РЕШЕНИЕ
№ 1936
гр. Пловдив, 31.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330110481 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ********* против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен установителен
иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2018г. в гр. Б. имало прекъсване на
електрозахранването и след възстановяване - било подадено по – високо напрежение
/срив в ел.мрежата/, в разрез със стандарта БДС EN 50160:2010, в резултат на което
лицето А. Ж. П. претърпял увреждане на застраховано при ищеца имущество –
повреда в телевизор марка „Шарп“, персонален компютър с изгоряла видео карта
марка „АМД Радеон РХ 560 2 ГБ“ и суббуфер /активна колона Самсон 120А/.
За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Протокол от 04.06.2018г.
от сервизен техник. Увреденият собственик П имал валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Щети на
имущество“, обективирана в полица № ., със срок на валидност 18.01.2018 г. –
17.01.2019 г. Вследствие на настъпилото събитие била образувана преписка по щета №
.., а на собственика изплатено обезщетение в размер на 350 лева.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – длъжен да поддържа мрежата
в изправност и да подава ел.енергия с установено напрежение. С плащане на
обезщетението, за ищеца възникнало регресно вземане в размер на сумата.
За нея се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
1
ГПК № 2874/11.06.2020 г. по ч.гр.д. № 6520/2020 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което се породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването му, ведно
със законната лихва, претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска, в т.ч. -
на 30.05.2018 г. електроснабдяването до обекта, собственост на П, да е прекъсвано.
Липсвали предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството. На твърдяната
дата ел.снабдяването не било прекъсвано, нито било подавано напрежение, по – високо
от заложеното по БДС; нямало повреди или смущения в съоръженията от ел.
разпределителната мрежа.
В дневника на СДЗ за оперативни и аварийни изключвания, както и в системата
на OMS, на процесната дата не били отразени събития като изключвания, повреди или
смущения в мрежата, които да доведат до прекъсване на ел. енергията в обекта.
Твърди се, че, ако дружеството е пренасяло некачествена енергия или
непрекъснатостта на снабдяването не е била в норма, увредено щяло да бъде не само
имуществото на конкретното лице, а на всички други потребители. Оспорва, че
вредите са в причинна връзка с неизпълнение на задълженията да снабдява с ел.
енергия. Дори да имало некачествено снабдяване или непрекъснатостта на същото да
не било в норма, то настъпило след границата на собственост, до която носел
отговорност да доставя ел. енергия на клиента.
Ако било налице твърдяното увреждане, то настъпило поради неподдържане на
вещите в изправно техническо състояние от потребителя, претоварване или
експлоатиране в нарушение с правилата за употреба. Те не били пригодени да
функционират при категорията на осигуреност на ел. захранването, каквато заявил
клиентът /трета/ и при допустими граници на напрежението, заложени по БДС.
Осигуряването на защита от пренапрежение било задължение на потребителя.
Оспорва протокола за извършен оглед, както и факта на плащане на твърдяното
обезщетение. Искът се оспорва и по размер. Моли за отхвърлянето му. Претендира
разноски.
С Определение № 9286 от 14.12.2020 г. ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********* е
конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника.
В срок е депозирано становище, с което счита предявения иск за неоснователен.
Поддържа изцяло становището на ответника. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
2
месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника и
лицето А. Ж. П. съществува облигационно правоотношение по договор при ОУ за
пренос и доставка на ел. енергия за обект на потребителя, находящ се в ...., кл. №...;
между П. и ищцовото дружество към 30.05.2018г. е била налице валидна и действаща,
покриваща твърдения риск, имуществена застраховка за „Пожар и природни бедствия”
и „Щети на имущество“, обективирана в полица № .., със срок на валидност 18.01.2018
г. – 17.01.2019 г. за обекта, находящ се в ..... /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
1311/10.03.2021 г. – л.76-77/.
Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
Спорът между страните се концентрира около въпросите – налице ли е
твърдяното от ищеца договорно неизпълнение на поетите от ответника задължения за
доставка на непрекъсната и качествена ел. енергия до абоната и в случай, че такова се
установи – налице ли е причинна връзка с настъпилите вреди.
Ответникът притежава Лицензия за дейността „разпределение на електрическа
енергия”, като обектът на застрахования потребител попада в териториалния обхват на
тази лицензия.
Съобразно чл. 89 ЗЕ: „За територията, обхваната от разпределителната мрежа,
разпределителното предприятие осигурява: 1. разпределение на електрическата
енергия, постъпваща в разпределителната мрежа; 2. непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; 3. управление
на разпределителната мрежа; 4. поддържане на разпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; 5.
разширяване, реконструкция и модернизация на разпределителната мрежа и
спомагателните мрежи; 6. други услуги, като продава електрическата енергия, при
публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/”. Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, действащи към
момента на настъпилите вреди в обекта на ищеца, с потребителите на крайния
снабдител са одобрени с Решение № ОУ 014/10.05.2008 година на ДКЕВР.
Съгласно чл. 11, т.2 ОУ - ответното дружество следва да „служи на интересите на
обществото и на отделния клиент, като обезпечава сигурността, непрекъснатостта и
качеството на ел.енергия, ефективното й използване, опазване на околната среда и
съхраняване здравето, живота и собствеността на гражданите”. Това задължение на
енергийното предприятие е залегнало и в чл. 69 ЗЕ, като според чл. 47, т.3 и т.4 ОУ,
ответникът носи имуществена отговорност за щети, нанесени на клиента при:
нарушаване непрекъснатостта на захранването, както и при пренос на електрическа
енергия до мястото на присъединяване на обекта на клиента, с качество и показатели,
3
несъответстващи на действащата нормативна уредба.
Съобразно чл. 51, ал.1, т.1 ОУ, ЕР ЮГ не носи отговорност до 48 ч., при
възникване или за предотвратяване на аварии, с изключение на случаите, при които те
са настъпили по вина на дружеството.
В процесния случай, на 30.05.2018 г. не е имало прекъсване и възстановяване на
ел. захранването на абонати, присъединени към КТП „Стамболов“, от който се
захранва жилището на П. на ул. “Т. К. № . в гр. Б.. На тази дата няма отразени
планирани и осъществени такива изключвания, според сведението за аварийни и
планови изключвания, касаещо КЕЦ, към който по принадлежност е обектът /вж.
справки – л.102-104/. В този смисъл са както данните от писмените доказателства,
които не са оспорени, така и изводите на ВЛ по приетата СТЕ и св. показания.
Според св. П. /застрахован/ на процесната дата не е имало прекъсване на тока, а
обектът му е бил електроснабден. Твърди, че никога не е заявявал, че е имало
спиране/прекъсване на захранването или по – високо напрежение. Поддържа да е течал
ток по кабела на кабелната телевизия, като замереното от негов приятел – специалист
напрежение било 230 V. Твърди да са изгорели процесните уреди, негова собственост,
за което уведомил застрахователя.
Събрани са и гласни док. средства, чрез разпит на св. Я.В. /служител при
ответника/, според когото - на ул. “Т.К-“ не е имало смушения на ел. захранването,
нито прекъсване на снабдяването с ел. енергия, нямало оплаквания от клиенти за
прекъснато снабдяване или високо напрежение в района – ако имало такъв проблем,
щели да получат сигнал. Във връзка с процесния случай, извършил няколко справки и
проверка, като установил, че съоръженията на адреса били в добро състояние и нямало
нередности. Била извършена и справка на електромера на абоната П., от която било
видно, че на този адрес нямало прекъсване на захранването.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, вкл. след съобразяване
разпоредбата на чл. 172 ГПК относно тези на св. В., като намира същите за ясни,
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите събрани доказателства. Няма данни, които да им противостоят, нито
причина да не бъдат ценени като достоверни.
Прието е и не е оспорено и заключение на СТЕ, което се кредитира изцяло като
ясно и компетентно изготвено. След подробен анализ и извършени проверки /вкл. на
място в имота/, вещото лице сочи, че – повредените електронни елементи на
процесните уреди работели взаимно свързани с конектори от типа HDMI. Холът на
жилището се електрозахранвал през дефектнотокова защита и авт. предпазител,
намиращ се на долния ред предпазители. След извършения оглед на инсталацията,
както и на слаботоковата такава в хола, експертът е застъпил извод, че най- вероятната
причина за настъпилите на 30.05.2018 г. увреждания е, че вътре в един от процеснитте
уреди, вследствие на влошена изолация, се получило „офазяване“ /късо съединение/
между фазовото захранващо напрежение на уреда и ширмовката на кабела, по който се
доставял сигнал от електронно – съобщителната мрежа. Поради взаимна свързаност на
уредите, по отношение на слаботоковата им част, повредата настъпила и в
електрониката на другите 2 уреда.
Категорично изключва описаната причина за повредите на уредите в
4
представения от ищеца протокол от 04.06.2018 г. /л.24/, тъй като доставката на
услугата TV и интернет до обекта ставала по оптичен /пасивен/ кабел, който бил без
работно напрежение и нямал нулев проводник, за който да се изисква изравняване на
потенциала му с този на електрозахранващата мрежа. Според експерта, случилите се
повреди на уреди не били по причина подадено по – високо напрежение
/пренапрежение/ в електрическата мрежа, а от проявил се дефект в изолацията на един
от тези уреди.
Посочил е, че на тази дата не е имало прекъсване и възстановяване на
ел.захранването на абоната, нито планирано или аварийно изключване. Във връзка с
качеството на електроснабдяването по БДС 50160:2010 г., сочи, че същото се следи по
8 показателя – честота, отклонение, бързи изменения, несиметрия, несинусоидалност,
краткотрайно спадане, краткотрайни и продължителни прекъсвания. На процесната
дата нямало сигнали от граждани за некачествено електроснабдяване, при което
непряко можело да се съди, че показателите от 1 до 6 били спазени. Тъй като на
30.05.2018 г. нямало прекъсване на електроснабдяването, по показатели 7 и 8 – за
краткотрайни и продължителни прекъсвания, категорично нямало нарушения на
качеството на електроснабдяване и те отговаряли на БДС. Предоставените услуги до
обекта - трета категория по сигурност на ел. захранване, отговаряли на така
договорената категория. От извършения оглед на съоръженията, чрез които обектът на
абоната бил присъединен към електроразпределителната мрежа, се установило, че те се
поддържат в добро техническо състояние и са експлоатирани в съответствие с
техническите правила и норми. Огледът на вътрешната ел. инсталация в апартамента
показал, че същата е в добро техническо състояние.
Застъпва се краен извод, че причината за настъпилите увреди е – влошена
изолация в един от процесните уреди, при което се получило късо съединение, като се
посочва, че същото има случаен характер и не може да бъде предвидено.
При така събраните доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, при
отчетена взаимовръзка, съдът приема, че искът е неоснователен. По делото не се
установява да е налице каквото и да е противоправно поведение от страна на
ответника, нито да е налице неизпълнение на поетите договорни задължения. Няма
нито едно доказателство за твърдението, че е била подадена ел. енергия, която да не е
отговаряла на показателите за качество, нито се установява да е имало прекъсвания
/краткотрайни или продължителни/ на електрозахранването на обекта или подадено по
– високо напрежение. Тоест няма данни ответникът да е допуснал неизпълнение на
договорните си и законововменени с чл. 89 ЗЕ задължения за непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия.
Причината за настъпване на вредите не е свързана с подадената ел. енергия и
нейното качество, а със събитие от случаен характер - късо съединение, вследствие на
влошена изолация в един от процесните уреди. То няма общо с дейността на отв.
дружество, нито с предоставените на абоната – застрахован услуги. Не е имало
неправомерно прекъсване на преноса на ел. енергия, нито нарушаване на
непрекъснатостта на захранването на клиента. Освен, че не се доказва да е налице
твърдяното договорно неизпълнение, липсва установеност и на причинна връзка с
установените вреди. Те не са свързани със самото подаване на ел. енергия, а с
настъпилото късо съединение, което обаче има случаен характер, не е възможно да
бъде предвидено и е свързано с техническото състояние на един от уредите, като по
5
никакъв начин не може да се вмени във вина на отв. дружество и осъществяваната от
него дейност. Дружеството е изпълнило задължението си да осигури и обезпечи
сигурността, и непрекъснатостта на подаваната ел.енергия до обекта на клиента. ЕР е
освободено от отговорност, съгл. изключенията на чл. 51, ал.1, т. 1 и ал4, т.2 ОУ, тъй
като настъпилите вреди нямат общо с подадената ел.енергия, нито с нейното качество,
а прекъсвания на захранването не е имало.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдът приема,
че предявеният иск е недоказан и неоснователен.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В
случая доказване на посочените по – горе основни елементи от ФС на претенцията не
бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало. Поради това, искът
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80
ГПК и док. за плащане на: 200 лева – депозит СТЕ и 20 лева – за свидетел. Претендира
се и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 200
лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, проявените
процесуални усилия, ангажиране на доказателства, явяване в о.с.з. и пр.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
********* против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* иск за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от
350 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за вреди на имущество на А. Ж. П., от събитие на 30.05.2018 г. в гр. Б, по
договор за застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Други вреди на имущество“,
обективирана в полица № .., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда – 10.06.2020 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2874/11.06.2020 г. по ч.гр.д. №
6520/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от общо 420 лева
/четиристотин и двадесет лева/ - разноски по делото.
6
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението е постановено при участието на ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ответника „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК
*********.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7