Определение по адм. дело №27/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е образувано по искова молба от И. Г. П., [ЕГН], ОЗ Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ срещу Административен съд – Ямбол за присъждане на сумата от 13 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отказ за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 284/2024 г. и адм. дело № 338/2024 г. и двете по описа на Административен съд - Ямбол. Според твърденията на ищеца в резултат на тези откази са му били причинени неимуществени вреди от правораздавателна дейност за периода 27.07.2024г. – 17.11.2024г., които се изразяват в психологическо неудобство, гняв, раздразнение, безпокойство, във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати от съдиите по № 284/2024 г. и адм. дело № 338/2024 г. и двете по описа на Административен съд - Ямбол, а именно недопускане да се назначи правна помощ –адвокат. Представя писмена защита.

Ответникът - Административен съд – Ямбол, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че така предявената искова претенция е неоснователна и недоказана по размер и следва да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна се установява, че с Определение № 1185 от 16.10.2024 г. по адм. дело № 284/2024г. по описа на Административен съд Ямбол е оставено без уважение искането на И. Г. П. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 284/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол. Определението е обжалвано и е оставено в сила с Определение № 13249 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 11087/2024 г. по описа на ВАС.

С Определение № 1186 от 16.10.2024 г. по адм. дело № 284/2024г. по описа на Административен съд Ямбол е разделено на основание чл.206, ал.1 АПК адм.дело № 284/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол на две самостоятелни производства, като е определено исковата молба от И. П., с искане да се отмени като незаконосъобразна и неоснователна частта от решение №406/23.03.2022 г. по к.а.д. № 226/2022 г. по описа на Адм. съд-Бургас, с която е осъден И. П. да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Стара Загора, да се окомплектова и се докладва на П. на ЯАС за образуване и определяне на тричленен съдебен състав.

На основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по адм. дело № 284/2024 г. на ЯАС е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по исковата молба от И. Г. П. с искане да се отмени като незаконосъобразна и неоснователна частта от решение №406/23.03.2022 г. по к.а.д. № 226/2022 г. по описа на Адм. съд-Бургас, с която е осъден И. Г. П. да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Стара Загора.

С Определение № 1308 от 07.11.2024 г. по адм. дело № 338/2024г. по описа на Административен съд Ямбол е оставена без разглеждане молбата на И. Г. П., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си понастоящем в Затвора Стара Загора, за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК на Решение №406/23.03.2022 г. по к.а.д. № 226/2022 г. на Административен съд-Бургас в частта за разноските. Определението е окончателно.

В хода на настоящето съдебно производство с Определение № 1589/22.04.2025г. е освободен И. П. от ДТ и разноски по адм. дело № 27/2025г. и по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП е представена правна помощ. Със същото Определение е оставена без движение подадената искова молба до определяне на особен представител.

С Определение № 1792/02.05.2025г. е назначен адв. С. за особен представител на И. П. по адм. дело № 27/2025г.

С разпореждане [номер] от 02.05.2025 г. на настоящия съдебен състав е оставена без движение исковата молба /жалба от И. П.. С посоченото Разпореждане е указано на ищеца, че в 7-дневен срок от съобщаване на настоящото разпореждане, следва да отстрани нередовностите на исковата си молба, като с допълнителна молба, депозирана по делото посочи: 1.Обстоятелства, на които ищецът основава твърденията си-по кои дела не му е предоставена правна помощ, какъв е предмета на тези дела, кога е поискана правна помощ, защо ищецът счита, че са налице предпоставките за допускане на правна помощ, съображения защо счита, че е налице безпристрастност на съдиите от АС Ямбол и с какъв акт се е произнесъл съдът обжалвал ли е съдебния акт, както и защо счита, че е нарушен чл. 19 от ЕКПЧ и чл. 6 от ЕКПЧ. 2.Съображения защо се счита, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което е основната материалноправна предпоставка за уважаване на иск по чл. 2в от ЗОДОВ. Да посочи ясно и точно нарушените норми от правото на ЕС. 3.Да се уточни петитумът на ИМ-да се отмени конкретен съдебен акт или да бъде осъден съда, в който правораздават съдиите да заплати обезщетение. 4.Да посочи причинно-следствена връзка между твърдените нарушения и причинените вреди. 5.Да посочи какъв вид са вредите- имуществени или неимуществени, както и в какво се изразяват. Да посочи период на търпене на вредите, ако са неимуществени. И. П. е предупреден, че при неотстраняване на констатираните нередовности, исковата молба/жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото делото – прекратено.

Представено е становище вх. № 3145/19.05.2025г. от ищеца П. във връзка с разпореждане [номер]/02.05.2025г., като се поддържа, че двете дела по описа на Административен съд – Ямбол – №284/2024 и №338/2024 са били образувани по искове срещу Административен съд – Бургас във връзка с осъждането на ищеца от последния съд да заплати сумата от 100 лева в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието по адм. дело № 2082/2021г. и КАД № 226/2022г. и двете по описа на Административен съд – Бургас, което се твърди да е в разрез със закона и с практиката на Върховния административен съд – Решение № 4825/02.04.2019г. по адм. дело № 9723/2017 по описа на ВАС, Решение № 12301/16.09.2019г. по адм. дело № 14325/2018г. по описа на ВАС и др.

Счита се, че неправилно Административен съд – Бургас е възложил разноските за юрисконсултско възнаграждение в тежест на ищеца и в нарушение на правото на ЕС, което е обусловило и предявяването на исковете срещу този съд пред Административен съд – Ямбол, който пък е отказал, в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС да предостави правна помощ на ищец по двете дела – по адм. дело № 284/2024 – с Определение № 1185/16.10.2024г. и по адм. дело № 338/2024г. по описа на ЯАС, като се сочи, че по адм. дело № 338/2024г. липсвало произнасяне, въпреки че П. отговарял на всички предпоставки на материалния закон затова, според ищеца, в резултат на тези откази са му били причинени неимуществени вреди от правораздавателна дейност за периода 27.07.2024г. – 17.11.2024г., които се изразяват в психологическо неудобство, гняв, раздразнение, безпокойство. Според ищеца след разделянето на производствата по двете дела, е следвало да се раздели и заявлението за правна помощ по общата жалба/искова молба.

Поддържа се още, че Административен съд – Ямбол чрез съдебните състави, провели разглеждане на двете дела №284/2024г. и № 338/2024г., са проявили липса на безпристрастност, като са съботирали хода на производството, защото ищецът е останал с убеждението, че ако би имал назначен служебен адвокат, то изходът по тези дела не бил неблагоприятен за него. Сочи се още, че ищецът е поставен в неравностойно положение, тъй като не е имал възможност да се запознае с актовете по двете дела, като не е бил информиран за процесуалните действия, които се изискват от него. В обобщение, според П., горното представлявало достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС от правораздавателната дейност на Административен съд – Ямбол по адм. дело №284/2024г. и по адм. дело №338/2024г. и в резултат на това нарушение ищецът е претърпял неимуществени вреди като претендира присъждането им от този ответник.

С Определение № 2986 от 16.07.2025 г. И. П. е бил освободен от внасянето на държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд – Стара Загора за разглеждането на иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ срещу Административен съд - Ямбол за присъждане на сумата от 13 750 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С посоченото определение е допуснато предоставянето на правна помощ на И. П. с обхват процесуално представителство и защита до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции или до настъпване промяна в обстоятелства, които са обусловили предоставянето на правната помощ.

На 11.09.2025 г. е постъпило Становище от ищеца П., в което са изложени възражения във връзка с постъпилия писмен отговор от ответната страна –Административен съд Ямбол.

В становището на ищеца се сочи, че с постановеният отказ на ответника да се предостави правна помощ по адм. дела № 284/24 г. и № 338/24 г. и двете по описа на Административен съд Ямбол, се нарушава принципа на равни процесуални възможности на страните по чл. 8 от АПК, както и чл. 122 от Конституцията на РБ. Излагат се възражения в посока, че е нарушен принципа на върховенство на закона, справедливостта и безпристрастното съдопроизводство по чл.2,3,4,6 от ДЕС, чл. 16 от ДЕС, чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС.

Оспорва се становището на ответната страна и в частта, в която се твърди, че на ищеца не са били причинени вреди, като се твърди, че чрез своите действия и бездействия по адм. дела № 284/24 г. и № 338/24 г. и двете по описа на Административен съд Ямбол на ищеца са били причинени вреди от неимуществен тип-психологически неудобства, безпокойство, притеснения до степен нарушаващи съня и апетита, поради основателните съмнения, че в българската съдебна система (АС Ямбол) не се спазват и съблюдават демократичните принципи за правовата държава, върховенството на закона, безпристрастното съдопроизводство-чл. 2,3,6 ДЕС, чл.6 ЕКЧЗПОС, чл. 47 ХОПЕС.

Според ищеца горепосочените разпоредби са нарушени от Административен съд Ямбол поради отказът му да осъди по АХД №284/2024 и АХД №338/2024 Административен съд Бургас за незаконосъобразните му действия по КАД № 226/2022г, включващи осъждане на ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение на ГД „ИН“. Твърди се, че постановените решения са абсолютно незаконосъобразни, особено в частта с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника ГДИН и са в противоречие с константната практика на Върховния административен съд, а именно Решение № 7516/21.05.2019 г. по адм. дело № 765/2018 г. на ВАС, Решение № 12301/16.09.2019 г. по адм. дело № 14325/2018 г. на ВАС, Решение № 4825/02.04.2019 г. по адм. дело № 9723/2017 г. на ВАС. Според ищеца по този начин, в нарушение на чл. 41 от ЕКПЧ, като се твърди, че се прегражда достъпът до ефективно съдопроизводство чрез непредоставяне на правна помощ и вменяване на задължения.

В хода на съдебното производство са приети и приложени по делото Решение № 1973/10.12.2021 г. по адм. дело № 2082/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас и Решение № 406/23.03.2022 г. по КАД № 226/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. Приета и приложена по делото е и постъпила справка от ЕПЕП за адм. дело № 379/2025г. на Административен съд - Кърджали. Приложено е също и становище от ищеца с вх. № 5901/30.09.2025 г. с представени към него копие на Решение на ЕСПЧ в Страсбург по делото „Боян Господинов срещу България“, извадки от вестници, статии и бележки, както и Становище от ищеца с вх. № 6364/20.10.2025 г.

В хода на настоящето производство като свидетел е разпитан В. Д. Д., понастоящем изтърпяващ наказания в ОЗ „Стара Загора“. Свидетелят е дал показания, че с ищеца обитават една и съща килия в Затвора – Стара Загора. Чувал е, че П. се е оплаквал многократно от съдопроизводството пред Административен съд - Ямбол, че са некомпетентни и некадърни. Твърди, че П. се е събуждал от сън нощно време, като свидетелят не знае защо и е казвал, че от Административен съд - Ямбол са некадърни.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. Д., тъй като свидетелят не дава никаква конкретика, че негативните душевни преживявания на ищеца са свързани с конкретни актове на Административен съд – гр. Ямбол, доколкото посочва общо, че ищецът П. се е оплаквал от съдопроизводството пред Административен съд Ямбол, без да конкретизира конкретни действия и дела, както и че П. се е събуждал от сън през нощта, като свидетелят не знае причините за това.

Настоящият състав на Административен съд – Стара Загора, като взе предвид изложените в исковата молба и в становищата към нея фактически и правни съображения, приема, че искът е недопустим.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията.

По силата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1 и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Всеки иск, с който се претендира от съда да предостави защита на накърнено право, следва да бъде индивидуализиран чрез посочване на страните, правопораждащите предявеното спорно материално право юридически факти, т. е. основанието на иска, както и вида и обема на търсената съдебна защита, тъй като именно по отношение на наведените с исковата молба правопораждащи предявеното материално право юридически факти, заявения обем и вид на съдебна защита, както относно насрещните страни в процеса, ще се формират обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо.

За да бъде разгледана по същество искова претенция за отговорност на Държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при правораздавателната дейност на административен съд, следва да бъдат посочени конкретните нарушени норми от законодателството на Европейския съюз, чието неспазване или нарушаване от правораздавателния орган ищецът счита за достатъчно съществено.

Това означава, че исковата претенция, с която е сезиран съда, следва да конкретизира заявените предпоставки за ангажиране отговорността на съдилищата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

В Решенията си от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16, от 28 юли 2016 г., Tomбsovб, по дело C-168/15, от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, по съединени дела C 46/93 и C 48/93, от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci и др., СЕС установява три условия за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на нейните органи за вреди от нарушение на правото на ЕС, а именно: нарушените норми от общностното право да предоставят права на частноправни субекти; да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на съответния акт; да е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица. В практиката на СЕС се установява и едно допълнително, четвърто условие, което е изрично закрепено и в чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ – нарушението да е достатъчно съществено. Съгласно практиката на СЕС (Решение от 30 септември 2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler, и др.) нарушението, извършено от национален съд, следва да се счита за достатъчно съществено, винаги когато постановеният и влязъл в сила съдебен акт противоречи на норми от правото на ЕС с директен ефект.

Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Т. съществено нарушение в така подадената искова молба от страна на И. П. обаче не се твърди.

Според настоящият съдебен състав, в конкретния случай, независимо от указанията на съда и подадените становища, ищецът не е изпълнил указанията на съда да конкретизира разпоредбите от първичното или вторичното право на ЕС, които твърди да са били нарушени, или неправилно приложени от Административен съд – Ямбол при постановяване на Определение № 1185 от 16.10.2024г. по а. д. № 284/2024г. и Определение № 1308 от 07.11.2024 г. по адм. дело № 338/2024г. и двете по описа на Административен съд Ямбол.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че П. сочи нарушение на нормите на чл. 13 от Римската конвенция, чл.2 от Протокол № 7 от 22.11.1984г., чл. 6 от ЕКПЧОС, чл. 47, от ХОПЕС, чл. 2, 3, 4, 6, 16 от ДЕС. Нарушението на посочените разпоредби е аргументирано с твърдение, че Административен съд Ямбол е разигравал пародия на съдопроизводство, в нарушение на принципа на върховенство на закона, справедливостта и безпристрастното съдопроизводство по чл. 2,3,4,6 от ДЕС, чл. 16 ДЕС, чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС.

Все в тази посока се твърди също, че гореописаните правни норми са нарушени от Административен съд Ямбол, поради отказът му да осъди Административен съд Бургас за негови незаконосъобразни действия по КАД №226/2022г., включващо осъждане да заплати 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на ГД „ИН“, което било в нарушение на константната практика на ВАС, че не се заплаща юрисконсултско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска.

В представеното становище /вх. № 5539/11.09.2025 г./ са развити и доводи, че у него се породили съмнения, че в българската съдебна система (АС Ямбол) не се спазват и съблюдават демократичните принципи за правовата държава, върховенството на закона, безпристрастното съдопроизводство-чл. 2,3,6 ДЕС, чл.6 ЕКЧЗПОС, чл. 47 ХОПЕС.

Визираните от ищеца норми на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз регламентират основни принципи, като свободата на изразяване и информация, право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Въпреки тяхната важност в системата на първичното право на Съюза, същите имат абстрактен характер и подлежат на конкретизация чрез вторично законодателство или чрез тълкуване от Съда на ЕС. Поради това те не могат да бъдат възприети като съдържащи достатъчно конкретика, необходима за очертаване на границите на евентуална отговорност на съдебна институция при прилагане на националното право. За да бъде прието наличието на противоправно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с твърдените вреди, е необходимо нарушената норма да бъде ясно формулирана и достатъчно конкретна. Посочените разпоредби от Хартата сами по себе си не отговарят на тези критерии. Така например посочената норма на чл. 47 от ХОПЕС – Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Следва да бъде посочено също, че действието на ХОПЕС не е всеобхватно и безусловно спрямо вътрешните правоотношения на държавите членки, а поставя защита единствено спрямо тези обществени отношения, които попадат "в приложното поле на общностното право", което обстоятелство е изведено от СЕС като общ принцип в Решението по дело C-260/89. В същото решение СЕС приема, че контрол за зачитане на правата на човека в ЕС като общи принципи на правото е възможен и по отношение на акт, който не е приет в приложение на съюзна правна норма, но засяга нейното приложно поле, определено най-общо в Договора за Европейския съюз и доразвито в конкретните правни норми на правните актове от вторичното право. Процесуалните правила за реализиране на правото на защита в състезателен процес, каквото е административното производство по естеството си, не са сред материите, намиращи се във връзка с правото на ЕС. Напротив, установен е принципът на процесуална автономия, който задължава държавите за постигане на заявените в хартата цели, а не за реда по който това следва да се случи.

Понятието "достъп до правосъдие" е заложено в член 6 и член 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и член 47 от Хартата на основните права на ЕС, които гарантират правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, така както те се тълкуват съответно от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧ урежда правото на справедлив съдебен процес, което по определението на ал. 1 предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно чл. 13 ЕКПЧ всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

По аналогичен начин са разпоредбите на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. А според чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

Правото на достъп до правосъдие е основно право и дава възможност на всяко лице да се обърне към съда, за да получи правна защита, ако се установи, че правата на това лице са били нарушени. Основните елементи на правото на достъп до правосъдие включват реален достъп до орган за решаване на спорове, право на справедлив съдебен процес и своевременно решаване на спорове, правото на адекватно удовлетворение, както и общо прилагане на принципите на ефективност и ефикасност към правораздаването.

На следващо място, сочените като нарушени чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 6 от Договора за ЕС/ДЕС/ касаят категории и компетентност на съюза, които разпоредби, както и горецитираните текстове от ХОПЕС, категорично не могат да покрият изискването за посочване на конкретна правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти, а и част от тях въобще не са релевантни към сочените в исковата молба фактически твърдения, респ. неясно е по какъв са приложими в конкретния случай и не обосновават какъвто и да е извод, как описаните в исковата молба действия и/или бездействията на състава на Административен съд – Ямбол съставляват нарушение на тези норми.

Аналогично/в случай, че ищецът е имал предвид чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 6 от Договора за функционирането на ЕС(ДФЕС)/, то посочените разпоредби също имат характер на общи програмни норми, които очертават рамката на компетентностите, предоставени на Европейския съюз в различни области, включително чрез изброяване на области на изключителна, споделена или координираща компетентност. С други думи така посочените норми от ищеца не могат да изпълнят изискването за посочването на конкретна материалноправна разпоредба от първичното или вторичното право на ЕС по материалноправния спор, която е била нарушена от съда, в който смисъл са били дадени указанията на ищеца от съда. Казано по друг начин, визираните от ищеца в първоначалната искова молба, предявеното становище и уточнената искова молба конкретни разпоредби от правото на ЕС не са относими към предявения иск по чл. 2в от ЗОДОВ.

На следващо място следва да се отбележи, че доколкото към настоящия момент Европейският съюз не е член на Съвета на Европа, както и на приетата от него ЕКПЧ, връзката на правото на Съюза с нея е само опосредена, чрез признанието от страна на Европейския съюз на ЕКПЧОС като източник на вдъхновение и водещ принцип за тълкуване на основните права в рамките на ЕС. Това сътрудничество между ЕС и ЕКПЧОС се извежда от член 6, параграф 3 на Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ, представляват общи принципи на правото на ЕС.

В чл. 19 и сл. от ЕКПЧОС е регламентирано създаването на постоянно действащ Европейски съд по правата на човека, за да се осигури спазването на задълженията, поети от високодоговарящите страни по силата на конвенцията и протоколите към нея. По силата на чл. 32, пар. 1 от ЕКПЧОС, юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47. Съгласно чл. 34 от Конвенцията съдът може да приема жалби от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея.

Изложеното обосновава извода, че сочените от ищеца нарушения на правата му, визирани в провъзгласени в чл. 6 от ЕКПЧОС, се разглеждат по друг правен ред и предявяването им по реда на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ е процесуално недопустимо. В този смисъл е и налице практика на ВАС - Определение № 2818 от 18.03.2025г. на ВАС по адм. д. № 2130/2025г., III о.; Определение № 6624 от 18.06.2025г. на ВАС по адм. д. № 5964/2025г., III о.; Определение № 9302 от 07.10.2025г. на ВАС по адм. д. № 9589/2025г., III о.; Определение №10790 от 04.11.2025г. на ВАС по адм. д. №9583/2025г., III о.).

Положителните предпоставки за упражняване правото на иск, са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението, както и коя норма от правото на ЕС е нарушена. Съдът съобразява, че правната квалификация на иска не е част от задължителното съдържание на исковата молба, уредено в разпоредбата на чл. 127 ГПК, вр. чл. 204, ал. 5 АПК. Задължението да квалифицира исковата претенция е на съда, на основание разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК.

В конкретния случай обаче, видно от съдържанието на исковата молба, становището и уточняваща молба, ищецът не е посочил конкретни фактите, на които основава исковите си претенции, както и конкретните нарушени норми от законодателството на Европейския съюз, чието неспазване или нарушаване от правораздавателния орган счита за достатъчно съществено.

Както вече бе посочено по-горе, в исковата молба и депозираните впоследствие становища от страна на И. П. се сочат действия при правораздавателната дейност на съда, респ. такива на съдията докладчик по а.д. № 284/24 г. и а.д. №338/24 по описа на Административен съд – Ямбол, охарактеризирани като: „..съвършено пристрастно и необективно, в нарушение на принципа на безпристрастното съдопроизводство по чл. 6 от ЕКЗПЧОС-4.11.1950г. не допусна правна помощ по АХД-284-24 и АХД-338-24-неглижирайки и съботирайки производството, чийто изход не би бил такъв при наличието на адвокат, който да следи хода на двете производства в електронната система на Съда…“

Безспорно е обстоятелството, че с определение № 1185/16.10.2024г., постановено по адм. дело № 284/2024г. по описа на Административен съд – Ямбол е оставена без уважение молбата на П. за предоставяне на правна помощ в производството по делото, който акт е бил обжалван от ищеца пред ВАС, който с Определение № 11087/2024 г. по адм. дело е оставил в сила определението на административния съд. С други думи, по отношение на законосъобразността на постановеният акт от състава на Административен съд – Ямбол е била извършена проверка от върховната инстанция, която не е намерила основания за допуснати от административния съд нарушения на материалното и процесуалното право от националното законодателство и е оставила в сила оспорения пред нея акт.

По отношение на претендираните вреди поради непроизнасяне по искане за правна помощ по к.а.д №338/2024 г. по описа на ЯОС, следва да се посочи, че в срока по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в касационното производство не поискано изменение на окончателното съдебното решение № 406/23.03.2022г. по к.а.д № 226/2022 г. на Административен съд Бургас, в частта за разноските, а такава възможност ищецът е имал. Решението е поставено на 23.03.2022г., молбата по чл. 248 от ГПК е депозирана едва на 06.08.2024 г., която е оставена без разглеждане поради просрочие с определение № 1308/07.11.2024 г., което определение на съда е окончателно.

Налага се извод, че в хода на проведеното производство, в рамките на което се твърди, че е настъпило увреждане в резултат на липса на справедлив процес, ищецът не е изчерпал гарантираната му от процесуалния закон възможност за защита на правата си в рамките на установения процесуален ред и инстанционен съдебен контрол за законност на съдебните актове, като не обосновава конкретно съществено нарушение на правна норма на Съюза, която предоставяне на права на частноправните субекти.

С оглед горното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. чл. 204, ал. 5 от АПК, следва депозираната искова молба от И. Г. П., ОЗ Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ против Административен съд – Ямбол, с цена на иска 13 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отказ за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 284/2024 г. и адм. дело № 338/2024г., и двете по описа на Административен съд – Ямбол, като в резултат на тези откази са му били причинени неимуществени вреди от правораздавателна дейност за периода 27.07.2024 г. – 17.11.2024 г., които се изразяват в психологическо неудобство, гняв, раздразнение, безпокойство, във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати от съдиите по № 284/2024 г. и адм. дело № 338/2024 г. и двете по описа на Административен съд - Ямбол, а именно недопускане да се назначи правна помощ –адвокат, да бъде върната ищеца, а производството по делото бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА депозираната искова молба от И. Г. П., [ЕГН], ОЗ Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл. 2 „в“ от ЗОДОВ против Административен съд – Ямбол, с цена на иска 13 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психологическо неудобство, гняв, раздразнение, безпокойство, във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, настъпили в периода 27.07.2024 г. - 17.11.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 27/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.