Р Е Ш Е Н И Е №
260258
23.02.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 28.01.2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 2982 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „СТРОЙ
КОЛОР“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв.Р.Д. ***,
срещу Решение № 260451/18.09.2020 г. по гр.д.№ 18959/2019 г. на РС-Пловдив, с
което е отхвърлен предявеният от него по реда на чл.422 ГПК иск да се признае спрямо
„Терра Гроуп“ ЕАД , ЕИК *********, съществуването на цедирано от С. А.
вземане за вреди от непозволено увреждане – платен от А. хонорар на по изп. дело № 632 по описа на ЧСИ Илияна
Станчева при ОС Варна за 2016г. в размер на 500 лева , за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 90 по частното дело № 19210 по описа на ПРС за 2018г.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, като излага несъгласие с правните изводи на
съда за липса на предпоставките по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника. Моли за отмяна на решението и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият в отговор на въззивната жлба мотивира
становище за правилност и законосъобразност на решението, поради което настоява
за потвърждаването му и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, в съответствие с
правомощията си по чл.269 ГПК, прие следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „СТРОЙ КОЛОР“ ЕООД, с която е предявен против „Терра Гроуп“ ЕАД иск по реда
на чл.422 ГПК за установяване на вземането на ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д.№ по описа на РС Варна, прехвърлено му с
договор за цесия от кредитора С. А., представляващо сумата от 500 лв.,
претърпени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по изп.д.№
632/2016 г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева с район на действие ВОС.
Установено е по делото, а и страните не
спорят относно фактите, че по заявление на „Терра Гроуп“ ЕАД
, ЕИК ********* е била издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по частното гр. дело № 7476/2014 г. по описа
на РС Варна , 16 гр. състав против двама солидарно отговорни длъжници за парично вземане на ответника. По молба на взискателя е било образувано изп.
дело № 632 по описа на ЧСИ Илияна Станчева при ОС Варна за 2016г. срещу
солидарните длъжници, в т.ч.физическото лице С. И. А. По изп.дело е била
наложена възбрана върху недвижими мот на длъжника А. на 29.03.2016 г. , като
други действия за събиране на вземането не са били предприети за период,
по-дълъг от две години. В резултат, считано от 30.03.2018 г. изпълнителото дело
се е прекратило по силата на закона- чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С молба от 27.07.2018 г. длъжникът А., чрез
упълномощения си представител адвокат Р.Д., е поискал от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело на посоченото основание и да вдигне наложените
възбрани. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от
07.06.2018 г., съгласно който длъжникът е заплатил на адвокат Д. възнаграждение
за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 500 лв. След
постъпване на молбата ЧСИ не е постановил изричен акт, но е уведомил страните,
че делото е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Изложени са доводи от ищеца, че заплатеният от А.
хонорар на адвокат намалява имуществото на последния и затова съставлява вреди
от непозволено увреждане, причинено от противоправно поведение от страна на
ответника. В уточняваща молба, депозирана на 01.06.2020 г. по делото на ПРС
ищецът изрично е заявил, че противоправното поведение на ответника се
изразявало в бездействието на взискателя след отпадане на материалноправните
предпоставки на изпълнението да оттегли възлагането към ЧСИ и да поиска
прекратяване на изпълнителното производство, с което бездействие била засегната
неоправдано правната сфера на длъжника.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че липсва противоправно поведение
на ответника, от което да са произлезли вреди за длъжника по изпълнителното
дело, както и че не е налице причинно-следствена връзка между заплатеното
адвокатско възнаграждение и поведението на взискателя. Въззивният съд напълно
споделя крайния извод за неоснователност на претенцията по следните съображения:
За успешното
провеждане на иска по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД е необходимо установяването на
противоправно действие или бездействие от страна на лице, натоварено с
определена работа , по повод на която да са настъпили вреди в пряка
причинно-следствена връзка с извършваната работа. Отнесен към настоящия казус,
фактическият състав на непозволеното увреждане изисква да се установи
противоправно действие или бездействие на съответното лице, натоварено от
ответното дружество, в качеството му на взискател по изпълнителното дело.
Твърденията на ищеца, които съдът с оглед правилото на чл.6 ГПК следва да
прецени, са, дали е противоправно бездействието на взискателя след отпадане на
материалноправните предпоставки на изпълнението да оттегли възлагането към ЧСИ
по чл.18 ЗЧСИ и да поиска прекратяване на изпълнителното производство. На първо
място следва да се посочи, че с изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК не отпадат материалноправните предпоставки на изпълнението, тъй като
перемцията не погасява самото изпълняемо право. То продължава да съществува,
докато не се погаси по някой от предвидените в ЗЗД способи- чрез плащане, прихващане,
новиране, опрощаване. До този момент и съответно до изтичане на погасителната
давност, за взискателя съществува възможност да предприеме принудително
изпълнение. На следващо място, за взискателя не съществува задължение да поиска
прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Преценката за наличие на предпоставките за перемция се
основава на данните по изпълнителното дело във връзка с образуването му и за
извършените от взискателя или от съдебния изпълнител в случаите по чл. 18 ЗЧСИ
действия, а с такива данни разполага съдебният изпълнител - изпълнително дело е
образувано от него и той осъществява производството по изпълнението,
включително го прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при
непоискване от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. За наличието на хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК съдебният
изпълнител следи служебно и за да постанови акт, констатиращ настъпилото по
силата на закона прекратяване, не е необходимо да е сезиран от взискателя или
от длъжника по делото. В този смисъл липсва и причинно-следствена връзка между
непоискването от страна на взискателя да
се прекрати изпълнителното дело и твърдените вреди под формата на платено от
длъжника възнаграждение за адвокат след настъпилото по силата на закона
прекратяване на делото. Изложеното сочи, че не е налице фактическият състав на
чл.45 ЗЗД и искът е неоснователен.
До този извод е достигнал и районният съд,
поради което решението, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия
ще се присъдят направените деловодни разноски
за настоящата инстанция, които се констатираха в размер на 300
лв.платено адвокатско възнаграждение
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
260451/18.09.2020 г. по гр.д.№ 18959/2019 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „СТРОЙ КОЛОР „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. Владимир Димитров - Майстора
№ 1 ет. 1 ап.4 , да заплати на „ТЕРРА ГРОУП“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район Източен,
ул. Източен № 48 ет. 6, сумата от 300 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: