Определение по дело №2521/2020 на Административен съд - Варна

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                  

№………………..   2021 година, гр.ВАРНА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,    тридесет и втори състав   в закрито съдебно заседание в състав :

 

                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

 

 като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 2521 от 2020 г. по описа на Административен съд Варна, намери следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 215 от ЗУТ.

Инициирано е по две  жалби:  вх.№ 14180/13.11.2020 от „АДАЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от Д.А.А. и входирана в деловодството на адм.орган с № РС-ВН-1626-04-164/10.11.2020 г. от Гл. архитект на община Варна. Жалбите са насочени срещу Заповед № ДК-11-ВН-17/23.10.2020 г. на  началника на РДНСК Варна,  с която е отменено издаденото от главния архитект на община Варна Разрешение за строеж №181/06.10.2020 г.

В съпроводително писмо  ответникът по делото – Началникът на РДНСК Варна изразява становище за недопустимост на депозираната от главния архитект на община Варна жалба.  Счита, че  оспорената заповед се явява контролен акт по отношение на главния архитект, с  нея не се засягат  законните му права и интереси; същият няма право на жалба  срещу  заповедта,  издадена на основание на чл. 156, ал.3 от ЗУТ; не  попада в кръга на заинтересованите лица, очертан с чл. 149, ал.ал.1, т., до т.3 от ЗУТ,  нито в този очертан в чл. 147, ал.1  от АПК.

Въз основа на изложеното е  направено искане депозираната от Гл. архитект на община Варна жалбата  да бъде оставена без разглеждане.

В представен по делото писмен отговор съобразно предоставената му възможност Гл. архитект на община Варна  твърди, че „в случая се цели защита на субективни права,  засегнати от правна норма, като конкретната заповед за отмяна на издаденото разрешение за строеж е с характер на волеизявление,  което би следвало да подлежи на обжалване“.  Като аргумент в подкрепа на тезата за наличие на пряко засягане на субективни права  с оспорената заповед се изтъква и евентуалното ангажиране на административнонаказателна му  отговорност по реда на чл. 232, ал.1 във връзка с чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

Съдът като съобрази доводите на страните с относимите за случая правни норми счита  доводите на ответника за недопустимост на депозираната от Гл. архитект жалба и формирания въз основа на тях петитум за основателни.

Правото на оспорване на индивидуалните административни актове е предоставено само на лица с доказана активна процесуална легитимация – лица, чиито законни права и интереси са засегнати или нарушени от тези актове. Тази  си легитимация оспорващите следва да доказват във всички случаи на оспорване по реда на чл. 215, ал.1 ЗУТ. Изключение от общия принцип е разпоредбата на чл. 215, ал.5 ЗУТ към която препраща разпоредбата на  чл. 156, ал.4 ЗУТ. По силата на тази разпоредба на главния архитект е предоставено правото да обжалва единствено заповедите по чл. 216, ал.6 ЗУТ, а процесната заповед не попада в тази хипотеза. В качеството си на издател на актовете по ал.1, чл. 216 ЗУТ той с нормата на чл. 215, ал.5 ЗУТ/ му е предоставено единствено правомощието да оспорва само заповеди на началника на РДНСК, с които се прекратява производството по жалба срещу издадените от него актове по ал.1, чл. 216 ЗУТ, но не и тези, с които началника на РДНСК се произнася по същество – актове по чл. 216, ал.6 и чл. 156, ал.3 от ЗУТ.

В случая оспорената от Главния архитект на Община Варна заповед на Началника на  РДНСК Варна финализира извършената от контролния орган служебна проверка за законосъобразността на разрешението за строеж. Тази заповед не е от категорията административни актове, които органът, издал акта по чл. 216, ал.1 от ЗУТ, е процесуално легитимиран да оспорва по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Случаите, за които е призната процесуална легитимация на един орган да обжалва по съдебен ред актове на друг орган, са изрично предвидени в закона, като актовете, издадени на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ не  се включват в нито един от тях.

 Разширително тълкуване на нормативната регламентация относно обхвата на процесуални права, както и упражняване на такива чрез прилагане на закона по аналогия,  каквито законодателят не е предвидил, е недопустимо.

От друга страна предвид казаното по-горе относно характера на производството по издаване на оспорената заповед, кръгът на лицата, имащи право да  я обжалват е ясно определен със специалната норма на чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Главният архитект  като издател на отмененото Разрешение за строеж не попада  в този кръг, негови права, свободи или законни интереси не са нарушени или застрашени,  за него заповедта не поражда задължения и по смисъла на общата норма на чл. 147, ал.1 от АПК.

Преценен в контекста на направения коментар релевираният в   уточняващата молба  довод за наличие на правен интерес от обжалване поради вероятността за ангажиране на административнонаказателната  отговорност на Главния архитект на община Варна по реда на чл. 232 от ЗУТ е изцяло несъстоятелен.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т.4 от АПК

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

         

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Главния архитект на община  Варна вх № РС-ВН-1626-04-164/10.11.2020 г. по регистъра на РДНСК Варна, срещу Заповед № ДК-11-ВН-17/23.10.2020 г. на  началника на РДНСК Варна,  с която е отменено издаденото от него Разрешение за строеж №181/06.10.2020 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2521/2020 г. в тази му част.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА