МОТИВИ към НОХД №1478 /2009г.
Обвинението против подсъдимият А Б.Н. е за това,
че на 17.04.2009г. в с.Церово, обл.Пазарджик, пред младши районен инспектор при
РУ на МВР гр. Пазарджик – П.С. У, съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ – Свидетелство за управление на МПС № *********,
категории ’’B’’,’’C’’,’’Tkт’’ и ‘’М’’,
издадено на негово име на 20.05.2006г. от РУ на МВР Пазарджик, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по
чл.316, във вр.с чл.308,ал.2, във вр.с чл.308, ал.1 от НК.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Като прецени
направеното самопризнание във връзка с доказателствата, събрани на досъдебната
фаза, от фактическа страна съдът установи следното:
На 17.04.2009 г. св. П.С.В.
– младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Пазарджик, обслужващ микрорайон
с. Церово бил седнал в кафе “Марс”, в центъра на селото. Около 21.30 ч. вечерта
до него спрял л. а. ”Опел Калибра”с ДК № ******, управляван от подс. А.Б.Н..
Св. В. лично познавал
подс. Н. и знаел, че не притежавал свидетелство за управление на МПС, за което
бил санкциониран. Попитал подс.Н., дали вече е правоспособен водач, при което
той му отговорил, че вече имал свидетелство и му представил СУМПС № *********,
категории ”В”, ”С”, ”Ткт” и “М”, издадено на 20.05.2006 г. от РУ на МВР
Пазарджик. На св. В. му направило впечатление, че датата на изпитните
протоколи, записани на гърба на СУМПС съвпадала с датата на издаване на СУМПС –
20.05.2006 г., което било технически невъзможно за изпълнение. Той поискал от
подс. Н. контролния талон, на което подсъдимият обяснил, че бил останал в
камиона, с който работел.
Св. В. направил справка с
дежурния на РУ на МВР Пазарджик и установил, че подс. Н. е неправоспособен и не
притежава СУМПС. Тогава обяснил на подсъдимия, че свидетелството му не било
издадено по установения ред и това е наказуемо, при което подс. Н. започнал да
го заплашва, че прави грешка, че ще го уволни, след което се качил в автомобила
си и тръгнал с висока скорост.
Св. В. докладвал случая
на Началника на РУ на МВР Пазарджик, като приложил към докладната записка и
СУМПС, представено му от подс.Н..
По делото била назначена
техническа експертиза, от чието заключение се установява, че представеното от
подс. Н. СУМПС с № ********* на името на А.Н. било преправено. Преправеният
документ бил СУМПС с № *********, издадено на 15.10.2002 г. на името на Б.И.Г. ***.
Самото подправяне е станало чрез разлепване на двата защитни ламинатни слоя и
заличаване на първоначално отпечатаната снимка, текста с данните на притежателя
на документа и номера на бланката, изпълнени на лазерен принтер. Върху двете
страни на бланката на СУМПС са залепени две прозрачни полимерни фолия, върху
които предварително са отпечатани на цветен лазерен принтер цветното изображения
на подсъдимия, текста с данните му, номера на свидетелството, синьото
фотоизображение, категориите, за които е валидно свидетелството и датите на
придобиването им, след което бланката отново е фолирана с тънки прозрачни
фолия.
От показанията на св. Г.
се установява, че подправеното СУМПС № ********* е било негово, но му било
откраднато от личния автомобил през месец ноември 2008 г. За случая Г. подал
декларация във Второ РУ на МВР Пловдив, което е потвърдено от направената
справка до сектор “БДС” при ОД на МВР Пловдив. За злоупотребата с неговото
СУМПС св. Г. разбрал когато бил призован в полицията в гр. Пазарджик.
По делото не са
налице данни, че автор на извършеното подправяне е подсъдимият А.Н. и поради
тази причина от него не може да се търси наказателна отговорност.
Горната
фактическа обстановка се установи от самопризнанието на подсъдимия по реда на
чл. 371 т.2 от НПК и събраните на досъдебното производство доказателства, които
го подкрепят.
При така установената
фактическа обстановка подс. Н. е осъществил състава на
престъплението по чл. 316,във вр.с чл.308,ал.2, във вр.с чл. 308, ал.1 от НК
като на 17.04.2009г. в с.Церово, обл.Пазарджик, пред младши районен инспектор
при РУ на МВР гр. Пазарджик – П.С. У, съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ – Свидетелство за управление на МПС № *********, категории ’’B’’,’’C’’,’’Tkт’’ и ‘’М’’,
издадено на негово име на 20.05.2006г. от РУ на МВР Пазарджик, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият е имал представи за
всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите, и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с
пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид конкретните обстоятелства, при които е
извършено и вида на използвания неистински официален документ.
Подсъдимият е личност с повишена степен на обществена
опасност –осъждан е общо четири пъти. Три пъти са му били наложени наказания лишаване
от свобода и веднъж е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят очевидното пренебрежение от страна на подсъдимия на
установения от закона ред за придобиване на правоспособност за управление на
МПС.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени направените
самопризнания и младежката му възраст.
Отегчаващи обстоятелства - предишните четири осъждания,
негативните характеристични данни, изключителното арогантно поведение по време
на проверката, както и това, че настоящето деяние е извършено в изпитателните
срокове по две от присъдите, наложени по НОХД N199/06г. и НОХД N 2678/05г.,
двете на ПРС.
При тези данни и като взе
предвид императивната разпоредба на чл. 373 ал.2 от НПК във връзка с
чл. 55 ал.1 т.2, буква А от НК, съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият
следва да бъде осъден на ПРОБАЦИЯ, като определи пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1,т.2 и т.6 от НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с честота
на явяване три пъти седмично, за срок от една година и четири месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за
срок от една година и четири месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото –
200 часа за една календарна година.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените по делото разноски от 110 /сто и десет/ лв. разноски за
експертиза.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :