изследване да е определящ
по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди изготвянето
на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба №
1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за
налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява недоказано.
В
тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправните
предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са
установени с предвиденото от закона доказателствено средство –
химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради
което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на правомощието
на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява необосновано.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171,
т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл.6,
ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността
задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от
една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се
надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на
ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на
лицето. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и
недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по
чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане
на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на
доказано противоправно поведение на П.Р..
По
гореизложените съображения, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ****/12.08.2022г. на н-к група към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“ се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и
следва да се отмени.
Независимо
от изхода на спора разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, т.к. не
са поискани.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ ****/12.08.2022г. на н-к група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с
която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на основание чл.22 ЗАНН,
спрямо П.А.Р., ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
Административен съдия: