Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на касационна жалба на П. Г. П. от [населено място], депозирана чрез адвокат М. Н. от Адвокатска колегия – Варна, против Решение № 16/22.03.2024г. постановено по АНД № 20233620200468 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0280-000330/02.11.2023г., издадено ВПД началник на РУ- Каолиново, при ОД на МВР – Шумен, с което, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на П. Г. П., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за допуснато нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Оспорва и решаващия извод на съда относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му, като излага и аргументи за „маловажност“ на деянието. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ВПД началник на РУ – Каолиново, при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.09.2023г. свидетелите В. К. и П. Х. – служители в РУ – Каолиново, работели по безопасност на движението в рамките на специализирана полицейска операция на територията на [населено място]. Били със служебен автомобил. Малко след 13,00 часа, спрели за проверка червен автомобил „Алфа Ромео“ с русенска регистрация. Извършили проверка на водача и на пътника, както и на документите на автомобила. Водачът представил свидетелство за управление – чуждестранно, образец Великобритания и след като го представил, свидетелят К. извършил проверка през ОДЧ на РУ - Каолиново, кога е последното влизане на лицето в България. Установило се, че е през 2022 година, което означавало, че не е спазен законоустановения срок от 3 месеца за подмяна на свидетелството за правоуправление с българско, което съставлявано административно нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, поради което на водача П. П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №183584/12.09.2023г. Против същия той е депозирал възражение, което е оставено без уважение.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, съдебният състав формирал и извод относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение, за извършването на което законосъобразно била ангажирана отговорността на водача на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. По изложените в решението мотиви съдът потвърдил наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, като не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт.

Следва да се отбележи, че спор по фактите не е налице и по делото с категоричност е установено, че на инкриминираната дата и място П. П. е управлявал МПС със Свидетелство № POPOV806055PG9UG, образец Великобритания, издадено на 06.02.2018г. и със срок на валидност до 02.01.2028г. Не се спори също така, че датата на последното влизане на водача на територията на Република България е осъществено на 24.04.2022г., за което по делото са представени съответните писмени доказателства. При това положение касационният състав приема, че от страна на водача е извършено приписаното му нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, а съображенията за това са следните:

Доколкото при проверката лицето, управлявало процесното МПС, е представило СУМПС, издадено във Великобритания – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, считано от 31.12.2020г., приложение следва намери разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в случая тече от деня следващ датата на края на членството на Обедненото Кралство в ЕС и ЕИП, съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги, регламентирано с Договора за функциониране на ЕС, чиято проекция е взаимното и безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на ЕС по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление - в този смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019г. на ВАС по адм. д. № 12415/2018г., VII о.

Този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че СУМПС на водача, образец Великобритания, е издадено на 06.02.2018г., каквито аргументи навежда касатора. По отношение на приложението на Конвенция за пътното движение от 1968г. /Виенска конвенция/, съдът намира, че настоящата хипотеза се развива съобразно този международен нормативен акт. Както Република България, считано от 28.12.1978г., така и Обединеното Кралство, считано от 28.03.2018г. са договарящи страни по Виенската конвенция и по силата на чл.41, ал.2, б. „б“ от Конвенцията, имплементиран в чл.161, ал.1, т.1 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС, издадено в една от двете държави е валидно на територията на другата, ако отговаря на изискванията на Приложение № 6 на конвенцията.

Конвенцията не предвижда неограничено във времето признаване на валидността, както на национално, така и на международно свидетелство за управление и не е налице никакво противоречие между нея и ЗДвП. Националното законодателство на всяка от договарящите държави може да ограничи валидността на чуждестранното свидетелство за управление и това е направено от страните при различни срокове, често в зависимост от визовата им политика - 3 месеца, 6 месеца или 12 месеца.

В настоящия казус е налице възможността държавата, съгласно чл.41, ал.7, б.„а“ от Виенската Конвенция, да не признае валидността на националните свидетелства за управление, издадени на територията на друга договаряща страна на лица, чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на издаването на свидетелството, но е било сменено на тази територия след издаването на свидетелството. Именно това е приложено от законодателя, определяйки срок от три месеца на българските граждани от влизането им в страната да заменят без изпит чуждестранното свидетелство за управление по чл.162, ал.1 от ЗДвП и една година за чужденците, дългосрочно пребиваващи в страната от датата на издаване на документ за пребиваване по ал.2.

Следва да се отбележи, че по същия начин е решена нормативната уредба в Обединеното Кралство, в чийто Раздел 3 на The Highway Code е лимитиран периода на признаване на чуждестранни национални свидетелства за управление на 12 месеца, считано от датата на влизане в държавата. Информация за изискванията е достъпна и на https: //www.licencebureau.co.uk/wp-content/uploads/Driving-in-Britain-as-visitor-or-resident. pdf.

С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия казус, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на П. П. на територията на страната, СУМПС с номер POPOV806055PG9UG,, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Република България, поради което на инкриминираната дата водачът е реализирал вмененото му нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието му не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.

До аналогични правни изводи е достигнал и районният съд, което налага извод, че постановеният от него съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР -Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/22.03.2024г. постановено по АНД № 20233620200468 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар.

ОСЪЖДА П. Г. П. от [населено място], [ЕГН] да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.