Определение по дело №661/2020 на Районен съд - Лом

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                     гр. Лом, 07.10.2020 година

 

 

 Районен съд, гр.Лом, пети състав, в закрито  заседание на седми октомври,  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елица Орманова

 

 като разгледа докладваното от съдия-докладчика, гр.дело № 661/2020г., по описа на ЛРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Образувано по  молба с вх. № 10362/14.08.2020г., подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ - София чрез юрисконсулт Й.С. за изменение на  Решение № 185 от 31.07.2020г. на РС- Лом по гр.дело № 661/2020г. в частта за разноските. В молбата се съдържа оплакване по отношение на решението в частта за разноските, в която част ответникът  е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 416, 76 лева. Твърди се, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Сборът от сумите на двата обективно съединени иска е  1922, 40 лв.  Сочи се, че съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и при допуснато от съда изменение на исковата претенция, размерът на адвокатското възнаграждение следба да бъде в размер от 364, 57 лева, т.е. 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лв.   Иска се  да се измени решението в частта за разноските като ответникът бъде осъден да заплати  сумата от 364,57 лева вместо 416,76 лева разноски  по извършена компенсация на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от страните.

Навеждат се и оплаквания относно размера на присъдената в тежест на ответника държавна такса като се посочва, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Иска се дължимата държавна такса да бъде определена в размер на 76,90 лева вместо 117,84 лева.

     Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е изпратена на ищеца за отговор като такъв в срока по ал. 2 на чл. 248 ГПК не е постъпил.  

 

          След като се запозна с наведените от ответника доводи, съдът приема от правна страна следното:

Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

 

 

 

Съдът намира молбата за неоснователна.

С Решение от 31.07.2020г., постановено по гражданско дело № 661/2020г. по описа на  ЛРС ответникът Главна дирекция „ Гранична полиция“ – гр. София, е осъден да заплати на ищеца В.П.Г. сумата от 416,76 лева разноски по извършена компенсация на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от страните.  Осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом сумата от 267, 84 лева, от които 117,84 лева за държавна такса съобразно уважената в хода на производството част от исковете и 150 лева възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 В съдебното решение съдът е приел, че  възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника, е основателно досежно отделно заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 300 лв. за изготвяне на исковата молба, което се следва в случай, че адвокатът не осъществява процесуално представителство, какъвто настоящият случай не е и се дължи едно общо възнаграждение като изговянето на исковата молба се включва в пълния обем процесуално представителство по гражданското дело. В останалата си част за главния и акцесорния иск възнаграждението е съобразено с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди измененията, обнародвани с ДВ бр.45 от 15.05.2020г., тъй като договорите за правна защита са сключени преди тази дата и изменените материалноправни нейни норми действат за напред, т.е. когато договорите за правна помощ са сключвани, предвидените хонорари са били адекватни спрямо наредбата. За главния и за акцесорния иск се дължи отделно възнаграждение – съответно 377 лева за главния при материален интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. съгл.чл.7, ал.2, т.2 от наредбата /първоначален мат.интерес- 2100 лв./ и 300 лева  за акцесорния при материален интерес до 1000 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата /първоначален мат.интерес - 350 лв./ Видно от  представеният списък по чл. 80 ГПК, претендираните от ответната страна разноски са в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което е съобразено с чл.23, т.1 от НЗПП, още повече, че се касае за два иска – главен и акцесорен. Съобразно изхода от делото  уважени са 80,76% от първоначално предявения главен иск и 64,70% от първоначално предявения акцесорен иск, а за останалата част производството по делото е прекратено.  Ответникът следва да заплати на ищеца 304,47 лв. за представителство по главния иск /80,76 % от 377 лв./ и 194,10 лв. /64,70 % от 300 лв/ за акцесорния иск, или общо 498, 57 лв.

На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК е прието, че ищецът  следва да заплати на ответника съобразно частичното прекратяване на производството 81,81 лв., от които 28,86 лв. за главния иск и 52.95 лв. – за акцесорния иск. След извършена служебно от съда компенсация ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 416,76 лв.

          Така изложените доводи в решението се поддържат от съда като не се споделят доводите, изложени в молбата по чл. 248 ГПК за начин на определяне  на адвокатското възнаграждение чрез сборуване на цената на обективно съединените искове, след което да се определи едно общо възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Не се споделят също и доводите на ответника, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове като дължимата държавна такса да бъде определена върху общата цена на главния и акцесорния иск. Съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

Поради изложеното молбата с правно основание чл. 248 ГПК на Главна дирекция „Гранична полиция“ – гр. София следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

        Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  молба за изменение в частта за разноските на Решение № 185 от 31.07.2020г. на РС- Лом по гр.дело № 661/2020г. с вх. № 10361/14.08.2020г., подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ - София чрез юрисконсулт Й.С., с която се иска изменение на решението в частта за разноските, в която част ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ - София е осъден да заплати сумата от 416,76 лева разноски по извършена компенсация на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от страните и държавна такса в размер на 117,84 лева.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС- Монтана в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

 

      Препис от определението да се изпрати на молителите.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: