Решение по дело №97/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 62
Дата: 5 май 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500097 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение №
10/27.01.22г. по гр.д. № 254/20г. на ОС-Разград, с което са отхвърлени
исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците П.
КР. Т. и Н. СТ. Т. и двамата от гр. Лозница, обл. Разград, на незаконно
придобито имущество на обща стойност от 218 274.35 лв., на осн. чл. 153, ал.
1 от ЗПКОНПИ, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П.
КР. Т. и Н. СТ. Т.:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 274 кв.м.,
находящо се в гр. Лозница, общ. Лозница, обл. Разград, съставляващо УПИ
VI - „За производствени и складови дейности”, в квартал 80 по плана на гр.
Лозница, заедно с построената в този имот едноетажна, монолитна „сграда на
селекционен център за трансплантация на ембриони“, със застроена площ от
202 кв.м., при граници за поземления имот: от две страни - улици, парцел IV
и парцел V „За производствени и складови дейности”;
- Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „В 230 ТДИ“, рама №
VSA63827413070214, двигател № 60197000002257, рег. № РР0826АР, дата на
първа регистрация 01.01.1998 г.;
1
На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от П. КР. Т.:
- сумата в размер на 1 073.24 лв., представляваща непреобразуваната
част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка
ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 3 911.66лв., представляваща вноски на каса по
разплащателна сметка в евро BG98 СЕСB 9790 44С8 7678 00 в „Централна
кооперативна банка” АД;
- сумата в размер на 30 830.20 лв., представляваща непреобразуваната
част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8
7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
- сумата в размер на 8 560.96лв., представляваща непреобразуваната
част от получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева №
8439878 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 113 831.38лв., представляваща непреобразуваната
част от получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева
BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
- сумата в размер на 2 259.27лв., представляваща вноски за погасяване
на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка
ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 2 137.88 лв., представляваща вноски и входящи
преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в
лева № 15262169 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 4 169 лв., представляваща вноски за погасяване на
кредитни задължения по разплащателна сметка в лева BG45 ВРВI 7949 1069
0563 03 в „Юробанк България” АД;
- сумата в размер на 19 894.16 лв., представляваща вноски и входящи
преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в
лева BG18 ВРВI 7949 1069 0563 04 в „Юробанк България” АД.
На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Н. СТ. Т.:
- сумата в размер на 300 лв., представляваща вноска на каса по
разплащателна сметка в лева № 12438418 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 806.60 лв., представляваща непреобразуваната част
от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 20447977 в „Банка ДСК”
ЕАД
- сумата в размер на 4 000 лв., представляваща стойността на
направените допълнителни парични вноски в търговско дружество
„Техноприм – М“ ЕООД.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира
неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно
2
придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен
неправилно, тъй като цитираните от първоинстанционния съд четири съдебни
решения на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика, а от друга
страна не е съобразено друго и най-актуално решение на ВКС – Решение №
29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Излагат се съображения относно
съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до
основателността на предявените искове – „значително несъответствие“,
„имущество“, „нетен доход“. Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на
имуществото като съвкупност за целия проверяван период с размера на
нетния доход, а не само наличното имущество към края на проверявания
период, а още по-малко стойността на притежаваното в началото на
проверявания период имущество с неговата стойност в края на периода.
Поддържа се, че на отнемане подлежат и паричните средства, преминали през
банковите сметки на ответниците, дори и същите да не са налични. Разглежда
се характера на парите като платежно средство (налично или безналично) и
като средство за натрупване на богатства, поради което те представляват
имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане
в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Когато имуществото
липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата
равностойност, което е приложимо и към заместимите, но непотребими
движими вещи, какви са парите. Счита се, че основният спор по делото е
относно доходите на ответниците, техният произход и размер. В тази връзка
се излага, че ответниците не са установили по делото твърдението си за
наличието на спестявания или на средства от изтеглени кредити в посочените
размери към началния момент на проверката. Освен това се счита, че по
делото не е било установено и наличието на доходи от наеми на земеделска
земя, а освен това ответниците не са доказали твърдението си за разходи за
издръжка в по-малък размер спрямо отчетения от НСИ за страната. Предвид
конкретно установените по делото факти и съобразно вариант І от
заключението на СИЕ (което според Комисията следва да бъде кредитирано),
законните доходи на ответниците за проверявания период възлизат на
108 655.67 лв., обичайните и извънредните им разходи са били в размер на
125 533.56лв., при което нетният доход е в отрицателна величина от минус
16 877.89 лв. Придобитото през проверявания период имущество от
ответниците възлиза на общо 236 740.93 лв., при което несъответствието е в
размер на 253 618.82 лв. Изложени са подробни съображения защо не следва
да се кредитират варианти ІІ и ІІІ от заключението на СИЕ, както и гласните
доказателства на заинтересованите свидетели. Въз основа на всичко посочено
във въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни П. КР. Т. и Н. СТ. Т., двамата представлявани от адв. М.
М. от АК-Разград. Считат, че въззивната жалба е допустима, но
3
неоснователна, тъй като решението е подробно обосновано след извършен
съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал и крайният
правен извод съответства на приложимия закон. Сочи се, че съдът е изложил
съображения не само защо кредитира вариант ІІ на СИЕ, но е посочил, че при
приспадане на сумите, преминали през банковите сметки на ответниците, без
Комисията да е доказала по делото, че те са послужили за придобиване на
незаконно имущество, в нито един вариант на експертното заключение не е
налице значително несъответствие между имуществото и нетните доходи на
ответниците. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционното решение не
противоречи и на цитираното от Комисията решение № 29/12.04.21г. по гр.д.
№ 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС. Оспорва се анализа на свидетелските показания,
направен от въззивника, тъй като впечатленията на свидетелите за
относимите факти са непосредствени, а изнесените данни са непротиворечиви
и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Освен това
изнесеното от вещото лице, че по банковите сметки на ответниците в
началото на проверявания период не са били налице паричните средства, за
които те твърдят да са били налични в техния патримониум, не опровергава
това тяхно твърдение. Претендира се изцяло потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на разноските по делото.
В с.з. изложените становища се поддържат от всяка от насрещните
страни чрез процесуалните им представители.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 27.10.20г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за
отнемане на имущество от ответниците П. КР. Т. и Н. СТ. Т., за което се
твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от
13.11.2008г. до 13.11.2018г. Комисията е посочила, че въз основа на
постъпило на 12.11.18г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от
ОП-Разград /приложено е в т. І, л. 1/, касаещо привличането на ответника
като обвиняем по ДП № 330 ЗМ-260/16г. по описа на ОД на МВР-Разград за
извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК /престъпление, посочено
в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ/, с Протокол № ТД 04ВА/УВ-
15955/13.11.18г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна / приложен също в т.
І/, е била образувана проверка за установяване на несъответствие в
имуществото на Т.. Ответникът е бил привлечен като обвиняем за това, че за
периода от 01.01.14г. до 30.04.14г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно
задължено местно физическо лице, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 3 722 лв., като не е подал данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.13г. – 31.12.13г. за
4
получени доходи в размер на 41 000 лв.
С решение № 1276/15.07.20г. на КПКОНПИ е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а
искането за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците е
внесено в съда въз основа на Решение № 2015/21.10.20г. на КПКОНПИ
/приложено на л. 64-117/. Наведените в исковата молба твърдения са, че през
периода на проверката двамата ответници са били съпрузи, сключили
граждански брак на 05.06.1993г., от който имат родено едно дете – К., роден
на 11.04.2006г. Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка, за
целия проверяван период от 13.11.2008г. до 13.11.2018г. общият размер на
доходите, приходите или източници на финансиране на ответника Т. и на
свързаните с него лица /членовете на семейството му – съпруга и син, както и
на ЕТ „Кимтекс-98-П.Т.“ – регистриран 1998г. и заличен на 01.01.12г.; на
„Техноприм-П“ ООД, учредено на 15.09.08г., в което Т. е притежавал 50% от
дяловете, които е продал на 27.06.13г. на трето лице, на „Техноприм М“
ЕООД, учредено на 25.10.13г./, е 97 041.76 лв., общият размер на обичайните
и извънредни разходи е 133 315.93 лв., т.е. отрицателна разлика между
приходи и разходи в размер на 36 274.18 лв. (нетен доход в отрицателен
размер), а стойността на придобитото имущество (пари, движими и
недвижими вещи) възлиза на 230 104.20 лв., от които: придобит недвижим
имот за 25 000 лв.; придобито МПС за 3 200 лв.; разходи за придобиване на
дружествени дялове от Н. Т. – 10 лв., допълнителна парична вноска от Н. Т. в
„Техноприм М“ ЕООД в размер на 4 000 лв.; разходи за погасяване на
кредитни задължения от Т. в общ размер на 29 571.63 лв.; вноски по банкови
сметки от Т. в общ размер на 36 795.57 лв.; получени преводи от трети лица
по банкови сметки на Т. – 130 010.40 лв.; вноски по банкови сметки на Н. Т. в
общ размер на 1 516.60 лв.
При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 266 378.38
лв. в имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл.
107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000
лв., за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е
установен законен източник на средства.
Отправеното до съда искане е било да се отнемат от ответниците П. и
Н. Т. придобитите през проверявания период поземлен имот в гр. Лозница,
представляващ УПИ VІ, кв. 80, с площ от 1 274 кв.м., ведно с построената в
имота едноетажна монолитна сграда със ЗП от 202 кв.м. и лек автомобил м.
„Мерцедес“, модел „В 230 ТДИ“, рег. № РР0826АР; от ответника Т. – суми,
представляващи непреобразувани части от вноски на каса по разплащателни
сметки в посочени банки, както и суми, представляващи непреобразувана
част от получени от трети лица парични преводи по банкови сметки, както и
извършени лично от ответника парични вноски за погасяване на кредитни
задължения; от ответницата Т. – парични суми, представляващи
непреобразувана част от вноски на каса по разплащателни банкови сметки,
както и парична сума, представляваща допълнителна парична вноска в
5
собственото й „Техноприм М“ ЕООД.
В исковата молба при излагане на твърдения относно движенията на
парични суми по банковите сметки на двамата ответници, Комисията е
посочила, че крайното салдо към 13.11.18г. по тези банкови сметки е или
нулево, или с незначителна наличност (за разплащателната сметка в евро
BG98 СЕСB 9790 44С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД – 3.62
евро, или 7.08 лв.; за разплащателната сметка в лева BG98 СЕСB 9790 44С8
7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД – 35.49 лв.; за разплащателна
сметка в лева BG18 ВРВI 7949 1069 0563 04 в „Юробанк България” АД –
57.69 лв. ) или пък, че съответната банкова сметка е закрита.
В исковата молба са били наведени твърдения от Комисията и за
наличието на имущества към началото на проверявания период от всеки от
двамата ответници като в обстоятелствената част е направен анализ за
неговата трансформация в друго имущество (с наличните парични средства
по разплащателни сметки и по спестовен влог в евро, както и с получените
средства от продажбата на дружествени дялове в „Техноприм-П“ ООД) или за
неговата наличност и към момента на предявяване на исковете (описаните два
леки автомобила – марка „Форд“ м. „Ескорт“, рег. № РР5866АМ и марка
„Ровър“, м. „45“ с рег. № РР2703АН).
В депозирания от ответниците отговор на исковата молба същите са
изразили становище, че предявените искове са неоснователни като са
поддържали и депозираното пред Комисията възражение, с което са били
оспорени фактическите й твърдения. Счита се, че неоснователно Комисията
не е приела възраженията на ответниците, че към началната дата на
проверявания период ответниците са притежавали сумата от 12 000 лв. от
семейни спестявания, 10 000 лв. от банков кредит, отпуснат на П. Т. на
01.08.08г., 10 000 лв. – получени в дарение от Н. Т. и сумата от 38 000 лв. от
продажбата на съсобствен недвижим имот, извършена на 11.08.08г. Освен
това при извършения икономически анализ Комисията не е взела предвид и
заемите и даренията, получени от ответниците през проверявания период от
трети физически лица (от чичото на Н. – М. Т. С. - 50 000 лв. и от неговия син
Н. М. С. – 10 700 лв.), както и доходите им от рента на земеделска земя (в
размер на 3 750 лв. с арендатор „ВЕК-ЯНКОВИ“ ООД). Това се е отразило и
на изводите относно наличието на отрицателна величина на нетния доход на
ответниците за целия проверяван период. Сочи се, че е налице законен доход
в размер на 41 000 лв. за 2013г., получен от ответника Т. като физическо лице,
тъй като за недекларирането на същия той е бил признат с влязла в сила
присъда по НОХД № 360/18г. на ОС-Разград за виновен, а освен това и
данъкът е бил заплатен, ведно с лихвите. Оспорва се становището на
Комисията в исковата молба, че направените пред същата в рамките на
производството по проверката възражения от ответниците за получени
парични средства като заеми от Н. Т. със заемодател „Балчо Агро Продукт“
ЕООД (в размер на 4 990 лв. на 06.12.12г., 7 500 лв. на 22.12.16г., 2 480 на
20.01.17г. и на 1 580 лв. на 02.02.17г.) са неоснователни поради допусната
6
една и съща техническа грешка във всеки от договорите и поради близкото
родство на управителя на дружеството-заемодател (М. Т. С.) с ответницата.
Освен това М. С. е дарявал и парични средства на ответниците, за да ги
подпомага – при грижите за техния син и за майката на Н. (съпруга на
неговия починал брат) до смъртта й на 07.12.19г. Отделно от горното е
посочено, че приетата по данни на НСИ издръжка за семейството през
проверявания период в общ размер на 110 450.60 лв. е силно завишена и
несъобразена с действителните разходи на ответниците, тъй като те са
живеели в малък град и са били подпомагани от родителите си; произвеждали
са сами земеделска и животинска продукция за храна; ползвано е твърдо
гориво за отопление, вкл. и от предоставеното такова на майката на Н.Т., с
която са живели в едно домакинство. Оспорва се и включването като
извънреден разход на сумата от 1 886.42 лв. за посещение на П. Т. в Украйна,
тъй като това пътуване е осъществено в изпълнение на служебна
командировка, финансирана изцяло от „Балчо Агро Продукт“ ЕООД.
Неправилно е бил приет за законен доход на Т. само половината от
продажната цена на наследствена земеделска земя в землището на с.
Благоево, тъй като цялата цена в размер на 11 731.20 лв. от продадената
съвместно със сестра му наследствена земя е останала за него по вътрешна
уговорка между тях (сестра му отстъпила припадащата й се част от цената, а
ответникът е отстъпил на сестра си своите дялове върху останалата част от
наследствените земеделски земи, останали от майка им Димитра Денева Т.).
Поради всичко гореизложено се поддържа, че не е налице значително
несъответствие в размер на 150 000 лв. между имуществото на ответниците и
нетния им доход, както и не е налице незаконно придобито имущество, което
да подлежи на отнемане.
С оглед на установеното по-горе съдът приема, че приложимият закон
за преценка на допустимостта и основателността на предявените от
Комисията осъдителни искове, е ЗПКОНПИ, тъй като проверката и
производството пред Комисията, както и производството пред съда за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, са
образувани при действието на този закон.
Исковото производство се явява допустимо с оглед на представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника Т. като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, за
постановяването на надлежен акт за образуване на проверка за установяване
на незаконно придобито имущество, за образуване на производство за
отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за
отнемане на такова имущество от ответниците.
По приложението на ЗПКОНПИ е налице понастоящем противоречива
съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
7
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период?, и
- подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество?
По тези въпроси е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на
ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че следва да сподели по-новата и
преобладаваща съдебна практика, изразена в Решение № 97/18.05.18 г. по гр.
д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г.,
Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 и др.,че незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период , респективно че
значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на
наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля
стойността, определена в закона. По втория въпрос съдът възприема трайно
застъпваното вече разрешение от ВКС, че не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания
период; „преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т.ч. на
пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са
останали в съответния патримониум в края на изследвания период /Решение
№ 97/18.05.18 г., по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по
гр. д. № 4143/17 г., Решение № 191/15.02.21 по гр. д. № 4768/19 г., Решение №
263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. и др./.
Така по-специално в последното цитирано Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че на „отнемане на основание
чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в
края изследвания период, към който момент може да бъде установено
съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако бъде
установено превишение и релевантно несъответствие, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако имуществото се
8
намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на
трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако
отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема
от „приобретателя“.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи.
Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и
подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.
Разбира се, в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е
в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените
плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване
на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено,
обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Наличното в края на изследвания период имущество е придобито
незаконно, ако неговата придобивна стойност превишава с повече от 150 000
лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в
началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след
приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му
издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети
за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства,
които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на
неговото придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно
придобито.
Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно
придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при
кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е
отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата
равностойност към този момент.
Видно от изложеното паричните средства преминали по банкови
сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират
превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради
което не подлежат на отнемане.
Предпоставка за отнемането по този закон е наличието на превишение и
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на
проверявания период; като на отнемане подлежи имущество, а не доход
(доход може да бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред)“.
9
В по-рано постановеното Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17
г., IV ГО е прието, че „притежавано имущество е придобито имущество,
което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е
отчуждено или изоставено нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено
или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което
е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има
придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва
какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на
разходите за подобрения)“. И още, „В § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е
посочено значението на понятието „нетни доходи“ - доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
което се вижда, че законодателят влага в това понятие значението на
„източници за увеличаване на имуществото“. Доколкото в обикновения говор
не се прави разлика между приход и доход, „брутен доход“ са приходите от
една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за
осъществяването на същата дейност - т. е. обогатяването от дейността.“
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „нетен доход“,
определено в ЗОПДНПИ /отм./, с идентична дефиниция и в § 1, т. 8 от ДР на
ЗПКОНПИ, следва да се приеме, че не може да има „нетен доход“ с
отрицателен размер, който следва да се „прибавя“ към установеното налично
имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи,
извършени от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявените искове по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на периода или е отчуждено по
непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от
ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през банковите сметки
парични средства, които не са налични в края на проверявания период не са
част от имуществото. Поради това част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
10
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответниците, както и техните
обичайни и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй
като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза за недвижим
имот се установява, че към датата на закупуване (26.06.13г.) на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 274 кв.м., находящо се в гр. Лозница,
общ. Лозница, обл. Разград, съставляващо УПИ VI - „За производствени и
складови дейности”, в квартал 80 по плана на гр. Лозница, заедно с
построената в този имот едноетажна, монолитна „сграда на селекционен
център за трансплантация на ембриони“, със застроена площ от 202 кв.м., при
граници за поземления имот: от две страни - улици, парцел IV и парцел V „За
производствени и складови дейности”, неговата пазарна стойност е била
25 350 лв.
Съгласно заключението на САТЕ приемливата пазарна стойност на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „В 230 ТДИ“, рама №
VSA63827413070214, двигател № 60197000002257, рег. № РР0826АР, дата на
първа регистрация 01.01.1998г., към датата на закупуването му от
ответниците на 10.06.14г. възлиза на 6 000 лв.
От заключението на допълнителната СИЕ се установява, че сумата в
размер на 1 073.24 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на
каса по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка ДСК” ЕАД, не е
налична към 13.11.18г. и към 27.10.20г.; сумата в размер на 3 911.66лв.,
представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в евро BG98 СЕСB
9790 44С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД, не е налична към
13.11.18г. (налични са само 3.62 евро, или 7.08 лв., чийто произход са лихви
по внесени 2 000 евро в равностойност на 3 911.66 лв.); сумата в размер на
30 830.20 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса по
разплащателна сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00 в „Централна
кооперативна банка” АД, не е налична към 13.11.18г. и към 27.10.20г.; сумата
в размер на 8 560.96лв., представляваща непреобразуваната част от получени
средства от трети лица по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка
ДСК” ЕАД, не е налична към 13.11.18г. и към 27.10.20г.; сумата в размер на
113 831.38лв., представляваща непреобразуваната част от получени средства
от трети лица по разплащателна сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00
в „Централна кооперативна банка” АД, към 13.11.18г. са налични 35.49 лв.,
чийто произход е последно постъпилата сума от третото лице Красимир
Стоянов Атанасов на 11.10.18г. от 750 лв. за ремонт на фреза; сумата в размер
на 300 лв., представляваща вноска на каса по разплащателна сметка в лева №
12438418 в „Банка ДСК” ЕАД, не е налична към 13.11.18г. и към 27.10.20г.;
сумата в размер на 806.60 лв., представляваща непреобразуваната част от
11
вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 20447977 в „Банка ДСК”
ЕАД, не е налична към 13.11.18г. и към 27.10.20г.
Останалите парични суми, които се претендират за отнемане от
ответника П. Т. представляват вноски и входящи преводи за погасяване на
кредитни задължения по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка
ДСК” ЕАД (в размер на 2 259.27лв.), по разплащателна сметка в лева №
15262169 в „Банка ДСК” ЕАД (в размер на 2 137.88 лв.), по разплащателна
сметка в лева BG45 ВРВI 7949 1069 0563 03 в „Юробанк България” АД (в
размер на 4 169 лв.) и по разплащателна сметка в лева BG18 ВРВI 7949 1069
0563 04 в „Юробанк България” АД (в размер на 19 894.16 лв.), поради което и
не са налични в неговия патримониум, нито се твърди от Комисията да са
налични имущества, придобити посредством получените кредити (извън
проследените трансформации във вещи).
Изхождайки от посоченото по-горе, преминалите през банковите
сметки на ответниците или по друг начин през патримониума им парични
суми не съставляват част от придобитото имущество, ако не са налични в
края на периода, поради което следва да се приеме, че придобитото
имущество за целия проверяван период от ответниците възлиза на обща
стойност от 31 392.57 лв. (25 350 лв. - стойността на придобития поземлен
имот, ведно с постройката към датата на придобиването им на 26.06.13г.,
6 000 лв. – стойността на наличния автомобил марка „Мерцедес“, модел „В
230 ТДИ“, към датата на закупуването му на 10.06.14г., 3.62 евро, или 7.08
лв., налични по разплащателна сметка в евро BG98 СЕСB 9790 44С8 7678 00
в „Централна кооперативна банка” АД; 35.49 лв., налични по разплащателна
сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00 в „Централна кооперативна
банка” АД).
Горното сочи, че стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв. и при това положение не е необходимо да се извършва изследване
на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през
проверявания период, за да са установи дали е налице „значително
несъответствие“, защото, както се посочи и по-горе - отрицателна величина
на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на
придобитото имущество.
Само на това основание предявените искове се явяват неоснователни и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Настоящият състав на съда констатира, че в актуалната съдебна практика
се налага разбирането, че на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ /идентичен на
чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм.// при отхвърляне на исковете на Комисията,
същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по
делото (като се извежда аргумент за това и от нормата на чл. 154, ал. 3 от
ЗПКОНПИ) – така в Определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3107/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
12
4866/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1998/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4768/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 1411 от 4.01.2022 г. на САС по в. гр. д.
№ 555/2021 г.; Решение № 152 от 22.12.2021 г. на БАС по в. гр. д. № 304/2021
г.; Решение № 140 от 14.12.2021 г. на БАС по в. гр. д. № 423/2021 г. При това
положение Комисията следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВАпС, по
бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 4 365.49 лв. (половината от
дължимата ДТ от 4% върху цената на исковете от общо 218 274.35 лв.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/27.01.22г., по гр.д. № 254/20г. на ОС-
Разград.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, гр. София, да заплати в полза на
Апелативен съд-Варна, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на
4 365.49 лв. (четири хиляди триста шестдесет и пет лева и четиридесет и
девет ст.), на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13