РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 109 20.07.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет
и трети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1263 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.Х. ***, подадена
чрез пълномощник адв.Димитринка Радева, против решение № 1045/23.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 40/2020 г.
по описа на БРС, с което съдът е наложил мерки за защита на Н.Р.Ш. за
осъществено спрямо него домашно насилие на 01.01.2020
г. от страна на Д.С.Х., като е задължил Д. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Н.Ш.; забранил е на Д.Х. да приближава на по-малко от 50 метра жилището на Н.
С. на адрес ***, местоработата му и местата му за социални контакти и отдих, за срок от девет месеца, считано
от постановяване на решението; наложил е на Д.Х. глоба в размер на 200 лв.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се
счита за неправилно и необосновано. Сочи се, че от събраните доказателства не
се установява осъществен от въззивницата акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН по отношение на молителя, като съдът
безкритично е кредитирал единствено и само показанията на св.В.при несъобразяване
на нормата на чл.172 ГПК и не е отчел тяхната противоречивост с фактите, които
самата свидетелка е изложила в дадените от нея сведения пред полицейските
органи, поради което се счита за неправилен извода на съда, че въззивницата е нанесла удари на молителя след слизането им
от колата, тъй като такива обстоятелства изобщо не са установени по делото, а
съдът си е позволи да интерпретира показанията на св.В.и доказателствата. Сочи
се също, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите на обжалваното
решение, тъй като съдът е приел, че не може да се установи кой точно е
замахнал, имало хаотични ръкомахания и след това е приел, че молбата за защита
била доказана в частта по отношение на ударите, които Д. е нанесла на Н. след
слизането им от колата, за което обаче св.В.не е изнесла данни. Според въззивника, съдът не е съобразил и противоречията в
показанията на същата свидетелка пред съда и дадените от нея сведения пред
полицейските органи относно инцидента, като е очевидна нейната пристрастност
към интереса на молителя и е следвало съдът внимателно да ги цени. При това,
според въззивницата, със своя непълен анализ и
изопачаване на доказателства съдът е стигнал до грешни изводи, като е издал
заповед за защита на агресора, поради което решението е неправилно и
постановено без съобразяване със събраните по делото доказателства, като съдът
е неглижирал липсата на единство между твърденията в
молбата за защита и събрания доказателствен материал, установяващ, че се касае
за чисто реваншистко поведение от страна на молителя. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за защита изцяло. Ангажира
писмени доказателства. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от въззиваемия Н.Р.Ш., подаден чрез пълномощник адв.Лиляна
Ангелова, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изразява се съгласие с изводите на БРС за наличието на
осъществено от ответницата домашно насилие, като се счита, че съдът правилно е
кредитирал показанията на св.В., тъй като същите са подробни, последователни и
тя е очевидец на инцидента, както и правилно не е възприел показанията на св.Х.,
тъй като тя е майка на ответницата, не е очевидец и преразказва това, което й е
разказала нейната дъщеря. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение. Не се сочат нови доказателства. Претендират се
разноски.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира допустима и следва да я разгледа
делото по същество.
При извършена
служебна проверка по реда на чл.269 ГПК Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
При
разглеждане на спора по същество по изложените във въззивната жалба съображения,
след самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, Бургаският окръжен съд намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не
се спори, че молителят
Н.Ш. и ответницата Д.Х. са живеели съвместно на семейни начала, като съжителството им страните продължило за около 7 месеца и
двамата живеели в жилището на молителя, а от м.декември 2019 г. и понастоящем са разделени.
В молбата за защита са изложени твърдения, че на 01.01.2020 г., след кратък разговор с ответницата, молителят
решил да отиде при нея на мястото, където тя празнувала Нова година (в с.М.),
като до там го закарала негова приятелка (св.Л. В.) с личния си автомобил и
когато пристигнал там двамата с Д. решили да допразнуват
в пиано-бар в Бургас. Така, на 01.01.2020 г., около
04.30 часа, молителят, ответницата и св.В.тръгнали с автомобила обратно към
гр.Бургас, като се твърди, че по средата на пътя Д. поискала по много груб
начин да бъде намалена музиката в колата, започнала да обижда молителя с думите
„изрод“, „копеле“, „нещастник“ и след като той не реагирал на тази вербална
агресия тя се ядосала и започнала да го дере по врата с ноктите си, обърнала се
към св.В.с думите „спирай колата, ма“ и започнала да отваря вратата на колата
по време на движение, при което молителят помолил св.В.да спре, а в момента, в
който автомобилът спрял Д. скочила и се нахвърлила върху молителя, ударила го в
зъбите с юмрук, после в лявото око и накрая отново в устата, като лицето му
било цялото в кръв и шокиран от всичко той неосъзнато й ударил шамар, след
което всички решили да тръгнат към полицията и Д. отново се качила в колата, а
докато пътували се обадила на тел.112, като полицейска кола ги спряла преди да
стигнат до V-то РУ, служителите на МВР извикали медицински екип, който
прегледал молителя и спрял кръвотечението му, а след като му била оказана
медицинска помощ, отишли в V-то РУ, където той подал жалба за случилото се. При това, се сочи, че молителят Н.Ш. се
страхува от ответницата Д.Х., тъй като тя е неконтролируема, много агресивна и
той се притеснява, че отново ще му навреди.
Молителят е представил декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
като за установяване на твърденията си е ангажирал писмени доказателства и
свидетели (св.И. и св.В.).
В показанията си св.Д. С. И.е заявил пред съда, че на процесната дата Н. дошъл при него следобяд,
окото му било синьо, имал и някаква драскотина на лицето, а от него разбрал
какво е станало – Д. го ударила, скарали са се, но свидетелят не се учудил,
защото това при тях било ежедневие.
В показанията си св.Л. С. В.(водачът на автомобила) е
заявила пред съда, че когато тръгнали от М., молителят усилил леко музиката в
колата и не след дълго Д. започнала да прави забележки към него, че музиката й
пречи и да я намали малко, като той се обръщал леко назад и й казвал, че няма проблем и намалял
музиката. Не след дълго ответницата отново започнала да напомня за музиката и
хаотично се прехвърлила на друга тема, като недоволствала от това защо Н. е
дошъл да я вземе и се обърнала към него с думите „кой ти каза да идваш, каква е
тая, нали си дошъл с такси“, а малко след това започнала да крещи на
свидетелката „спри колата, ма, ще скоча от колата ти“, при което Н. казал да св.В.да
спре автомобила. Заявила е също, че спряла автомобила на първата възможна
отбивка и видяла, че за секунди Н. излязъл от колата, Д. също, а свидетелката
останала за кратко в автомобила, след
това скочила рязко, защото трябвало на види какво се случва и в момента, в
който вървяла около колата чула лек сблъсък, нещо като сблъсък на самата врата,
видяла как Д. някакси посяга с ръка, как двамата
ръкомахат и се удрят, т.е. словестната битка е
прераснала в агресия между двамата. В тази връзка, св.В.е заявила, че е видяла
ръкомахане на ръце, като единия удря другия, а другия се отбранява, имало
сблъсък между страните, по лицата и на двамата имало кръв, при което тя ги
помолила да престанат, а Н. казал на свидетеката да
кара към Пето районно да обясни какво се е случило. Качвайки се в автомобила, Д.
звъннала на тел.112 и малко след кръговото кръстовище от Сарафово към Бургас ги
настинали две патрулки, заради сигнала на ответницата, а след това пристигнала
и линейка, която да ги прегледа. Според св.В., страните явно са си разменяли
някакви удари, тъй като лицата им били в кръв, но не може да каже кой кого е
дърпал от автомобила и кой първи е посегнал.
Ответницата Д.Х. е оспорила молбата за защита, като счита
същата за тенденциозна и неоснователна, тъй като изложените в нея твърдения не
отговарят на истината, не е обиждала молителя и не го е одрала, нито му е
нанасяла удари по лицето и устата. Изложила е твърдения, че на процесната дата не молителят, а тя е била обект на
упражнено върху нея насилие от негова страна, което подробно е описала в
писмения отговор-становище. В тази връзка твърди, че когато автомобилът спрял,
молителят я е издърпал навън за косата, като я съборил на асфалта и при
падането тя успяла да се подпре с лакът, предпазвайки главата си, но той
продължил да я блъска и влачи по земята, а след това тя не помни как се е
озовала отново в колата, но по пътя звъннала на тел.112 и полицейските
автомобили ги пресрещнали. Твърди, че след този случай е била приета в НХО към
МБАЛ-Бургас, имала вътрешни разкъсвания в устната кухина с гноен абсцес от
ударите, световъртеж и силни болки в главата, и до днес не се е възстановила от
раните.
В подкрепа на твърденията си ответницата е ангажирала
писмени доказателства и свидетели – св.Е. И. Х. (нейна майка) и св.В. М. К.
(приятелка), които свидетелстват за състоянието й след инцидента, както и за
това какво се е случило въз основа на споделеното им от нея.
С обжалваното решение БРС е приел за доказано от молителя, че същият е бил жертва на домашно
насилие от страна на бившата
му приятелка на посочената дата
и място,
като твърденията в молбата се подкрепят от представената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която има качеството на годно
доказателствено средство по силата на
закона,
както и от събраните по делото гласни доказателства. В
тази връзка, съдът е кредитирал показанията на св.В., като е приел, че в процесната нощ
ответницата е извършила домашно насилие по отношение на
молителя,
изразяващо се в удари с ръце от нейна
страна по време, когато двамата
са били слезли
от колата, агресията е била взаимна – двамата едновременно са
си нанасяли удари, имало е ръкомахания помежду им и от ударите
лицата били заляти в кръв. При това, БРС е преценил, че в случая е имало осъществено домашно насилие, извършено и от двете страни, като
сбиването е било внезапно и съответно не можело да се установи кой точно
е замахнал пръв и кой е ударил, за
да се защити, но след като по думите на св.В.е
имало хаотични ръкомахания и от двете страни и двамата са се
удряли едновременно, съдът е формирал извод, че както Д., така
и Н., противоправно са осъществили физическо насилие един спрямо
друг и доколкото са бивши партньори
на семейни начала, поведението им осъществява състав на домашното
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Показанията на св.Х., майка
на Д., не
са кредитирани от съда, тъй като тя
не е очевидец на случилото се,
а е видяла дъщеря си едва след
инцидента, като е възприела единствено нейните наранявания от взаимното сбиване.
По горните мотиви, БРС е приел, че молителят е станал жертва на физическа разправа от страна на
бившата си приятелка, от ударите й той е
понесъл и леки телесни повреди, съгласно приложеното медицинско удостоверение. По
тези съображения, съдът е уважил молбата и е наложил на молителя мерки за
защита.
Настоящата
инстанция не споделя крайните правни изводи на БРС за основателност на молбата
за защита, като намира, че районният съд се е произнесъл при неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Съгласно
чл.2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или
са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство
или обитават едно жилище; за психическо и емоционално насилие над дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В този смисъл,
процедурата по ЗЗДН е предвидена да даде защита на физическите
лица от упражнявано срещу тях физическо или психическо насилие и има за цел
предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето и нейното
достойнство, а не е средство за разрешаване на лични, имуществени и други
спорове между лицата, имащи право на защитата по същия закон. За да се проведе успешно доказване на твърденията за
осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, същият следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че от страна на ответницата
на процесната дата е реализирано спрямо него домашно
насилие, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл.2 ЗЗДН, дефиниращ понятието „домашно насилие”.
Въззивният съд намира,
че в конкретния случай от установената по делото фактическа обстановка не се
установява извършено от Д.Х. спрямо Н.Ш. домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Събраните доказателства, включително и тези, ангажирани от молителя не
установят твърденията му, че е станал жертва на домашно насилие на процесната дата. В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира, че доказателствата по делото опровергават формалната доказателствена
сила на представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която макар и да съставлява самостоятелно доказателствено
средство за обстоятелствата, които съдържа (чл.13, ал.3 ЗЗДН), същата сама по
себе си не може да обоснове извод за доказаност на
тези твърдения, след като в настоящото производство са събрани и други
доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички
доказателства по делото. В настоящия случай са събрани доказателства, които не
само че не доказват, но и оборват изложените в молбата твърдения за извършени
от ответницата спрямо молителя актове на насилие на процесната
дата. Така, в показанията на св.И.не се изнасят каквито и да било данни, от
които да може да се обоснове извод за твърдяното в молбата насилническо
поведение от ответницата. Показанията на св.В. също не доказват твърденията на
молителя, тъй като с изнесените от свидетелката данни не се установяват твърдяните актове на насилие, свидетелката нито е видяла
ответницата да е отправяла в автомобила обидни думи към молителя и да го дере с
нокти по врата, нито извън автомобила да му е нанасяла удари по лицето, очите и
устата с юмрук. В този смисъл, пряко и пълно доказване на твърденията в молбата
не е проведено от молителя, чиято е доказателствената тежест за установяване на
релевантните за спора факти. Горните обстоятелства не са били взети предвид от
БРС, поради което същият неправилно и безкритично е кредитирал свидетелските
показания (св.В.), въз основа на които е формирал неправилен извод за
основателност на молбата за защита.
Предвид горното, настоящият съд намира, че ангажираните
по делото доказателства не установяват по категоричен начин твърденията в
молбата за защита за осъществени на посочената дата актове на домашно насилие
от страна на ответницата Д.Х.. Факт е, че молителят е представил декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, ангажирал е писмени и гласни доказателства, които обаче не
доказват изложените в молбата твърдения. Още повече, че от материалите в полицейската
преписка, представена по делото, става ясно, че на процесната
дата действително е имало сблъсък между страните, но пострадалото лице от този
сблъсък не е молителят, а ответницата, като в преписката също не се съдържат
данни за извършено от Х. домашно насилие спрямо Ш.. Ето защо, настоящият съд
намира, че установените по делото данни разколебават доказателствената сила на
декларацията на молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН
и поставят под съмнение изнесените в молбата му твърдения, въпреки
представеното от него съдебно-медицинско удостоверение, като твърденията му
влизат в явно противоречие с изнесените от св.В.данни пред съда и дадените от
нея сведения пред полицейските органи. При това положение, изнесеното в молбата
за защита, че ответницата е упражнила домашно насилие спрямо молителя, а поведението
й било неконтролируемо и агресивно, е неиздържано и не може да бъде възприето
от съда, като ситуацията резонно изглежда провокирана от други странични
обстоятелства, свързани с раздялата между страните и последвалите от това техни
личните взаимоотношения.
С оглед
изложените съображения, въззивният съд намира молбата
за защита за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, БОС
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови ново решение за отхвърляне на молбата за защита.
При този изход
на спора и направеното от въззивницата искане по
чл.78 ГПК, въззиваемият следва да й заплати сумата от 900 лв. за направените от
нея съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.
С оглед
неоснователността на молбата за защита, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН молителят
Н.Ш. следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС дължимата за водене на
делото пред първата инстанция държавна такса в размер на 25.00 лв., както и
12.50 лв. за проведеното производство по обжалването.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло съдебно решение № 1045
от 23.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 40/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, подадена против Д.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу
осъществени спрямо него на 01.01.2020 г. актове на
домашно насилие от страна на Д.С.Х..
ОТМЕНЯ съдебна заповед № 61 от 23.04.2020
г.,
издадена по гр.д.№ 40/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Н.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – гр.Бургас, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – дължима държавна такса за
разглеждане на молбата за защита, както и сумата от 12.50 лв. (дванадесет
лева и петдесет стотинки) – дължимата държавна такса за проведеното въззивно производство.
ОСЪЖДА Н.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 900 лв. (деветстотин лева) за направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
ДА СЕ УВЕДОМИ Пето РУ на МВР –
Бургас и Първо РУ на МВР – Бургас за отмяната на заповед № 61 от 23.04.2020 г., издадена по
гр.д.№ 40/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.