РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Бургас, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120100636 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от А. М.
М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез адв. Д. С. - БАК,
срещу Ж. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, кв. ****, с която се
претендира от съда да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 4500 евро, представляваща заем,
даден от ищеца на ответницата, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на *** г. е предал в заем на ответницата сумата от
4500 евро, наредена изцяло по нейна банкова сметка с посочено основание -
„по договор“, като страните са се уговорили заетата сума да бъде върната в
срок от една година, считано от датата на постъпване на сумата по банкова
сметка на ответницата, т.е. до 05.10.2022 г. Посочва се, че писмен договор за
заем страните не са подписвали помежду си, по изложени в исковата молба
причини.
Твърди се, че въпреки многократните разговори между страните
относно връщане на заетата сума, такова не е последвало до 23.10.2022 г.
Сочи се, че на 24.10.2022 г. чрез Български пощи, е изпратена
„Телепоща“ до ответницата, с която същата е била поканена в тридневен срок
от получаването й да изпълни задължението си към ищеца, като на 02.11.2022
1
г. от Български пощи е върната изпратената „Телепоща“ до ответника като
непотърсена. Сочи се, че ответницата е спряла да си вдига телефона.
Твърди се, че ищецът е инициирал заповедно производство за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата, като такава
била издадена по ч.гр.д. № 7331/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Тъй като длъжникът не е намерен на адреса за връчване на заповедта за
изпълнение, съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на
вземането по издадената заповед, който е предмет на настоящото
производство. Ангажирани са писмени доказателства. Поискано е прилагане
на ч.гр.д. № 7331/2022 г. по описа на БРС и допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставени в исковата молба въпроси, в
случай на оспорване на предаването в заем на процесната сума. Претендират
се разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. М. З., е депозирала
писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Оспорват се като неотговарящи на истината всички въведени
в исковата молба твърдения. Сочи се, че страните са живели на съпружески
начала около 10 г., като по време на съвместното си съжителство – на *** г. -
са закупили недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „***“ и
представляващ поземлен имот с планоснимачен № ****.223 по плана на
новообразуваните имоти на с.о. „****“, ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж върху 35.00 кв.м, изба от
35.00 кв.м и тавански етаж от 25.00 кв.м. Сочи се, че след раздялата между
страните ответницата се съгласила да продаде собствените си ½ ид.ч от
поземления имот и построената в него сграда за сумата от 13 000 евро,
платима на три части /1000 евро – задатък при подписване на договора,
служещ за разписка за получаване на сумата, 9000 евро - в деня на
изповядване на сделката и 3000 евро - разсрочено в рамките на една година,
на месечни вноски/, за което страните са подписали предварителен договор на
10.09.2021 г. и която сума била по-ниска от определената от вещото лице по
изготвената от него оценка.
На *** г. била изповядана сделката, като по твърдения на ответницата,
ищецът настоявал в нотариалния акт да се впише сумата от 8500 евро -
продажна цена. Сочи се, че ответницата се съгласила при условие, че цената
й бъде заплатена незабавно. Посочва, че действително на *** г. е получила
сумата от 4500 евро по банковата си сметка, но тази сума представлявала
остатък до пълния размер на договорената между страните продажна цена, а
не отпуснат и предаден паричен заем.
Представени са писмени доказателства към отговора на исковата молба.
Не се възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Претендират се
разноски.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 79 ЗЗД, вр. с. чл. 86 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.
2
422 от ГПК, като същият е допустим.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв.
С., с представено по делото пълномощно. Ищцовата страна поддържа
становището, изразено в исковата молба и приложените към нея
доказателствата и направените доказателствени искания. Оспорва изцяло
изложеното в отговора на исковата молба. Моли за уважаване на предявения
иск.
Ответницата редовно призована не се явява. Представлява от адв. З., с
представено по делото пълномощно. Оспорва предявената искова претенция и
поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2022 г., А. М. М. е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу Ж. Н. К. за
заплащане на сумата от 4500 евро, представляваща незаплатена сума по устно сключен
договор за заем от *** г. между заявителя в качеството му на заемодател, законната лихва от
05.11.2022 г. до изплащане на вземането и разноски. На 25.11.2022 г. Районен съд – Бургас е
издал Заповед № 3625 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
7331/2022 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът Ж. Н. К. да заплати на
кредитора А. М. М. следните суми: сумата от 4500 евро, представляваща главница по устен
договор за заем между страните от *** г., както и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и деловодни разноски: сумата от 200 лв. – разноски по договор за
правна защита от 21.10.2022 г. и сумата от 176,02 лв. – държавна такса по заповедното
производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане №
14474/07.12.2022 г., е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по
чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като
довнесе дължимата държавна такса.
Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния
срок, считано от 23.01.2023 г., по който е образувано производството по
настоящото дело.
По настоящото производство е приложено ч.гр.д. № 7331/2022 г. по
описа на БРС.
Като доказателства по делото е приета Справка за извършени операции
по разплащателната сметка на ищеца за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2021 г., от която е видно следното: на *** г. е преведена в полза на
ответницата сумата от 8500 евро с основание „покупка на имот с.о. ****, ул.
16 – ½ идеална част“, на *** г. е преведена в полза на ответницата сумата от
4500 евро с основание „по договор“, на *** г. ответницата е превела в полза
на ищеца сумата от 1000 евро на основание „по договор“. Представена е
3
операционна бележка с пореден номер 15 от *** г., час: 11:11:50 от „***“ АД,
от която също е видно, че ищецът е превел на ответницата сумата в размер на
4500 евро, с основание „по договор“. Представена е и операционна бележка с
пореден номер 26 от *** г., час: 12:19:41 от „***“ АД, от която е видно, че
ответницата от своя страна е превела на ищеца сумата в размер на 1000 евро,
с основание „по договор“.
Представена е и „Телепоща“ с изх. № 20 от 24.10.2022 г., чрез която
ответницата е поканена в тридневен срок от получаването й да изпълни
задължението си към ищеца, като на 02.11.2022 г. е върната от Български
пощи като непотърсена.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот акт № *, том *, рег. № **, дело №*** от *** г. на нотариус
***, рег. №** от НК, страните са съсобственици при равни идеални части - на
недвижим имот, находящ се в Община Бургас, квартал ***, ЕКАТТЕ: **:
Поземлен имот с площ от 1999 кв.м, с планоснимачен № ****.223, по плана
на новообразуваните имоти на с.о. „****“, ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж върху 35 кв.м, изба
от 35 кв.м и тавански етаж от 25 кв.м, при граници на поземления имот:
североизток – улица „Ш..“ № ****.9516, югоизток – друга селищна територия
с № ****.224, югозапад – друга селищна територия с № ****.229, северозапад
– друга селищна територия с № ****.934. Представено е Експертно
становище за определяне на справедлива пазарна стойност на гореописания
недвижим имот от август 2021 г., в което се посочва справедлива пазарна
цена за имота в размер на 28 156 евро (55 068 лв.).
По делото е представен и предварителен договор от 10.09.2021 г. за
покупко-продажба на ½ ид.ч. от описания недвижим имот. В него страните са
уговорили продажна цена в размер на 13 000 евро, платима съгласно 2.1. от
договора - на три части /1000 евро – в брой, представляващи задатък (капаро),
при подписване на договора, който служи за разписка за получаване на
сумата, 9000 евро - в деня на изповядване на сделката и 3000 евро -
разсрочено в рамките на една година, на месечни вноски/. В договора
съществува несъответствие между посочените като страни в първата страница
на договора (като продавач е посочен ищеца, а като купувач – ответника) и
положените подписи в края на договора (на мястото на продавач е подписана
ответницата, а на мястото на купувач – ищеца). Приложен е и нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от ***
г. на нотариус ***, рег. №** от НК, от който е видно, че ответницата продава
в полза на ищеца своята ½ ид.ч. от имота за продажна цена в размер на 8500
евро, получена изцяло по банков път.
Представени са и рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
Допълнително споразумение за откриване и обслужване на стандартна
разплащателна сметка и двата от 04.10.2021 г., сключени между „***“ АД и
ответницата, видно от които последната открива своя разплащателна сметка в
4
евро.
Приетите извлечения от водена кореспонденция по „Вайбър“ и
„Месинджър“ съдът счита, че са неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е дал заемните средства, както и че процесната
сума е предадена именно въз основа на договор за заем.
В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството, че по
банковата сметка на ответницата е постъпила сумата от 4500 евро, като това
обстоятелство е прието за безспорно между тях с доклада на съда, приет без
възражения по него, видно от протокола от проведеното, на 25.04.2023 г.,
първо съдебно заседание по делото.
Освен обстоятелството, че сумата е получена от ответницата, по делото
не се установи наличието на нито една от останалите необходими за
уважаване на иска предпоставки.
В хода на процеса ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че в качеството си на заемодател, е превел по банковата сметка на
ответницата, процесната сума в размер на 4500 евро, като основание договор
за заем, а за да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че е превел средствата именно по
договор за заем.
В разглеждания случай, от доказателствата по делото се установи
единствено, че основанието за превеждането на сумата е „по договор“, без
обаче по несъмнен начин да се установи, че това е именно договор за заем,
сключен между страните. Ищецът не е ангажирал нито едно доказателство, в
подкрепа на твърдението си, че е превел сумата по договор за заем.
Нещо повече, от ответната страна са въведени твърдения, подкрепени с
доказателства, от които може да се направи извод, че сумата е дадена от
ищеца на съвсем различно основание от договор за заем.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на сумата от 4500 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, представляваща сума предадена по
договор за заем сключен на *** г., от ищеца като заемодател в полза на
ответницата като заемател, е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на мораторна лихва, начислена за периода от 14.11.2022 г. - датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
5
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При този изход на спора и
направените от двете страни искания за присъждане на разноски, на ищеца такива не се
следват, предвид неоснователността на предявения иск. Ответникът има право на
присъждане на съдебно- деловодни разноски, направил е своевременно искане за
присъждането им, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не му се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****,
срещу Ж. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, кв. ****, иск за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4500 евро, по устен договор за заем
между страните, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
14.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6