№ 1910
гр. Варна, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501011 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 261815/11.02.2022 г. на „БеРа Груп" ЕООД
срещу разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в разпореждане №
267841/01.03.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по гр. д. № 499/2021 г. описа на Районен
съд – Варна.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането за незабавно
изпълнение поради това, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят
твърди, че срокът на договора за наем, въз основа на който наемодателят основава
претенциите си, е бил до 31.08.2016 г. Със споразумение № 5/05.02.2016 г. същият бил
продължен с още 5 години считано от 01.09.2016 г. като бил променен и размерът на
наемната цена. Нямало данни посоченото споразумение да е със заверка на подписа на
наемодателя. Прави извод, че документът по чл. 417, а именно споразумение към договора
за наем, не е подписан от двете страни, поради което не е редовен от външна страна и не е
годен да удостовери подлежащото на изпълнение вземане в полза на наемодателя. На
следващо място посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
приложените по делото документи не съдържат достатъчно информация относно
индивидуализирането на дължимите суми. Акцентира, че на различни места в заявлението
са посочени различни документи, от които произтича вземането. Същевременно, в заповедта
за изпълнение е посочено, че вземането произтича от Договор за наем от 29.08.2011 г. /
07.09.2011 г. и допълнителни споразумения, последното от 05.02.2016 г. / 01.03.2016 г. като
в точка 3.1. от цитираното споразумение е посочен месечен наем в размер на 22,00
евро/кв.м./месец, който се различава от посочения в заявлението наем от 33,00
евро/кв.м./месец. Приложената по делото молба от 26.02.2021 г. разделя вземанията по
1
фактури и съответно по пера, но не дава информация как са формирани сумите и на
основание какъв документ се претендират. Посочва, че фактурите не са документ по чл. 417
ГПК. Поддържа, че от представените документи и изявления на наемодателя,
претендираното парично вземане не може да бъде категорично индивидуализирано по
основание и размер, което препятства съда да провери основателността на подаденото
заявление, а длъжника – да се защити в заповедното производство. В евентуалност твърди,
че вземанията за м. декември 2017 г. и януари 2018 г. са погасени по давност. Прави искане
за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения
изпълнителен лист, както и за присъждане на сторените разноски.
Ответникът по жалбата „НЕПИ Проджект уан" ЕООД е представил писмен отговор
по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага доводи за неоснователност на
релевираните от жалбоподателя оплаквания. Подчертава, че оплакванията в частната жалба
могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна, а
в конкретния случай актът е редовен от външна страна и са налице предпоставките за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Възразява, че видно от
предоставените по делото документи, допълнително споразумение № 5 от 05.02.2016 г. е
разписано и заверено нотариално от двете страни. Счита че възражението за давност следва
да се остави без разглеждане. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срок от лице
имащо качеството на длъжник в заповедното производство и, съответно, легитимирано да
обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните
изисквания за допустимостта и са спазени, тъй като жалбата е подадена на 11.02.2022 г.
́
заедно с възражение по чл. 414 от ГПК подадено на същата дата при връчена покана за
доброволно изпълнение на 24.01.2022 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Пред ВРС е образувано заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417
ГПК подадено в СРС на 01.07.2019 г. от „НЕПИ Проджект уан" ЕООД, ЕИК: *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК срещу „БеРа Груп" ЕООД, ЕИК:
********* за сумата от 30 111,97 лева, представляваща съгласно посоченото от заявителя в
т. 9, б. (в) от заявлението, дължима парична сума от договор за наем от 29.09.2016 г.,
съгласно издадени фактури за наем. Същевременно в т. 12 от заявлението като документ, от
който произтича вземането е посочено Договор за наем от 26.08.2011 г. и издадени фактури
за наем за м. август, ноември и декември 2017 г. и издадени фактури за м. януари, февруари,
март и август 2018 г. В т. 14 от заявлението кредиторът се позовава на Договор за наем от
26.08.2011 г., както и на договор за извършване на реклама и ЕЦЕ Споразумение,
последните без каквато и да било индивидуализация.
Към заявлението са приложени копия от Договор за наем с нотариална заверка на
2
подписите от 29.08.2011 г. / 07.09.2011 г. и допълнителни споразумения от 1 до 5,
последното с нотариална заверка на подписите от 08.02.2016 г. / 02.03.2016 г. След указания
на СРС договорът за наем е представен в оригинал. Допълнителните споразумения са
представени и приложени по делото като обикновени копия, без заверка за вярност с
оригинала, в т.ч. по реда на чл. 179, ал. 2 и чл. 183, ал. 1 от ГПК.
Според изричната разпоредба на чл. 417, т. 3 от ГПК, заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение когато вземането се основава на нотариален акт,
спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в
тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи.
С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, което означава, че
заявителят следва да посочи и представи на съда документа, на който се основава неговата
претенция.
Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, в производството по издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ съдът следва да провери дали
документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна
бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение (чл. 418, ал. 2 от
ГПК).
За да е редовен от външна страна, един документ следва да отговоря на изискванията
за форма и да притежава необходимите задължителни реквизити.
Първото изискване за форма е документът да бъде представен в оригинал, ако
държането на документа има правно значение, или в официално заверен препис. Съгласно
чл. 179, ал. 2 от ГПК официално заверените преписи от документи имат същата
доказателствена сила, както и оригиналите, поради което в случаите, в които документът не
материализира вземането, отбелязването по чл. 418, ал. 2 от ГПК може да се извърши и
върху заверения препис.
Следващото изискване на чл. 417, т. 3 от ГПК е документът да е нотариално заверен.
Целта на нотариалната заверка е да установи с висока степен на сигурност обстоятелството,
че длъжникът е поел задължението претендирано от заявителя.
Последният елемент от разглеждания фактическия състав е документът да съдържа
конкретно определено задължение, в случая за заплащане на парични суми. Това изискване
означава документът да съдържа достатъчно данни за основанието и предмета на вземането,
доколкото основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение
притезателно право, удостоверено именно от документа по чл. 417 от ГПК (така
разясненията по т. 2.б. от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
заявителят „НЕПИ Проджект уан" ЕООД е посочил, че паричното вземане е от договор за
3
наем от 29.09.2016 г., съгласно издадени фактури за наем. Същевременно в т. 12 от
заявлението като документ, от който произтича вземането е посочено Договор за наем от
26.08.2011 г. и издадени фактури за съответно посочени месеци от 2017 и 2018 г.
Със заявлението е представен в оригинал Договор за наем с нотариална заверка на
подписите от 29.08.2011 г. и от 07.09.2011 г. Същият е редовен от външна страна, но не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като в Част А, т. 3.2
от договора изрично е уговорено, че срокът на договора е пет години от началото на
наемното правоотношение, което съгласно т. 3.1. е „денят на предаване на наетата площ,
вероятно през 3-то тримесечие на 2011 г.“ Така цитираната клауза не установява възникване
на задължения за наем за 2017 и 2018 г. на основание представения документ.
Представеното със заявлението копие от Допълнително споразумение № 5, вероятно
с нотариална заверка на подписите на страните от 08.02.2016 г. и 02.03.2016 г., съгласно
което срокът на договора е удължен с още пет години, не отговаря на елементарни
изисквания за редовност от външна страна. Същото не е представено в оригинал и не е
заверено за вярност по какъвто и да било процесуален ред, поради което не може да се
квалифицира като документ по чл. 417 от ГПК, в т.ч. и като приложение към посочения в
заявлението документ Договор за наем от 26.08.2011 г. Отделно от това, споразумението
изобщо не е посочено от заявителя като документ, на който основава вземането си,
независимо, че съдържа клаузи за изменения на съществени елементи от договора за наем, в
т.ч. наемната цена.
Не отговарят на изискванията за редовност от външна страна и представените
Договор за извършване на реклама и ЕЦЕ-Споразумение, които освен, че са представени
като обикновени копия, без каквато и да било заверка, не съдържат и данни за нотариална
заверка, каквото е изискването по чл. 417, т. 3 от ГПК. Посочените договор и споразумение,
от които според допълнителните изявления на заявителя произтичат част от претендираните
вземания, освен че не отговарят на формалните изисквания на закона, не са посочени нито в
т. 9, нито в т. 12 от заявлението като документи, на които се основава искането на
кредитора, поради което не следва да се обсъждат от съда и с оглед на принципа на
диспозитивното начало.
Посочените в т. 12 от заявлението и в уточняващата молба от 26.02.2021 г. фактури,
освен че нямат качеството на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, не са представени по делото,
поради което разпореждането на съда не може да се основава на същите.
От изложеното по-горе следва, че със заявлението не е представен редовен от външна
страна документ удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Липсата на редовен документ по чл. 417, т. 3 от ГПК прави безпредметно обсъждането на
правилността на обжалваното разпореждане по отношение на всяко отделно вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение.
По изложените съображения съдът достига до извода, че обжалваното разпореждане
за незабавно изпълнение, постановено на основание чл. 418, ал.1 от ГПК, е неправилно и
4
следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 15,00 лева заплатена
държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 267841/01.03.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 499/2021 г.
по описа на Варненски районен съд в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение
на Заповед № 261667/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу „БеРа Груп" ЕООД,
ЕИК: *********, в полза на заявителя „НЕПИ Проджект уан" ЕООД, ЕИК: *********, за
сумата от 30 111,97 лева, дължима по Договор за наем от 29.08.2011 г. / 07.09.2011 г. и
допълнителни споразумения, последното от 05.02.2016 г. / 01.03.2016 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 3045480/01.07.2019 г. на „НЕПИ
Проджект уан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ситняково” № 48, Сердика офиси, ет. 3, офис 3, в частта, с която е поискано допускане
по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на
изпълнителен лист спрямо длъжника „БеРа Груп" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Тополи, обл. Варна, ул. “Доктор Липов“ № 7а.
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 261623 от 01.03.2021 год., издаден въз основа
на Разпореждане № 267841/01.03.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 499/2021 г. по описа на
Варненски районен съд.
ОСЪЖДА „НЕПИ Проджект уан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ситняково” № 48, Сердика офиси, ет. 3, офис 3, да заплати на
„БеРа Груп" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, обл.
Варна, ул. “Доктор Липов“ № 7а, сумата от 15,00 лева, представляваща заплатена в
производството по частната жалба държавна такса на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5