ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№__________
гр. Варна, 17 септември 2021г.
Варненският
административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 2024 по описа
за 2021год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на 202, т.2, вр.чл.54, ал.5 от АПК.
Образувано
е по жалба на С.Ц.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв.Я.К., против Решение
№ 1040-02-161/24.08.2021г. на директора на ТП на НОИ – гр.Бургас, за спиране на
производството по разглеждане на жалбата ѝ срещу Разпореждане №
О-02-000-00-01459130 от 05.04.2021г. на ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите, до приключване на производството по задължителни
предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г., издадени от контролен орган на ТП
на НОИ-Варна до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр.Созопол.
Жалбоподателката
твърди нищожност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
неправилно приложение на материалния закон и нарушаване на принципите за
законност и истинност по чл.4, ал.2 и чл.7, ал.3 от АПК. Конкретно сочи, че с
Определение № 1629/01.07.2021г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № 1273/2021г., е
отменено предходно решение с № 10-40-02-90/21.05.2021г. за спиране на
производството по разглеждане на жалбата ѝ [срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459130
от 05.04.2021г.] като законодателят не е предвидил правомощие за административния орган да
спира повторно производството на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК. В тази
връзка твърди, че повторното решение за спиране, е постановено в противоречие
със силата на пресъдено нещо на съдебен акт. На следващо място твърди, че
директорът на ТП на НОИ-Бургас е издал обжалваното решение при неправилно
приложение на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, т.к. под „административно производство“ по
смисъла на АПК се има предвид производство по издаване на административен акт,
а производството по чл.117 от КСО не е такова. В тази връзка сочи, че
процесуалните действия за събиране на доказателства, с цел изясняване на всички
факти от значение за случая и издаването на законосъобразен административен акт,
не представляват [отделно и самостоятелно административно производство] в хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
Счита, че разглежданият случай попада във втората хипотеза на чл.117, ал.3,
изр.2 от КСО, в която следва да се отмени разпореждането и да се върне
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, с
указание за изясняване на спорните обстоятелства във връзка с осигурителния
статус на лицето. По същество сочи и че в конкретния случай не е налице нито
една от хипотезите по чл.54, ал.1, т.5 от КСО, поради което издаденото решение
не почива на посоченото в него правно основание. В тази връзка твърди, че
предписанията към осигурителя за заличаване на данни за лицето, не е обуславящо
за преценката на осигурителния статус на осигуреното лице, още повече че същото
не е адресат на задължителните предписания. Позовава се на дефиницията по §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО и твърди, че обстоятелството дали дадено лице притежава
качеството „осигурено лице“ по никакъв начин не е поставено в зависимост от
декларираните за това лице данни по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на
МФ, а подаването на тези данни, респ. тяхната достоверност, не е предпоставка
за възникването или изгубването на това качество, нито е елемент от фактическия
състав на възникване на осигурителното правоотношение, представляващо основание
за задължително осигуряване, фактически извършваната дейност по това
правоотношение и нейният характер, а от там и осигурителния статус на лицето –
факти, за чието изясняване задължителните предписания за деклариране към
осигурителя, нямат определящо значение. По изложените съображения моли за
отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган
с указания по тълкуването и точното прилагане на закона. Моли да бъде
определено и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната
страна – директора на ТП на НОИ-Бургас, при представяне на преписката не е
изразил становище по спора.
След
преценка на представените доказателства, съдът приема за установено от
фактическа, следното:
С
Разпореждане № О-02-000-00-01459130/05/04/2021г. на ръководител по изплащането
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, на жалбоподателката С.Ц.Н. е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по
болничен лист № Е202022911586 и удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с
данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с
вх.№ Р14-02-000-00-**********/15-1-2021г.
Отказът
е мотивиран с обстоятелството, че от контролен орган на ТП на НОИ на [осигурителите] са издадени задължителни предписания (4бр. от 02.04.2021г.) за заличаване
на подадени данни в регистъра на осигурените лица за всички назначени лица, в
т.ч. и за С.Н.. За същата е подадено уведомление за сключен трудов договор в „Д
КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ ЕООД за периода 03.02.2020г. до момента, и с „ПОЛИТУР 2016“
ЕООД от 20.10.2016г. до 03.02.2020г. За посочените периоди са подавани данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Прието е, че наличието на трудов договор е предпоставка
за възникване на трудово правоотношение, но за възникване на осигурителното
правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл.10 от КСО в
тяхното кумулативно проявление. Предвид констатираните обстоятелства – че
лицето не е полагало труд и не е извършвало реална трудова дейност при тези
осигурители за цитираните периоди, за С.Н. не е възникнало осигуряване по
смисъла на чл.10 от КСО при тези осигурители и не следва да се подават данни за
осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Разпореждането
е обжалвано пред директора на ТП на НОИ-Бургас, който с Решение №
1040-02-90/21.05.2021г. е спрял производството по разглеждане на жалбата, по
съображения, че към момента не са приключили окончателно административните
производства по издадените задължителни предписания от контролен орган при ТП
на НОИ-Варна до осигурителите „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ ЕООД и „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД
за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С.Н. за
периодите: м.02.2020г. до 02.02.2021г. и от м.07.2019г. до м.01.2020г., като
тези производства имат преюдициално значение за преценката на
законосъобразността на обжалваното разпореждане.
Решение №
1040-02-90/21.05.2021г. на директора на ТП на НОИ-Бургас е отменено с
Определение № 1629/01.07.2021г. на Адм.съд-Варна, ХХIX-ти състав, постановено по адм.д. №
1273/2021г., по съображения за непълнота в разпоредителната част, водеща до
„неясна воля относно кое административно или съдебно производство се спира административното
производство по оспорване на отказ за отпускане на обезщетение за временна
нетрудоспособност“.
С писмо вх.№ 1012-02-155#5/05.08.2021г. на Адм.съд-Варна преписката
по адм.д. № 1273/2021г. и влязлото в сила определение, са изпратени на директора
на ТП на НОИ-Бургас за сведение и изпълнение.
С писмо изх.№
1012-03-181#7/09.08.2021г. от ТП на НОИ-Варна е изискана информация относно влизането в
сила на издадените задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г. до
осигурителя „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ ЕООД и № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. до
осигурителя „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД.
Според писмо вх.№
1012-03-181#8/12.08.2021г. на директора на ТП на НОИ-Варна задължителните предписания
до „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ ЕООД не са влезли в сила поради обжалването им.
Задължителните предписания до „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД са влезли в сила на
05.08.2021г.
След справка в сайта на
Административен съд – Варна е установено, че по жалба на „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“
ЕООД срещу Решение № 2153-03-81/08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ-Варна (с
което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г.), е образувано адм.д. № 1772/2021г., което с
определение от 13.08.2021г. е изпратено по подсъдност на Адм.съд-Бургас, което
не е приключило.
При така установените
факти, с Решение № 1040-02-161/24.08.2021г. на директора на ТП на НОИ –
гр.Бургас, е спряно производството по разглеждане на жалба вх.№
1012-02-118/27.04.2021г. на С.Ц.Н. срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459130 от
05.04.2021г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, до
приключване на производството по задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Варна
до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр.Созопол.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Решението е съобщено на
жалбоподателката на 26.08.2021г., а жалбата е подадена на 09.09.2021г. – в
14-дневния срок по чл.197, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.54, ал.1, т.5 от АПК административният орган спира производството при
наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато
издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи
спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Настоящият
съдебен състав преценява като основателно оплакването в жалбата, че под
„административно производство“ по смисъла на АПК се има предвид производството
по издаване на административен акт, каквото не е производството пред директора
на ТП на НОИ-Бургас, инициирано по жалбата на С.Н. срещу разпореждането, с което
е отказано отпускането на парично обезщетение за временна нетрудоспособност.
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, буква „е“ от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ се подават
жалби за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели I и II или помощи. На това основание разпореждането
на компетентното длъжностно лице по чл.40, ал.1 КСО, с което се отказва
отпускането на обезщетение за временна нетрудоспособност, се обжалва пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
Съгласно чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането.
Законът не предвижда
правомощие за решаващия орган да спира производството по разглеждане на
жалбата, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването
на разпореждането, вкл. когато определени, преценени като релевантни за спора
обстоятелства, са предмет на висящ спор - пред горестоящ административен орган,
по реда на задължителното административно обжалване или пред съд. В тези
хипотези разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО изрично указва, че разпореждането
се отменя и преписката се връща за ново разглеждане.
В тази връзка следва да се
посочи, че правомощие за спиране на административното производство по
отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, е
предоставено с разпоредбата на чл.40, ал.4 от КСО на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение,
при това само в изрично предвидените
хипотези, а именно: 1/ когато са
обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2/ когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен
орган или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото
или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката,
но за не повече от 6 месеца; 3/ не
са представени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването
им в регистъра по чл.33, ал.5, т.12.
Хипотезите на т.1 и т.3 на
чл.40, ал.4 от КСО в случая са неотносими, а в хипотезата на чл.40, ал.4, т.2
от КСО производството се спира, само когато са представени доказателства, които
могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението.
Извън така
регламентираните случаи, законът не предвижда възможност за спиране на
производството по отпускане на обезщетения за временна нетрудоспособност.
Съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
нетрудоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца
осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Според чл.40, ал.3 от КСО,
паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от
държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния
осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна
сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***,
лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни
услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на
обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждане за отказ.
Следва да се има предвид, че осигурителното обезщетение за временна
неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице,
което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск. Именно в
контекста на целта на закона за своевременно получаване на обезщетението,
когато осигуреното лице е уязвимо, в случая поради заболяване, законът допуска
спиране на производството по изплащане на обезщетението и липсата на
произнасяне по същество, само в изрично предвидените случаи.
Ако някое обстоятелство,
релевантно за преценката за възникване на правото за изплащане на обезщетението,
не е установено безспорно, длъжностното лице е длъжно да постанови разпореждане
за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл.115, ал.2
лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства,
установяващи правото на обезщетение или помощ.
В конкретния случай
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е издал разпореждане
за отказ, като е приел, че са налице доказателства за това, че лицето не е
полагало труд и не е извършвало реална трудова дейност при установените осигурители
за цитираните периоди, поради което за жалбоподателката не е възникнало
осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО и не следва да се подават данни за
осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4 от КСО.
Констатациите на органите
на ТП на НОИ-Бургас - че
дружествата-осигурители не са извършвали стопанска дейност, а от там и че
жалбоподателката не е осъществявала реална трудова дейност, съответно, че няма
качеството на „осигурено лице“, следва да бъдат потвърдени с конкретни
доказателства и именно в този контекст следва да бъде извършена преценката на
решаващия орган при произнасянето по жалбата срещу постановения отказ.
В обжалваното решение е
цитирана и обсъдена приложимата правна уредба, издадените актове от органите по
осигуряването, обсъдени са констатациите при проверките на дружествата-осигурители
и дадените към тях задължителни предписания за заличаване на подадените данни
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за жалбоподателката, но липсват мотиви защо това
обстоятелство е прието за преюдициално по отношение на производството по
преценка законосъобразността на издаденото разпореждане за отказ за отпускане
на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №
Е20202911586.
Въпросите относно действителното
полагане на труд и извършването на реална трудова дейност при осигурителя, както
и относно преюдициалния характер на заличаването на подадените за
жалбоподателката данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, съответно, как това се отнася
към законосъобразността на разпореждането за отказ, следва да се разгледат от
директора на ТП на НОИ-Бургас при произнасянето по същество по реда на чл.117,
ал.3 от КСО, поради което в настоящото производство не следва да се разглеждат
и обсъждат оплакванията в жалбата, че качеството „осигурено лице“ по смисъла на
§1, ал.1, т.3 от КСО не е поставено в зависимост от декларираните за това лице
данни по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, респ. от тяхната
достоверност.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да се върне на директора
на ТП на НОИ-Бургас за разглеждане и произнасяне по същество по жалбата на С.Ц.Н.
с вх.№ 1012-02-118/27.04.2021г. против Разпореждане № О-02-000-00-01459130 от
05.04.2021г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, при
спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото
определение.
При този изход на спора и на
основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. Я.Д.К.
следва да се заплати от администрацията към която се числи ответника – ТП на
НОИ – Бургас, минимално възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева,
съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност.
Макар в настоящия случай
да се касае за допълнителен спор, решаван във връзка с основния такъв
разглеждан по реда на КСО, съгласно чл.120, ал.1 от КСО от внасяне на държавна
такса са освободени само делата по Глава осма. В случая производството е по
реда на чл.202, т.2, вр.чл.197 от АПК, поради което за същото се дължи държавна
такса. Такава не е внесена от жалбоподателката, съдът не е давал и указания за
отстраняване на нередовности в жалбата на основание чл.158, ал.1, вр.чл.151,
т.3 от АПК, поради което за внасяне на същата следва да бъде осъдена ответната
страна.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-161/24.08.2021г. на директора на ТП
на
НОИ – гр.Бургас.
ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ-Бургас за разглеждане и
произнасяне по същество по жалбата на С.Ц.Н. с вх.№ 1012-02-118/27.04.2021г.
против Разпореждане № О-02-000-00-01459130/05/04/2021г. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите, при спазване указанията по тълкуване и
прилагане на закона в настоящото определение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр.Бургас, да заплати на Я.Д.К. ЕГН: ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр.Бургас, да заплати по сметка на Административен съд - Варна,
държавна такса за производството в размер на 10,00лв.
Определението, съгласно чл.200, ал.2 от АПК, подлежи на обжалване с частна
жалба от страните, участващи в административното производство, пред Върховния
административен съд на РБ в 7-дневен срок от неговото съобщаване!
Административен
съдия: