№ 1428
гр. Варна, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502242 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. № 6265/25.09.2023г., подадена от А. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: *****, срещу Решение № 238/ 08.09.2023г., постановено
по гр.д. № 496 /2023 г. на Районен съд – Провадия, с което жалбоподателят е
осъден да предаде на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, държането
върху недвижим имот представляващ апартамент със застроена площ от
65кв.м., находящ се на втори етаж от жилищна сграда на адрес ***, отдаден
под наем по силата на договор от 01.03.2012г., на основание чл.79, ал.1, пр.1
чл. 233 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неразпределяне на
доказателствената тежест на страните и оставане поради тази причина на
недоказване на позицията, както и неправилно обсъждане на доказателствата
и направените изводи, както и неточно прилагане на материалния закон.
Твърди, че първоинстанционният съд е направил едностранчиви констатации,
1
респ. необосновани изводи. Посоченото нарушение е довело до вътрешна
противоречивост на изложените мотиви и несъответствие на заключенията
със събраните доказателства. Обжалваното решение също така било
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че докладът бил непълен и неточен, а разпределението на
доказателствената тежест бланкетно. Съдът, въпреки отправената от
жалбоподателя молба за отлагане на насроченото съдебно заседание поради
заболяване, което препятствало явяването му и желанието му да присъства
лично с оглед заявеното становище за сключване на съдебна или
извънсъдебна спогодба, бил дал ход на производството и го обявил за
решаване, с което нарушил правата на ответника, а именно да участва в
делото и да му се даде възможност да се разреши спора според интересите на
двете страни. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено
и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди,
че първоинстанционното решение е правилно. Излага, че жалбата била
бланкетна и не били направени доказателствени искания. Не се констатира
неправилно разпределение на доказателствената тежест, като съдът бил
направил и обстоен анализ на събраните доказателства. Проектът за доклад
бил пълен и точен. Излага, че самият ответник в съдебно заседание изразил
съгласие с доклада пред първата инстанция. Не се констатира и процесуално
нарушение в контекста, че съдът не отложил повторно производството. По
делото се установявали всички елементи от фактическия състав, от което се
извеждала и основателността на претенцията. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът се явява лично, като
поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на решението, постановено
от първата инстанция. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява,
като с писмена молба оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени разноски по приложен
списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
2
Първоинстанционното производство пред РС – Провадия е образувано
по предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 чл. 233 ЗЗД от
„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу А. И. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, за осъждане ответника да предаде
държането върху недвижим имот представляващ апартамент със застроена
площ от 65кв.м., находящ се на втори етаж от жилищна сграда на адрес ***,
отдаден под наем по силата на договор от 01.03.2012г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на имот
представляващ апартамент със застроена площ от 65кв.м., находящ се на
втори етаж от жилищна сграда на адрес ***. На 01.03.2012г. сключил с
ответника договор за наем на имота за срок от три години. За предаването на
имота на ответника между страните е бил изготвен приемо- предавателен
протокол от 05.03.2012г. Въпреки че ответникът не изпълнявал редовно
задължението си за плащане на наемната цена, договорът не е бил прекратен.
Напротив, действието му е било продължено за още три години считано до
01.03.2019г., съгласно анекс от 08.06.2016г. С нотариална покана връчена на
ответника на 10.02.2023г. ищецът е отправил нарочно изявление за
прекратяване на договорната връзка поради извършваното със закъснение
плащане на дължимата наемна цена, а и поради изтичане на срока му, с
искане за връщането му от ответника. Твърди се, че въпреки поканата,
изпълнение на това задължение на наемателя към датата на подаване на
искова молба не е последвало. Искането е за уважаване на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмено
становище поддържа претенцията и моли за уважаването й. Ответникът в
първото по делото заседание е направил изявление, с което не е оспорил
фактите, на които се основава исковата претенция. Напротив, признал ги е.
Предоставена е на страните възможност за доброволно уреждане на спора, в
рамките на която същите не са успели да постигнат споразумение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
3
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда, както се твърди
процесуално нарушение, с което е възпрепятствана възможността за лично
участие на ответника в производството.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е, а и ответникът не оспорва, че с Постановление за възлагане от
25.08.2009г., вписано в Службата по Вписвания, ищецът е станал собственик
на процесния имот- апартамент със застроена площ от 65кв.м., находящ се на
втори етаж от жилищна сграда на адрес ***.
С договор за заем, подписан между страните на 01.03.2012г., Банката,
като собственик и наемодател е отдала под наем на ответника, като наемател
процесното жилище. В чл. 2 страните са уговорили наемна цена в размер на
100 лв. месечно. Срокът на договора е три години от датата на подписването
му – чл. 3.1., като изрично в чл. 3.2. е уговорено, че срокът може да бъде
продължен по взаимно споразумение на страните, изразено в писмен вид, но
не по-късно от 15 дни преди изтичането му. Оставането на наемателя в
помещенията след изтичане на срока на договора не се счита за продължаване
на наемния срок. Предвидено е че договорът се прекратява по взаимно
съгласие, едностранно от всяка една от страните – с едномесечно писмено
предизвестие, отправено до другата страна или едностранно от Наемодателя
без предизвестие, ако Наемателят прекрати или забави плащането на наема
или други парични задължения по Договора с повече от 30 дни. В чл. 6.3. е
предвидено, че Наемателят се задължава да освободи помещенията в срок от
10 дни след прекратяване на договора и да ги предаде на Наемодателя в
състоянието, в което са предадени при сключването на договора, като се
4
отчете нормалното овехтяване за периода. Страните са подписали и приемо-
предавателен протокол на 05.03.2012г., установяващ предаването на имота. С
Анекс от 08.06.2016г. страните са се споразумели за продължаване срока на
договора за наем до 01.03.2019г. при запазване на всички останали
договорености по него.
С нотариална покана, получена от ответника на 10.02.2023г., ищецът е
посочил, че срокът на договора е изтекъл на 01.03.2019г., както и че
ответникът е в неизпълнение на задължението си за заплащане на месечната
наемна цена, считано от декември 2018г., когато е извършил само частично
плащане. В нотариалната покана се сочи, че ответникът е натрупал общо
5 045, 17 лв. задължения – за наемни вноски и такса битови отпадъци.
Ищецът е поканил ответникът да предаде държането върху процесния имот в
седемдневен срок от получаване на поканата.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Предявеният иск е с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, съгласно
който наемателят е длъжен да върне вещта /след прекратяване на договора/,
която наемодателят му е предоставил за временно и възмездно ползване. За
успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи, че е
налице облигационна връзка между страните по договор за наем, който е
прекратен надлежно поради изтичане на срока. От своя страна ответникът
следва да установи надлежно изпълнение на задължението за връщане на
вещта, в случай че договорът е прекратен.
Между страните не се спори, а и от представените доказателства
безспорно се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор
за наем на процесното помещение, чиито срок е изтекъл. От страна на ищеца е
отправена покана към ответника да предаде вещта, като към датата на
постановяване на настоящото решение ответникът не е върнал имота на
наемодателя. Претенцията се явява основателна и доказана.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, като чисто формално оспорва претенцията като
неоснователна. Тази позиция поддържа и пред въззивната инстанция –
същият счита, че спорът следва да се реши, като страните се споразумеят и
банката продължи срока на договора, за да може ответникът и семейството му
да обитават помещението до края на зимата. По същество не оспорва, че
5
договорът е прекратен с изтичането на срока, нито че не е освободил към
момента имота. В този смисъл всички оплаквания досежно вътрешна
противоречивост на изложените мотиви и несъответствие на заключенията
със събраните доказателства са неоснователни. Не се констатират и
нарушения във връзка с доклада по делото и разпределението на
доказателствената тежест. А, следва да се отбележи и че в тази насока не се
изтъква в какво се изразяват конкретните нарушения и жалбата е бланкетна.
За преценка дали обстоятелството, че съдът е дал ход на
производството, въпреки че ответникът е депозирал молба за отлагане,
представлява съществено процесуално нарушение, то следва да се съобрази
следното: в първото проведено по делото открито съдебно заседание не са
направени доказателствени искания и след като ответникът е признал
релевантните факти и обстоятелства по делото е поискал възможност
страните да се споразумеят; следващото съдебно заседание е отложено,
поради заболяване на ответника, като изрично му е указано, че следва да
организира защитата си и че ново отлагане на това основание
първоинстанционният съд няма да допусне; не са направени и не се правят
нови доказателствени искания, което обстоятелство би имало значение за
организиране на защитата на ответника. В този смисъл и не са налице
основания да се приеме, че е налице посочения от въззивника порок, като
решението на РС – Провадия е правилно и законосъобразно.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че
изложеното от ответника , че желае да освободи имота след зимата, е
разбираемо в чисто житейски план, но следва да е налице и желание за
уреждане на отношенията между страните в тази насока от ищцовата страна,
която очевидно предвид процесуалното й поведение поддържа претенцията и
желае собствената й вещ да бъде върната.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на делото, разноските сторени от въззиваемата
страна в производството пред ВОС следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника. В списъка с разноски са посочени и разноски, които ищецът е
сторил пред първата инстанция, по които въззивната инстанция не следва да
се произнася с оглед на крайния резултат по делото. Разноските са присъдени
от РС – Провадия и в случай, че страната е имала възражения по размера, то е
6
следвало да проведе производството по чл. 248 от ГПК. За въззивната
инстанция се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 25а ал.3 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 50 лв., доколкото в рамките на
въззивното производство процесуалният представител на ищцовото
дружество – юрисконсулт не се е явил в насроченото осз, а е депозирал
писмено становище.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238/ 08.09.2023г., постановено по гр.д.
№ 496 /2023 г. на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от общо 50 лв. /
петдесет лева/, представляваща сторените от ищеца –въззиваема страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция, на
основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7