РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Шумен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20253600100050 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. ...., ул. „...“, № ..., представлявано от изп.
директори Д. Н. Н. – И. и Б. Ф. С., чрез пълномощника юрисконсулт Н. Х. В. със съдебен
адрес гр. ..., бул. „...“, № ...против И. М. А., ЕГН ********** с адрес в гр. ..., ул. „...“, № ...,
вх..., ет...., ап..... Ищецът твърди, че на 29.04.2021 г. между него и ответника е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на ответника е предоставен
банков кредит в размер на 40 000 лв. Погасяването на кредита е следвало да се извърши с
месечни вноски, съобразно погасителния план към кредитния договор. Крайният срок за
погасяване на кредита е 29.04.2031 г. Поради преустановяване на плащането на дължите
месечни вноски по кредита, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
29.09.2022 г. с връчена покана на ответника, с която е поканен да погаси доброволно
задълженията си по кредитния договор. Поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Поради неплащане от страна на ответника, банката е предприела действия за събирането на
вземанията си по реда на заповедното производство - чл.417, ал.1, т.2 от ГПК. В резултат на
това, ШРС е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.г.д. № 2342/2022
г. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в срока по
чл. 415, ал.1 от ГПК банката е предявила настоящия иск. Ищецът претендира да се установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземания на банката от ответника в общ
размер на 42 011.36 лв., от които 39 113.04 лв. –дължима главница; 2 243.11 лв. – договорна
лихва за периода от 10.07.2021 г. до 28.09.2022 г.; 220.13 лв. - обезщетение за забава
1
(лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от
10.07.2021 г. до 28.09.2022 г.; 315.08 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 29.09.2022 г. до 28.10.2022 г. и
120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
31.10.2022 г. до пълното погасяване на задължението. Моли съда да му бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат П.
П. в качеството му на особен представител на И. М. А.. В отговора особеният представител
на ответника счита, че искът е допустим, но неоснователен. Ищецът не е доказал
предаването на парите по кредитния договор на ответника. В договора липсва „адрес за
кореспонденция“, като е посочен само постоянния адрес на ответника към датата на
сключването на договора. С оглед на това ответникът счита, че ищецът в качеството си на
кредитор не е изпълнил задължението си за уведомяване на длъжника. Банката не е
направила опит за установяване на контакт с кредитополучателя нито по телефон, нито с
уведомление. Направеното уведомление с нотариалната покана не съответства на закона и
на съдебната практика, поради което не е налице валидно връчване на уведомлението от
ищеца на ответника и задължението не е станало предсрочно изискуемо. С оглед на това не
са били налице основанията за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК. Налице е неправомерна и неравноправна клауза – чл.8 от договора, касаеща
определяне размера на дължимата възнаградителна лихва за предоставения кредит и лихвата
за забава. Липсват данни дали банката е изпълнила задължението си да определи
референтния лихвен процент два пъти в годината и по какъв начин са формирани
претенцията за лихва и двете обезщетения за забава. Налице е значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и ответника, в качеството му на потребител.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
На 29.04.2021 г. между „Банка ДСК“ АД и И. М. А., в качеството му на
кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление. Въз основа на
договора, банката е предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на
40 000 лв. (чл.1), като усвояването му е еднократно в срок от 30 дни от датата на
сключването му (чл.3). Кредитът е следвало да бъде издължен, чрез заплащане на 120
месечни анюитетни вноски с падеж на всяка вноска 10-то число на месеца, съгласно
погасителен план, който банката изготвя при усвояването на кредита (чл.чл.2, 5 и 7).
Крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в
погасителния план –29.04.2031 г.
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4.77% годишно,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над един ден
до две години“ 0.110%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и при
2
фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.660% (чл.8).
Кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършване услуги на криента – чл.18 от договора.
В чл.9 от договора е посочен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита,
който е 5.26%. Той може да бъде променян при наличие на предпоставките, предвидени в
Общите условия.
ГПР изразява общите разходи, като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, посочен е в погасителния план (приложение № 1), който е неразделна
част от договора и включва: лихви; дължимите от кредитополучателя такси, съгл.
приложение № 3 – извлечение от Тарифата на банката; такса за откриване и месечна такса за
поддържане на разплащателна сметка, обслужваща предоставения кредит; такси за
допълнителни услуги и такса за ползване на платежен пакет – чл.7.1 от ОУ. Видно от
погасителния план – приложение № 1 от кредитния договор общата дължима сума от
кредитополучателя е 51 006.70 лв. Стойността на ГПР е изчислена при следните
допускания: 1) договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните по него
ще изпълняват точно задълженията си по него; 2) ако кредитния договор предоставя на
потребителя различни възможности по отношение на неговото усвояване, допуска се, че
общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло и 3) ако за ограничен период от време
или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи се
приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на кредитния договор,
са тези с най-високи стойности.
Съгласно чл.16.1 от Общите условия, съставляващи неразделна част от договора
(чл.21 от договора) при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в
плащанията за главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък на главницата
става предсрочно изискуем (чл.16.2 от ОУ). От датата на изискуемост на кредита, целият
непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД до
окончателно погасяване на задължението (чл.16.3 от ОУ).
Страните са се уговорили, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с
договора за кредит се считат получени от кредитоискателя, ако са изпратени от банката на
посочения от него адрес за кореспонденция, ако не е уведомил банката за промяна на адреса
за кореспонденция – чл.16 от договора. Съгласно чл.11, б. „е“ кредитополучателят се
задължава да уведоми банката при промяна на местоработата си, местоживеенето си и някой
от адресите си посочени в договора за кредит.
С уведомление – нотариална покана рег. № 9219, том 3, № 4 от 24.08.2022 г. на
нотариус С. С., рег. № ... на НК, с район на действие РС-Шумен, ответникът е уведомен, че
поради забава в погасяване на задълженията му по сключен договор за банков кредит от
29.04.2021 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на
3
нотариалната покана цялата непогасена главница по кредитния договор става дължима и
върху нея се начислява законна лихва. Поканата е връчена на ответника на по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК на 29.09.2022 г., когато е изтекъл срокът, визиран в чл.47, ал.2 от ГПК.
Ответникът не е предприел действия за погасяване на задълженията си.
На 31.10.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от 28.10.2022
г. Въз основа на заявлението на 01.11.2022 г. по ч.г.д. № 2342/2022 г. по описа на ШРС е
издадена Заповед № 1094 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 868, с който ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 39 113.04 лв. – главница по изискуемо задължение по договор за кредит за
текущо потребление от 29.04.2021 г.; 2 243.11 лв. – дължима договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 10.07.2021 г. до 28.09.2022 г.; 220.13 лв. – обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 10.08.2021 г. до 28.08.2022 г., включително; 315.08
лв. – законната лихва за периода от 29.09.2022 г. до 28.10.2022 г., включително; 120.00 лв. –
дължими разходи при изискуем кредит, законна лихва върху главницата от 31.10.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 890.23 лв., от които 840.26 лв. – заплатена
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 20228760401651 по описа на ЧСИ Даниела Златева,
рег. № 876 на КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което, предвид чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на ищеца е указано да предяви
установителен иск – Определение № 3159/22.11.2024 г. по ч.г.д. № 2342/ 2022 г. на ШРС.
Определението е получено от банката на 05.12.2024 г., която на 03.01.2025 г., в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е предявила иск за установяване на вземането си.
От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице
дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца, както и
записванията в тях по отношение на договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2021
г. са водени редовно. Усвояването на кредита в размер на 40 000 лв., е осъществено
еднократно на 29.04.2021 г., като сумата е постъпилата по банковата сметка на ответника в
„Банка ДСК“ АД. Предоставеният кредит не е погасяван, съгласно уговорения погасителен
план, допуснати са закъснения при плащането на месечните вноски, като след третата
месечна вноска, ответникът не е обслужвал предоставения му кредит. Последното плащане
за погасяване на задълженията по кредитния договор е на 10.08.2021 г., като с 13.56 лв. са
погасени част от дължимите договорни лихви. Ответникът е спрял плащането по кредита от
четвъртата месечна вноска, платима на 10.08.2021 г. От 10.08.2021 г. до 29.09.2022 г. не са
платени 14 бр. месечни вноски.
Възнаградителната лихва е изчислявана правилно, като последвалите промени са
съгласно Общите условия към кредитния договор и приложение № 2 към него. Лихвата за
забава за периода 10.08.2021 г. до 28.09.2022 г. е в размер на 10% върху падежиралите
главници.
4
Непогасените задължение на ответника към 28.10.2022 г. са в общ размер на 42 011.36
лв., разпределени по пера, както следва: главница - 39 113.04 лв.; договорна лихва - 2 243.11
лв.; наказателна лихва върху просрочената главница – 220.13 лв.; наказателна лихва върху
предсрочно изискуемата главница – 315.08 лв. и разходи по изискуем кредит – 120.00 лв.
Ищецът е променял размера на лихвения процент, посочен в кредитния договор, като
от 4.77% намалява на 4.75%, 4.72% и 4.71%. Извършената промяна в размера на лихвения
процент е съгласно методологията, описана в кредитния договор и условията към него. На
официалната интернет страница на банката са оповестени стойностите на прилаганите
референтни лихвени проценти, които се прибавят към фиксираната преференциална
надбавка от 4.66%, определена в договора за кредит. Промяната се извършва два пъти
годишно през м. януари и през м. юли.
Няма извършени плащания след 28.10.2022 г. до датата на изготвяне на заключението
от вещото лице, включително и вследствие наложени запори по банковите сметки на
ответника и/или чрез извършени от банката прихващания.
Годишния процент на разходите по кредита е изчислен като са взети предвид всички
разходи по кредита, предоставен с договора: първоначална такса при усвояване на кредита в
размер на 200.00 лв. и месечна такса за обслужване на кредита в размер на 4.95 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключения между
банката и ответника договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2021 г. Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок,
считано от уведомяването на ищеца, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е основателен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 29.04.2021 г. между ищеца и
ответника. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно
отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на
кредитополучателя парична сума в размер на 40 000 лв., а той е поел задължението да
ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че банката е изпълнила
задължението си по договора за предоставяне на кредита, чрез превод по банковата сметка
на ответника И. М. А. на 29.04.2021 г., поради което и възражението, че сумата не е
предадена на ответника е неоснователно. Но кредитополучателят не е изпълнил
задължението си да върне кредита, съгласно уговореното в кредитния договор. Той е
прекратил редовното заплащане на дължимите месечни погасителни вноски, като
последното плащане е извършено на 10.08.2021 г. Към датата на получаването по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК на нотариалната покана – 29.09.2022 г. не са били платени 14 бр. месечни
анюитенти вноски. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за
5
предсрочно изискуем съгл. чл.16.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, който е неразделна част от кредитния договор и видно от събраните по делото
доказателства, той го е упражнил, чрез изпращане до ищеца на нотариална покана, връчена
от нотариус С. С. по реда на чл.47, ал.5 на 29.09.2022 г. Принципното разрешение, залегнало
в мотивите на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от
момента в който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Поканата е изпратена на настоящият адрес на ответника, който към този момент е
съвпадал с постоянния му адрес и адреса посочен от ответника в кредитния договор. Не са
налице доказателства, че ответникът е уведомил ищеца за промяна на адреса, посочен в
договора. С оглед на това, предвид чл.16 от договора, неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си за уведомяване на ответника и
поканата е нередовно връчена. В случая е приложено правилото за три посещения на адреса
(чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК), след което е залепено уведомление и поканата е връчена по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сделката по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
ЗПК, и това изрично е посочено в чл.1 от договора. Следователно следва да се прилага
действащия Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 18, от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.). Кредитният договор заедно с Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, погасителен план (приложение № 1), Условия по стандартен кредит за
текущо потребление (приложение №2) и Такси по кредити за текущо потребление
(приложение № 3) съставляват едно цяло. Това изрично и недвусмислено е изразено в
кредитния договор - чл.5, чл.8 и чл.21. Не са налице изключенията, посочени в чл.4 от ЗПК.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на
своята професионална и търговска дейност. Той е потребител, по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК и на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, на финансова услуга - §13, т. 12 от ДР на ЗЗП. От друга
страна, ищецът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е търговец съгл. §13, т.1 от ДР
на ЗЗП. С оглед на това следва да се приложат и разпоредбите на действащия ЗЗП в сила от
10.06.2006 г., отнасящи се до защита на потребителя от неравноправните клаузи в
потребителските договори. Това изрично е предвидено в чл.24 от ЗПК.
В случая не са налице нарушенията на императивните изисквания на 22 от ЗПК.
Договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, в два еднообразни екземпляра по
един за всяка от страните по договора и в изискуемия от закона шрифт. Изготвен е на
разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита с изрично посочване, че е променлив, условията за
прилагането му и начина на изчисляване, описана е подробно методологията за промяна на
референтния лихвен процент, като изчисленията му се базират на официалната информация
от страницата на БНБ; годишния процент на разходите по кредита, заедно с подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по него, както и общата сума
6
дължима от кредитополучателя по кредита, изчислена към момента на сключване на
договора; условията за издължаване на кредита; съставна част от договора е погасителния
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и падежа на погасителните
вноски; наличието на възможност кредитополучателят да се откаже от договора.
Неоснователно е възражението на ответника, че размерът на годишния процент от
разходите не е в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК. Видно от заключението на вещото лице
ГПР по кредита е изчислен при включване на разходите, свързани с предоставения кредит, а
именно: лихви, такси и застраховки. Т.е. размерът е съобразен с горепосочената разпоредба.
По отношение на направеното от ответника възражение за неравноправност на чл.8
от договора. В чл.8 от договора и чл.5 и посл. от ОУ се урежда методиката по прилагането
на променлив лихвен процент и неговото определяне, като изчисленията, видно от
заключението на вещото лице, се базират на официална информация от страницата на БНБ.
Банката определя изменението на референтния лихвен процент въз основа на обективно
съществуващи специфични икономически критерии и реално отразява промените свързани с
пазарните условия, относими към кредитната й дейност, а не зависи едностранно от волята и
преценката й. Описаната в кредитния договор методика съдържа разбираем и недвусмислен
механизъм за определяне на размера и всеки средно образован потребител би могъл да
изчисли цената на кредита. С оглед на това съдът счита, че клаузите, уреждащи прилагането
на променлив лихвен процент не са неравноправни. Клаузите са формулирани по ясен и
разбираем начин, съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, и те не следва да се
преценяват, като неравноправни.
В хода на извършената служебна проверка на кредитния договор, съдът не
констатира наличието на други неравноправни клаузи, което би се отразило върху размера
на претендираните суми за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси.
Мораторната лихва е изчислявана само върху просрочената главница, съгл. чл.16.1 от ОУ.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, безспорно установи, че размерът на
непогасените задължения към 28.10.2022 г. са в общ размер на 42 011.36 лв., разпределени
по пера, както следва: главница - 39 113.04 лв.; договорна лихва - 2 243.11 лв.; наказателна
лихва върху просрочената главница – 220.13 лв.; наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата главница – 315.08 лв. и разходи по изискуем кредит – 120.00 лв. Ответникът не
е ангажирал доказателства с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса,
че е погасил задълженията си.
С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и доказан и
следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение. От приложения по делото списък на разноските по чл.80
от ГПК се установява, че направените от ищеца разноски са в размер на 5 371.14 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 840.23 лв., депозит за
7
възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лв. и 3 930.91 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за особен представител. С оглед молбата на ищеца и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 във вр. с ал. 1 от Наредбата
за плащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500.00 лв. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените в заповедното производство разноски в размер на 890.23 лв. или в общ размер
на 6 761.37 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че И. М. А., ЕГН ********** с адрес в гр. .., ул. „..“, № ...,
вх...., ет...., ап.... дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ..., ул. „...“, № ..., представлявано от изп. директори Д. Н. Н. – И. и Б. Ф. С.
сумата от 42 011.36 лв., от които 39 113.04 лв. –дължима главница; 2 243.11 лв. – договорна
лихва за периода от 10.07.2021 г. до 28.09.2022 г.; 220.13 лв. - обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от
10.07.2021 г. до 28.09.2022 г.; 315.08 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 29.09.2022 г. до 28.10.2022 г. и
120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
31.10.2022 г. до пълното погасяване на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
1094 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
01.11.2022 г. по ч.г.д. № 2342/2022 г. по описа на Районен съд -Шумен.
Осъжда И. М. А., ЕГН ********** с адрес в гр. ..., ул. „...“, №.., вх..., ет...., ап....да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ...., ул.
„...“, № .., представлявано от изп. директори Д. Н. Н. – И. и Б. Ф. С. сумата от 6 761.37 лв.,
представляващи направените разноски в заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8