Решение по дело №1086/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 132
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 30 октомври 2018 г.)
Съдия: Красимир Йорданов Георгиев
Дело: 20185500601086
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  132                                                   30.10.2018 г.                   град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                             Първи наказателен състав

на деветнадесети септември                                                                    2018 година                                                                  

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

КРАСИМИР РАЧЕВ

 

Секретар: Маргарита Стоянова 

Прокурор: Христо Мишов

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1086 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе в предвид следното: 

         

 Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

          С Присъда № 2 от 16.01.2018г., постановена по НОХД № 755/2016г.  по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Ю.Й.К., ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.03.2014г. в землището на гр. Гурково, в съучастие с неизвестно лице, като извършител, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот- срязване на заграждения на електронен пастир и чрез използване на техническо средство- режещ инструмент, е отнел чужди движими вещи- три броя кобили на стойност 800 лева всяка, три броя кончета на стойност 600 лева всяко, три броя юлари на единична стойност 15 лева всеки, или общо 45лева, и три броя възглавници за коне, на единична стойност 5 лева всяка, или общо 15 лева, или всичко на обща стойност 4260.00 лева   /четири хиляди двеста и шестдесет/ лева, от владението на Г.С.Г. и Д.С.Г., и двамата от гр. Гурково, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“, във  вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с  чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54 от НК  е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

          В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е протестирана пред Окръжен съд - Стара Загора от прокурор при  Районна прокуратура гр. Казанлък.

          В протеста е повдигнато оплакване за неправилност на съдебния акт, в частта му досежно размера на наложеното наказание. Искането в протеста е за изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието по смисъла на чл.334, т.3 НПК. По делото са постъпили и допълнителни писмени изложения към протеста на основание чл.320, ал.4 НПК.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора моли, да бъде потвърден съдебния акт.

 

          По делото е постъпила и жалба от подсъдимия Ю.Й.К., с която иска отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд - Казанлък.

         

          Служебният защитник на подсъдимия – адв. М.С. *** счита, че не се доказало обвинението по безспорен начин.

 

         Окръжният съд след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията изтъкнати в протеста и допълнението към него, прие за установено следното:

 

          За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

           

          На 25.03.2014г.подс.Ю.К. и неустановено лице /за престъпната дейност на когото се води пр.пр.№ 1068/2014г.на РП-Казанлък,ДП № ЗМ-441/2014г.по описа на РУ МВР-Казанлък,като по разделени от него материали е образувано настоящото НП/, се движили пеша в посока гр.Велико Търново и по пътя си минавали през гр. Гурково. Излизайки от населеното място, вечерта след 20,00 часа минали покрай пасището на пострадалите и видели конете. Решили да извършат кражба на няколко коня, с които да се придвижат до град Велико Търново и след това да ги продадат. С помощта на режещ инструмент прерязали заграждението на електронния пастир. Влезли при животните и отнели три броя кобили-каруцарски, 4-5 годишни, едната бяла на цвят, а другите две-червени, и три броя кончета на възраст осем месеца, кръстоска с порода"Тинкер". След това отишли в другия край на пасището, където бил поставен фургона. Развили видиите на пантите на вратата и така я премахнали. От караваната отнели три броя юлари и три броя възглавници за коне. Юларите били стари, но подс.К. и съучастникът му ги завързали със сезал и ги направили на юзди. По този начин ги приспособили да могат да се ползват на отнетите от тях коне. Поставили ги върху три от отнетите коне заедно с възглавниците, които също приспособили за седла като ги превързали със сезал на отнетите коне, и се отправили, яздейки два от конете и водейки останалите, в посока гр.Велико Търново. Малко след това на мястото отишъл св.Д.Г., който видял, че проводникът на електронния пастир бил срязан и установил кражбата на животните и на вещите от караваната. Незабавно позвънил на брат си-св.Г.Г.. В този момент той бил в заведение в гр.Гурково със свои приятели-свидетелите П.П.и В.Д.. Тримата веднага отишли до мястото и се срещнали със св.Д.Г.. Решили да тръгнат и да потърсят животните. Свидетелите Г.Г., П.П.и В.Д. тръгнали с високопроходим автомобил-джип, по пътека, водеща към Балкана в посока гр.Велико Търново. Св.Д.Г. с лек автомобил започнал да обикаля и да търси животните в околността на гр.Гурково. Тримата свидетели-В.Д., П.П.и Г.Г. настигнали подс.Ю.К. и неизвестното лице, което било с него, които яздели две от животните и водили другите четири коня. На място заловили подс.Ю.К., а другият извършител успял да избяга. Като видели тримата свидетели с джипа, подс.К. и съучастникът му скочили от конете. Съучастникът на подс.К. избягал, а подсъдимият К. паднал на земята и бил заловен от тримата свидетели. Те се обадили на св.Д.Г., че са заловили крадеца, качили подс.К. в джипа и го отвели в УП-Гурково. След това подс.К. бил задържан в РУ-Казанлък за срок от 24 часа. Конете сами се прибрали в пасището.

         

          От заключенията на назначените в хода на ДП и в хода на съдебното производство съдебно-оценителна-зооинженерна експертизи се установява, че пазарната стойност на отнетите вещи е - три броя кобили на стойност 800 лева всяка, три броя кончета на стойност 600 лева всяко, три броя юлари на единична стойност 15 лева всеки, или общо 45лева, и три броя възглавници за коне, на единична стойност 5 лева всяка, или общо 15 лева, или всичко на обща стойност 4260.00 лева.

         

          За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани по делото доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Въззивния съд споделя изводите на първата инстанция, поради което не намира за необходимо да коментира всяко едно от доказателствата поотделно.

          

          Предвид изложеното, безспорно е установено, че престъпната дейност на подс.К. и участието му в изпълнителното деяние е извършена при условията на опасен рецидив, съгл. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК.  В случая кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-срязване на заграждения на електронен пастир, и чрез използване на техническо средство-режещ инструмент. В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, тъй като отделните деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.  От субективна страна подс.К. е извършил деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Горното се установява от обективираните му действия.

         

          Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимия е явно справедливо, предвид всички смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства.

         

          Предвид гореизложеното крайният извод на решаващия съд да признае за виновен  подсъдимия К. за извършено престъпление по основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“, във  вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с  чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54 от НК, се явява правилен, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.     

           Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда № № 2 от 16.01.2018г., постановена по НОХД № 755/2016г.  по описа на Районен съд – Казанлък.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.