№ 24
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500614 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. И. Ш. чрез служебния му
представител адвокат И. М. против решение № 233/11.07.2022 г., постановено
по гр.д. № 1830/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, тъй като окръжният съд е дал неправилна правна
квалификация на иска, не е допуснал събиране на доказателства, насочени
към установяване на фактическите му твърдения за претърпени
неимуществени вреди и не е обсъдил всички негови възражения, за което е
изложил подробни съображения, поради което моли съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да се произнесе по същество.
Въззиваемият О. на ***** не е взел становище по жалбата.
Контролиращата страна П. в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
1
уважение и да бъде потвърдено решението на окръжния съд като правилно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от К. И. Ш.
против О. на ***** иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди. Ищецът твърди, че е претърпял вреди от незаконните действия на
служител в БНТЛ при О. на ***** И. С. И. и от изготвеното от него като вещо
лице невярно заключение от 27.12.2011 г. по допуснатата съдебно-балистична
експертиза, приета в ДП № ******** по описа на ІІ РУП, и от 20.09.2012 г. по
допусната допълнителна експертиза по в.н.о.х.д. № ******** г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, като въз основа на това заключение с решение
№ 234/01.11.2012 г. по това наказателно дело окръжният съд потвърдил
присъда № 111/17.05.2012 г. по н.о.х.д. № ****** г. на Районен съд – Стара
Загора, с която К. Ш. бил признат за виновен в това, че на 09.12.2011 г. е
държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „********” № EVL-********
калибър 9 мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на
основание чл. 339, ал. 1 от НК бил осъден на две години лишаване на свобода
с отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от
3 години, а впоследствие то било изтърпяно ефективно. Смята, че от
действията на вещото лице, служител при ответника, и изготвеното от него
неистинско заключение и въвеждането на съда в заблуда са му нанесени
вреди, поради което моли да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически
изживявания, силен стрес, притеснения, емоционални психически и
психологични терзания, накърняване чувството му за самооценка и
социалното му общуване, влошаване на физическото му състояние поради
развиване на хипертония и проваляне на брака му, в размер на 100 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното й изплащане.
Ответникът О. на ***** оспорва иска по основание и размер, като
2
твърди, че той е недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли. Счита, че не е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, а доколкото И. И. не е негов служител, той не е легитимиран да
отговаря по иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията. Претендира разноски.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от К. И. Ш. против
О. на ***** иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на парично
обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразна съдебно- балистична експертиза, изготвена от служителя
на ответника И. С. И. /специалист в областта на балистиката при ОД на МВР -
Стара Загора/, който в качеството му на вещо лице е изготвил невярно
заключение, обективирано в протокол № 567/27.12.2011 г., представен по ДП
№ ******** по описа на ІІ РУП на МВР – Стара Загора, и в протокол №
******* г. за извършена от него допълнителна експертиза, поискана и
представена пред Окръжен съд – Стара Загора, в които вещото лице
потвърдило устно и в съдебно заседание пред състава на Окръжен съд – Стара
Загора в качеството му на въззивен съд, който с решение № 234/01.11.2012 г.
по в.н.о.х.д. № ******** г. потвърдил постановената от Районен съд – Стара
Загора присъда № 111/17.05.2012 г. по н.о.х.д. № ****** г., с която Ш. бил
признат за виновен в това, че на 09.12.2011 г. е държал огнестрелно оръжие –
пистолет марка „********” № ***********, без да има надлежно разрешение
за това, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК бил осъден на две
години лишаване на свобода с отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1
от НК с изпитателен срок от 3 години, а впоследствие то било изтърпяно
ефективно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2020 г.
до окончателното й изплащане, а К. Ш. е осъден да заплати държавна такса в
размер на 10 лв. по приходната сметка на Окръжен съд – Стара Загора и на О.
на ***** юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло, поради което то е предмет на
въззивното производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК се
установи порок, обуславящ неговата недопустимост.
От изложените в исковата молба и уточняващите молби на Ш.
фактически обстоятелства и от отправения към съда петитум може да се
3
направи извод, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 49 от
ЗЗД, тъй като се твърди, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди от
действието на лице, на което ответникът е възложил работа, т.е. който е негов
служител, както и че това действие е противоправно и виновно /съзнателно
даване на невярно заключение/, а вредите са причинени по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника.
Вместо да разгледа предявения иск в изрично уточнените от ищеца
граници окръжният съд е отхвърлил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като
през цялото времетраене на производството, в първото по делото съдебно
заседание на 01.07.2022 г. при обсъждане доклада по чл. 146 от ГПК, както и
в мотивите на обжалваното решение е заявил изрично, че разглежда именно
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а той се различава от иска по чл. 49 от ЗЗД
по съдопроизводствен ред, фактически състав и правни последици, като
настоящият състав намира, че по този начин първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск, нарушавайки принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес, поради което решението му е недопустимо и
като такова следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на окръжния съд за
ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, при
което в зависимост от изхода на спора съдът следва да се произнесе и по
искането за присъждане на разноски.
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 233/11.07.2022 г., постановено по гр.д. №
1830/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд за произнасяне от
друг състав по предявения от К. Ш. иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5