Решение по дело №355/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  876          Година  2022, 17.05.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 355 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

           Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение №2354/ 29.11.2021г. по адм. дело №2596/2020г. на Административен съд – Пловдив, ХIII състав, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София/ГДИН/ да заплати на М.И.Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в размер на 3 500 лева за периода от 18.08.2019г. до 20.10.2020г., като претенцията до пълния й размер от 50 000 лева е отхвърлена. Със същото решение е осъдена ГДИН да заплати на Т. разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държав­на такса, както и на адв.С. сумата от 158,34 лева адвокатско възнагражде­ние за процесуално представителство на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски от ГДИН.

Първата касационна жалба е подадена от М.И.Т. чрез адв.С., като се твърди, че решението в оспорената му част е незаконо­съобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна и уважаване на иска в неговата цялост.

Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – София не изразява стано­вище по допустимостта и основателността и.

Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – София, чрез процесуален представител юриск.Ч., който обжалва решението в частта, с която дирек­цията е осъдена да заплати на М.И.Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 500 лева. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл.209 т.3 АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен предявеният от Т. иск, алтернативно обезщете­нието да бъде намалено до 1 000 лева. Конкретно се сочи, че първо­инстан­цион­ният съд не е преценил доказателствената тежест на събраните доказателства, съответно, че не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията, както и причинната връзка.

Ответникът по тази касационна жалба – М.И.Т. не изразява становище по допустимостта и основателността и.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадените касационни жалби.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основа­ния, намира за установено следното.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно, подадени са в срок, поради което са ДОПУСТИМИ за разглеждане по същество. Разгледани по същество, същите са ОСНОВАТЕЛНИ.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба, предявена от М.И.Т., срещу ГДИН - София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Затвора - Пловдив за периода от 01.02. 2019г. до 12.10.2020г., вследствие на държането му в пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв.м., без постоянен достъп по санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, наличие на гризачи и дървеници в килиите, от които не може да спи. Следващите оплаквания на ищеца е прието, че са свързани със здравословното му състояние и по-конкретно, че страдал от инсулинозависим диабет, без да му е осигурявано необходимото лечение, като в продължение на един месец не му е осигуряван протокол за инсулин и той две седмици е бил без инсулин, поради което негови близки му го закупили отвън; заболял от хиперглике­мия, постоянно разстройство и обезводняване, както и от „гастроентропатия“, което се е дължало на лошата храна, тъй като му давали по един морков, една глава лук, един картоф и половин черен хляб; здравословното му състояние се влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив, защото изпадал в тежка хипогликемия,но там само временно го стабилизирали; на всеки 6 месеца е трябвало да му правят пълни изследвания, но това не е било сторено.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че от наличните по делото доказателства се установява, че по отношение на периода, за който се претендират неимуществени вреди за условията в Затвора - Пловдив, а именно от 01.02.2019г. до 12.10.2020г., съгласно становище на ИСДВР, ищецът е постъпил в затвора на 12.08.2019г., поради което и искът е разгледан по същество само за периодите, за които е установено, че лицето е пребивавало на терито­рията на Затвора – Пловдив, а именно от 12.08.2019г. до 12.10.2020г. За периода от 12.08.2019г. до 16.08.2019г. е установено, че е бил настанен в приемно отделе­ние ОПЗ с размери 11,63 кв.м. без площта на санитарния възел, 3 кв.м. площ на санитарния възел с 1 отваряем прозорец с размери 1,19x0,99м в спалното поме­щение и отдушник в санитарния възел. От 16.08.2019г. до 23.08.2019г. е бил наста­нен в Пост №5, стая №56 с размери 27,89 кв.м. без площта на санитарния възел, 2,33 кв.м. площ на санитарния възел, като има 2 бр. отваряеми прозорци в спалното помещение с размери 0,40x1,15м и 0,97x1,15м и 1 бр. прозорец в санитарния възел с размери 0,30x1,15м. От 23.08.2019г. до 17.12.2019г. е бил настанен в Пост №2, стая №81 с размери 28,98 кв.м. без площта на санитарния възел, 2,73 кв.м. площ на санитарния възел, като в спалното помещение има 2 бр. отваряеми прозорци с размери 0,97x1,17м и 0,67x1,17м и 1 бр. прозорец в санитарния възел с размери 0,15x1,20м. Прието е на следващо място, че видно от Становище/без да е посочено кое точно становище/ през продължителни периоди ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека, е мотивирано, че съставлява самостоя­телно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.

На следващо място е прието, че по делото не са установени данни да има гризачи и дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели, като е мотивирано, че от страна на затворническата админист­рация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които е установено, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Констатирано е, че няма нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като видно от справка на л.52 по делото в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, а по отношение на топлата е посочено, че по делото е установено, че достъпът до такава е посочен в утвърден от Началника на Затвора – Пловдив график за разпределение на времето на лишените от свобода. Като неоснова­телно е прието твърдението, че на ищеца не е била оказвана своевременно меди­цинска помощ, тъй като видно от приложени по делото епикризи и заключението на вещото лице, ищецът е бил многократно хоспитализиран, като му е било оказвано адекватно лечение. Като недоказани са приети и твърденията, че на ищеца в продължение на един месец не е осигуряван протокол за инсулин, както и че той две седмици е бил без инсулин, поради което негови близки му го закупили отвън. Съдът е приел обаче оплакванията на ищеца в частта относно непредос­тавяне на храна, съобразена с диагнозата му като основателни, тъй като липсва информация по делото за ежедневния хранителен прием на ищеца.

При така установеното, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като конкретният размер на следващото се обезщетение, е определен при съблюдаване изискването на чл.52 ЗЗД, във връзка с §1 ДР ЗОДОВ и отчитайки периода на увреждането, характерът и интензитетът на породените страдания и негативни преживявания. Отчетени са обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната админист­ративна дейност и периодът на исковата претенция по следния начин: „…време­то, през което ищецът е пребивавал в затвора гр.Пловдив в пренаселени поме­щения, с мухъл и ограничено проветряване и количество светлина, … е 526 дни…“.

Съответно при прилагането на чл.284 ал.2 ЗИНЗС съдът е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за неиму­ществените вреди, настъпили за периода от 12.08.2019г. до 12.10.2020г. вкл. в Затвора – Пловдив възлиза на 3 500 лева. Същевременно обаче в диспозитива на решението ГДИН е осъдена да заплати сумата в размер на 3 500 лева, представ­ля­ваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на лицето в Затвора – Пловдив в периода от 18.08.2019г. до 20.10.2020г.

След като прецени наведените в касационните жалби доводи и въз основа на служебната проверка за допустимост и съответствие на решението с материал­ния закон, в изпълнение изискването на чл.218 АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът обаче не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдо­производствените правила.

Установява се на първо място от исковата молба, че с нея са заявени множество твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 от с.з. в каквато връзка са и направени доказателствени искания. Във връзка с това, съдът е следвало да изиска известна конкретизация на твърденията и едва след това, препис от уточнената искова молба е следвало да се изпрати на ответника с указание да представи писмен отговор и да посочи доказателства, както и да изрази становище по направените доказателствени искания. Тук е мяс­тото да се посочи, че ефективното упражняване на правото на защита на страните по делото, зависи и от точното определяне на предмета на делото, от индивидуа­ли­зацията му по начин, че за страните по него да е ясно, какво се твърди и какво се оспорва.

На следващо място и с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба и представените с него доказателства, на страните е следвало да бъдат дадени указания за разпределяне на доказателствената тежест при съобразяване на обстоятелството, че производството е по реда на чл.284 и сл. ЗИНЗС, поради което и на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, а доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подле­жи на главно доказване от ищеца, а на оборване от страна на ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно.

В тази връзка и на ответника е следвало да се укаже, че тази оборима презумпция се простира и върху причинната връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, т.е. тежестта да я обори в случая е на ГДИН, като може да стори това с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Все в тази насока, и с оглед правилното установяване на фактите по дело­то, е следвало на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС от Затвора – Пловдив да бъдат изискани и съответните доказателства, като се укаже, че на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Основателни в тази връзка са възраженията на касатора ГДИН – гр.София, че не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията, както и причинната връзка.

За пълнота е необходимо да се посочи още и че от данните по делото се установява, че производството по адм. дело №2596/2020г. по описа на Админист­ративен съд – Пловдив, ХIII състав, се е развило по искова молба на М.И.Т. против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стра­дания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност за периода от 01.02.2019г. до 12.10.2020г., когато се твърди, че е пребивавал на територията на Затвора – Пловдив, които вреди се сочи, че са в резултат от поста­вянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като конкретните оплаквания са свързани с: непредоставяне на законо­установената нетна площ от 3 кв.м.; неосигуряване на постоянен достъп до сани­тарен възел с течаща топла и студена вода; наличие на гризачи и дървеници в килиите, поради което не може да спи; „Искал е да му дадат работа, но не му дават.“; липса на предоставена адекватна медицинска помощ с посочени различ­ни заболявания. В допълнителна молба от 15.03.2021г. оплаквания са наведени и във връзка с неспазване на диета и неразрешаване на близки на ищеца да му внасят храна, съобразена с диетата.

В своето решение обаче първоинстанционният съд е обсъдил само една част от наведените оплаквания, поради което и възраженията на касатора Т., настоящият касационен състав намира за основателни. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че по отношение на наведените твърдения за непредоставяне на работа, липсва произнасяне. 

По отношение на твърдението за непредоставяне на законоустановената нетна площ от 3 кв.м. в Затвора – Пловдив, решаващият съд е приел, че през продължителни периоди, без да се посочва кои са тези периоди, Т. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Периодите на пребиваване на ищеца в прена­селени килии не се установяват и от последващото посочване, че: „…времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр.Пловдив в пренаселени помеще­ния, … е 526 дни.“, доколкото не само периодът, за който съдът е установил, че ищецът действително е пребивавал на територията на Затвора – Пловдив, но и целият исков период не е с продължителност от 526 дни. Все в тази насока и следва да се посочи, че съдът веднъж посочва, че този период е от 12.08.2019г. до 12.10.2020г. вкл., същевременно в диспозитива посочва, че неимуществените вреди са претърпени в периода 18.08.2019г. до 20.10.2020г. при положение, че е уста­новил, че е постъпил в затвора на 12.08.2019г., същевременно исковият период е до 12.10.2020г.

Не става ясно и какъв е изводът на съда по отношение на оплакванията в частта досежно предоставянето на храна, съобразено с диагнозата му, в т.ч. и въз основа на кои доказателства. Тук следва да се посочи и че липсва произнасяне по отношение на доказателственото искане, обективирано в молбата на ищеца от 02.12.2020г., а именно да бъде изискана от Затвора – Пловдив молба на Т. от 11.11.2020г., копие от която е представено по делото, за разрешение за носене на домашна храна, с данни за произнасянето по нея. Не се установява също така и въз основа на какви данни съдът е приел, че ищецът е пребивавал в помещения, в които има мухъл и ограничено проветрение и количество светлина, още повече, че нито в исковата молба, нито в уточняващите молби са наведени подобни твърде­ния от ищеца.

При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателни напра­вените оплаквания в двете касационни жалби – така констатираните неясноти и неточности в атакуваното решение водят до извод, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд не е уста­новил по безспорен начин в кои периоди е пребивавал ищецът в Затвора – Плов­див и какви са били условията, при които е пребивавал. Както вече се посочи и по-горе, ищецът е посочил конкретни доказателствени искания, като няма данни по същите да е налице произнасяне, съответно от посоченото затворническо заведе­ние да е изискана релевантната информация. Като е разгледал иска при неизясне­на фактическа обстановка, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довело до порочно решение – необос­нованост. При тези съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстан­ционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска от ищеца известна конкретизация на твърденията му, включително и по отношение на мно­жеството посочени заболявания, след което да изпрати препис от уточнената иско­ва молба на ответника, да разпредели доказателствената тежест, да изясни и установи точния период на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив, като при необходимост, с оглед правилното установяване на фактите по делото, на осно­вание чл.284 ал.3 ЗИНЗС да изиска и съответните доказателства с указание, че на осно­ва­ние чл.284 ал.3 ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите дока­зателства от съответното затворническо заведение, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Едва след изясняване на всички релевантни обстоятелства, съдът следва да формира извода си за наличие или липса на осъществяване на твърдените нарушения на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, а при положителен отговор на този въпрос, да извърши преценка за настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, след което да определи следващото се обезщетение при съобразяване с актуалната практика на ЕСПЧ, в т.ч. с постановените на 04.06.2020г. решения по делата Й. и Д. срещу България и И. и други срещу България.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на раз­носките, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същите, в т.ч. и досежно възнаграждението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдеб­но решение №2354/29.11.2021г., постановеното по адм. дело №2596/2020г. по описа на Административен съд-Пловдив, XIII състав.

ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

  

                                                                                 2.