№ 7345
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110156603 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 23.04.2024г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против А. Д. В. за сумата 7801.67 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, **********************, в периода м.
април 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 23.04.2024г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 1321,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г.- 10.04.2024г.,
сумата 54,01 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
август 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение[1]23.04.2024г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 11,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода
15.06.2021г.12.11.2021г. върху платената главница за периода м. април 2021г.- м. юни 2021г.,
включваща и лихва за периода 16.10.2021г.- 10.04.2024г. върху главницата за периода м.
август 2021г.- м. април 2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело
№ 71114 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. След постъпило
1
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
**********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на А. Д. В. за сумата 7801.67 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
**********************, в периода м. април 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
23.04.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 1321,45 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г.- 10.04.2024г., сумата 54,01 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. август 2021г.- м. април 2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 23.04.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 11,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на цена на услугата дялово
разпределение в размер на законната лихва за периода 15.06.2021г.12.11.2021г. върху
платената главница за периода м. април 2021г.- м. юни 2021г., включваща и лихва за периода
16.10.2021г.- 10.04.2024г. върху главницата за периода м. август 2021г.- м. април 2024г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2024г. по ч.гр. дело № 24162
по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 170 състав.
2
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище, че съгласно изравнителните сметки, ищецът следва да заплати сумата
442,12 лева. В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства. съдът приема за установено
следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
3
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответницата е придобила правото на
собственост. Следователно същата е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.
04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
4
третото лице- помагач “Т.” ООД.
По делото не е спорно, че през периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. ищецът е доставил през
процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Относно наведеното от ответницата възражение, че не дължи заплащане на
претендираната цена на топлинна енергия, обосновано с доводи, че изравнителната сметка е
с резултат за получаване. Посоченият резултат е отчетен от ищеца при издаване на общата
фактура.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното
предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а
ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия (от 2016г.), приложими за процесния период, е
посочено, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на търговец,
избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата "дялово
разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. От
представения договор, сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили, че цената на
услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
5
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт– договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията задължението за заплащане на цена на топлинна енергия,
доставена през м. април 2021г. е станало изискуемо през м. юни 2021г.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. април
2021г.- м. април 2023г. Искът е предявен на 23.04.2024г., съгласно препращащата норма на
чл. 415 ГПК, към която дата давността се счита прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в
периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.
април 2021г. е станало изискуемо през м. юни 2019г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да
тече), и е изтекла през м. август 2024г., т.е. след предявяване на исковете, което обуславя
неоснователността на възражението за погасяване на вземането по давност.
Следователно по делото е установено съществуването на вземането на ищеца за цена на
топлинна енергия за периода м. април 2021г.- м. април 2024г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
6
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. е настъпил на 14.09.2021г.,
задълженията по фактура № **********/ 31.07.2022г., за отчетен период 01.05.2021г. –
30.04.2022г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2022г., задълженията по фактура №
**********/ 31.07.2023г., за отчетен период 01.05.2022г. – 30.04.2023г. са станали изискуеми,
считано от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 10.04.2024г. е в размер на
1321,45 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
183,77 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съразмерни с уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски. в заповедното производство в размер на сумата 233,49 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
183,77 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на
100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правна помощ. Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в първоинстанционното исково производство в размер на сумата 283,42
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. В., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, за сумата сумата 7801.67
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
**********************, в периода м. април 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
23.04.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата 1321,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г.- 10.04.2024г.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 54,01 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. август 2021г.- м. април 2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 23.04.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 16699 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 03.06.2024г. по ч.гр. дело № 24162/ 2024г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, против А. Д. В., с ЕГН
**********, иск за установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК
**********, за сумата 11,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода
15.06.2021г.- 12.11.2021г. върху платената главница за периода м. април 2021г.- м. юни 2021г.,
включваща и лихва за периода 16.10.2021г.- 10.04.2024г. върху главницата за периода м.
август 2021г.- м. април 2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. В., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, сумата
233,49 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч.гр. дело № 24162/
8
2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената част от
исковете и сумата 283,42 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9