Определение по дело №3117/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 680
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120203117
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Частно наказателно
дело № 20212120203117 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243 ал.5 от НПК.
Жалбата е от адв.А.Т. действаща като пълномощник на притежателите
на търговски марки срещу постановление на прокурор от БРП от 18.06.2021г,
с което частично е прекратено наказателното производство по ДП№269/2019г
по описа на ОДМВР-Бургас (пор.№1116/2019г на БРП) водено срещу
обвиняемите лица М. Анг. Г. ЕГН ... , В. К. Г. ЕГН ... и Хр. К. М.ЕГН ... с
обвинения по чл. 172б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на
24.04.2019г в гр.Бургас, без съгласието на притежателите на изключителното
право в търговската дейност са били използвани, без правно основание
марките: “Tommy Hilfiger“, „Philipp Plein“, „Lacoste“, „Armani“, „Polo“,
„Gucci“ обект на това изключително право са били съхранявани стоки, с
посочените марки, с цел продажба.
В жалбата се сочи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно
и необосновано с искане за неговата отмяна и връщане на БРП с указания
относно приложението на закона.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
ДП е образувано на 20.05.2019г с протокола за първото действие по
разследването –протокол за доброволно предаване и проведените заедно с
него разпити.
1
Проведени са били разпити на свидетели, разпити на обвиняемите,
съдебно-авторова експертиза, съдебно-оценъчна експертиза, извършен бил
оглед на веществени доказателства, изготвени били справки съдимост и са
били събрани и приобщени като веществени доказателства по делото стоките
с посочените по-горе търговски марки.
От анализа на събраните доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Обвиняемите М. и В. Г. били съпрузи, а третият обвиняем Хр. М. бил
техен зет. На 24.04.2019г тримата дошли в гр.Бургас от гр.Варна с
управлявания от М. л.а. марка Опел модел „Зефира“ с рег. №В 0894 ВТ. В
гр.Бургас, в кв.Победа се срещнали с неустановено по делото лице, от което
закупили множество текстилни продукти, носещи знаци и надписи,
разпознаваеми с оригинални такива на различни търговски марки. По
обратния път към гр.Варна още преди да напуснат гр.Бургас на лекия
автомобил била извършена полицейска проверка от служители на І-во РУ-
Бургас. По време на тази проверка процесните стоки били установени в
автомобила. Обвиняемите обяснили, че не притежават документ за стоката и
че са я закупили за сумата от 4500 лева и че стоките били предназначени за
подаръци на предстояща сватба. Доброволно предали процесните вещи, като
по случая е започнало настоящото досъдебно производство. В хода на
разследването и от справка в Патентното ведомство на РБългария било
установено, че тримата обвиняеми не са получавали необходимото по закон
съгласие на правоносителите да предлагат за продажби и съхраняват с тази
цел предметите на съответните търговски марки.
Според заключението на съдебно-авторовата експретиза е установено,
че съществува сходство между изобразените върху веществените
доказателства знаци и упоменатите по –горе регистрирани марки. Сходството
се дължало на идентични и сходни белези основни и доминиращи словни и
фигуративни елементи включени в състава им, което сходство можело да
доведе до объркване на потребителя, което включвало възможност за
свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с
регистрираните и изброените по-горе търговски марки. От заключението на
съдебно-оценъчната експертиза е видно, че пазарната стойност на
2
веществените доказателства към датата на разследването като оригинални
изделия е в размер на 109 930 лева с ДДС.
В постановлението на БРП е отразено, че е налице недоказаност на
обвинението като по същество липсва логически изведена последователност и
анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Постановлението прекратява частично наказателното производство спрямо
обвиняемите лица, тъй като към датата на инкриминираното деяние
дружествата представлявани от обвиняемия М. и от обвиняемата Г. не са
имали регистрирани касови апарати, не са ползвали търговски обекти с цел
търговска дейност, което според прокурора се явява недостатък за да се
формира извода, че стоките се били предмет на търговия. Прокурорът изцяло
е кредитирал техните обяснения, според които тези вещи са били закупени за
да послужат за подаръци на предстояща сватба. Други действия да се провери
тази защитна теза не са били проведени.
Съдът счита, че настоящото постановление на прокурора е
незаконосъобразно в частта му, в която е частично прекратено наказателното
производство за престъплението по отношение и на тримата обвиняеми за
извършени от тях престъпления по чл. 172б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Приема, че прокурорското постановление не съдържа приетите и
установени фактически обстоятелства, нито анализ на доказателствения
материал, в който при наличие на противоречие да се изложат съображения
кои доказателства се кредитират и защо.
При тези данни съдът намира, че от една страна се касае за допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствения материал, а от друга за неправилно прилагане на закона.
Изводите на прокурора не почиват на обстоен анализ на събрания
доказателствен материал, като в постановлението не е описано и не е
анализирано поведението на всеки един от съучастниците. Търговската
дейност не е правно понятие, тя обхваща стоково-паричните отношения в
обществото, като юридическата форма на тези отношения са сделките.
Понятието „търговска дейност“ по смисъла на чл.172 б от НК уточнява
начина, по който може да се наруши правото на притежателя на търговската
3
марка. В конкретния казус относима е разпоредбата на чл.13 ал.2 т.2 от
ЗМГО, която го дефинира така:“предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, като
и предлагането или предоставянето на услуга с този знак“.
Понятието „търговска дейност“ в светлината на чл.172б от НК не следва
да се разглежда по смисъла на Търговския закон, а по ЗМГО.Фактът на
осъществяването на някоя от формите на използване в „търговската дейност“
предвидени в чл.13 ал.2 от ЗМГО (а не осъществяване на търговска дейност
по смисъла на ТЗ) е факт, който е предмет на доказване при разследването на
деянията по чл.172б от НК. Законът не прави разлика дали извършваната
търговска дейност отговаря на нормативните изисквания, например дали има
касов апарат или търговски обект по смисъла на ТЗ и свързаните с него
нормативни актове. Престъплението по чл.172б от НК е бланкетно и за
извършването му не е необходимо деецът да е търговец, съответно да
извършва съобразената с нормативните изисквания търговска дейност. В
конкретния случай извода, че е налице използване по чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО
предвид количеството на предадените стоки се подкрепа от събраните по
делото доказателства, а противното, че се съхраняват с някаква различна цел
се установява единствено и само от обясненията на заинтересованите страни.
Като се има и предвид, че обвиняемите и преди това са имали извършени
деяния с предмет интелектуална собственост е индиция и за извършено от тях
деяние от субективна страна. В този смисъл съдът приема, че разследването
не е изпълнило задълженията си обективно, всестранно и пълно да изследва
всички обстоятелства по смисъла на чл.13 ал.1 НК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав и на основание чл. 243 ал.6 т.3 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на БРП от 18.06.2021г, с което частично е
прекратено наказателното производство по ДП №269/2019г по описа на
ОДМВР-Бургас (пор.№1116/2019г на БРП) водено срещу обвиняемите лица
М. Анг. Г. ЕГН ..., В. К. Г. ЕГН ... и Хр. К. М. ЕГН ... с обвинения по чл. 172б
4
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, чу на 24.04.2019г, в гр.Бургас, без
съгласието на притежателя на изключителното право в търговската дейност
са били използвани, без правно основание марките: “Tommy Hilfiger“, „Philipp
Plein“, „Lacoste“, „Armani“, „Polo“ и „Gucci“ обект на това изключително
право са били съхранявани стоки, с посочените марки с цел продажба.

ВРЪЩА делото на РП–Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
ОС-Бургас в 7-мо дневен срок от получаването му от страните в частта му за
частично прекратяване, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на
обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя и на БРП.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5