РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101548 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-
уточнение вх.№ 18584/24.10.2024 г. на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр.
*******, ж.к. „********“ бл.**, вх.**, ет.**, чрез адв. Димитров, против ЗК
„Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., с която се претендира
постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2024 г.
до окончателното изплащане, сумата от 5 389,47 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 30 000 лв. за периода от 14.06.2023 г. /датата на писменото
уведомяване на застрахователя/ до 07.10.2024 г. /датата на исковата молба/;
сумата от 583,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2025 г. до окончателното
изплащане, лихва за забава върху тази сума в размер на 104,81 лв. за периода
от 14.06.2023 г. /датата на писменото уведомяване на застрахователя/ до
датата на исковата молба – 07.10.2024 г., които вреди са причинени на ищеца
вследствие ПТП на 18.02.2023 г. с МПС л.а. марка „*******“, модел „******“
с рег.№ А ***** КМ, управляван от Д. Д. С., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
1
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.02.2023 г. на път ПП ІІ-99,
км.10+6, водачът на МПС л.а. „********“ с рег.№ А **** КМ Д. Д. С. нарушил
правилата за движение по пътищата и допуснал самостоятелно ПТП, при
което пострадал возещият се на задната седалка пътник Д. С. С.. За събитието
бил съставен КП за ПТП с пострадали лица на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР Бургас, било образувано ДП № 86/23 г. по описа на ІV РУ при ОД
МВР Бургас, което с постановление на прокурора било прекратено поради
настъпила смърт на водача. В рамките на наказателното производство
несъмнено била установена вината и причинно-следствената връзка между
поведението на водача и настъпилите за ищеца увреждания, както и
механизмът на ПТП, като било установено, че по време на движението
асфалтовата настилка била суха, времето било хубаво, но малко преди
разклона за кв. „Крайморие“ водачът загубил контрол и автомобилът поднесъл
наляво към мантинелата. За да предотврати евентуален удар, водачът рязко
завил надясно, натиснал спирачната система, в резултат на което автомобилът
се завъртял еднократно в обратна посока, излязъл от пътното платно, ударил
се в намиращото се вдясно дърво и отново се завъртял в посока към гр.
Бургас. След сигнал на тел.112 пристигнали на място служители на полицията
и медицински екипи, които транспортирали водача до „УМБАЛ Бургас“ АД,
където същият починал на 24.02.2023 г. С оглед на това, вината за настъпилото
ПТП била на водача Д. Д. С., който нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като не
контролирал непрекъснато ППС, което управлявал, и това станало причина за
катастрофата. Поведението на водача било в пряка причинно-следствена
връзка с поднасянето на автомобила, излизането му от пътното платно и
последвалия удар на автомобила в дърво, както и с причинените вследствие на
удара телесни увреждания на возещия се на задната седалка ищец. В резултат
на процесното ПТП, ищецът получил травматични увреждания - болки в лява
ръка, рамо и глава, палпаторна болка по медиалната повърхност на лява
лакътна става с наличие на оток, затруднени до невъзможност движения на
ляв горен крайник. Това наложило лечение в болнично заведение в
продължение на 13 дни. След ПТП-то ищецът бил отведен в Спешно
отделение при „УМБАЛ Бургас“ АД, където е била имобилизирана с гипсова
шина лявата му ръка /след 30 дни – подменена с циркулярен гипс за още 30
дни/. След сваляне на гипсовата шина, ищецът е имал парестезии по 1-ви, 2-
ри, 3-ти пръст на лявата ръка и ограничени движени на ляв лакът. При първия
престой в болнично заведение в Отделение по нервни болести при МБАЛ
„Бургасмед“ АД била лекувана травма на главата с постоянно главоболие,
засилващо се при движение; впоследствие му била извършена ЕМГ на
01.04.2023 г. с данни за тежка периферно-стволова увреда на нервус медианус
вляво. За времето от 17.05.-19.05.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в
Отделение по ревматология при „УМБАЛ БУРГАС“ АД поради флексионна
2
контрактура на лява лакътна става на 35 градуса, с оток, обхващащ ставата,
лява предмишница, китка, длан и пръсти, и ограничени от болка активни и
пасивни движения в лява лакътна става, гривнена става и пръстите на лява
ръка. За времето от 30.05.-01.06.2023 г. и от 06.07.-09.07.2023 г. ищецът бил
хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология при „УМБАЛ
БУРГАС“ АД, поради клинични и ЕМГ данни за компресия на нервус
медианус манус синистри. Същият бил въвеждан 2 пъти под анестезия, като
са му извършвани следните оперативни интервенции: на 31.05.2023 г. –
освобождаване на карпален тунел на ляв горен крайник под обща анестезия;
на 07.07.2023 г. – декомпресия под локална анестезия на периферен нерв на
ляв горен крайник. След двете интервенции били предписани медикаменти и
щадящ двигателен режим. Сочи се, че така полученото от ищеца нараняване
му причинява силни болки и страдания, че лечението, освен болничен
престой, включва и обездвижване на засегнатия крайник и същевременно
ограничава подвижността на ляв горен крайник за много продължителен
период от време. Вследствие на получените травми, ищецът изпитвал
затруднение в ежедневните си обслужвания, не можел да се грижи сам за себе
си и се е наложило да ползва чужда помощ – не можел да се облича, да се къпе
сам и др., което причинявало значителни затруднения на него и на близките
му. Поради увредата, същият не е можел да ходи и на работа, като е бил
временно нетрудоспособен общо 161 дни, през което време бил на издръжка
на близките си. Във връзка с уврежданията, ищецът изживял стрес и
притеснения - притеснявал се дали след време ще може нормално да си служи
с лявата ръка в пълен обем, изпитал страх по повод приложената му анестезия
предвид рисковете, които същата крие, изпитвал безпокойство и страх от това
отново да пътува в ППС. Тези болки и страдания ищецът счита, че следва да
бъдат справедливо обезщетени със сумата от 30 000 лв., като освен тази сума,
претендира и присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
583,38 лв. за закупени лекарства и консумативи, както и за извършени
манипулации. Върху тези суми се търсят и лихви за забава за периода от
14.06.2023 г. до датата на исковата молба, съответно в размер на 5 389,47 лв. и
в размер на 104,81 лв. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното
ПТП МПС с рег.№ А **** КМ е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно застрахователна
полица № BG*********** със срок на действие от 20.04.2022 г. до 19.04.2023
г., поради което и ответното дружество било пасивно материално
легитимирано да отговаря по предявените искове. С молба-уведомление от
13.06.2023 г., получена от ответника на 14.06.2023 г., ищецът предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди към застрахователя, като поради липса на отговор,
същата отново била предявена с молба от 02.10.2023 г., получена на
3
04.10.2023 г. Ответникът предложил извънсъдебно споразумение на ищеца с
параметри, които не са го удовлетворили, поради което се предявява исковата
претенция по съдебен ред.
В писмена молба от 08.01.2025 г. ищецът е уточнил, че е пътувал в
автомобила на задната седалка, седнал отдясно зад пътника, стоящ на предна
дясна седалка, като е бил без поставен предпазен колан, тъй като автомобилът
отзад не е бил оборудван и не е имал такива.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител,
сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ответника.
Правното основание на предявените при условията на обективно
съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е
оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС съгласно застрахователна полица №
BG********** със срок на действие от 20.04.2022 г. до 19.04.2023 г., че на
18.02.2023 г. е настъпило процесното ПТП, и че на 14.06.2023 г. пред
застрахователя е депозирана претенция от ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която до момента
липсва плащане. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и
размер със следните възражения: оспорва се описаният в исковата молба
механизъм на ПТП; оспорва се, че описаните травми са получени в резултат на
процесното ПТП; оспорва се причинно-следствената връзка между механизма
на ПТП и получените телесни травми на ищеца; оспорва се, че оперативното
лечение е във връзка с ПТП-то; оспорва се продължителността на
възстановителния период на ищеца; твърди се, че с бездействието си ищецът
сам е увредил здравето си, като няма данни да е следвал дадените му указания
за провеждане на лечение от лекари. Сочи се, че претендираният размер на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Прави се възражение за
съпричиняване, като се сочи, че ищецът е пътувал без поставен предпазен
колан и това е станало причина за настъпилите увреждания по тялото му. Сочи
се, че постъпването на ищеца в болнично заведение на сочените дати не е във
връзка с травма от процесното ПТП, а такова лечение във връзка с инцидента е
започнато едва на 17.05.2023 г., т.е. ищецът е отказал първоначално лечение и
е провел закъсняло последващо лечение. Сочи се, че претенцията на ищеца за
имуществени вреди е недопустима, тъй като такава не е била предмет на
заявената пред застрахователя претенция, който единствено е имал пред себе
си претенция за неимуществени вреди. Съдът счита това възражение за
неоснователно, доколкото от данните по делото се установява, че предмет на
4
уведомлението е била и претенцията за имуществени вреди – разходи за
лечение.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски. Счита, че не следва да се
присъжда на адвоката на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй
като не е налице посочената законова хипотеза, а евентуално, в случай на
уважаване на искането, моли да се определи от съда възнаграждение под
минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно, че на 18.02.2023 г. на път ПП ІІ-99, км.10+6, е
възникнало ПТП с участието на МПС л.а. „*********“ с рег.№ А **** КМ,
управляван от Д. Д. С., като в същото превозно средство се е намирал и
ищецът /пътник на задна дясна седалка/. От съставения на място КП за ПТП с
пострадали лица от 18.02.2023 г. се установява, че ищецът е бил с контузия и
болки в лява ръка. По случая е било образувано ДП № 86/22 г. по описа на ІV
РУ на МВР Бургас, което е било прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор от 25.08.2023 г. поради смърт на водача Д. Д. С..
От представената по делото медицинска документация се установява, че
на 18.02.2023 г. ищецът е бил прегледан непосредствено след ПТП-то в МБАЛ
„Бургасмед“ АД от д-р Мартинов, Отделение по ортопедия и травматология,
тъй като се е оплаквал от болка в лява лакътна става и глава. В обективно
състояние в консултативен лист № 15/18.02.2023 г. е записано следното:
походка възможна. Палпаторна болка по медиална повърхност на лява
лакътна става с наличие на оток. Затруднени до невъзможни активни
движения на ляв горен крайник в областта на лакътна става. Положителен
валгус стрес тест. Без сетивни, моторни и циркулаторни нарушения в
периферията на ляв горен крайник. От направената рентгенография липсват
данни за травматична увреда. Клинични данни за руптура на медиален
колатерален лигамент на лява лакътна става. С мнение за хоспитализация и
оперативно лечение“. Като терапия на ищеца е предписана гипсова шина,
нестероидни противовъзпалителни средства и контролен преглед след 3 дни.
Съгласно Епикриза на Отделение по нервни болести при МБАЛ
„Бургасмед“, в периода от 28.03.2023 г. до 30.03.2023 г. ищецът е бил
хоспитализиран поради главоболие, засилващо се при движение, с диагноза:
„Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Изписан е с
подобрение и овладян цефалгичен синдром.
5
На 17.05.2023 г. ищецът е постъпил на лечение в „УМБАЛ Бургас“ АД,
Отделение по ревматология, където е пролежал до 19.05.2023 г. с диагноза:
„Моноартрит, некласифициран другаде, предмишница лакътна кост гривнена
става“. В „Анамнеза“ на издадената по този повод епикриза е записано:
„Постъпва по повод на оток, болка и ограничена подвижност в ляв лакет,
китка, длан и пръсти и оток на лява предмишница. Оплакванията са с
постоянен характер и се засилват при минимални физически усилия. С тези
оплаквания е от края на м.02.2023 г. след преживяна травма на лява ръка при
ПТП. Консултиран тогава с ортопед в „УМБАЛ Бургас“ и МБАЛ „Бургасмед“,
като последният е направил циркулярна гипсова имобилизация, три дни след
която са започнали настоящите оплаквания. Провежда лечение в дома с
НСПВС и антикоагулант.“ При прегледа е констатирана флексионна
контрактура на лява лакътна става на 35 градуса, с оток, обхващащ ставата,
лява предмишница, китка, длан и пръсти; ограничени от болката активни и
пасивни движения в лява лакътна става, гривнена става и пръстите на лява
ръка. При рентгенография на длан и пръсти са констатирани остеоартрозни
промени, артритни промени, по-изразени на карпални кости на лява длан.
Изписан е с подобрение.
На 30.05.2023 г. ищецът е приет в „УМБАЛ Бургас“ АД, Клиника по
ортопедия и травматология, с оплаквания от болка и усещане за изтръпване в
областта на лява длан и пръсти с давност 3 месеца, усилваща се нощно време.
В обективно състояние е записано: „Палпируеми пулсации по а.радиалис и
а.улнарис на ляв горен крайник. Палпаторна болка в областта на каналис
карпи на ляв горен крайник. Положителен тест на Тинел и Дуркан вляво.
Клинични и ЕМГ данни за компресия на нервус медианус манус синистри“.
Проведено му е оперативно лечение с инфилтрационна анестезия –
освобождаване на карпален тунел, като е изписан на 01.06.2023 г. без сетивно-
циркулаторни нарушения в периферията на крайника, спокоен локален статус.
На 06.07.2023 г. ищецът отново е постъпил в „УМБАЛ Бургас“ АД,
Клиника по ортопедия и травматология, с диагноза „Нервус Меудиалис
Синдром Синистри“, с ограничен обем активни движения в областта на ляв
горен крайник; парестезии и хипестезии в дерматомите на н.улнарис и
н.медианус; ЕЕМГ данни за компресия на н.медианус в проксимален
антебрахиум. Проведено е оперативно лечение за освобождаване на адхезии
на периферен нерв или ганглий, пациентът е изписан на 09.07.2023 г. без
сетивно-циркулаторни нарушения и без оплаквания.
От заключението на назначената по делото СМЕ става ясно, че описаните
при приемането на ищеца в „УМБАЛ Бургас“ АД увреждания (болки в лява
ръка и рамото, палпаторна болка по медиалната повърхност на лява лакътна
става с наличие на оток; затруднени до невъзможни движения на ляв горен
6
крайник в областта на лакътната става и клинични данни за руптура на
медиален колатерален лигамент на лява лакътна става) отговарят да са
получени по време и начин, както се съобщава, от действието на или върху
твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, и са в причинна връзка с
настъпилото ПТП. На пострадалия е била предложена хоспитализация и
оперативно лечение, което той е отказал, и в резултат на извършена на
по-късен етап на 28.03.2023 г. ЕМГ се установява тежка стволова увреда
на нервус медианус в проксималната част на лявата лакътна става.
Започнали са болки и затруднени движения в същата област, пролежаване в
„Ревматология“ и два пъти в Клиника по ортопедия и травматология на
„УМБАЛ Бургас“ АД, при което са извършени две оперативни интервенции –
освобождаване на карпален тунел и освобождаване на адхезии (прилепване,
срастване на две повърхности) на периферен нерв. Това увреждане е довело
до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок повече
от 30 дни. При пострадалия е нарушена хватателната функция на лява ръка,
но без загуба на същата. Необходимо е проследяване възстановяването му от
ортопед, като точният срок за възстановяването му подлежи на определяне от
травматолозите. По време на лечението няма настъпили усложнения от
самите интервенции. Пострадалият е търпял болки, в момента също изпитва
такива и ще търпи и занапред, но изпитването на болка е много субективен
признак и при всеки човек прагът за болка е различен, както и няма скала за
измерване степента на болката. Поставената на 28.02.2023 г. диагноза
„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ не е доказана и
подкрепена с необходимите изследвания и се квалифицира като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертизата е изказала
становище, че не може да се приеме пряка причинно-следствена връзка на
това състояние с претърпяното ПТП на фона на случайно откритите
находки при КТ на глава – хигром фронтопариетално двустранно и наличие на
полип в десен сфеноидален синус – тези находки нямат връзка с настъпилото
ПТП. Отказаната оперативна интервенция и хоспитализацията веднага
след настъпилото ПТП е забавила лечението на съответната травма.
Няма медицинска документация, удостоверяваща провеждането на
рехабилитация. Във връзка с пролежаванията на ищеца в болнични заведения
са му издадени болнични листи за общо 161 дни неработоспособност.
В с.з. на 17.04.2025 г. в.л. М. заявява, че на 05.02.2025 г. е прегледала
ищеца и той й е съобщил, че все още има изтръпване на първи, втори и трети
пръст на лява ръка, но вещото лице не е констатирало нарушения на
хватателната функция на ръката. Доколко е възстановен, дали напълно е
възстановен, или не, е въпрос, на който може да се отговори след
допълнителни изследвания, като в тази връзка вещото лице М. е установила,
7
че у ищеца няма загуба на хватателната функция на лява ръка, но има
нарушение на тази функция, особено към датата на инцидента. Това означава,
че лицето трудно захваща предмети и при захващането им изпитва болка;
възможно е и да се изтърве предмет, който се държи, като това не е било
демонстрирано пред вещото лице. При стискане от страна на вещото лице на
всяка от ръцете, ищецът е съобщавал за болка, като вещото лице уточнява, че
болката е субективен признак, но за нея може да се съди и по реакцията на
пациента. Не е установена разлика в мускулатурата на двете ръце.
Последното проведено от ищеца лечение е от месец юли 2023 г., като към
тази дата ищецът е бил с ограничен обем движения, парестезии и хиперстезии
в лявата ръка. Проведените на ищеца две оперативни интервенции на
31.05.2023 г. и на 07.07.2023 г. са били за освобождаване на адхезии, като
възстановителният процес от такива увреди е строго индивидуален, като се
има предвид възрастта на пациента и установените в случая артритни
изменения по костите, които са документирани. По принцип
възстановителният период е около 30 дни и вещото лице изказва
предположение, че би следвало до 4-5 месеца ищецът да се възстанови
напълно, а ако е бил опериран на време – до месен и половина, два . След
месец юли 2023 г. няма никаква документация за провеждано лечение.
Изказано е също предположение, че е възможно с оглед на това, че ръката на
ищеца е била гипсирана, 40 дни по-късно след ПТП-то да получи сетивни
нарушения, защото именно от обездвижването той е получил контрактурата,
още повече че е имал стара фрактура на ръката. Описаното срастване не би
се получило, ако се извърши навременно оперативно лечение. Въпросът
дали операциите ще се извършат с пълна или местна упойка, зависи от
преценката на анестезиолога, но при всички положения не става въпрос за
интубиране, а за инфилтрационна упойка, която е венозна. Според вещото
лице най-вероятно травмата на левия лакът е настъпила вътре в автомобила,
тъй като пострадалият е бил без предпазен колан, доколкото има такива
сведения в документацията по делото. Вещото лице не е констатирало на
ищеца да са били изписвани медикаменти за лечение.
Съдът е допуснал извършването на съдебна авто-техническа експертиза,
вещото лице по която дава следното заключение: местопроизшествието се
намира на главен второкласен път ІІ – 99 Бургас – Созопол, в района на пътен
възел „Крайморие“, около километър преди разклона в посока гр. Бургас.
Участъкът е сигнализиран с пътен знак, който забранява движение със скорост
по-висока от 80 км/ч на леки автомобили. Пътният участък е прав, с
дребнозърнест и нормално износен асфалтобетон, с надлъжна пътна
маркировка. Времето е било облачно, но с добра видимост. Скоростта на
движение на лекия автомобил „*******“ с рег. № А **** КМ непосредствено
8
преди ПТП-то е била 92 км/ч, при дължина на опасната му зона за спиране
90,34 м. В автомобила са пътували, освен водача Д. С., В. Д. – пътник на
предна дясна седалка, И. П. – пътник на задна лява седалка, и ищецът Д. С. –
пътник на задна дясна седалка. Пътниците, както и водачът, са без сложени
предпазни колани. Около 15:00 часа С. преминава портала на птицеферма
„Крайморие“ със скорост на движение 92 км/ч, като опасната му зона за
спиране е около 90 м. След подминаването на портала, задната лява гума на
автомобила се спуква и МПС-то тръгва към лявата мантинела в посока гр.
Бургас. Водачът С., за да предотврати евентуален удар, задейства спирачния
привод и завива рязко надясно. Тъй като задната лява гума е спукана,
автомобилът се завърта на 180 градуса и под въздействие на инерционната
сила поднася, преминава асфалтовия път, банкет и затревена площ. Удря се
със задна лява част в крайпътно дърво. Под въздействие на кинетичната
енергия, лекият автомобил отново се завърта на 180 градуса в посока гр.
Бургас /на мястото са оставени следи от просуркване от спуканата задна лява
гума по асфалтовата настилка, по банкета и по затревената площ/ и завършва в
основата на крайпътно дърво. След удара, автомобилът остава в покой на
отстояние 5,74 м. от мястото на удара. Водачът С. е нямал възможност да
отреагира и да предотврати произшествието, тъй като опасната му зона за
спиране е по-голяма от разстоянието от пътното платно при спукване на задна
лява гума до мястото на удара в крайпътното дърво. Вследствие на удара,
пътуващите в автомобила В. Д., И. П. и Д. С. изпадат от същия, тъй като са без
предпазни колани, а водачът – също без предпазен колан, остава вътре в
автомобила и впоследствие умира. Настъпилото ПТП е в причинно-
следствена връзка с действията на водача Д. С. поради това, че същият е
управлявал МПС – то с несъобразена скорост на движение, както и поради
спукването на задна лява гума и износените гуми, грайферите на които не са в
норми за зимни условия.
В с.з. на 17.04.2025 г. в.л. Н. е разяснил, че гумата е била напукана и
вследствие на спукването се е срязала през средата, тъй като е нямала никакъв
грайфер и е била много износена. В огледа не са описани неравности на
пътното платно. Вещото лице посочва, че поради силното износване на
гумата, тя е могла да се спука и при по-ниска, съобразена скорост, но в случая
е повлияло използването на по-високата скорост.
От заключението на допълнителната САТЕ става ясно, че автомобилът е
бил силно амортизиран към датата на ПТП-то, с множество ръжди по купе,
калници, подкалници и цялото шаси, като протекторът на задните му гуми е
бил износен, напукан и липсвал грайфер на външната автомобилна гума. От
снимковия материал към протокола за оглед на ПТП се установява, че задна
дясна седалка е била оборудвана с предпазен колан.
9
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства за установяване на
твърдяните от него факти. Разпитана е св. С., живуща във фактическо
съжителство с него от 2008 г., която заявява, че веднага след ПТП-то ищецът
бил приет в болница. Главата му била охлузена, ръката му била превързана и
съобщавал за силни болки и оток на ръката. Не са им казали да има нещо
счупено и ръката му била шинирана, пръстите били видимо надути. Ищецът и
другият пътник И. П., който също пострадал при ПТП-то, се прибрали вкъщи,
но болките и отокът продължили. Тогава провели консултация с ортопед в
МБАЛ „Бургасмед“, направили му скенер на главата, от който се установило,
че всичко е нормално. Болките в ръката, обаче, продължили и ищецът
започнал да не може да си движи пръстите, не можел изобщо да си движи
лявата ръка, свидетелката му помагала за обличане и събличане. И в момента
имало движения, които не можел да изпълнява с лявата ръка, нямал добра
хватателност. Вследствие на това, натоварвал повече дясната ръка. От МБАЛ
„Бургасмед“ му изписали лекарства за ръката, както и мазила. Ищецът
извършвал на частно рехабилитация за раздвижване на ръката, от която
нямало кой знае какъв резултат. Впоследствие му били направени две
операции в „УМБАЛ Бургас“ АД, неуспешни според свидетелката, защото
движенията на ръката му продължавали да бъдат ограничени и имал
изтръпване. Ищецът бил в болнични около 3-4 месеца, не се чувствал добре,
не можел да спи, разхождал се от болки нощем. Бил уплашен от катастрофата,
наложило се да му леят куршум и все още изпитвал страх, когато някой друг
шофира. В момента също пиел обезболяващи. Преди катастрофата е нямал
проблеми с лявата ръка, като свидетелката отрича наличие на стара травма.
Съобщава също за изписани медикаменти за изтръпването на ръката от
невролог. Ищецът провеждал около седмица рехабилитация на частно, като
свидетелката твърди, че след една от двете операции също е провел
рехабилитация, и че в началото на миналата година е била последната му
рехабилитация. След това не е посещавал рехабилитация по финансови
причини и защото преценили, че вкъщи може също да прави добра
рехабилитация – за целта купили ластици и топка, които да раздвижват ръката
и пръстите. В момента ищецът продължавал да прави упражнения с тях, но
движенията му били ограничени – не можел изцяло да свие ръката в юмрук,
нито изцяло да я изпъне в пръстите.
Разпитан е и св. И. П., също пострадал при инцидента, който заявява, че на
процесната дата лявата задна гума на автомобила е гръмнала. Водачът рязко
ударил спирачки, за да не се удари в мантинелата, свил рязко, автомобилът се
завъртял и се ударил. Ищецът стоял до св. П. на задна дясна седалка,
автомобилът отзад нямал предпазни колани и никога такива не са били
слагани. При свестяването си свидетелят видял, че главата на ищеца е ударена,
10
ръката му била надута и го боляла. Много месеци отсъствал от работа. През
това време казвал, че го боли ръката, и че не знае кога ще се върне на работа.
След като се върнал на работа, го сложили на най-леката работа, но много
пъти е споделял, че ръката пак го боли. И двамата с ищеца се стресирали, като
видят коли, тъй като се уплашили след ПТП-то, но и двамата шофирали в
момента. Последното навежда на извода, че ищецът не изпитва страх и
безпокойство при превозване в МПС, както се твърди в исковата молба, след
като сам застава зад волана и управлява.
От изисканата от ответника по реда на чл. 192 от ГПК документация от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че
процесният автомобил е преминал периодичен годишен технически преглед за
изправност, за което е бил издаден Протокол № 29449983 от 02.08.2022 г. (
лист 288 от делото). В т. 7 от същия е отбелязано наличието на
обезопасителни колани/ключалки и системи за обезопасяване. Този
протокол не е оспорен от ищцовата страна в тази му част.
Представени са също писмени доказателства за установяване на
настъпилите имуществени вреди и техния размер, като така предявеният иск
не е оспорен по размер от ответника. Не са изложени и възражения, че
направените разходи не са във връзка с проведено от ищеца лечение. Съгласно
фактура № ********** от 30.03.2023 г., ищецът е заплатил такса за престой в
МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД в размер на 91,61 лева; потребителска такса към
„УМБАЛ Бургас“ АД в размер на 11,60 лева съгласно фискален бон от
01.06.2023 г., както и медицински услуги в размер на 17,40 лева, съгласно
фискален бон от 09.07.2023 г.; на 24.02.2023 г. е бил закупен ортопедичен бинт
на стойност 11,25 лева; съгласно фискален бон от 08.03.2023 г. са били
закупени медикаменти на стойност 59,15 лева, а съгласно фискален бон от
20.03.2023 г. – медикаменти на стойност 5,81 лева; с фискален бон от
30.03.2023 г. са закупени медикаменти на стойност 48,46 лева; на 04.04.2023 г.
е заплатен процедура в размер на 50 лева; с фискален бон от 24.04.2023 г. са
закупени медикаменти на стойност 41,43 лева; с фискален бон от 28.04.2023 г.
е заплатена такса ЛКК към ДКЦ „Бургасмед“ ЕООД в размер на 10 лева; с
фискален бон от 01.06.2023 г. са заплатени медикаменти в размер на 54,11
лева; с фискален бон от 31.07.2023 г. са заплатени медикаменти в размер на
26,22 лева; с фискален бон от 15.06.2023 г. са заплатени медикаменти в размер
на 53,70 лева; на 19.07.2023 г. е заплатен преглед в размер на 5,80 лева; на
26.07.2023 г. са закупени медикаменти на стойност 33,40 лева; на 02.08.2023 г.
са закупени медикаменти на стойност 31,32 лева, а на 08.08.2023 г. – на
стойност 25,18 лева; на 12.08.2023 г. са закупени медикаменти на стойност
6,95 лева. Общият размер на така направените разходи, изчислен от съда на
осн.чл.162 ГПК, възлиза на 583,39 лв.
11
От представеното от РЗОК Бургас на хартиен носител електронно
медицинско досие на ищеца се установява, че в периода от датата на ПТП-то –
18.02.2023 г. до 31.03.2025 г., ищецът многократно е посещавал специалисти
ортопед-травматолози през 2023 г. във връзка с претърпяната от него травма
на ръката, като последното посещение при специалист поради причина, която
може да се свърже с процесното ПТП, е на 15.08.2013 г., когато ищецът е бил
прегледан от д-р Дора Иванова – специалист по физикална и
рехабилитационна медицина, с диагноза: „Други увреждания на медианния
нерв“. След тази дата до настоящия момент липсват каквито и да било данни в
здравното досие на ищеца за търсене на лекарска помощ по повод на
травмите, получени в резултат на ПТП-то.
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на
процесния лек автомобил марка „*********“, рег.№ А **** КМ към датата на
настъпване на ПТП-то - 18.02.2023 г., както и че ищецът е заявил
извънсъдебно претенциите си пред застрахователя, които са били
входирани при него на 14.06.2023 г. /л.42/.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищците, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като водачът на застрахования л.а. „********“ с
12
рег.№ А **** КМ – Д. Д. С., виновно е причинил описаното в исковата молба
ПТП, от което произтичат телесните увреждания на ищеца. От приетите
заключения на назначените по делото основна и допълнителна САТЕ
безпротиворечиво се установява, че виновното противоправно поведение на
С. е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като
същият е управлявал процесния автомобил с несъобразена скорост, не е
положил дължимата обичайна грижа като собственик на автомобила да
снабди същия с годни за ползване гуми и с това е станал причина за
настъпване на ПТП.
По отношение възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. С. - пътник на задна дясна
седалка, съдът намира същите за основателни. По делото безспорно се
установява, че лицето е пътувало без предпазен колан, като това е заявено и от
самия ищец в молба вх.№ 287/08.01.2025 г. Твърдението на ищеца, че не е
поставил обезопасителен колан, тъй като автомобилът не е бил оборудван с
такива, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като от
заключението на САТЕ, работило с протокола за оглед на ПТП и прикрепените
към него снимки, става ясно, че задна дясна седалка към датата на ПТП е
имала обезопасителен колан. Този факт се потвърждава и от протокола за
преминат годишен технически преглед на автомобила, неоспорен от ищеца,
където е записано, че автомобилът има обезопасителни колани и заключващи
механизми. По тази причина, съдът не кредитира показанията на св. П. в
частта, в която същият заявява, че към датата на ПТП-то автомобилът е нямал
обезопасителни колани, тъй като това твърдение е невярно. По тази причина,
както заявява и вещото лице д-р М., ищецът допринася за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като травмата настъпва поради причината, че
същият не е с поставен предпазен колан.
Възражението на ответника, че ищецът е допринесъл с поведението си за
увеличаването на вредите, тъй като не е провел навременно лечение и
рехабилитация, също е доказано. От заключението на СМЕ става ясно, че
мозъчното сътресение изобщо не е документално обосновано /липсват
изследвания, от които да може да се направи извод за наличието на такова и
категорично същото не стои в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП/, като само едно от уврежданията на ищеца стои в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП, и това е констатираното още на
18.02.2023 г. в „УМБАЛ Бургас“ АД увреждане, изразяващо се в болки в лява
ръка и рамото, палпаторна болка по медиалната повърхност на лява лакътна
става с наличие на оток; затруднени до невъзможни движения на ляв горен
крайник в областта на лакътната става и клинични данни за руптура на
медиален колатерален лигамент на лява лакътна става. Същото представлява
13
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с продължителност
на възстановителния процес от около месец и половина-два, при обичаен ход
на възстановителния процес. Тогава именно на пострадалия е била
предложена хоспитализация и оперативно лечение, което той е отказал и
което е станало по-късно причина за наличието на адхезии, сраствания и
контрактура, тъй като в.л. М. ясно посочва, че поради продължаващите болки
и в резултат на извършена на по-късен етап на 28.03.2023 г. електромиография
/ЕМГ/ се установява тежка стволова увреда на нервус медианус в
проксималната част на лявата лакътна става. Увредата на нерва е настъпила
именно поради наличието на тези адхезии, които се е наложило да бъдат
отстранени чрез оперативна интервенция на два пъти. Т.е. непредприемайки
своевременно оперативно лечение на руптурата на колатералния лигамент на
лявата лакътна става, която е била само гипсирана, ищецът не само не се е
възстановил своевременно в рамките на месец и половина-два, но е и станал
причина за настъпването на допълнителни неврологични увреждания, които
са настъпили поради обездвижването на ръката му и настъпилото срастване. С
това неминуемо е удължил по своя вина и възстановителния процес, който
има данни, че е продължил около 6 месеца, доколкото от доказателствата по
делото става ясно, че след злополуката ищецът е ползвал болнични в размер
на 161 календарни дни /т.е. около 5 месеца и половина/ и няма данни от
представената от РЗОК Бургас справка след 15.08.2023 г. да е посещавал
специалист или личния си лекар по повод оплаквания, свързани с
претърпяната от ПТП-то травма. Св. С., с която ищецът живее на семейни
начала, също заявява, че ищецът отдавна е провел последно рехабилитация,
като към момента продължава да прави упражнения в домашни условия.
Поради това, съдът приема, че на първо място ищецът сам е допринесъл за
уврежданията си, тъй като с поведението си е станал причина за настъпването
на вредата, респ. за увеличаване размера на същата, а на следващо място – и
че не е провел необходимата и контролирана от специалисти рехабилитация,
щом продължава да не се чувства добре. Според чл. 51, ал.1 ЗЗД, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съгласно ал.2, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
Ето защо, основателни са направените от ответника възражения по чл. 51,
ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице и е налице
основание за намаляване на обезщетението както за имуществените, така и за
неимуществените вреди.
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Същото първо следва да бъде определено от съда
по размер съгласно чл. 52 ЗЗД и след това – намалено съответно на приноса на
14
пострадалия, както е разяснено в мотивите на ТР № 1/2021 г. на ОСГТК на
ВКС.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая съдът намира, че по делото не е доказано от ищцовата страна,
че възстановителният процес за ищеца не е приключил. На първо място,
ищецът няма данни към момента да търси специализирана лекарска помощ по
повод на травмите си, служи си и с двете ръце, като дори ходи на работа, не
ползва болничен. Св. С. заявява, че хватателната му способност на лява ръка е
намалена, но вещото лице М. не е констатирала такъв проблем. Отделно от
това, няма данни за провеждана след 2023 г. рехабилитация, което още веднъж
потвърждава извода, че ищецът няма сериозни проблеми – неврологични или
ортопедични. Не на последно място, самата д-р М. заявява, че и дори при този
усложнен от бездействията на ищеца възстановителен период, същият не би
следвало да продължи повече от 5-6 месеца, което кореспондира и с периода
на ползвания от ищеца болничен от 161 дни. По тази причина, съдът приема,
че ищецът към момента е възстановен напълно от причинените му
увреждания.
Предвид причинените на ищеца нетежки увреждания, които временно са
затруднили движението на ръката му, двете оперативни интервенции, които са
били наложителни за освобождаването на нерва поради бездействието му,
продължилият около 5-6 месеца оздравителния процес, съпътстван с болки,
неудобства, безсънни нощи, стрес, липсата на доказателства за влошаване
качеството на живот на ищеца в бъдеще вследствие на тези увреждания, съдът
намира, че справедливото обезщетение, което му се полага съгласно чл. 52 от
ЗЗД, възлиза на сумата от 30 000 лв. Приносът на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат, съдът оценя на 50 %, тъй като същият е бил без
поставен колан, което е допринесло за настъпване на увредата на лява лакътна
става, а после е бездействал и е станал причина за удължаване на
възстановителния процес и за настъпването и на други увреждания, вкл. на
две оперативни интервенции. След съответното намаляване на обезщетението
поради този принос, справедливото обезщетение за неимуществени вреди, на
15
което ищецът има право, е в размер на 15 000 лв., като за тази сума искът
следва да се уважи, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба – 07.10.2024 г. до окончателното изплащане. За горницата над сумата от
15 000 лв. до претендираното обезщетение от 30 000 лв., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с лихвата върху тази разлика,
считано от 07.10.2024 г.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 583,38 лв., искът също следва да бъде
наполовина уважен. След отчитане на приноса от 50 % на ищеца в
настъпването на вредите, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца половината от търсената сума, а именно сумата от 291,69 лв., ведно с
лихва за забава от датата на исковата молба – 07.10.2024 г., до окончателното
изплащане. Искът за горницата над сумата от 291,69 лв. до сумата от 583,38
лв. следва да бъде отхвърлен, ведно с лихвата върху тази разлика, считано от
датата на исковата молба – 07.10.2024 г.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищеца на 14.06.2023 г.
Ищецът претендира лихви за забава върху главниците за минало време – от
датата на уведомяването на застрахователя, до датата на исковата молба,
съответно в размер на 5 389,47 лв. и в размер на 104,81 лв.
Върху главниците се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице
претенция – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/. Както е прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021
г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения, като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5
във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва
върху обезщетението за собствената си забава.
На осн.чл.162 ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че дължимата лихва за забава върху главницата от 15 000 лв. за
периода от 14.06.2023 г. до датата на исковата молба – 06.10.2024 г. вкл., е в
размер на 2 689,06 лв., което налага отхвърляне на иска по чл. 429, ал.3 КЗ за
горницата над сумата от 2 689,06 лв. до претендираната сума от 5 389,47 лв. –
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.
На осн.чл.162 ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че дължимата лихва за забава върху главницата от 291,69 лв. за
16
периода от 14.06.2023 г. до датата на исковата молба – 06.10.2024 г. вкл., е в
размер на 52,34 лв., което налага отхвърляне на иска по чл. 429, ал.3 КЗ за
горницата над сумата от 52,34 лв. до претендираната сума от 104,81 лв. –
лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди.
В обобщение, исковите претенции са частично доказани по основание и
размер, поради което следва да се постанови решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 07.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава
върху сумата от 15 000 лв. в размер на 2 689,06 лв. за периода от 14.06.2023 г.
до 06.10.2024 г. вкл.; сумата от 291,69 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 07.10.2024 г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава върху сумата от 291,69 лв. в размер на
52,34 лв. за периода от 14.06.2023 г. до 06.10.2024 г.
вкл.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете. Същите представляват
заплатени държавни такси и депозити за експертизи в размер на общо 1 926,14
лв., като съответстващата на уважената част от исковете сума е в размер на
963,07 лв., която ответникът следва да бъде осъден да му заплати на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Адвокат Петър Димитров е представлявал ищеца по чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата и е поискал присъждане на възнаграждение,
определено по този ред. Съдът намира, че искането следва да се уважи, като
ответникът бъде осъден да заплати на адв. Димитров възнаграждение в размер
на 1 767,55 лв., съответстващо на уважената част от исковете, определено по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че такова възнаграждение
не се дължи, тъй като не е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, въз
основа на която е извършено упълномощаването на адв. Димитров от ищеца,
тъй като съдът в настоящото производство не може да проверява налице ли са
в действителност хипотезите на чл. 38 от ЗА – в този смисъл са Определение
№ 515 от 02.10.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК на
ВКС, Определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т.
о., ТК на ВКС, която практика се споделя от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е и искането на ответника за определяне на това
възнаграждение под минимума, посочен в Наредба № 1/2004 г., тъй като
делото се отличава с фактическа и правна сложност, изслушани са три
експертни заключения, разпитани са трима свидетели, проведени са четири
съдебни заседания, в които ищецът е бил представляван от адвокат Димитров,
17
поради което и с оглед обема на свършената от него работа, възнаграждението
не следва да му бъде определяно под този минимум.
Ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете и на осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 963,37 лв., представляваща разноски. В
тази сума съдът не включва сумата от 30 лв. – заплатен от ответника депозит
за призоваването на свидетел, тъй като този депозит не е усвоен и ответникът
може да поиска сумата да му бъде възстановена по посочена от него банкова
сметка.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на хонорара на адвоката
на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК, съгласно която разпоредба, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
ЗА, който препраща към Наредба № 1/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., която служи на съда като ориентир, при
интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., минималното възнаграждение е в размер
на 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., или в случая 3 536,19 лв.
Заплатеният от ответника хонорар на адвоката му е доста под минималния
такъв, определен с наредбата, като делото се отличава с фактическа и правна
сложност, предвид предявените четири обективно съединени иска, въведените
от ответника възражения за съпричиняване, назначените три експертизи,
разпити на свидетели и проведени четири с.з., в които ответникът е бил
представляван от адвоката си. По тази причина, съдът намира, че не е налице
основание за намаляване на възнаграждението на адвоката по чл. 78, ал.5
ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., да
заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. „******“ бл.***,
вх.**, ет.**, сумата от 15 000 лв. главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесените болки и страдания, претърпени в
резултат на ПТП от 18.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
18
от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2024 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 15 000 лв. до
сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази разлика,
считано от 07.10.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., да
заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. „*******“ бл.**,
вх.**, ет.**, сумата от 2 689,06 лв., представляваща лихва за забава,
дължима върху главницата от 15 000 лв. за периода от 14.06.2023 г. до
06.10.2024 г. вкл., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от
2 689,06 лв. до сумата от 5 389,47 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., да
заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. „******“ бл.**, вх.**,
ет.**, сумата от 291,69 лв. главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за понесените болки и страдания, претърпени в резултат
на ПТП от 18.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 07.10.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., да
заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. „*******“ бл.**, вх.**,
ет.**, сумата от 52,34 лв., представляваща лихва за забава, дължима върху
главницата от 291,69 лв. за периода от 14.06.2023 г. до 06.10.2024 г. вкл.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 52,34 лв. до сумата от
104,81 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., да
заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. „********“ бл.**,
вх.**, ет.**, разноски в размер на 963,07 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., да
заплати на адвокат Петър Добрев Димитров възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата в размер на 1 767,55 лв.
ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. „******“ бл.**,
19
вх.**, ет.**, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В.
М., разноски в размер на 963,37 лв.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да плати
присъдените суми:
IBAN BG82FINV91501116092872 – титуляр адв. Петър Добрев
Димитров.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
20